Р Е Ш Е Н И Е
№ 1970
Гр. П., 16.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Антония Стоева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04337/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу М.С.М.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 1 948,57 лв., представляваща стойност на доставена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. ***с абонатен № ***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 265,16 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 29.03.2017 г., за които суми
по ч. гр. дело № 07181/2017 г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена
Заповед от 26.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът, като потребител, не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период в размер на сумата от 1 948,57 лв. и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер
на 256,16 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 29.03.2017 г. С тези съображения
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима
и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника – адв. М.С. оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението, че същите са основани
на негодни доказателства. Поддържа, че ответникът, като потребител, по същество
не е приел процесните Общи условия, каквито не е подписвал. Договорното
отношение е уредено едностранно от ищцовото дружество и поставя насрещната
страна в неравноправно положение. Не е доказано конкретно потребление на
топлинна енергия, отчетено от ФДР и отразено в реално изготвени изравнителни
сметки. Намира вземанията за недължими и като погасени по давност на основание
чл. 111 ЗЗД. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04. 2008 г., а с това
и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо
лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Ето защо, съдът намира за
неоснователни доводите на особения представител на ответника за поставянето му
в неравноправно положение и неподписването от последния на приложимите общи
условия, доколкото съгласно законовото разрешение правоотношението възниква с
факта на придобиване собствеността върху топлоснабден имот.
Последното
обстоятелство е безспорно между страните, поради което с протоколно определение
от 28.11.2019 г. е отделено като ненуждаещо се от доказване.
Същевременно изводът за права на ответника върху
процесния имот през разглеждания период се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства, сочещи, че с декларация с вх. № 9236/08.06.2018 г. по
чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот третото за процеса лице А.Г.А.е
декларирало пред Община П. правото на собственост върху процесния недвижим имот
– апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. „***, с вписано придобивно основание
– покупка и въз основа на нотариален акт № ***г. Отразено е, че деклараторът е
изключителен собственик на имота, който е придобил от лицето И.Ц.И..
Изяснява
се, че с договор за покупко – продажба от 01.06.2018 г., обективиран в
Нотариален акт № ***г. по описа на нотариус Р.М.с рег. № ***на НК, И.Ц.Ц., в
качеството си на продавач, прехвърля на А.Г.А., в качеството му на купувач,
собствеността върху недвижим имот с административен адрес: гр. П., кв. „***, ***.
С
договор за покупко – продажба от 24.11.2017 г., обективиран в Нотариален
акт № ***, дело № ***г.
по описа на нотариус Р.М., ответникът по делото М.С.М., в качеството си на
купувач, прехвърля на лицето И.Ц.Ц., в качеството му на купувач, свой недвижим
имот в гр. П., кв. „***, ***–
процесният имот. В нотариалния акт при описание на документите, представени
пред нотариуса за удостоверяване правата на продавача върху имота, е описан
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело № ***. по описа на
нотариус № ***на НК.
С
оглед данните, съдържащи се в така събраните писмени доказателства, подкрепящи
признанието от ответната страна и отсъствието на доказателства, сочещи, че
преди прехвърлителната сделка от месец ноември 2017 г. друго лице, различно от
ответника, е притежавало права върху имота, то съдът приема, че през процесния
период 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. ответникът е бил собственик на последния.
С това същият е придобил и качеството потребител на топлинна енергия, чието
основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение –
ищцовото дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия,
съответстващо на правата му в съсобствеността – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи
условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142,вр. чл. 139, ал. 1
ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово
разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По
силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим
на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и
индивидуално дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от
ищеца стойност.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото
е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от
ищцовото дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като трето,
неучастващо по делото лице, конкретно „Директ“ ЕООД като подизпълнител на „Техем
Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана от етажната собственост на процесната СЕС
с договор от 29.11.2000 г. Между ФДР и ищеца са сключвани договори в тази
насока, последният от 01.09.2017 г. От заключението се установява, че монтираният
в абонатната станция уред за търговско измерване – топломер, е преминал през
задължителните периодични метрологични проверки, резултатите от които са
обективирани в издавани свидетелства. Отразено е, че през процесния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната има
монтирани и свързани към сградната инсталация две отоплителни тела в
помещенията кухня и хол с монтирани върху тях индивидуални разпределители с визуален
отчет. Изяснено е, че и за двата отчетни периода, включени в процесния, от
страна на абоната не е осигурен достъп за отчет – нито на определените за това
две основни дати, нито на допълнителните такива, за което от страна на СЕС са
съставени констативни протоколи, подписани от представител на СЕС. Само за втория
отчетен период – от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. на абоната е начислена
топлинна енергия за двете отоплителни тела съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.
2 и ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването при
съобразяване с отоплителната мощност на телата и максималния специфичен разход
за сградата в режим на етажна собственост. Посочено е, че в помещението баня
няма работещо отоплително тяло и не е разпределяна топлинна енергия. Няма
работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела в общите части на
ЕС, поради което на абоната по партида не е разпределяна топлоенергия и не са
начислявани суми. Експертизата установява, че през процесния период имотът е
свързан към СИ за топла вода. Поради неосигурения достъп за отчет, разходът на
последната е определен не по отчет на водомера, а по норматив по 140 л.
потребление за едно денонощие за 1 ползвател. Начислен е разход за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация – по изчислителен път пропорционално
на обема на отопляемия имот по проект – 93 м3 и само през зимния
отоплителен период. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за
предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 25,44 лв. За
исковия период са издадени изравнителни сметки без данни за постъпили
възражения от абоната. При така установените факти, въз основа на извършения
анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния
период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
е на стойност от 1 948,57 лв.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата за
периода от 08.07.2014 г. до 29.03.2017 г. възлиза на сумата от 265,16 лв.,
която сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че
срокът за заплащане на месечните дължими суми, определен в приложимите от ищеца
Общи условия е 30 дни. Няма данни за извършени плащания от ответника. Посочено
е, че титуляр на партидата по процесния абонатен № *** е ответникът М.М..
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответника през процесния период, е доставил топлинна
енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 1 948,57 лв. В тази връзка съдът
намира за неоснователни доводите на ответната страна за липсата на доказано потребление
на топлинна енергия, тъй като по делото се установи, че начисляването на суми
по норматив, а не по показанията на уредите за отчет, се дължи на бездействието
на абоната, неосигурил достъп за отчет на представителите на ФДР.
С
отговора на исковата молба особеният представител на ответника въвежда
правопогасяващо възражение с твърдение за недължимост вземанията поради
погасяването им по давност. Съдът намира това възражение за частично основателно,
предвид следните съображения:
В
настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните
плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.10.2017
г. което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД,
съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница,
дължимо от ответника, а именно в размер на сумата от 228,55 лв. /определена от
съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно
начислените суми, съдържащи се в приетото по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза/, дължима за периода от 01.05.2014 г. до 24.10.2014
г. /три години преди датата на депозиране на заявлението/.
За
тази част предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явява
неоснователен на това основание и следва да бъде отхвърлен.
Останалата
част от вземането в размер на сумата от 1 720,02 лв. за периода от 25.10.2014
г. до 30.04.2016 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответника, което обуславя уважаването на иска за главница за тази
част от вземането.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в
качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната
лихва без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Съгласно
заключението на съдебно – икономическата експертица общо дължимата за периода
лихва за забава възлиза на сумата от 265,16 лв.
Предвид
погасяването по давност на вземането за главница за периода от 01.05.2014 г. до 24.10.2014 г.
и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното
вземане за лихва в размер на сумата от 58,73 лв., дължима върху тази главница
/чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка за помесечните
задължения/ за периода от 08.07.2014 г. до 29.03.2017 г.
Останалата
част от вземането в размер на сумата от 206,43 лв. за периода от 08.12.2014 г.
до 29.03.2017 г., начислена върху главницата за периода от 25.10.2014 г. до 30.04.2016
г. остава непокрита по давност, а с това и дължима от ответника.
Ето
защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 206,43 лв. за периода от 08.12.2014 г. до 29.03.2017 г.
и в тази част следва да бъде уважен. В останалата част – за разликата до пълния
предявен размер от 265,16 лв. или за сумата от 58,73 лв. лихва за забава за
периода от 08.07.2014 г. до 29.03.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен поради
погасяване на вземането по давност.
По отговорността
за разноски:
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство. При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
поначало имат и двете страни. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да бъде
присъдена сумата от 82,04 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 545,35 лв. – платени
държавни, депозит за особения представител и за вещите лица, и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът не е претендирал
и не е доказал извършване на разноски /същият се представлява в настоящия процес
от особен представител/, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу М.С.М., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че М.С.М. *** АД сумата от 1
720,02 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 25.10.2014 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. П., кв. ***, ***с абонатен № *** и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.10.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 07181/2017 г. по описа на
Районен съд – П., НО е издадена Заповед от 26.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 1 720,02 лв. до пълния предявен размер
от 1 948,57 лв. или за сумата от 228,55
лв., представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 24.10.2014 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу М.С.М., с ЕГН: **********,*** и настоящ
адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че М.С.М. *** АД сумата от 206,43
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.12.2014 г. до 29.03.2017 г., за която сума по ч. гр. дело № 07181/2017 г. по описа на
Районен съд – П., НО е издадена Заповед от 26.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 206,43 лв. до пълния предявен размер
от 265,16 лв. или за сумата от 58,73 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014
г. до 29.03.2017 г.
ОСЪЖДА М.С.М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***,
на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 82,04 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 07181/2017 г. по описа на Районен
съд – П., НО и сумата от 545,35 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: