Определение по дело №327/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на А. К., в качеството й на пълномощник на И. В. П. и В. Н. П. – и двамата от Г.П. насочена против Решение № 39/24.01.2014 г., постановено по Г.д. № 579/2013 г. по описа на РС П..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

В срока за отговор по въззивната жалба е постъпил такъв от въззиваемото дружество, чрез процесуалния му представител. В същия наведените доводи във въззивната жалба се оспорват изцяло и се поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд, като прецени приобщените по делото пред първата инстанция доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд се е развило след инициирано заповедно производство по заявление на въззиваемото дружество, по което е било образувано ч. Г. д. № 255/ 2013 година по описа на РСП..

По същото в полза на заявителя е била издадена заповед № 293/20.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която е било разпоредено длъжниците И. В. П. и В. Н. П. да заплатят солидарон на заявителя сумата от 1 291,62 евро, равняващи се на 2 526,19 лв., представляваща дължимо вземане по запис на запове, издаден на 14.12.2010 г. в Г.п. от „М.“ЕООД, ведон със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 50,52 лв. ДТ и 258,94 лв. адвокатско възнаграждение по делото.

В срока по чл. 414 ГПК въззивниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, след което, в срока по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК въззиваемото дружество е предявило пред РС П. исковата си претенция за установяване съществуването на присъденото със заповедта вземане.

От приобщените по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че на 29.08.2008 г. между „П. Б.” , като кредитодател, и „М.” ЕООД град П., с управляващ и представляващ И. П., като кредитополучател, е сключен Договор за П. ДИНАМО № 102-494580/29.08.2009 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 16 000 евро.

Страните по делото не са спорили, че горният договор е обвързал страните по него с правата и задължения, уговорени между тях.

От съдържанието на договора се установява, че между страните е било постигнато съгласие обезпечението на кредитната сума и връщането й да се извърши посредством издаването в полза на банката кредитор на Запис на заповед за сумата от 17800.04 евро, с издател на менителничния ефект – дружеството – кредитополучател и авалисти – ответниците – И. и В. Попиванови.

На 29.08.2008 година между „П. Б.” Е. и „П. К. „ Е. е бил сключен Анекс към договор за цесия , според който вземането на банката е цедирано на цесионера – ищец в първоинстанционното производство.

Въпреки липсата на доказателства по делото за нейното съобщаване на длъжниците от данните по делото се установява, че анексите към Договор за банков кредит са били сключвани в последствие с цесионера на вземането по същия договор - Договор за П. ДИНАМО № 102-494580/29.08.2009 година, по силата на който именно на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 16 000 евро.

На 28.01.2010 г. между кредитополучателя и цесионера на вземането, посочено по-горе, е сключен Анекс № 1, според който, считано от 28.01.2010 г. страните са уговорили промяна на начина на погасяване на остатъка по главницата по договора за кредит, както и нов срок за погасяване на задълженията по договора – девет месеца.

Отново за обезпечение на договора кредитополучателя е издал нов запис на заповед авалиран от въззивниците.

С последващ Анекс - от 14.12.2010 г., считано от 29.11.2010 г. кредиторът /цесионер/ и кредитополучателят са променили начина на погасяване на остатъка от заемната сума в размер на 1 629.98 евро, като е променен и падежът на задължението – 04.03.2011 г.

От същия анекс, че кредитополучателят е издал нов запис на заповед на предявяване, без протест, на стойност 1661.94 евро и е следвало да осигури авалирането на менителничния ефект от лицата В. и И. П. Несъмнено се установява, че авалистите, са подписали това споразумение.

На 14.12.2010 г. в град П. дружеството кредитополучател, представлявано от И. П., е издало в полза на „П. К.” Е. процесния запис на заповед.

От същия се установява, че издателя се е задължил безусловно и неотменимо при предявяване на записа на заповед, но не по-късно от 19.03.2011 година да заплати на „П. К.” Е. сумата от 1661.94 лева, като издателят се е съгласил да заплати сумата без протест по седалище на поемателя на менителничния ефект или в брой на гишетата на „П. Б. /Б.” по сметките на „П.К.” Е.. Установява се още, че В. П. е авалирала задължението при условията, при което е поето, т.е. се е съгласила и приела да обезпечи плащанията по този запис на заповед, вместо издателя на ефекта.

От своя страна и И. П., лично, също е авалирал записа на заповед, при условията на задължението поето с него и в този смисъл се установява категорично, че е поел задължението да плати вместо издателя по силата на авала.

От приобщената нотариална покана, изпратена от въззиваемото дружество до В. П. е видно, че в съдържанието на същата липсва конкретно посочване на израза „предявявам Ви” процесния запис на заповед, но е посочено, че „на основание чл.487 ал.1 във връзка с чл.537 от Търговския закон, Ви каня да изплатите дължимата сума в размер на 1 661.94 евро в срок от три дни от предявяване на записа на заповед.

Тази нотариалната покана е връчена на В. П. на 08.03.2013 година чрез пощенска разписка.

От нотариалната покана, изпратена до И. П. се установява, че кредиторът е поканил авалистът И. П. да плати дължимата се по запис на заповед, издадена за обезпечаване на вземането по договор за банков кредит, платима на предявяване, но не по-късно от 19.03.2011 година, сума в размер на 1661.94 лева. Съдържанието на тази нот.покана е идентично с това на В. П.

Тази нот.покана е връчена на В. П.,съпруга на длъжника – авалист И. П., срещу разписка на 08.03.2013 година.

По делото не са ангажирани доказателства процесният запис на заповед да е предявен за плащане на издателя – дружеството „М.” ЕООД.

Ангажираните са такива в насока, че в ОСБ по т.дело № 104/2011 година по описа на същия съд е открито производство по несъстоятелност за това дружество, назначен е синдик, встъпил в правомощията си на 21.01.2012 година, вкл. че има списък на приетите вземания на кредиторите на „М.” ЕООД град П..

В същия обаче не фигурира вземане на въззиваемото дружество, от което следва, че то не е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност.

В хода на производството пред РС е била допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.

По същата вещото лице е докладвало, че последното погасяване по посочения по-горе кредит е извършено на 17.01.2011 г., като остатъка по главницата по кредита е в размер на 1 093.36 евро. Освен това размерът на остатъчното задължение по сметка на кредитополучателя „М.” ЕООД град П. към дата 19.03.2013 г. – датата на подаване на заявлението в заповедното производство, е в размер на 1291.62 евро, от които 1 093.36 евро – просрочена главница, наказателна лихва по просрочена главница за периода 04.02.2011 година до 19.05.2011 година в размер на 112.20 лева, просрочена лихва за периода от 04.02.2011 година до 04.03.2011 година в размер на 14.59 евро и разноски – 71.17 евро.

Настоящата инстанция кредитира установеното от експертизата, която и не се е оспорила от страните по делото и е компетентно изготвена.

При приетото за установено пред него от фактическа страна районният съд е извел от правна, че е сезиран с установителна претенция с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на твърдяно от ищеца – кредитор вземане по запис на заповед, за който се твърди, че е издаден за да обезпечи задължения по договор за кредит, ведно с претенция за законна лихва за период от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК І -18.03.2013 година до окончателното изплащане на задължението, като претендирания размер е на стойност 1291.62 евро, с равностойност – 2526.19 лева.

Приел, че по тази претенция страните са надлежно процесуално легитимирани и същата е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество приел и че претенцията е основателна.

За да мотивира този си краен извод навел съображения, че от фактическа страна се установило безспорно, че ответниците в производството са авалирали издаден от длъжник, обявен в несъстоятелност, след издаването на менителничния ефект, Запис на заповед от 14.12.2010 година.

Взел предвид и че издадения запис на заповед не е предявен на длъжника – издател.

Приел, че процесният запис на заповед, авалиран от въззивниците, е редовен от външна страна и не страда от пороци, поради и което по смисъла на чл.535 и сл. от Търговския закон удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Отчел, че в хода на производството не се е възразило относно действителността на заемното правоотношение, което е каузата за издаване на процесния запис на заповед, вкл. и че по каузалното правоотношение не е настъпило плащане на процесната сума.

Уточнил, че доколкото исковата претенция не е основана на твърдения на ищеца за дължимост на вземането по договор за кредит, а по запис на заповед, то съдът дължи произнасяне само по повод на твърдяното основание на претендираното вземане. Ето защо и съдът не следвало установявайки дължимост на договорно основание, различно от заявеното с исковата молба, да се произнася по основателността на иска.

Т.к. по делото спорен е бил въпросът относно изискуемостта на претендираното вземане и прескрибирането на менителничия ефект, районният съд изложил аргументи най-вече в тази насока.

Невел, че изискуемостта на вземането по записа на заповед на първо място се обуславя от редовността на ефекта, която в казуса е налице.

По възражението, че липсата на предявяване на записа на заповед на издателя, респ. – че този факт освобождавал авалистите от поетите задължения по ефекта, районният съд приел, че същото е несъстоятелно.

Изложил доводи, че авалистът е лице, което поема задължението солидарно с издателя да заплати сумата по записа на заповед. Ако издателят не плати, задължението за плащане е на авалиста.

Освен това отчел установеното от нормата на чл.513 ал.2 от Търговския закон, според която Приносителят, в казуса ищецът, може да заяви претенциите си срещу всички задължени лица, като не е задължен да спазва редът, по който те са се задължили, а изборно да ги насочи срещу издател или авалист.

Вън от това и навел, че предявяването на претенцията за плащане на сумата по записа на заповед срещу един от длъжниците не освобождава останалите длъжници от задълженията.

Изложил аргументи и в насока, че при обикновеното поръчителство – така, както то е регламентирано в разпоредбата на чл.138 и сл. от Закона за задълженията и договорите, погасяването на правата на кредитора спрямо главния длъжник погасяват правата му и спрямо поръчителите – солидарни длъжници.

Посочил, че тази хипотеза на е приложима при менителничните ефекти, какъвто е записа на заповед, т.к. разпоредбата на чл.513 от Търговския закон е специална спрямо разпоредбите за поръчителството по Закона за задълженията и договорите и съответно е приложим принципа на дерогиране на общия от специалния закон.

Затова и приел за неоснователно възражението на ответниците-въззивници, че щом като поемателя – кредитор не е предявил за плащане записа на заповед на неговия издател – платец, те са се освободили от задължението да заплатят обезпечената сума по кредита.

По възражението за непредявяване в районният съд изложил доводи, че прави разграничение между функцията на предявяването на записа на заповед, който е различен от функцията на предявяване на менителницата, платима на предявяване.

Посочил, че предявяването има за цел да постави длъжника в забава, но не лишава непредявения запис на заповед от функцията му да доведе до принудително изпълнение на вземането по него.

Така дори да се приеме от фактическа страна, че на авалистите записът на заповед не е предявен по надлежния ред /чрез връчването на нотариална покана/ не следва да се оставя встрани от факта, че с подаването на заявление в заповедното производство подлежащата на плащане запис на заповед е предявена.

Нередовното предявяване на запис на заповед води само и единствено до неоснователност на претенция за заплащане на обезщетение за забава, каквото обаче в производството не е претендирано, а се иска само присъждане на главница.

Що се касае до възражението за разлика в посочената в записа на заповед сума и претендираната такава районният съд приел, че същото не води до неоснователност на претендираната сума в по-малък размер.

Невел, че така, както платецът по менителницата може да плати част от сумата, така и поемателя на записа на заповед – ищец в производството, може да търси със силата на присъдено нещо и заяви частично претенцията си, но това не води до неоснователност на същата.

Ето защо и това възражение приел за неоснователно.

РС изложил доводи и в насока, че в казуса разглеждания запис на заповед е такъв платим на предявяване, като срокът е уговорен по-дълъг от предвидения в разпоредбата на чл.487 от Търговския закон.

Затова и процесния запис на заповед по правната си същност представлявал менителничен ефект платим характеризиращ се с два срока – срок за предявяване и срок за плащане след предявяването му.

Срокът за предявяване или неговото неспазване не водел до неизискуемост на вземането. Изискуемостта на вземането на поемателя срещу платеца възникнала още с издаването на записа на заповед и така по аргумент от разпоредбата на чл.486 от Търговския закон, запис на заповед на предявяване е платим всеки ден от издаването й, като в казуса страните са уговорили с посочването на срок за предявяване от кой момент издателя платец по записа на заповед ще изпадне в забава на плащането, с което условие по записа на заповед поръчителите авалисти са се съгласили.

Добавил, че доколкото издателят на записа на заповед е лице, изпаднало в несъстоятелност, то не може да се спори, че кредитора има право на обратен иск срещу авалистите, които с авала са поели задължения да платят вземането обезпечено със записа на заповед, в какъвто смисъл била и разпоредбата на чл.505 ал.2 т.2 от Търговския закон.

По тези съображения районният съд приел, че предявеният установителен иск е доказан както по основание така и по размер и го уважил изцяло.

При извършване на въззивната проверка на атакуваното съдебно решение настоящата инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – дружеството въззивник е останало недоволно от решението, с което са отхвърлени предявените от него искове.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни.

След самостоятелна проверка на приобщения доказателствен материал, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания въззивната инстанция приема, че по делото безсъмнено е установено, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Приема също, че въззиваемите са авалирали процесния запис на заповед, който факт между другото и не е оспорен от въззивниците, вкл. и фактът, че ефектът обезпечил вземането на заявителя в заповедното производство по каузално правоотношение – договор за банков кредит.

В случая, както правилно е отбелязал районният съд, въззивниците оспорват изискуемостта на претендираното вземане и прескрибирането на менителничия ефект, в каквато насока са и възраженията им във въззивната жалба.

По тях въззивната инстанция намира следното:

Решаващият състав изцяло споделя доводите на районния съд досежно основателността на заявената претенция и поради пълното им споделяне препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

По наведените възражения във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Както правилно е отбелязъл и първостепенния съд, изискуемостта на вземането по записа на заповед на първо място се обуславя от редовността на ефекта.

В процесния случай тази редовност е налице и по нея страните не спорят.

Въззивната инстанция намира несъстоятелно възражението за нередовност на предявяването на първо място поради фактът, че ефектът не е предявен на издателя.

Нормата на чл.485 ТЗ, която е специална по отношение на общото поръчителство, уредено в ЗЗД, е установила, че поръчителят /авалистът/ по менителниците отговоря както лицето, за което е поръчителствал.

Затова и приносителят има право да насочи претенцията си избирателно както против издателя, така и против поръчителите /авалистите/, като вътрешните отношения между последните се уреждат по правилата на чл485, ал.3.

Горното и по арг. от чл.513, ал.2 ТЗ, където изрично е посочено, че приносителят на менителницата не е задължен да спазва редът, по който задължените лица са се задължили, а може да избере срещу кого от тях да насочи претенцията си.

Несъстоятелно е и възражението за липсаа на предявяване на записа на заповед на издателя, а от там и че този факт освобождавал авалистите от поетите задължения по ефекта.

Теорията и практиката са установили, че предявяването на ефекта има за цел да постави длъжника в забава, но не лишава непредявения запис на заповед от функцията му да доведе до принудително изпълнение на вземането по него.

В този смисъл и дори в случая да се приеме, че процесният запис на заповед не е предявен по надлежния ред /чрез връчването на нотариална покана, което решаващият състав не споделя/, подаването на заявление в заповедното производство следва да се приеме като предявяване на ефекта.

Задължителната съдебна практика е приела освен това, че нередовното предявяване на запис на заповед води само и единствено до неоснователност на претенция за заплащане на обезщетение за забава.

Нещо повече – доколкото процесният запис на заповед е с падеж на предявяване, но не по-късно от посочената в него дата 19.03.2011 г., поради което може да се приема, че не е предявен на авалистите в срока по чл.487, ал.1 ТЗ, то независимо от горното вземането по него не е погасено по давност на основание чл.531, ал.1 ТЗ, който срок започва да тече след изтичане на срока по чл.487, ал.1 /в случая 19.03.2011 г.и в случая не е изтекъл към датата на подаване на заявлението – 19.03.2013 г.

Само кумулативното наличие на непредявяването на ефекта в срока по чл.487, ал.1 ТЗ и погасяване на вземането по давност по смисъла на чл.531, ал.1 ТЗ би довело до отхвърляне на заявената претенция /така и Решение № 162/02.11.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1126/2011 г. II т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Такава кумулативност обаче в случая не е налице.

Решаващият състав намира и че разликата между претендираната за плащане сума в процеса и тази, покочена в записа на заповед също не е основание за отхвърляне на предявената претенция, т.к. за поемателя – ищец винаги е налице възможност за частично предявяване на претеницята.

По изложените съображения решението на районния съд като правилно, следва да се потвърди.

Съобразно изходът от спора в тежест на въззивниците следва да се поставят сторените от въззиваемото дружество в настоящето производство разноски за адвокатско възнагарждение в размер на 349,88 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата към него.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.271 ГПК, БОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39/24.01.2014 г., постановено по Г.д. № 579/2013 г. по описа на РС П..

ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН * от град П., ул.”Ат. Л.” № 45 и И. В. П., ЕГН * с адрес – град П., ул.”Ат. Л.” № 45, да заплатят на„П. К.” Е., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.”Т. А.” № 26, представлявано от М. Ад. Г., със съдебен адрес – град С., ул.”Д.” № 15А, .3, ап.5 сумата от общо 349,88 /триста четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: