Р Е Ш Е Н И Е № 668
гр. Пловдив, 12.04.2013
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито
заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА
БЕДРОСЯН
при участието на секретаря К.Ш., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3589 по описа за 2012 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 55, ал. 1, пр. 3, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Дита 75” ООД
- гр. Пловдив, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. И.М. ****, е предявил
срещу ответника „Заводски строежи - ПС - Пловдив” обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД общо за сумата от 53 701,36 лв., от които
46 344,44 лв. - главница, дължима на отпаднало основание, ведно с
неустойка в размер на 3 657,24 лв. и мораторни лихви в размер на
3 699,68 лв. за периода 08.02.2012 г. - 16.11.2012 г., ведно със законните
последици.
Твърди, че сключил с ответника на 12.12.2007 два предварителни
договора за покупко-продажба и за строителство на недв. имоти, съгласно които
ответникът се задължил да изгради в груб вид самостоятелен обект /офис/ № 38 със застроена площ от 30,95 кв.м на стойност 37 510,20
евро; самостоятелен обект
/офис/
№ 25 със
застроена площ от 12,75 кв.м и самостоятелен обект
/офис/
№ 26 със
застроена площ от 33,04 кв.м, последните два на обща стойност 55 426,80 евро,
ведно със съответните ид.ч., находящи се в многофункционална осеметажна сграда „***”,
с адм. адрес: ****. Ищецът се задължил да заплати цената на 3 имота от общо
92 937 евро, като при подписване на предварителните договори заплатил
9088,44 евро, за което са издадени фактури № **********/12.12.2007 г. и №
**********/12.12.2007 г., ведно с ПКО № 2046 и № 2047 от същата дата.
Със
споразумение от 24.04.2009 г. страните са прекратили по взаимно съгласие
предварителните договори по отношение на обекти № 25 и № 26, като платените до
момента суми за тях от общо 21 676,27 лв. са отнесени като част от
продажната цена на обект № 38 или към 24.04.2009 г. са последния са платени
общо 36 344,44 лв. от общо дължимите 37 510,20 евро. От оставащите
още 37 019 лв. от цената на обект № 38 ищецът заплатил 5 000 лв. с
фактура № **********/24.04.2009г., ведно с ПКО № 505/24.04.2009 г., и
5 000 лв. с фактура № **********/27.04.2009 г., ведно с ПКО №
515/27.04.2009 г. Въпреки това и проведените многократни разговори, ответникът
не изпълнил задължението си да прехвърли собствеността на обект № 38 на ищеца
до 30.03.2010 г. и да предаде същия до 30.08.2010 г. в степен на завършеност с
Акт обр. 15, като дори възбранил същия.
Грубото
нарушение на задълженията по споразумението от страна на ответника и невъзможността
имота да бъде окончателно завършен в разумен срок и прехвърлен без вещни
тежести накарали ищецът да развали предварителния договор и споразумението към
него с нот. покана рег.№ 469/31.01.2012 г. на нотариус И. И., с която е
поискано и връщане на дадените общо 46 344,44 лв., както и неустойка в
размер на 3 657,24 лв. Тъй като ответникът не е платил дори минимална част
от задълженията си, той дължи и лихва за забава, която за периода от 08.02.2012
г. до 16.11.2012 г. за главницата от 46 344,44 лв. възлиза на общо
3 699,68 лв.
Ето
защо, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати общо
53 701,36 лв., от които 46 344,44 лв. - връщане на даденото на
отпаднало основание; 3 657,24 лв. - неустойка по чл. 15 от договора, и
3 699,68 лв. - мораторна лихви върху главницата от 46 344,44 лв. за
периода 08.02.2012 г. - 16.11.2012 г., ведно със законната лихва до
окончателното плащане и направените по делото разноски.
В
съдебното заседание на 04.04.2013 г. моли съда да постанови решение при
признание на иска по смисъла на по чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, с което да
уважи така предявените претенции, като счита, че са налице предпоставките за
това. Подробни съображения излага в исковата молба и по съществото на спора.
В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът
„Заводски строежи - ПС - Пловдив” АД, ЕИК
*********, не е подал отговор. С молба вх.№ 4396/13.02.2013 г. от пълномощника
на дружеството - адв. Т.Ч. - В. ответникът е заявил, че признава предявените
искове за основателни и желае да се отложи делото, за да може по пътя на
преговорите да се сключи споразумение между страните по спора.
Не
ангажира доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявените искове, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК, т.е. до 02.01.2013 г. включително, ответникът не е подал отговор.
С последваща молба от 13.02.2013 г. е направил пълно
признание на предявените искове и е заявил желание за сключване на спогодба.
Въпреки това такава не е постигната до датата на последното съдебно заседание.
В същото ищецът е направил искане да се постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК само въз основа на признанието на ответника.
Съдът намира искането по чл. 237 от ГПК за
ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно разпоредбите на чл. 237,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Съдът намира, че в случая са налице
условията на чл. 237 от ГПК, поради което следва да постанови решение, с което
предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД да се уважат. Исковете са допустими, а признатите от ответника права не
противоречат на закона или на добрите нрави. Налице е валидно направено признание
на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу исковете, тъй като ги счита за основателни. С
признанието си ответникът заявява също, че изложените от ищеца твърдения в исковата
молба отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираните от ищеца
права съществуват. Признатите права не попадат в хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което съдът следва да зачете признанието на ответника, уважавайки
на това основание предявените искове.
Ето
защо, въз основа на предпоставките за постановяване на решение при признание на
иска по чл. 237 от ГПК ответникът следва да се осъди на основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата 46 344,44 лв. - дължима
главница на основание чл. 15 от предварителния договор, като дадена на
отпаднало основание; сумата 3 657,24 лв. - неустойка, дължима върху
главницата на основание чл. 15 от договора, както и сумата 3 699,68 лв. -
мораторна лихва за периода 08.02.2012 г. - 16.11.2012 г. върху главницата,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от завеждане на делото на 26.11.2012
г. до окончателното плащане, както и направените от ищеца съдебни разноски в
размер на общо 7 150 лв., от които 5 000 лв. - внесен адв. хонорар и
2 150 лв. - ДТ.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Заводски
строежи - ПС - Пловдив” АД, ЕИК *********, със съд. адрес: ****, чрез адв. Т.Ч.
- В., да
заплати на „Дита 75” ООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, със съд.
адрес: ****, чрез адв. И.М., следните суми: 46 344,44 лв. /четиридесет и
шест хиляди триста четиридесет и четири лв. и 44 ст./ - дължима главница на
основание чл. 15 от предварителния договор, като дадена на отпаднало основание по
чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; сумата 3 657,24 лв. /три хиляди шестотин
петдесет и седем лв. и 24 ст./ -
неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима върху главницата на основание чл. 15 от
договора; сумата 3 699,68 лв. / три хиляди шестотин деветдесет и девет лв.
и 68 ст./ - мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата за периода от
08.02.2012 г. до 16.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 46 344,44
лв., начиная от 26.11.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата
7 150 лв. /седем хиляди сто и петдесет лв./ - такси и разноски по
съдебното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
при признание на иска подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/