РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500708 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Фератум
България“ ЕООД чрез адв. Е.Ц., против решение № 2548 от 17.12.2021 г.,
постановено по гр.дело № 1443 от 2021 г. по описа на РС - Пловдив, ХХІІ гр.
състав, с което е осъдено „Фератум България“ ЕООД да заплати на В. В. В.
сумата в размер на 640 лева, недължимо платена по договор за потребителски
кредит № 607721 от 27.03.2018 г. и подлежаща на връщане, от които 100.60
лева – недължимо платена възнаградителна лихва, 100 лева – недължимо
платена такса за събиране на задължения и 439.40 лева – недължимо платено
възнаграждение за поръчител, ведно със законната лихва върху главницата,
счита от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 80 лева – разноски в
производството. „Фератум България“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. А.Д.
К. на основание чл.38 ЗА сумата в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се навеждат подробни съображения за
неправилност, незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, както и за необоснованост. Излагат се
доводи за допуснати нарушения при доклада на делото и разпределение на
1
доказателствената тежест. Не е указано за кои факти не сочат доказателства.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски
за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, като се излагат подробни съображения, че същата е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а решението да се потвърди, като се
присъдят и направените от страната разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на решението на районния съд.
От настоящата инстанция не се възприемат доводите на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при доклада на делото и
разпределение на доказателствената тежест. В съставения проект за доклад по
делото, инкорпориран в определение №3665/04.06.2021 г., съдът изрично е
отбелязал правната квалификация на иска, обстоятелствата, които се
признават, разпределил е тежестта на доказване и се е произнесъл по
доказателствените искания на страните. С това определение се е произнесъл и
по отношение възраженията за нередовност на исковата молба и за липса на
местна подсъдност, както и по искането за изменение на иска. Задължил е и
ответника да представи справка за извършените плащания от ищцата по
процесния договор за кредит, както и как са разпределени плащанията спрямо
отделни вземания за главница, договорна лихва, възнаграждение за
обезпечение и други. С доклада, направен в съдебно заседание на 17.09.2021
г., е коригиран изготвения проект в частта, касаеща обстоятелства, които се
признават. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, указал е
на страните какво следва да докажат. Право на страната е да прецени по какъв
2
начин да организира защитата си и какви доказателства и доказателствени
средства да ангажира, като съдът не е длъжен да дава конкретни указания в
тази насока.
Неоснователни са и възраженията, че съдът е следвало да укаже,
че за част от твърдените от ответника факти не са ангажирани доказателства.
Това противоречи на изложеното, че към отговора на исковата молба са
приложени общите условия, които според страната са намирали приложение.
Доказателства са ангажирани, дали обаче те кореспондират с тезата на
страната и доказват ли твърденията, е въпрос по същество.
С оглед останалите наведени във въззивната жалба доводи,
касаещи постановения съдебен акт, следва да се отбележи следното:
Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми по договор
за потребителски кредит с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова
молба от В. В. В. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен иск за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 25 лева, предявена
частично от общо дължима сума в размер на 2000 лева, представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 607721 от
27.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.01.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски. Излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставен заем в
размер на 2000 лева. В договора е уговорена възнаградителна лихва, като
общо дължимата сума за главница и лихва е в размер на 2100.60 лева,
платима на две равни вноски от по 1050.30 лева. Уговорена е фиксирана
лихва в размер на 100.60 лева за целия срок на кредита, при фиксиран лихвен
процент от 5.03 %, а ГПР е в размер на 49.06 %. Уговорено е, че
задължението на кредитополучателя ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“,
което не е отделно търговско дружество, а търговска марка на кредитодателя.
По обезпечението ищцата се е задължила да заплати сума в размер на 1899.40
лева, която се дължи по договора за кредит. Доколкото липсва правен субект
„Фератум Банк“, тази сума се дължи на ответника и правоотношението е
едно. Твърди, че е заплатила по договора за кредит сумата от 4000 лева.
Счита, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, тъй като не
е спазена предвидена в закона форма, ответникът не е предоставил
преддоговорна информация на ищеца, договорът не е подписан. Не е спазено
изискването договорът да е изписан по ясен и разбираем начин на шрифт, не
по-малко от 12. Нарушен е чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, тъй като не е посочен
размера на кредита, и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото не е посочен коректно
ГПР, както и общо дължимата сума по кредита. В ГПР не е включено
вземането за обезпечение. Счита, че договорът е недействителен, тъй като е
недействителна клаузата за възнаградителна лихва - надхвърля три пъти
законната лихва, което нарушава чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК. Договорът е сключен и
3
в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото в него липсва погасителен
план, в който да се съдържа информацията за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. Липсва и императивното
съдържание на чл.11, ал.1, т. 20 ЗПК. Счита, че клаузата за обезпечение е
недействителна като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона,
а именно чл.19, ал.4 ЗПК. Договорът е унищожаем - сключен чрез измама и
поради крайна нужда.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска, счита същия за неоснователен по подробно изложени
съображения. Счита, че исковата молба е нередовна, а договора е
действителен като цяло, ведно с клаузите по него. Излагат се твърдения, че
Фератум Банк е съществуващо търговско дружество, регистрирано в М.,
която предоставя услуги на територията на страната, поради което е
легитимиран да отговаря по исковете за недействителност на договора за
предоставяне на гаранция. Моли за отхвърляне на исковете. Прави
възражение за местна неподсъдност на спора. Претендират се разноски.
С определение от 04.06.2021 г. съдът е допуснал изменение на
петитума на предявения иск, като същия се счита предявен в размер на 25
лева, частичен иск от общо дължима сума в размер на 2000 лева.
С определение от 18.11.2021 г. е допуснато изменение в размера
на иска, като се увеличава от 25 лв., предявен като частичен от 2000 лв., на
сума в общ размер от 640 лв., от които 100.60 лв. възнаградителна лихва, 100
лв. такса за събиране на задължение и 439.40 лв. – възнаграждение за
поръчител.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
С определение от 04.06.2021 г. като безспорно между страните е
отделено, че са сключили договор за потребителски кредит №607721 от
27.03.2018 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 100.60 лева.
С определение от 18.11.2021 г. отново като безспорно между
страните е отделено, че ищцата е заплатила на ответника по процесния
договор за кредит главница в размер на 2000 лева /предоставен кредит/,
100.60 лева – възнаградителна лихва, 439.40 лева – възнаграждение за
поръчител и 100 лева – такса за събиране на задължения.
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че
ответникът „Фератум България“ ЕООД представлява финансова институции
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между
страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор за заем по своята
4
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК,
спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Съдът е приел, че, за да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит, е необходимо да отговаря на предвидените в
разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12,
ал.1, т.7-9 ЗПК. В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за
недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на
реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.10, т.11 и т.20 от ЗПК. От
първостепенния съд е прието, че са спазени изискванията към съдържанието
на договора за потребителски кредит, предвидени в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.10 и
т.11 от ЗПК, като са изложени подробни съображения в тази насока. Според
изложеното в жалбата, съображенията на съда в тази част са правилни. При
направената служебна проверка не се установи нарушение на материално
правни норми, за които въззивният съд е длъжен служебно да следи.
Предмет на въззивното производство е установяване налице ли е
недействителност на договора за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, както
е прието от първоинстанционния съд.
Съгласно чл.11, ал.1, т.20 ЗПК в договора за потребителски
кредит следва да са посочени наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ( ал. 4: Когато потребителят упражни правото си
на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и
заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства
по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне
и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на
уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се
изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент; ал.6 - При
упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът
няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение
на обезщетението за направените от него разходи към публични
административни органи, които не подлежат на възстановяване), както и за
размера на лихвения процент на ден.
В договора за кредит не е предвидено такова съдържание. В чл.6
от договор №607721/27.03.2018 г. изрично е посочено, че извън
индивидуалните условия, за уреждане на взаимоотношенията между
страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на
кредитополучателя потребителски кредити се прилагат общите условия за
предоставяне на потребителски кредити от разстояние на Фератум България
ЕООД, приети на 01.11.2014 г. Към отговора на исковата молба са приложени
общи условия, които обаче изрично е отбелязано, че влизат в сила от
5
04.09.2015 г. Приложена е и Тарифа към Общите условия, в сила от
01.10.2016 г. Цитираните в договора за потребителски кредит общи условия,
които са приложими, не са представени по делото. Такива не са приложени и
към въззивната жалба. Ето защо обосновани са съображенията на
първоинстанционния съд, че не са доказани възраженията на ответника, че в
договора за кредит е налице съдържанието, посочено в императивната норма
на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, за което изрично е разпределена доказателствената
тежест, като правилно е прието, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.20 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е.
само главницата. Безспорно по делото е установено, че въззиваемата страна е
заплатила на въззивника освен главницата по посочения договор,
възнаградителна лихва в размер на 100.60 лева, 439.40 лева – възнаграждение
за поръчител и 100 лева – такса за събиране на задължения. Тези суми
съгласно цитирания по – горе текст се явяват недължимо платени и подлежат
на връщане. Искът правилно е уважен изцяло съобразно допуснатото
изменение на исковете. Решението е правилно и законосъобразно.
По доводите, касаещи договора за поръчителство – настоящият
състав не е в състояние да се произнесе по тях, доколкото такъв не е
представен по делото. В чл. 5 от договор №607721/27.03.2018 г. изрично е
посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Фератум Банк в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на кредита. Липсват обаче доказателства за това,
предоставено ли е поръчителство от Фератум Банк в полза на „Фератум
България“ ЕООД, какви са параметрите, какво е следвало да заплати
въззиваемата страна. Това е допълнително основание за недействителност на
договора за кредит на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Заплатените
от въззиваемата страна суми са в полза на въззивника, като подлежат на
връщане от него.
Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва
да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят
само на въззиваемата страна. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК и
отбелязаното в адвокатското пълномощно на адв. К., е налице безплатно
предоставена адвокатска защита. Ето защо на адв. К. следва да се заплати от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
6
V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2548 от 17.12.2021 г., постановено
по гражданско дело №1443/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХII
граждански състав.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление град *****, да заплати на адв. А.Д. К., с личен №
**********, вписана в АК - *****, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7