№ 1864
гр. Плевен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430105755 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за
защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от З. П. П. с ЕГН **********, от ***1 - лично и като
майка и законен представител на малолетното си дете ***. с ЕГН **********
против С. Е. Д. с ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че страните били
в сключен граждански брак от ***, който бил прекратен с развод с влязло в
законна сила решение по гр.д.№*** по описа на ПлРС. Съгласно това
решение, родителските права по отношение на детето на страните ***. с ЕГН
********** били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща
издръжка в размер на 230 лева месечно и определен режим на лични контакти
първа и трета седмица от месеца през уикенда и втора и четвърта седмица в
ден сряда както и един месец през лятото. Твърди се, че по време на брачния
процес била издадена в полза на молителката и детето ограничителна заповед
*** по гр.д.№ *** срещу ответника, тъй като майката и детето били
пострадали от негов акт на домашно насилие, осъществен на 30.09.2021
година. Излага се, че след прекратяване на брака страните преустановили
1
всякакви контакти извън тези, които се случвали по повод предаване на
детето за осъществяване на режима на лични контакти. Сочи се, че
молителката се установила да живее в собствено жилище, както и сменила
работното си място, за да се откъсне от бившия си съпруг и осъществявания
от него психически тормоз. Твърди се, че ответника започнал да обвинява
молителката, че нямала право да живее разделена с него, тъй като по този
начин той не можел да бъде ежедневно с детето. Започнал да я изнудва да му
плати парична сума в размер на наема за пет години, в които по време на
брака били живели съвместно, както и да му върнела подарен от него телефон
за рождения й ден през 2020г. Всеки разговор между тях бил придружен с
обидни квалификации по отношение на молителката, че била ***, което
ставало пред очите на детето и то чувало гневните и обидните му коментари,
много се разстройвало от това и се травмирало.
Твърди се, че последния акт на домашно насилие бил осъществен на
01.11.2022г. в ***, пред дома на родителите на ответника около 18.30 часа и
пред свидетели брата на молителката - *** и бащата на ответника - *** Д., и в
присъствието на детето. Пояснява се, че на сочената дата, около 18.20ч.
молителката паркирала служебния си автомобил пред блока на родителите на
ответника в ***, на ***, за да взема синът си от него след извънреден режим
на лични контакти, за осъществяване на който била съдействала и не се
противопоставяла. Твърди се, че излизайки от колата, за да посрещне детето,
което било вече там с баща си, ответника започнал да отправя яростно
спрямо молителката нападки и обиди с думите : „*** кога ще ми се
издължиш; Кога ще ми върнеш парите; Кога ще ми платиш наем за времето,
през което сме били женени и сме живяла заедно; ***“. Излага се, че майката
казала на детето *** да се качи в колата и помолила ответника да я остави на
мира. Твърди се, че качвайки се в автомобила и затваряйки вече шофьорската
врата, той я хванал и попречил да я затвори, както и клекнал до молителката.
При това продължил да я обижда, наричайки я „***“; пресегнал се в опит да
вземе чантата й, която била до лоста на колата, а молителката я сграбчила,
тъй като в нея имала телефон, документи, пари, ключове. Сочи се, че
пострадалата успяла да задържи чантата си и като видял, че не можел да я
вземе и изтръгне от ръцете й, ответника се опитал да вземе ключа на колата,
който бил на стартера, избутвайки пострадала, затискайки я с тялото си и
извивайки/удряйки ръката й. Твърди се, че при тези действия на ответника
2
молителката усетила силна и остра болка с областта на палеца; в опит да се
защити се опитала да го избута и да затвори вратата си, но без успех. В този
момент, баща му *** Д. се приближил към тях, за да донесе багажа на детето
и също го бил помолил да спре, но ответника бутнал злобно и баща си и му
каза да се разкара. Излага се, че детето се ужасило от случилото се, плачело и
се молело на баща си да излезе от колата и да спре. Първоначалните молби на
детето не успели да усмирят бащата, но когато то слязло от столчето си,
закрепено на седалката и заплакало още по-силно в опит да разтърве баща си
да не напада майка му, ответника седнал на задната седалка и молителката
успяла да затвори вратата си. Тогава детето го избутало от колата и го
помолило да си тръгне. При това той напуснал автомобила и ги оставил да
потеглят. Твърди се, че молителката усетила, че ръката й пламнала, била
подута и я боляла, като се уплашила, че можело да й е счупен пръста.
Посетила веднага *** и снимката показала, че нямало счупване но имало
телесна повреда. Консултирала се с ортопед, поради силния оток, който
изписал болкоуспокояващи, гел и шина за носене.
Излага се, че след този пореден случай на вербална и физическа агресия
от страна на ответника, детето било дълбоко травмирано от преживяното,
страхувало се и не желаело да вижда баща си. Това наложило да бъдат
възобновени посещенията му при психолог за овладяване на състоянието на
тревожност.
Отправя се искане за предприемане на мерки за закрила по отношение
на молителката и детето от упражненото от ответника домашно насилие -
задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо
молителката и детето; да му бъде забранено да приближава молителката и
посочени нейни адреси; да бъде задължен да посещава специализирани
програми.
Ответникът ангажира становище, според което молбата е
неоснователна. Оспорва изложените от молителката фактически твърдения за
проявено от негова страна поведение, осъществяващо акт на насилие на
посочената дата – 01.11.2022г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
Безспорно е между страните, че са бивши съпрузи, чийто граждански
3
брак е бил прекратен с развод на *** както и че са родители на детето ***,
роден на *** родителските права по отношение на което са били
предоставени за упражняване на майката при развода, като тези обстоятелства
се установяват и от приложения препис на решение по гр.д. № *** по описа
на ПлРС.
Не се спори също така, че по искане на молителката З. *** е било
инициирано производство по реда на ЗЗДН по образувано гр.д.№***, което е
било прекратено поради оттегляне на молбата за защита, като това е видно и
от приложения препис на определение от 17.11.2021г., постановено по
същото дело.
Видно е от приложените преписи на лист за преглед на пациент от
01.11.2022г. и съдебномедицинско удостоверение №***, издадено от ***, че
на 01.11.2022г. в 19.03ч. молителката е посетила лекар в *** за преглед с
оплаквания за болка в областта на фаланга на палец на дясна длан, а на
02.11.2022г. е била освидетелствана от съдебен лекар, който е заключил, че
имала кръвонасядане в областта на 1-ви пръст на дясна ръка и дланта на
същата; охлузвания /драскотини/ на лява предмишница и дясна ръка, и
същите са могли да бъдат причинени по описвания от нея механизъм – по
време на възникнал предходната вечер скандал с бившия й съпруг била
хваната от него за дясна ръка при опит да измъкне ключа на автомобила, при
което наранил описания по-горе пръст.
Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която
декларира твърдените и в молбата обстоятелства: че на 01.11.2022г. в ***,
пред дома на родителите на ответника и в присъствието на детето, около
18.30 часа, ответника отправил яростно спрямо нея нападки и обиди с думите
: „*** кога ще ми се издължиш; Кога ще ми върнеш парите; Кога ще ми
платиш наем за времето, през което сме били женени и сме живяли заедно;
***; че при качване на молителката в автомобила и затваряйки шофьорската
врата, ответника я хванал и попречил да я затвори, както и клекнал до нея,
като продължил да я обижда, наричайки я „***“; пресегнал се в опит да вземе
чантата й, която била до лоста на колата, а молителката я сграбчила; успяла да
задържи чантата си и като видял, че не можел да я вземе и изтръгне от ръцете
й, ответника се опитал да вземе ключа на колата, който бил на стартера,
избутвайки пострадалата, затискайки я с тялото си и извивайки/удряйки
4
ръката й; че при тези действия на ответника молителката усетила силна и
остра болка в областта на палеца; в опит да се защити се опитала да го избута
и да затвори вратата си, но без успех; детето било свидетел и се ужасило от
случилото се, плачело и се молело на баща си да излезе от колата и да спре;
Първоначалните молби на детето не успели да усмирят бащата, но когато то
слязло от столчето си, закрепено на седалката и заплакало още по-силно в
опит да разтърве баща си да не напада майка му, ответника седнал на задната
седалка и молителката успяла да затвори вратата си; детето го избутало от
колата и го помолило да си тръгне; ответника напуснал автомобила и ги
оставил да потеглят.
От представената психологична оценка, изготвена от психолог ***
може да се приеме за установено, че детето е било водено от майката при
сочения специалист. В останалата част, в която са изложени обстоятелства за
емоционалното състояние на детето и е дадена оценка на това състояние,
документът има характер на свидетелски показания и експертна оценка, които
в процеса могат да бъдат събрани само като гласни доказателствени средства
и не могат да бъдат приобщавани във формата на писмени доказателства.
Съдът намира, че представените в о.с.з. на 20.12.2022г. писмени
доказателства, установяващи факти, касаещи личните контакти на бащата с
детето, не изясняват отнесения за разглеждане в настоящото производство
спор.
Между страните е безспорно, че ответника не е предприел
принудително изпълнение на съдебното решение, определящо режима на
лични контакти с детето ***, в каквато насока е приложената справка за
изпълнителни дела с изх.№*** на ***.
Съдът намира за ирелевантен факта на образувано производство по ***
по описа на ПлРС по тъжба на ответника С. Д. против молителката З. П. за
престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
Видно е от приложения препис на сигнал, изходящ от С. Д. и заведен в
***, *** с № ***, че ответника е заявил твърдения за препятстване контактите
му с детето, но както се посочи по-горе, тези въпроси не касаят спора за
упражнено домашно насилие.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства,
5
ангажирани от страните.
Свидетелят ***, сочен от молителката и брат на същата, излага в
показанията си, че на 01.11.2022г. сестра му го помолила да отиде с нея, за да
вземат детето *** от дома на родителите на ответника. Твърди, че когато
пристигнали на мястото, молителката излязла от автомобила и провела отвън
разговор с ответника, при което последния се държал агресивно и
заплашително, като отправил обидни думи към сестра му, казвайки й „***,
върни ми парите; кога ще ми върнеш парите; кога ще си платиш, че си
живяла при мен; този телефон е мой, върни ми го…“. Твърди още, че сестра
му се качила отново в автомобила, сядайки на шофьорското място, а
ответника също се приближил, като започнал да дърпа ключа от таблото,
казвайки „Няма да те пусна, няма да ходиш никъде“; посегнал да дръпне и
чантата й, която била между двете предни седалки; хванал я за ръката, при
което огънал палеца й, причинявайки й болка. Свидетелят излага, че
междувременно детето било седнало на задната седалка, оставено там от
дядото по бащина линия и станало свидетел на случващото се. Твърди, че
след това ответника се преместил на задната седалка, но продължил да
обижда молителката, казвайки посочените по-горе думи. Твърди също, че
детето видимо се разстроило, разплакало се и казвало на баща си да не говори
така на майка му и да я пусне. Свидетелят излага също, че ответника по някое
време се успокоил и си тръгнал.
Свидетелката *** – майка на ответника и сочена от него по делото,
излага в показанията си, че на 01.11.2022г. изпращала детето *** от дома си,
където то гостувало, излизайки на терасата, която се намирала на четвърти
жилищен етаж. Твърди, че от там чула молителката да крещи и изглеждала
афектирана. Твърди още, че чула ответника да й казва да не крещи, както й
казвал „не тръгвай, не тръгвай, недей да возиш детето“. Твърди също, че
видяла синът й да сяда на задната седалка и да прегръща детето, за да го
успокои, както и чула то да вика „Тате, излез“. Сочи, че св.Д. в един момент
им бил казал да не се карат, защото минавали хора, а ответника му отговорил
да не се меси, т.к. той е баща и ще направи каквото трябва. Свидетелката Д.а
излага и обстоятелства, свързани с периода, в който страните са били
съпрузи, както и след развода им и по време на първия учебен ден на детето,
които съдът не обсъжда, т.к. ги намира за ирелевантни за настоящия спор.
6
Свидетелката излага още, че страните не са имали конфликтни отношения и
са били заедно на почивка през лятото, както и че детето било много
привързано и към двамата си родители.
Свидетелят *** *** Д. – баща на ответника и сочен от него по делото,
излага в показанията си, че бил на терасата на жилището си, когато ответника
и детето идвали към автомобила на молителката, а след това тръгнал да слиза,
за да даде чанта с вещи на внука си. Твърди, че още от терасата ги чул да се
карат на висок тон, но когато слязъл долу молителката била в автомобила и
взела от него багажа, а ответника в същото време бил седнал на задната
седалка и успокоявал детето. Твърди също, че детето плачело на задната
седалка и той направил забележка на двамата родители да не го травмират, но
ответника му бил казал, че това не е негова работа. Излага, че чул детето да
казва на баща си „Тате, моля те излез“, а бащата го успокоявал с думите
„Недей да плачеш“. Св.Д. сочи, че страните били в добри отношения след
развода им, заедно ходили на море и празнували рождения ден на сина си.
По делото е изготвен писмен социален доклад, в който е изложено
заявените становища от страните при социалното проучване, които са
наведени и в писмените им изявления по настоящото дело. Изложено е също
така споделеното от детето *** за ситуацията, на която е било свидетел, а
именно, че баща му щял да счупи пръста на майка му, както и чул баща му да
казва лоши думи на майка му и да я обижда.
В о.с.з. на 20.12.2022г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-психологична експертиза. От същото се установява, че при
проведеното събеседване от експерта с детето ***, то споделило за случай,
при който баща му искал да вземе ключа за колата от майка му, бутал я,
карали се, баща му казвал лоши думи на майка му, а самото то, което било на
задната седалка, се уплашило и плакало. Установява се от експертното
заключение, че психическото състояние на детето понастоящем е в рамките
на нормата и по време на изследването не са се проявили данни за проблемно
поведение, но имало индикации за високи нива на тревожност и за
преживяване на чувство на страх, свързано с фигурата на бащата, когато
предмет на разговора със специалиста била конфликтната ситуация от
01.11.2022г. Според заключението на вещото лице, осъществената ситуация е
емоционално травмираща за малолетното дете, защото е станало свидетел на
7
агресивно отношение на бащата към майката, която то се е опитало да защити
и въвличането му в подобен вид взаимоотношения между родителите носи
риск от психо-емоционална травма, която да се нуждае от специализирана
намеса за овладяването й. Вещото лице е посочило в заключението си ползите
от срещите на детето с бащата, но само при поведение на последния,
изключващо гнева и строго пазене на детето от попадане в травмираща го
среда, като му бъде осигурена спокойна, подкрепяща, с ясна структура среда,
в която то се чувства защитено, прието и обичано. Вещото лице е отбелязало
и необходимостта от преодоляване на кризата в отношенията между
родителите, която се отразява на привързаността на детето към бащата и е
посочило, че в този процес трябва да участват всички значими за детето
възрастни.
При изслушване в съдебно заседание, експерта пояснява, че към
момента на изследването детето проявява враждебност към бащата, но в
негов интерес е тя да бъде преодоляна и това следва да бъде сторено без
бавене и отлагане, и с участието на всички значими възрастни. Пояснява също
така, че пътят за справяне с това състояние на детето е среща с участието на
родителите, в която те демонстрират вид привързаност – контрапункт на
ситуацията, осъществена на 01.11.2022г. Това би му помогнало да се чувства
отново прието и сигурно в обичта на родителите си.
Съдът кредитира с доверие заключението по обсъдената експертиза, т.к.
е пълно, достатъчно обосновано; дадено от специалист, разполагащ с
необходимите специални знания, позволяващи отговор на поставените
въпроси; проведена е била беседа и необходимото изследване на детето с
приложими методи и не са налице никакви основания за съмнение в
компетентността и обективността на вещото лице.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или
които обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗДН,
8
молбата за издаване на заповед се подава в срок от един месец от акта на
домашно насилие.
В настоящият случай се търси защита за лица, попадащи в
законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в
преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.
При анализа на обсъдените доказателства, съдът намира, че се установи,
че на 01.11.2022г. ответника е имал проява на грубо поведение спрямо
молителката З. П., като това е било възприето от детето на страните – ***.
Изразило се е в това, че при комуникацията с молителката при предаване на
детето след осъществен личен контакт, на висок тон е настоявал за
разрешаване на спорни между тях финансови въпроси, като е използвал и
обидни думи, проявил е и физическа агресия, дърпайки ключа на автомобила
и ръката на пострадалата, причинявайки й травматични увреждания, макар и
леки. Установи се, че ситуацията се е осъществила в присъствието на детето,
което е било разстроено и е плакало, и това се е отразило на психо-
емоционалното му състояние.
За да приеме тези факти за установени, съдът съобрази представената
писмена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдебно-медицинско
удостоверение, установеното от допуснатата експертиза за спомените на
детето *** за случилото се, както и показанията на св. ***.
Изводите на съда не се разколебават от показанията на свидетелите ***
Д.а и *** Д., които твърдят, че не са чули отправени обидни думи от синът им
и какво точно е казал, т.к. се установи от излаганото от тях, че са
наблюдавали случилото се от четвърти жилищен етаж на жилищната сграда,
а св.Д. слязъл долу едва когато ответника бил седнал на задната седалка и
успокоявал плачещото дете. В същото време тези свидетели са родители на
ответника по молбата и този факт предполага в някаква степен съмнение за
заинтересованост от изхода на делото. Вярно е, че и св.*** е в родствени
отношения с молителката – неин брат, но същият е наблюдавал случващото
се през цялото време, поради което излага подробно обстоятелствата на
осъществената в негово присъствие ситуация, а показанията му
кореспондират с представеното съдебно-медицинско удостоверение и
данните за споделеното от детето при психологическото изследване за
нуждите на експертизата и пред социалния работник, извършил социалното
9
проучване.
Установеното поведение на ответника на 01.11.2022г. осъществява акт
на физическо насилие с действията по дръпване на молителката за ръката, т.к.
е причинило макар и в лека степен травматично увреждане на пръст на ръката
й, както и на психическо насилие с вербалната агресия при заявяване
исканията за решаване на финансовите въпроси между тях и отправянето на
обидни думи, т.к. е от естество да наруши нормалното психично състояние на
лицето. Поради това, съдът приема, че е налице упражнено физическо и
психическо насилие спрямо молителката З. П.. При това, в настоящото
производство са ирелевантни причините, дори стоящите в поведението на
пострадалата, които са провокирали проявата на физическа и вербална
агресия от ответника. Ирелевантни са и обстоятелствата за предхождащите
тази ситуация нормални отношения между тях и прекараната заедно лятна
почивка.
С оглед установеното, че детето е възприело горното поведение на
ответника, квалифицирано като домашно насилие, то следва да се приеме, че
по този начин и спрямо малолетния *** е упражнено домашно насилие, т.к.
съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Това е така, т.к. проявите на каквато и да е агресия, в това число
вербална, на единия родител спрямо другия в присъствието на детето,
неминуемо се отразява на неговото нормално психическо развитие. Това не
трябва да се допуска от родителите и съответно подобна проява следва да се
санкционира на основание нормативната уредба в Закона за защита от
домашното насилие. Занапред и двамата родители следва да имат поведение,
закрепващо емоционалната връзка между детето и бащата, което безспорно е
от значение за нормалното психическо развитие на малолетния ***, както е
посочено и от вещото лице по съдебно-психологичната експертиза. За
преодоляване на проблемите в общуването между страните по повод
въпросите, свързани с детето, същите могат да ползват подходящи социални
услуги, предоставяни от *** при ***.
Предвид приетия за установен акт на домашно насилие от ответника
спрямо молителката и детето *** на 01.11.2022г., съдът счита, че молбата се
явява основателна и спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат
10
наложени мерки по ЗЗДН.
Съдът приема за адекватна по отношение и на двамата пострадали –
молителката З. П. и детето ***, мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на молителката и детето. Тази мярка не е с определен срок по
смисъла на Закона, а следва да се спазва постоянно.
Съдът счита, че за закрила на молителката следва да се постанови и
мярката, предвидена в чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗД, като на ответника бъде забранено
да приближава на определено разстояние молителката и сочените от нея
адреси в ***, както и местоработата й. Съдът намира, че разстоянието от 10
метра е подходящо да осигури нужната закрила, с оглед характера и степента
на осъщественото насилие. Такова разстояние би позволило на родителите и
да предават един на друг детето при осъществяване на контактите му с
бащата, като намерят най-подходящия за това начин, работейки в насока
подобряване психо-емоционалното състояние на синът им. Тази мярка, съдът
счита, че следва да се наложи за срок от шест месеца, който е адекватен на
нужната закрила, с оглед характера и степента на упражнено насилие. При
това, съдът съобразява и установеното от заключението по съдебно-
психологичната експертиза, че в кратък срок двамата родители следва да
предприемат и общи действия за подобряване психо-емоционалното
състояние на детето им, като демонстрират в негово присъствие нормални за
родителското им качество отношения.
Мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, съдът намира неподходяща за
закрила на детето. Достатъчна, с оглед изяснените обстоятелства е мярката по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, още повече, че от експертното заключение стана ясно,
че за подобряване психо-емоционалното състояние на детето е необходимо
преодоляване на враждебността, която в момента изпитва към бащата и това
може да стане със срещи между тях.
Съдът намира, че в случая не следва да се налага исканата мярка по
чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, т.к. приема, че се касае за изолиран случай, с оглед на
това, че няма доказателства за други такива (предходното водено
производство по същия закон е прекратено и постановените по него актове не
установяват упражнено насилие). Още повече, че от гласните доказателства
се установи, че страните са успели да имат отношения в предходен период,
11
показващи проява на толерантност помежду им и отговорност спрямо детето.
По-подходяща би била социална услуга, предлагана от *** при *** за
преодоляване кризата в отношенията между бащата и детето и между самите
родители, насочването към която е препоръчително, но следва да бъде
инициирана от тях.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка
на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на молителката направените по делото
разноски, които са за адвокатско възнаграждение и вещо лице в общ размер
на 1 005лв. за адвокатско възнаграждение, вещо лице и съдебно
удостоверение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН С. Е. Д. с ЕГН
********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ спрямо З. П. П. с ЕГН ********** и детето ***. с ЕГН
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на С. Е. Д. с ЕГН
********** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 10 метра З. П. П. с ЕГН
**********, както и жилището й в ***, на *** и жилището на нейния баща в
***, както и работното й място, ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
07.11.2022г., когато е издадена заповедта за незабавна защита.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН С. Е. Д. с ЕГН
**********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно
12
на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН С. Е. Д. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и
глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, С. Е. Д. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на З. П. П. с ЕГН **********, сумата от 1 005лв., представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13