Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4125 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.М.А., с която е предявен срещу ДЗИ - О.З.ЕАД иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв. – частичен от 150000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.11.2016
г.
Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при ПТП,
настъпило на 07.11.2016 г., в резултат на което е претърпяла неимуществени
вреди – болки и страдания. Претендира законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва произшествието да е настъпило при сочения механизъм, както и
настъпването на твърдените от ищцата вреди в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на застрахования водач. Счита, че настъпването на
произшествието се дължи изцяло на поведението на пешеходката, евентуално – че е
налице съпричиняване от нейна страна. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 07.11.2016 г. – л.7,
протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на
местопроизшествието и фотоалбума към него – л.66-75), гласните доказателства (разпитаните свидетели М.Г. и В.В.) и заключението на допълнителната авто-техническата
експертиза по делото, че на 07.11.2016 г. около 17:45 ч. в гр.София, на
бул.П.Ю.Т. на 50 м след кръстовището с ул.Мидия е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. №*******, управляван от М.Г.Г., и пешеходеца В.М.А., при следния механизъм: лекият
автомобил се е движел по бул.П.Ю.Т., предназначен за двупосочно движение, с по
две пътни ленти за всяка посока, в лявата пътна лента със скорост около 30
км/ч. при максимално допустима скорост от 50 км/ч. В същото време пешеходката е
предприела пресичане на платното за движение на бул.П.Ю.Т. от ляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила, преминала е през двете пътни ленти
за насрещно движение и е навлязла в пътната лента на автомобила, при което е
било реализирано ПТП – автомобилът с предната си дясна част челно в зоната на
десен фар е ударил пешеходката от дясната й страна, вследствие на което тя е
била качена върху предния капак на автомобила, без да достига до предното
стъкло, и е изпаднала вдясно от него, като е ударила и счупила дясното му
огледало.
Заключението на допълнителната авто-техническа
експертиза е изготвено след съобразяване на показанията на водача на лекия
автомобил – М.Г.Г., който заявява, че е видял
пешеходката, когато е тръгвала от лявата страна на платното и е започвала да
пресича, но е мислел, че ще спре по средата на платното, за да изчака колите, и
показанията на свидетелката В.В.В., която не е била
очевидец на самото ПТП, но е възприела местопроизшествието след настъпването
му.
Съдът приема, че е налице противоправно деяние от
страна на водача М.Г. – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП водачът не е намалил скоростта и не е спрял при възникване на опасност за
движението – преминаващ на необозначено за пресичане място пешеходец.
Авто-техническата експертиза установява, че произшествието е било предотвратимо
за водача – независимо от хода на движение на пешеходеца (спокоен или бърз),
водачът е могъл да спре при задействане на спирачната система от момента, в
който е възприел пешеходеца.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила следните увреждания: счупване на дясната срамна кост – горното рамо; счупване на V-тата предноходилна кост на лявото ходило в горната й
част без разместване; счупване на
главичката на дясната малкопищялна кост. Ищцата е получила счупване на таза
и двата долни крайника, което е довело до затруднение на движенията на тялото и
долните крайници повече от един месец. Проведено е болнично лечение в периода
07.11.2016 г. – 16.11.2016 г. (9 дни) и 06.02.2017 г. – 13.02.2017 г. (7 дни),
както и домашно-амбулаторно лечение в периода 16.11.2016 г. – 05.02.2017 г. (82
дни) и 13.02.2017 г. – 21.02.2017 г. (9 дни). Ищцата е претърпяла болки,
по-интензивни непосредствено след инцидента за 13-14 дни, и умерени – за около
30-40 дни, след което интензитетът им е намалял значително. Възстановителният
период е продължил около 3 месеца. Към момента счупванията са зараснали и
пострадалата се придвижва без помощни средства, с нормална походка. Дясната
тазобедрена става извършва движение в намален обем с 10%, а по външната й повърхност
е налице болезнена подутина – организиран хематом с размери 13/15 см. Налице са
остатъчни болки в местата на счупванията при влажно и студено време и при по-продължително
ходене и стоене права, които се очаква да отшумят до около 2 години от датата
на ПТП. Заключението на вещото лице е, че перспективата за здравословното
състояние на пострадалата е благоприятна.
Видно от представената епикриза по ИЗ № 33459/3201,
изд. от Клиниката по кардиология, Александровка болница за периода 18.12.2016
г. – 23.12.2016 г., около месец след настъпване на произшествието – на
18.12.2016 г. ищцата е получила остър преден миокарден инфаркт. Видно от
анамнестичните данни, описани в епикризата, тя е съобщила за дългогодишна
артериална хипертония, с добър медикаментозен контрол. Още към момента на
постъпване във Военномедицинска академия – МБАЛ София на 07.11.2016 г. ищцата е
съобщила за придружаващи заболявания в т.ч. – артериална хипертония. Следователно,
не може да се приеме, че инфарктът е получен в причинна връзка с
произшествието, доколкото по делото са налице данни, че още към момента на
произшествието при ищцата са били налице съпътстващи заболявания, които биха
могли да го обусловят.
За установяване на твърдяните неимуществени вреди по
искане на ищцата е разпитан свидетелят Л.Х.С., който депозира показания относно
състоянието й след инцидента и по време на възстановителния период,
необходимостта от помощни средства за придвижване – първоначално инвалидна
количка, след което – бастун и провежданото лечение. Заявява, че знае за
проблеми на ищцата със сърцето, които датират от преди произшествието.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. №*******,
което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП
водачът не е намалил скоростта и не е спрял при възникване на опасност за
движението – преминаващ на необозначено за пресичане място пешеходец. От
представените медицински документи, заключението на съдебно-медицинската
експертиза и показанията на свидетеля Стаменов се установи причинната връзка
между получените от пострадалата увреждания и произшествието, с изключение на
получения инфаркт, за който не се установява да е настъпил в причинна връзка с
произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен
от водача М.Г.Г. при управление на лек автомобил
„Мерцедес Ц 200“ с рег. №*******.
Не е спорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на
действието на която е настъпило процесното ПТП. Съществуването на процесната полица,
издадена от ответното дружество, с период на валидност: 16.06.2016 г. – 16.06.2017 г., се потвърждава и от
извършеното удостоверяване на това обстоятелство от органите на ОПП-СДВР в
констативния протокол от 07.11.2016 г. Поради това съдът приема, че към момента
на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; обстоятелството, че не беше
проведено пълно и главно доказване полученият на 18.12.2016 г. миокарден
инфаркт да е настъпил в причинна връзка с произшествието; интензитет и
продължителност на болката; период на възстановяване; характера на последиците
от полученото увреждане за здравето на пострадалата. Установи се от показанията
на свидетеля Стаменов, че по време на възстановителния период ищцата е
използвала помощни средства за придвижване – първо инвалидна количка, а
впоследствие – бастун, като според заключението на СМЕ към момента счупванията
са зараснали и походката на ищцата е възстановена. Налице са остатъчни явления
– намален обем на движението на дясната тазобедрена става с 10% и болезнена
подутина – организиран хематом с размери 13/15 см по външната повърхност на
дясната тазобедрена става, както и остатъчни болки в местата на счупванията при
влажно и студено време и при по-продължително ходене и стоене права, които се
очаква да отшумят до около 2 години от датата на ПТП. При съобразяване на
посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 70000
лв.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Пешеходката е предприела пресичане на платното за движение на
бул.П.Ю.Т. от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, преминала
е през двете пътни ленти за насрещно движение и е навлязла в пътната лента на
автомобила, при което е било реализирано произшествието. Установи се от
заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, че пешеходката е
предприела пресичане на място, където не е имало функционираща и обозначена
пешеходна пътека, но е имало функциониращ пешеходен подлез. Съгласно чл.113,
ал.2 ЗДвП извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал.1, т.1, 2 и 4. В случая обаче се установи, че
на мястото на ПТП е имало пешеходен подлез, който ищцата е следвало да
използва, вместо да предприема пресичане на необозначено място. Наред с
посоченото, от заключението на допълнителната авто-техническа експертиза се
констатира, че пешеходката е имала възможност да забележи приближаващия
автомобил от достатъчно разстояние, за да не предприема пресичане на платното
за движение. Следователно, като е предприела пресичане на необозначено за целта
място, навлизайки в лентата за движение на процесния автомобил, пешеходката
обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което е
налице съпричиняване, което съдът определя на 1/2.
Настоящият случай е различен от
този, при който пешеходец предприема пресичане на обозначена за целта пешеходна
пътека, поради което обосновано пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право. В случая ищцата
пресича на необозначено за целта място при наличието на пешеходен подлез, който
би могла да използва, поради което не подлежи на изследване въпросът спазила ли
е правилата на чл.113, ал.1, т.1 (в приложимата редакция изм. ДВ, бр.51 от 2007
г.) – преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, т.2
– да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без
необходимост на платното за движение и т.4 – да не преминава през ограждения от
парапети или вериги. Само за пълнота следва да се отбележи, след като ищцата е
имала възможност да възприеме приближаващия автомобил от достатъчно разстояние,
то не може да се приеме, че е спазила изискването на чл.113, ал.1, т.1 ЗДВП.
С оглед констатациите на съда, искът за неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 35000 лв. и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 50000 лв. – частичен от 150000 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи
законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. С молба от 23.11.2016 г. ищцата е отправила до застрахователя искане за
заплащане на обезщетение, поради което съдът приема, че това е момента на
уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът дължи на ищцата законна
лихва върху определеното застрахователно обезщетение.
По разноските:
На ищцата следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 1715 лв. разноски
по делото, съобразно уважената част от иска.
На процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1421 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 168 лв.
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.З.
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на В.М.А., ЕГН **********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 07.11.2016 г., заедно със
законната лихва от 23.11.2016 г. до
окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1715 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв. –
частичен от 150000 лв.
ОСЪЖДА Д.З. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв.В.О., с
адрес ***, ж.к.********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1421 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА В.М.А., ЕГН **********,
да заплати на Д.З. ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 168 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: