№ 1355
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110128846 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
27.01.2025г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №28846 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация на исковете е по чл.422 ГПК, вр чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от .......,
ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ......- управител,
чрез адв.Б. С. от АК- гр.К, срещу А. А. Г., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1
ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по
отношение на ответника на следните суми: сума от 681,70 евро, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит .......г., сума от 446,30 евро, представляваща договорна
лихва, за периода: 15.10.2017г.- 15.09.2019г., сума от 440,19 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода:23.02.2021г.- 15.02.2024г., като посочва, че оттегля
частично за тази сума претенцията си до размера на обезщетение за забава, за който е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, от 634,99 лв., като за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №10620/2023г. на СРС,
165 състав. Ищецът твърди, че на 17.09.2016г. между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит, като на ответника е била отпуснат кредит от 1 022,58 евро,
равняваща се на 2 000 лв., предоставен на кредитополучателя на датата на сключване на
договора чрез превод по личната му банкова сметка срещу задължението да я върне на 36
мес. погасителни вноски, 35 от които в размер на 93,56 лв., а 36-та вноска- в размер на 93,40
лв. Твърди се, че ответникът не е извършвал никакви плащания, с оглед което същият е
изпаднал в забава и е била начислена мораторна лихва. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адв. И. Г.
от САК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че ищецът вече е
претендирал плащане по издаден запис на заповед във връзка процесния договор за кредит,
като искът е бил отхвърлен. По време на исковото производство е била установена каузата
на издадения запис на заповед, а именно- договор за потребителски кредит .......г. Искът е
отхвърлен, тъй като изискуемостта на ценната книга е била с падеж преди да стане
изискуемо в цялост вземането по кредита. В хода на развилото се производство
кредитодателят е заявил настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което
следвало да се приеме, че заемът е станал предсрочно изискуемост най-късно на 16.05.2017г.
Поддържа, че в договора имало уговорена неустоечна клауза при непредоставено
обезпечение, която била нищожна. Размерът на същата не била включена в ГПР, поради
което счита процесния договор за кредит за изцяло недействителен. Поддържа, че
възнаградителната лихва по договора е била в противоречие с добрите нрави, доколкото
размерът погасяване по давност на всички вноски за възнаградителна лихва. В условията
на евентуалност прави възражение за прихващане на погасени от ответника пет броя вноски
за периода от 31.10.2016 г. до 17.02.2017 г. в размер на 829,98 лв., в които са включени
плащания по пера възнаградителна лихва и неустойка „оскъпяване“. Претендира
присъждане на разноски
С доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между
страните, че на 17.09.2016г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит
.......г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на горния договор за потребителски кредит,
подписан от страните, с фирмено наименование ...... , ведно с погасителен план, за сумата от
1 022,58 евро или 2000 лв., със срок за изпълнение: 36 мес., с крайна дата за изпълнение:
15.09.2018г. и преводно нареждане от 17.09.2016г. в полза на ответника на сума от 1 991 лв.
по горепосочения кредит.
Служебно са изискани за послужване в настоящото производство ч.гр.д. №30633/2017г.
по описа на СРС, 55 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.10 от
ГПК въз основа на запис на заповед от 17.09.2016г., за сума от 4 087,06 евро, с падеж:
2
15.10.2016г. и гр.д. №11909/2018г. на СРС, 55 състав, по което е постановено отхвърлително
решение по иск по чл.422 от ГПК, влязло в законна сила на 10.02.2021г.
Правните изводи на съда са следните:
В случая е предявен осъдителен иск за реалното изпълнение на обезпечено със запис
на заповед задължение, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.10 от
ГПК и е отхвърлен поради нищожност на неустойка по казузалното правоотношение и липса на
надлежно установена предсрочна изискуемост на каузалното правоотношение. При иск за реално
изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно
сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната страна по него,
като кредитодателят е предоставил на ответника заемната сума, а последният се е задължил
да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че
длъжникът е изпаднал в забава, и валидно извършване на цесията и съобщаването на
ответника. Изискуемостта на парично задължение се свърза или с изтичане на уговорения
срок, или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която представлява санкция за
неизправността на длъжника и отнема преимуществото на срока. В случая е предявен иск по
чл.422 от ГПК на осн. издадена запис на заповед срещу кредитополучателя, като на
16.05.2017г. е подадено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Силата на
присъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените страни - ищците и
третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и
третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. В същото положение
са универсалните правоприемници на страните, като и частните им правоприемници, когато
частното правоприемство е настъпило след предявяването на иска. Обвързващата сила на
съдебното решение по вещни искове се разпростира и по отношение на третите лица -
кредитори, когато възможността им да се удовлетворят зависи от принадлежността на вещта
към имуществото на длъжника. Обективните предели на СПН обхващат съществуването или
несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. В настоящото
производство се търси договорна лихва по кредита за периода: 15.10.2017г.- 15.09.2019г. по
време на хода на горепосоченото съд. производство. Искът за реално изпълнение и този на
основание издаден записа на заповед са отделни искове. В случая по развилото се съд.
производство пред СРС, 55 състав е релевирано възражение относно каузалното
правоотношение, като са изложени мотиви относно нищожността на неустойка за
непредставяне на гаранция по правоотношението. С оглед на това следва да се уважи
направеното възражението за изтекла погасителна давност в полза на отв.
кредитополучател, считано от датата на съд. сезиране на СРС, 55 състав- 16.05.2017г., като
до момента е изтекла приложимата обща погасителна давност за главницата по кредита,
съобразно постановките на ТР №3/2023г. на ОСГТК на ВКС. При неизпълнение на съотв.
вноска кредиторът може да предяви иск за тази част от вземането си, респ. да застави
принудително длъжника си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на изтичане на срока. По време на теченето на съд.
процес относно кредитното правоотношение пред СРС, 55 състав не е допустимо да се
начислява възнаградителна лихва и не може да се приеме, че е налице забава на длъжника,
доколкото е бил налице висящ процес относно вземането на кредитора. В случая изтичането
крайния срок по погасителния план не може да ползва кредитора, доколкото вече проц.
задължение е било предмет на съд. разглеждане, вкл. и при издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК. Задължението на съда да зачете силата на присъдено
нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл.297 от ГПК.
С оглед на гореизложеното не следва да се разглеждат останалите наведени
възражения, вкл. и това за прихващане със сума от 829,98 лв., като за пълнота следва да се
посочи, че с разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, е узаконено правилото, че недействителната
част от фактическия състав не влече недействителност на целия фактически състав на една
сделка, ако са налице следните условия: когато нищожните части са заместени по право от
3
повелителни правила на закона, или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните и части. Възражението на отв. страна, че процесното
правоотношение не би било сключено без наличие на уговорки относно възнаградителна
лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение и прочее следва да се приеме за
основателно. Ищецът е търговец и цели да генерира търг. печалба, поради което без тези
допълнителни възнаграждение не би сключил процесното правоотношение. Договорната
неустойка е призната за противоречаща на добрите нрави с решението на СРС, 55 състав. От
дог. клаузи е видно, че е начислена дог. лихва от 1 368 лв. върху главница от 2 000 лв., което
не може да се приеме за съответно на общественоприемли разбирания, като в съд. практика
бяха нормирани максимални размери на дог. лихва до трикратния размер на законната лихва.
Поради това исковите претенции следва да се приемат за неоснователни и следователно
подлежат на цялостно отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ответникът претендира разноски за адв. възнаграждение
за процесуална защита по делото от общо 1 920 лв., с ДДС, по представени фактури.
По заповедното производство следва да се посочи, че в 1- месечен срок заявителят не е
представил доказателства по делото, че е предявил съдебен иск в пълен размер за вземането
за обезщетение за забава по издадената заповед за изпълнение, като във връзка с дадени
указания посочва, че претендира сума за обезщетение за забава от 440,19 лв., като за
разликата прави оттегляне по чл.232 от ГПК. На осн. чл.415, ал.5 от ГПК в случай, че
заявителят не представи доказателства за предявен в срок иск за сумите по издадената
заповед за изпълнение, следва последната да се обезсили до размера на предявената искова
претенция.
Подадената от заявителя частна жалба по чл.413 от ГПК срещу разноските по
заповедното дело за неприсъден адв. хонорар в негова полза не следва да се администрира и
подлежи на връщане, с оглед изхода на спора по исковото дело и на осн. т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление:
гр........, представлявано от ......- управител, срещу А. А. Г., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 681,70 /шестстотин осемдесет
и едно евро и седемдесет евроцента/ евро, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит ....... №......г., сума от 446,30 /четиристотин четиридесет и шест евро и
тридесет евроцента/ евро, представляваща договорна лихва, за периода: 15.10.2017г.-
15.09.2019г. и сума от 440,19 /четиристотин и четиридесет лева и деветнадесет стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 23.02.2021г.- 15.02.2024г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №10620/2024г. по описа
на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
12.03.2024г., издадена по ч.гр.д. №10620/2024г. по описа на СРС, 165 граждански състав, в
частта й за сумата над 440,19 /четиристотин и четиридесет лева и деветнадесет стотинки/ лв.
до пълния й размер от 634,99 /шестстотин тридесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки/ лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ВРЪЩА частна жалба с вх. №171201/27.05.2024г. от ......., ЕИК:......., със седалище и
4
адрес на управление: гр........, представлявано от ......- управител, срещу Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №10620/2024г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА ......., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ......- управител, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на А. А. Г., ЕГН:**********, сума в
размер на 1 920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лв., представляваща сторени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат препис на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5