№ 32
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502184 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет. 2, оф. 4 против разпореждане № 8377 от 19.11.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 6013 по описа за 2021 г. на Районен съд- Бургас,
обективирано в Заповед № 3292 от 18.11.2021 г., издадена по същото дело, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Е.Г.Д. от гр. *** , за сумата в
размер на 43,34лв. представляваща договорна лихва, начислена за периода от
05.06.2019 г. до 23.10.2019г,както и за сумата 175,68 лв. –обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасените вноски от
главницата от 500 лв. за периода 06.06.2019г.-25.08.2021 г./без времето от
13.03.до 14.07.2020 г. /
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част. Жалбоподателят намира за
неоснователни и несъобразени с константната съдебна практика изложените
от районния съд изводи за накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД. Посочва, че доколкото възнаградителната лихва
представлявала цена за ползване на заетата сума, размерът на годишния
лихвен процент се обосновавал с разходите, направени от заемодателя, както
1
и с поетия риск. Подчертава, че в случая ГПР не надвишавал петкратния
размер на законната лихва ( чл.19,л.4 от ЗПК).По отношение на лихвата за
забава се сочи ,че забавеното плащане е неизпълнение на договора и по
силата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за това
Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната със заявлението сума
за възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане .
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд- Бургас,
въз 1 основа на депозирано заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против длъжника
Е.Г.Д. , ЕГН **********, за следните суми: главница в размер на 500 лева,
дължима по договор за потребителски кредит № 550732/ 29.05.2019г. ведно
със законната лихва върху нея; договорна лихва от 43,34лв. за периода от
05.06.2019г. до 23.10.2019 г.; сумата от 175,68 лева[1]обезщетение за забава
за периода от 06.06.2019г. до датата на подаване на заявлението, както и
присъждане на сумите за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от договор за паричен заем № 550732/
29.05.2019г., сключен със ,,Креди Йес“ ООД, по който на длъжника е
предоставена сума при договорените между страните условия в размер на 500
лева. По силата на Приложение№1 към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания(цесия) от 06.11.2019г. между ,,Креди Йес“ООД и ,,Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено
вземането на цедента към длъжника. Към заявлението са приложени: договор
за потребителски кредит, ведно с погасителен план и пълномощно.
С разпореждане от 18.11.2021г.,инкорпорирано в заповед № 3292 ог
същата дата по ч.гр.д. № 6013/2921 г Бургаският районен съд е отхвърлил
частично заявлението на кредитора ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,,
в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парично
вземане за заплащане на сумата от 43,34 лева- договорна лихва и 175,68 лв. –
обезщетение за забавено плащане Това разпореждане се обжалва и е предмет
на настоящото производство .
2
В мотивите си, заповедният съд е посочил, че искането за издаване
на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави и уговореният ГЛП от 40,08 % надвишавал значително трикратния
размер на законната лихва, поради което клаузата била нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е отхвърлил заявлението в тази част на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Следва да се посочи ,че спрямо договора за паричен заем, във връзка
с който са възникнали процесните вземания, обект на заявлението по чл.410
ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка: дали
искането не противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от
депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя са
индивидуализирани в достатъчна степен.
В конкретния случай, вземането произтича от договор за пзапичен
заем , сключен между ,,Креди Йес“ООД и Е.Г.Д. , по който на заемателя е
отпусната сума в размер на 500 лева. Твърди се, че по силата на Приложение
№1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от
28.03.2019г. между ,,Креди Йес“ООД и ,,Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на цедента към
длъжника. От съдържанието на погасителния план е видно, че включва
следната информация: обща сума на кредита: 500 лева;: размер на
погасителна вноска-25,87 лв.; честота на вноските – седмица ; Брой вноски:
21; Оскъпяване – 43,34 лв. Дата на първо плащане: 05.06.2019г.; Дата на
последно плащане-23.10.2019г.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК "годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит".
Въззивната инстанция споделя доводите на жалбоподателя, че извода
на районния съд, че уговорената от страните годишна договорна лихва в
размер на 43,34 лв. с ГПР - 49,047 % противоречи на добрите нрави, понеже
надхвърля трикратния размер на законната лихва, почива на съдебна
3
практика, която не е актуална. Същата е постановена по времето, когато в
закона липсва законоустановена горна граница на договорната лихва при
потребителските кредити /т. е. липсва императивна правна норма, регулираща
размера на възнаградителната лихва/, поради което единственото
ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос според
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата на добрите нрави. Понастоящем
обаче, такава горна граница има и това е 5- кратния размер на законната
лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишава
посочения размер, тоест е договорена в рамките на закона, основателно е
оплакването в жалбата, че същата не може да противоречи на добрите нрави.
Презумпцията е, че след като една уговорка не противоречи на закона, то тя
не може да противоречи на правилата на добрите нрави.
Освен това, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП не могат да бъдат
проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят
основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и
възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен
случай договорът не би бил сключен.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД,
страните са свободни да определят съдържанието на облигационните
отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните
норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора
годишен процент на разходите, който включва и годишен лихвен процент по
кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4
ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните уговарят и
по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на
възнаградителната лихва.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за процесната
сума от 43,34 лева договорна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 23.10.2019
г.
Що се касае до претендираната лихва за забавено плащане на вноските по кредита
,то настоящият съдебен състав счита ,че трябва да се изложи следното :
Възмездността на договора за банков потребителски кредит - арг. чл.9 ЗПК се
4
изразява във възможността, кредитодателят да получава граждански плодове -
възнаградителни лихви, такси, комисионни. Тази възможност се осъществява не само чрез
договорите за потребителски кредит, но тя е част и от предметното съдържание на общите
условия, при които е сключен този договор. Общите условия съставляват едностранно
определени клаузи, установени от кредитодателя, действащи спрямо всички договори от
конкретен вид за определен период от време - арг. чл. 10 и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Тези общи
условия са неразделна част от сключения договор, при приемането им от страна на
потребителя на банковата услуга. С § 13а от ДР на Закона за защита на потребителите са
въведени разпоредби на директиви, вкл. на Директива 93/13/ЕИО на съвета от 5 април 1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на
потребителите и за изменение на предходната директива, Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на
интересите на потребителите. Решенията на Съда на Европейските общности /СЕС/ с
предмет тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е задължително за всички съдилища в
страната. С решение С-618/10 от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу
Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването
на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на
ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел
защита на интересите на потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна
уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира
нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и
потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. В мотивите на
решение С-421/14 от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.
71 състав на СЕС приема, че видно от текста на член 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не
прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът трябва по принцип
да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на
неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува
правна възможност така да се запази договорът. При положение, че целта на сключения
договор за потребителски кредит е получаване от заемодателя на възнаграждение, липсата
на действителна насрещна престация, съобразно приетата нищожност на договорната лихва
и ГПР, сочи на недействителността на целия договор за кредит. Това условие по чл.26, ал.4,
предл.второ от ЗЗД, е въпрос на конкретна преценка на решаващия съд, с оглед значението
на съответната нищожна част за страните по сделката и възможността останалата валидна
част от фактическия и състав да е самостоятелна и да породи правно действие. В този
смисъл задължение на съда е да определи предполагаемата воля на страните, като определи
съотношението на нищожната към действителната част на сделката. Като изхожда от целта
5
и предмета на договора за потребителски кредит, съдът намира, че търговецът, който по
занятие упражнява дейност по предоставяне на финансови услуги, не би сключил договора
без уговорката за насрещно възнаграждение. Обратното би противоречало на характера на
сделката на търговска сделка - кредит. Съобразно изложеното, съдът приема, че липсата на
насрещна престация за кредитодателя, обезсмисля целта на договора,поради което при
забавено плащане от страна на длъжника на кредитора се дължи обезщетение за това в
размер на законната лихва /определена в повелителни правни норми /по просроченото
задължение
В случая обаче разпореждането за отхвърляне на заявлението за присъждане на
претендираната лихва за забава е правилно ,доколкото посоченият в заявлението и в
допълнителната молба /за изправяне на нередовностите му/ размер на обезщетението за
забавено плащане не съответства на размера на законната лихва върху просрочените вноски
/дори върху цялата сума на главницата от 500 лв. / .В тази част искането действително не
отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК – заявлението е нередовно и в дадения от съда
3-дневен срок не са отстранени нередовностите относно уточняване начина на формиране
на обезщетението за забава и несъответствие с действителния размер на законната лихва за
забава ,поради което правилно искането е било отхвърлено на осн.чл. 411 ал.2 т. 1 ГПК .
По теи съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 8377/18.11.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 6013/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника Е.Г.Д. , ЕГН **********, за вземане, произтичащо от Договор за
паричен заем№. 550732/ 29.05.2019г.,представляващо договорна лихва от
43,34лв. за периода от 05.06.2019г. до 23.10.2019 г. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в
полза на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,офис 4, срещу Е.Г.Д. ,ЕГН ********** от
гр. *** ,ул. *** № **, за вземане по Договор за паричен заем№550732/
29.05.2019г.,представляващо договорна лихва от 43,34лв. за периода от
05.06.2019г. до 23.10.2019 г.
6
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочената в диспозитива на настоящото
съдебно определение сума.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7