Определение по дело №1386/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20197260701386
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 121

 гр.Хасково, 18.12.2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело №1386/2019 г.     

 

                                                                                                     

Производството е по реда на чл.60, ал.6 от АПК.

Образувано е по жалба от „Луна 2016“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.С., обл.Х., представлявано от управителя А. С. Ю., подадена чрез пълномощника му адвокат С.Й.Й., против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-878-0031950/02.12.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят твърди, че Разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, е   незаконосъобразно.

Излага съображения, че в случая заповедта била връчена на 15.12.2019 г., а разпореждането предвиждало запечатването на обекта да се извърши на 18.12.2019 г. в 14:00 ч., т.е. преди да са изтекли трите дни по чл.60, ал.5 от АПК от съобщаването, в които същото можело да бъде обжалвано. Следователно било допуснато нарушение на конституционното право на оспорване на индивидуалния административен акт, който подлежал на обжалване, и това било самостоятелно основание за отмяната му.

На следващо място в жалбата се твърди, че органът по приходите не обосновал приложението на чл.60, ал.1 от АПК със съответните доказателства. Констатациите относно установеното при проверката, че била налице положителна разлика в размер на 221,86 лв. между регистрираните във ФУ суми – 14,60 лв. и фактически установените пари в касата – 236,46 лв., не обосновавали доводите в заповедта, че това било индикация за системно неизползване на касовия апарат и неотчитане на приходи от продажби. Твърди се, че посоченото основание – за да се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, не било предвидено от законодателя като основание за издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Това основание било предвидено в нормата на чл.22 от ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки.

Твърди се също, че на лицето не била предоставена изрично указаната в разпореждането правна възможност – ПАМ да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на задълженото лице, и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло – предвид факта, че наказателно постановление не било издадено, или не било сведено до знанието на жалбоподателя.

Сочи се, че съгласно чл.268 от АПК, индивидуалните административни актове с допуснато от закона предварително изпълнение, се явявали изпълнително основание. По силата на чл.277, ал.1 от АПК, органът по изпълнението трябвало да отправи до търговеца покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването ѝ, което законово изискване в настоящия случай не било спазено. По силата на чл.277, ал.2, т.4 от АПК, едва при липса на доброволно изпълнение – доброволно заплащане на имуществената санкция, чието обезпечение се цели с ПАМ, органът по изпълнението можел да пристъпи към принудителни действия в 14-дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Следователно разпореждането трябвало да бъде отменено и поради неспазване на задължителните изисквания на чл.277, ал.1 от АПК и чл.277, ал.2, т.4 от АПК, което обуславяло неговата незаконосъобразност.

Претендира се съдът да отмени допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-878-0031950/02.12.2019 г.

Ответникът, Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Т. Т., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-878-0031950/02.12.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Луна 2016“ ЕООД, с.С., общ.С., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в с.С., обл.Х., стопанисван от „Луна 2016“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

На основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, в заповедта е Разпоредено предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка.

Изложени са мотиви за допускане предварителното изпълнение, като е посочено, че същото е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, и е съобразено с изброените в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, а именно:

А. При защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения;

Б. При съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено, или сериозно затруднено;

В. При хипотеза, в която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. 

По отношение на изложените групи съображения са развити и подробни мотиви.

Видно от представената разписка, Заповедта за налагане на ПАМ е получена от управителя на дружеството срещу подпис на 15.12.2019 г.

Жалбата срещу Разпореждането за предварително изпълнение е подадена чрез административния орган на 16.12.2019 г.

В чл.188 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от същия закон „подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс“, т.е. специалният закон не е предвидил предварително изпълнение на този вид актове. В случая обжалваното такова е допуснато с Разпореждане на издалия заповедта орган, постановено по реда на чл.60, ал.1 от АПК.

Съгласно чл.60, ал.5 от АПК, Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

В случая жалбата срещу Разпореждането за допускане предварително изпълнение на акта е подадена при спазване на тридневния срок от съобщаването му и от лице с правен интерес – адресат на разпореждането, поради което е допустима за разглеждане.  

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.    

За да приложи ПАМ административният орган е приел, че на 25.11.2019 г. в 13:15 ч., при извършена оперативна проверка на обект – магазин, находящ се в с.С., обл.Х., стопанисван от „Луна 2016“ ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез  фискални  устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ), тъй като при извършена контролна покупка на 1 брой кафе с мляко на стойност 0,50 лв., заплатени в брой от проверяващия преди легитимацията му на управителя А. С. Ю., за продажбата не е издаден фискален  бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, с което е допуснато нарушение на разпоредбите от същата Наредба. След легитимацията на органите по приходите от ФУ е отпечатана справка КЛЕН за 25.11.2019 г., от която е видно, че посочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Установена е положителна разлика в размер на 221,86 лв. между фактическата наличност в касата (236,46 лв.) и регистрираните във ФУ суми към момента на проверката (14,60 лв.).

Тези обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка в обект сер.АА №0031950 от 25.11.2019 г., който е представен по делото ведно със събраните доказателства – Въпросен лист за установяване на стокова и касова наличност, подписан от А. С. Ю., Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, копия от фискален касов бон и дневен отчет.

За установеното административно нарушение – на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, извършено на 25.11.2019 г. е съставен АУАН №F529448 от 29.11.2019 г.

Разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ е издадено във връзка с така установеното нарушение, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.   

В него са развити съображения за това, че възниква необходимост да се защитят особено важни държавни интереси. Посочено е, че разпоредбите на чл.186 и чл.187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти, че  издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки, а неспазването на това задължение от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Посочено е, че конкретните факти по преписката: местоположението на търговския обект, големината му – площ около 100 кв.м., вида на дейността в обекта – магазин и заведение с 50 места за консумация, продължителното работно време от 08:00 до 22:00 ч. и разнообразието на предлаганите в обекта стоки, благоприятстват и предразполагат разрастването на причиняваните вреди на фиска. Посочено е, че установената при проверката положителна разлика в размер на 221,86 лв. между регистрираните във ФУ суми (14,60 лв.) и фактически установените пари в касата (236,46 лв.), е индикация за системно неизползване на касовия апарат и неотчитане на приходи от продажби. Изложено е, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива значителна част от своите продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи. Неизпълнението на задължението за издаване на съответен документ за продажба, засяга важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и заплащането на данъци върху действителния им размер, и възпрепятства възможността за проследяване на реализираните обороти, което от своя страна се отразява негативно на фиска.

Посочено е, че създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, а от събраните данни се налага изводът, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане, което води винаги до негативни последици за фиска.   

На второ място като аргумент за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ е посочена възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, а на трето място е прието, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Посочено е също, че внасянето на дължимите данъци е важен държавен и обществен интерес, защитим с предварителното изпълнение на мярката, тъй като установяването на укрити приходи от продажби, и в конкретния случай – неотчетени продажби в значителни размери, попада в хипотезата „трудно поправима вреда“ по чл.60, ал.1, предл.4 от АПК.

Съдът намира обжалваното Разпореждане за законосъобразно постановено, при наличието на материалноправните предпоставки за това.

При преценката му се отчита обстоятелството, че доколкото с чл.188 от ЗДДС не е изрично предвидено предварително изпълнение на ПАМ запечатване на обект, със съпътстващата забрана за достъп до него, по силата на самия закон, то очевидно законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Следователно актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа мотиви, указващи на конкретните фактически основания, обуславящи наличието на една или няколко от изброените в чл.60, ал.1 от АПК хипотези: осигуряване на живота или здравето на гражданите; защита на особено важни държавни или обществени интереси; опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението на акта, или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.

Настоящият съдебен състав счита, че изложените в обжалваното Разпореждане твърдения за опасност от осуетяването, или сериозното затрудняване на изпълнението на акта, не са мотивирани с конкретни обстоятелства, от които можа да се изведе подобен извод.

Административният орган обаче е изложил конкретни фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, като е мотивирал същото основно с целта му да защити особено важни държавни интереси, а именно спазването на фискалната дисциплина и интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговския обект, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения.

Като обсъди изложените данни в преписката, съдът счита, че посочените в заповедта цели се постигат именно с допуснатото предварително изпълнение на ПАМ.

Безспорно от събраните по делото доказателства е, че принудителната административна мярка запечатване на търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е наложена поради установено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. – извършване на продажба на стока в посоченият обект, без същата да е отчетена на ФУ, т.е. констатирано е извършване на търговска дейност, без да е спазен реда за издаване на съответни документи за продажба.

Законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект е основно задължение на всеки търговец, а нарушаването на реда и условията за отчитане на продажбите засяга негативно държавния бюджет. Неотчитането на продажбите по установения ред несъмнено води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. От страна на жалбоподателя не се оспорва както обстоятелството, че фискален бон не е издаден при заплащането на продадената при контролната покупка стока, така и констатираното при проверката наличие на положителна разлика в размер на 221,86 лв. между регистрираните във ФУ в обекта суми – 14,60 лв. и фактически установените пари в касата – 236,46 лв.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло изложените в Разпореждането съображения, че констатираната положителна разлика, при която действително установените пари в касата на търговеца превишават многократно регистрираните във фискалното устройство суми, представлява индикация за системно неизползване на касовия апарат и неотчитане на приходи от продажби от този търговец. Споделя се и извода, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива значителна част от своите продажби, логична последица от което е и неправилното определяне на реализираните от него доходи.

Противно на твърденията в жалбата, тези изводи на административния орган са подкрепени с надлежни доказателства – приобщения Протокол за извършената проверка  в обекта и приложенията към него. В настоящия случай е била проведена пълна и всеобхватна проверка относно всички необходими по случая обстоятелства, които безспорно са изяснили наличието на посочената необходимост от защита на особено важни държавни интереси. Представени са необходимите за това доказателства, че е налице неспазване на реда и начина за отчитане на търговските продажби, с което се засяга особено важен държавен или обществен интерес. Правилно в разпореждането се обосновава, че местоположението, площта, работното време на търговския обект,  вида на осъществяваната в него дейност – магазин и заведение с 50 места за консумация, и разнообразието на предлаганите в обекта стоки, са определящи за разрастването на причиняването на вреди на фиска, ако не бъде допуснато предварително изпълнение на принудителната мярка и търговецът продължи да упражнява поведение в отклонение от правилното определяне на реализираните от него доходи.

Съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, с постановеното предварително изпълнение на акта не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Допускането на предварително изпълнение в случая се явява необходимо за постигане на целта на закона и мярката е съразмерна по тежест с установените факти и преследваната цел. Несъмнено предварителното изпълнение на наложената мярка в този случай би се явило гаранция за препятстване бъдещо неотчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект и за неизвършване на нарушения от същия вид. 

Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за незаконосъобразност на предварителното изпълнение на ПАМ поради неиздаване на наказателно постановление за установеното административно нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че административнонаказателното производство и това по налагането на принудителни административни мерки имат различна уредба и различни цели, поради което издаването на заповед за ПАМ, включително допускането на предварителното ѝ изпълнение, не е обусловено от издаването на наказателно постановление.

Без правно значение за законосъобразността на обжалваното разпореждане е и това, че посочената в него дата на запечатване на обекта е преди изтичането на 3-дневен срок от връчване на заповедта на адресата ѝ, тъй като последният е упражнил надлежно правото си да оспори пред съда допуснатото предварително изпълнение на акта.    

В тази връзка, доколкото предварителното изпълнение на акта е оспорено, респ. той не представлява изпълнително основание по чл.268 от АПК, ирелевантни към настоящото производство са и доводите за неспазване изискванията на чл.277, ал.1 и ал.2 от АПК. Тези изисквания са регламентирани в Дял пети на АПК, във връзка с изпълнението на административните актове, и са неотносими към законосъобразността на обжалваното Разпореждане.

При установени и доказани предпоставки за издаване на Разпореждане за предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено, платимо от жалбоподателя, своевременно поисканото възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, в размер на 100 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.60, ал.5 и сл. от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Луна 2016“ ЕООД, с.С., обл.Х., против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-878-0031950/02.12.2019 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Луна 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.С., обл.Х., да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                      

                                                                            СЪДИЯ: