Решение по дело №2753/2018 на Районен съд - Велико Търново

     Р Е Ш Е Н И Е

    №

                        гр. Велико Търново, 06.06.2019г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на осми май две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо К.

 

Секретар Виляна Цачева

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 2753 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 2 КЗ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че със застрахователна полица № ***. е застраховал собственика на л.а. „***” с рег. № ***по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие 27.03.2017г. – 26.03.2018г. Посочва, че на 11.04.2017г. в гр. В. Търново, ул. „***” № 2 ответникът, при управление на застрахованото МПС, нарушавайки правилата за движение по пътищата и без да притежава валидно СУМПС, е реализирал ПТП, при което е причинил материални щети по л.а. „***” с рег. № ***. Ищецът твърди, че увреденият автомобил е бил застрахован по застраховка „Каско на МПС” в трето за делото застрахователно дружество /„***”АД/ и че е бил отремонтиран в доверен сервиз, за което този застраховател е платил обезщетение в размер на 219, 20 лв. Посочва, че застрахователят по застраховката „Каско” му е изпратил регресна покана за плащане на сумата от 234, 20 лв., включваща платеното обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски. Ищецът твърди, че процесното вземане е погасено на 15.11.2017г., чрез прихващане с насрещни дължи вземания по регресни претенции между двамата застрахователи. Сочи, че на основание чл. 500 ал. 2 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение за него е възникнало регресно вземане срещу ответника за платената сума, тъй като същият е бил неправоспособен водач. Твърди, че за платеното от него обезщетение се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д. № 994/2018г. на ВТРС, която е връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното правя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 234, 20 лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение по щета № 471017171705105, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда  - 05.04.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител, оспорва вида и размера на причинените вреди и смята, че платеното застрахователно обезщетение е завишено по размер. По тези доводи моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От застрахователна полица № ***. на ЗК "***" АД се установява, че трето за делото лице /***/ е сключило с ищцовото дружество договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за собствения си л.а. „***” с рег. № ***, със срок на действие от 27.03.2017г. до 26.03.2018г.

От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП № 1614081 от 11.04.2017г. се установява, че на същата дата в гр. В. Търново, ул. „***” № 2, при управление на застрахования автомобил, ответникът е причинил ПТП, като движейки се в колона от МПС – та, поради неспазване на необходимото безопасно разстояния, блъска отзад, намаляващия пред него скоростта си л.а. „***” с рег. № ***. В резултат на удара му причинява материални щети в задната част – охлузвания по задна броня. В протокола за ПТП изрично е отразено, че към момента на инцидента ответникът е неправоспособен водач на МПС.

От приложените с исковата молба писмени доказателства /лист 11 -15/ се установява, че към датата на инцидента увредения автомобил е бил застрахован по застраховка „Каско на МПС” от трето за делото застрахователно дружество – „***” АД, както и че при него във връзка с процесното ПТП е образувана преписка по щета № *********/13.04.2017г. От опис – заключение за вреди на МПС и заключителна калкулация – ремонт /листи 16-17/ е видно, че разходите за отстраняване на щетата по задната броня на л.а. „***” възлизат на 219, 20 лв. с ДДС. Тази сума е изплатена с платежно нареждане от 28.06.2017г. на доверения сервиз – „***” ЕООД, който е извършил ремонт на увредения автомобил /листи 18-23/.

От представената регресна покана от 21.07.2017г. се установява, че застрахователят по застраховката „Каско” е поискал от ищцовото дружество да му заплати в срок от 30 дни сумата от 234, 20 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 219, 20 лв. и 15 лв. – ликвидационни разноски. От доклад по щета № 471017171705105/27.07.2017г. по описа на ищеца е видно, че същият е приел да изплати поисканата му сума. От уведомление с изх. № *********/14.11.2017г. и приложение № 1 и № 2 към него се установява, че „***” АД е направил по реда на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД изявление за прихващане на предявени между двете застрахователни дружества регресни претенции, между които и процесната /Приложение № 2, позиция 2/, до размера на по – малката от тях, като същият е доплатил разликата по сметка на ищеца /справка за движение по сметка от 15.11.2017г./.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че двата процесни автомобила са се движили един зад друг по ул. „***” към кръстовището с ул. „***” и „***” в гр. В. Търново. Водачът на л.а. „***” е предприел намаляване на скоростта на движение пред знак „Б1” – пропусни движещите си по пътя с предимство, в резултат на което движещият се зад него автомобил „***”, управляван от ответника, без да спре или без да спре навреме, или поради неспазване на дистанцията, го блъска в задната част. От удара е охлузена задната броня на л.а. „***”. Според вещото лице действителната пазарна стойност за възстановяване на тази щета възлиза на 226, 56 лв. с ДДС. Вещото лице е категорично, че в разглеждания случай е налице причинно – следствена връзка между описания механизъм на ПТП и причините на увреденото МПС щети, както и че не се установяват повреди, които да не са следствие на настъпилото ПТП.

Застрахователят - ищец, позовавайки се на правото си на регрес спрямо ответника, се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 994/2018г. на ВТРС за сумата от 234, 20 лв. - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В случая това означава ищецът да докаже пълно и главно всички елементи от фактическия състав на регресното вземане по чл. 500 ал. 2 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС или на което временно е отнето свидетелството за управление. Следователно възникването на регресното право на застрахователя по чл. 500 ал. 2 КЗ предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и собственика на л.а., плащане от първия на дължимото застрахователно обезщетение за причинените от водача на застрахованото МПС вреди, осъществено от водача противоправно поведение при настъпване на застрахователното събитие, вид и размер на щетите, както и управление на МПС от страна на деликвента без да притежава правоспособност за съответната категория.

В производството по делото безспорно се установи наличието на предпоставките по чл. 500 ал. 2 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Категорично се установи, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. „***” с рег. № ***е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със застрахователна полица № ***., със срок на действие от 27.03.2017г. до 26.03.2018г. Със сключването на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.

Доказва се по делото, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие /11.04.2017г./, изразяващо се в причиняване на ПТП, при което ответникът като водач на застрахования автомобил, поради неспазване на необходимото безопасно разстояния, блъска отзад, намаляващия пред него скоростта си л.а. „***” с рег. № ***. Това поведение на ответника е противоправно по своя характер, тъй като сочи на нарушение на правилата за движение по чл. 23 ал. 1 ЗДвП. Посочения механизъм на настъпване на ПТП не е спорен по делото, а и се установява от заключението на изслушаната САТЕ. Към деня на произшествието деликвентът е управлявал л.а. „***” без да е правоспособен водач, който факт не е спорен по делото, а и се установява от вписването на това обстоятелство в протокол за ПТП. Последният има характер на официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК и удостоверява извършената от длъжностното лице проверка относно притежаваната от водача правоспособност респ. констатацията му, че същият е неправоспособен. Следователно ответникът към датата на деликта е използвал процесното МПС без да притежава правоспособност за управление, както изисква разпоредбата на чл. 500 ал. 2 КЗ. В резултат на ПТП са причинени вреди на трето лице – охлузване на задна броня. Според застрахователят на увредения автомобил разходите за поправяне на щетите са на стойност 219, 20 лв. Тази сума е изплатена от него на доверения сервиз отремонтирал вредата и е погасена от ищцовото дружество чрез прихващане на насрещни вземания по регресни претенции между двамата застрахователи. Прихващането е уреден в закона способ за погасяване на задължения равнозначен на плащане и има същите последици.  

Единственият спорен между страните въпрос е относно размера на причинените вследствие на процесното ПТП вреди, които подлежат на репариране. Обемът на регресното право на застрахователя е в зависимост от размера на платеното от него застрахователно обезщетение, но е ограничено до стойността на вредите, които самият застрахован следва да обезщети. Това е така, тъй като по аргумент от разпоредбите на чл. 386 ал. 2 КЗ и чл. 499 ал. 2 изр. 1 КЗ на поправяне подлежат само действителните вреди, поради което застрахователното обезщетение трябва да съответства на разходите, които увреденият следва да направи, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. При съдебно предявена претенция действителната стойност на вредите следва да се определи по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието, като се ползва заключение на вещо лице /Решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г., Решение № 100 от 13.11.2009 г. по т. д. № 92/2009 г., Решение № 109/14.01.2011г. по т.д. № 870/2010г., всички на I т.о., ВКС и други/. В настоящия случай от неоспореното заключение на вещото лице по приетата САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и обективно, се установява, че пазарната парична стойност за възстановяване на щетите по л.а. „***”, за да бъде приведен в състояние преди ПТП, възлиза на 226, 56 лв. Тази сума е по – висока от платеното застрахователно обезщетение за ликвидиране на процесната щета – 219, 20 лв., поради което основното възражение на ответника, че размера на вредите е завишен е изцяло неоснователно. Въпреки, че размера на действителните вреди е по – висок от погасената от ищеца сума от 219, 20 лв., обем на суброгационното му право е ограничен до нея по аргумент от чл. 500 ал. 2 КЗ, заедно с направените ликвидационните разноски в размер на 15 лв.

По изложените съображения съдът намира, че предявената регресната претенция по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 вр. чл. 500 ал. 2 КЗ следва да бъде уважена в пълен размер, като се приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 234, 20 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за настъпили имуществени вреди по л.а. „***” с рег. № ***, вследствие на ПТП, реализирано на 11.04.2017г. в размер на 219, 20 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2018г. до окончателното й изплащане

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява изцяло основателна. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 375 лв., от които – 25 лв. – държавна такса, 150 лв. – депозит за особен представител и 200 лв. – депозит за вещо лице. За заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на 145 лв., включващи платена държавна такса от 25 лв. и 120 лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.К.Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, че ДЪЛЖИ на ЗАД „***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано” № 5, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 2 КЗ СУМАТА от 234, 20 лв. /двеста тридесет и четири лева и 20 стотинки/, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за настъпили имуществени вреди по л.а. „***” с рег. № ***, вследствие на ПТП, реализирано на 11.04.2017г. и за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.04.2018г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение № 515/10.04.2018г. по ч.гр.д. № 994/2018г. на ВТРС.

ОСЪЖДА Ж.К.Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано” № 5, СУМАТА от 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 145 лв. /сто четиридесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 994/2018г. по описа на ВТРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: