М   О   Т   И   В  И

 

към  присъда, постановена по н.о.х.д. № 463/2019 г. по описа на

Софийския окръжен съд

 

В.С.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, без образование, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. **, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, затова че на **.**.**** г., около 03:30 ч. в гр. И., обл. С., на ул. „А. С.“ № ** умишлено е умъртвил Я. И.О. на 42 години от гр. И., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и представлява опасен рецидив, като смъртта е настъпила на 29.08.20** г. в УМБАЛ „С. А.“ – С.

В съдебното производство са конституирани по реда на чл.76 НПК като частни обвинители: Д.З.О. – съпруга на жертвата Я. И.О.; непълнолетните (тогава) Г.Я.О. и А.Я.О., действащи със съгласието на попечителя си И.Ц.И. и представлявани от служебен повереник – адв. С.А., К.Я.О. и И.Я.О. – дъщери на жертвата (удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки – л.л. 84 – 88, том 1 от ДП).

В съдебното производство са допуснати за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия, предявени поотделно от Д.З.О., от непълнолетните Г.Я.О. и от А.Я.О., действащи със съгласието на попечителя си И.Ц.И., чрез назначения им повереник – адв. С.А., от К.Я.О. и от И.Я.О., за обезщетяване на причинени от деянието неимуществени вреди, както следва:

- от Д.З.О. – за сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените болки и страдания от смъртта на съпруга й Я. И.О.;

     - от Г.Я.О. – за сумата в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените болки и страдания от смъртта на баща й Я. И.О.;

     - от А.Я.О. – за сумата в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените болки и страдания от смъртта на баща й Я. И.О.;

- от К.Я.О. – за сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените болки и страдания от смъртта на баща й Я. И.О.;

- от И.Я.О. – за сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените болки и страдания от смъртта на баща й Я. И.О..

     Обезщетенията за неимуществени вреди, причинени от деянието, се претендират ведно със законната лихва от деня на увредата – **.**.**** г. и до окончателното плащане. По реда на чл. 84 НПК Д.З.О., Г.Я.О., А.Я.О., К.Я.О. и И.Я. са конституирани като граждански ищци в процеса.

Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е предявено с обвинителния акт. Счита, че обвинението се доказва от доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие, чиито съвкупен анализ установява по несъмнен начин деяние, извършено виновно от подсъдимия, за което следва да се ангажира неговата наказателна отговорност за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че са установени квалифициращите признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. **, пр. 1 НК, за което излага обстоен фактически и правен анализ. В подкрепа на обвинителната теза се позовава конкретно на показанията на свидетелите Д.О. и К.О., които са станали очевидци на инкриминираното деяние и възпроизвеждат последователно и безпротиворечиво събитията, поставени в основата на фактическото обвинение, кореспондират помежду си и на останалите доказателства по делото, събрани посредством други доказателствени източници – СМЕ-зи. Счита, че следва да се кредитират показанията на свид. Д.О., дадени на досъдебното производство пред съдия, в частта им, приобщена чрез прочитането им, тъй като тези показания кореспондират на показанията на свидетелите К.О., Я.А. (дадени от него пред съдия на ДП и приобщени чрез прочитането им), и на показанията на двамата полицейски служители – Д.Г. и П.К.. Поддържа, че авторството на подсъдимия на деянието е установено по несъмнен начин от показанията на трима очевидци – свидетелите Д. и К.О. и Я.А.. В подкрепа на обвинителната теза прокурорът сочи и приетите по делото СМЕ-зи, които установяват вида и характера на причинените на жертвата травматични увреждания, механизма на причиняването им и причинната връзка между получените травматични увреждания и смъртта на жертвата.

Прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода, като при индивидуализацията му се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелствата, произтичащи от обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън онези осъждания, обосноваващи квалификацията на деянието по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, които сочат завишена степен на лична опасност на дееца. Като изключително смекчаващо обстоятелство прокурорът счита че следва да се отчете продължителността на разследването, което не може да се вмени в тежест на подсъдимия, който е имал изрядно процесуално поведение. С тези аргументи прокурорът предлага да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и да се определи наказание под най-ниския предел, а именно дванадесет години лишаване от свобода, което счита за съответно на тежестта на престъплението и на целите по чл. 36 НК. Предлага наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим.

По гражданските искове прокурорът заема становище да се уважат изцяло в предявените размери, отчитайки завишения интензитет на отрицателните емоции, преживени от гражданските ищци.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Г. и А.О. – адв. С.А. от САК - поддържа обвинението наред с прокурора, като предлага на подсъдимия да се наложи наказанието, предложено от прокурора. Моли гражданските искове да се уважат изцяло в предявените размери.

Частните обвинители и граждански ищци Д., И. и К.О. също поддържат обвинението и молят на подсъдимия да се наложи наказанието, предложено от прокурора. Молят да се уважат изцяло предявените от всяка от тях граждански искове.

В съдебното производство защитата на подсъдимия се осъществи от назначения на досъдебното производство служебен защитник – адв. Б. Г. от САК и впоследствие от упълномощените от подсъдимия защитници – адв. Катя Георгиева от САК и адв. Бойка Асенова от САК.

Защитниците адв. К. Георгиева и адв. Б. Асенова излагат доводи за недоказаност на авторството на подсъдимия на престъплението, поради което молят той да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В подкрепа на защитната теза се твърди, че не подсъдимият, а свид. Я.А. е автор на инкриминираното деяние, като защитниците се позовават на обясненията на подсъдимия. Твърди се да е установено от обясненията на подсъдимия, че съпругата на подсъдимия е дължала пари на свид. Я.А., а той самият не е познавал жертвата и съпругата му; че свид. Я.А. е хвърлял керемиди към жертвата, като е останало недоказано кой от двамата и с колко удара е причинил черепно-мозъчната травма на жертвата, довела до смъртта ѝ, като се позовават на показанията на свид. Д.О., че и двамата – подсъдимият и свид. Я.А. – са хвърляли керемиди към жертвата; оспорва се установените травматичните увреждания на жертвата да са били причинени в инкриминирания случай, като в подкрепа се сочат показанията на полицейските служители (свидетелите Г. и К.), според които, след инцидента не са били видими някакви наранявания по жертвата, която е отказала да бъде отведена в болница; поддържа се и липса на доказан мотив у подсъдимия да извърши вмененото му посегателство срещу живота на жертвата, като и тук защитата се позовава на факта, че свид. Я.А. и съпругата на жертвата са се познавали и последната е дължала пари на свид. А.; поддържа се да не е доказано взаимното разположение на подсъдимия и жертвата по време на извършване на деянието и на какво разстояние са били един от друг, могъл ли е подсъдимият с оглед неговото телосложение и тежест (килограми) да нанесе удари с достатъчно висока кинетична енергия, които да са причинили констатираните травматични увреждания на жертвата, като тези факти не са съпоставени с физическите данни на свид. Я.А., който също е участвал в хвърлянето на керемиди. Твърди се недоказаност на субективната страна на деянието - че целта на подсъдимия, хвърляйки керемиди, е била да умъртви жертвата, като се твърди да е недоказано, че подсъдимият се е целил в главата на жертвата.

На следващо място защитниците изнасят твърдения за нарушаване правото на защита на обвиняемия на досъдебното производство, който е неграмотен (не може да чете и да пише) и поради своята неграмотност не е могъл да разбере в какво точно е обвинен, а участието на служебен защитник не е осигурило в пълна степен правото му на защита. Твърди се, че при извършеното на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия, той  недопустимо е бил съпоставен със свид. Я.А., което опорочава това действие по разследването, респ. събраните чрез него доказателства.

 С изложените доводи защитниците настояват подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение и да се отхвърлят изцяло предявените граждански искове, тъй като са неоснователни.   

Подсъдимият не се признава за виновен, отрича да е съпричастен към извършване на инкриминираното деяние и сочи като негов извършител свид. Я.А..

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат от фактическа и правна страна следните фактически констатации и изводи:

От фактическа страна се установи следното:

Жертвата Я. О. живеел със съпругата си Д.З.О. и с четирите им дъщери – И., К., Г. и А. ***2. Семейството обитавало едноетажна къща с двор, ограден с тухлена ограда (дувар).

Къщата е изградена на уличната регулационна линия, като прозорецът на стаята, ползвана за спалня от Я. и Д.О., е разположен откъм улицата. Пред входната врата на постройката е изградено остъклено преддверие с врата, през което се преминава, за да се излезе на двора. Между вратата на преддверието и входната врата на двора е изградена бетонова площадка, като разстоянието между входната врата на преддверието и дворната врата е около 4-5 крачки (показанията на свид. Д. О. и свид. Я.А., и протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум – л.л. 6 – **, том 1 от ДП). Тухлената ограда е с височина 1,56 м, покрита с керемиди (т.нар. „турски” керемиди). Основата на оградата била изградена от камъни на височина 50 см. Дворната врата е ламаринена с метална каса, с височина 1,90 м (протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум – л.л. 6 – **, том 1 от ДП).

След полунощ на **.**.**** г. свид. Я.В.А. се прибирал от сватбено тържество на свой роднина към дома си в гр. И.. По пътя си срещнал подс. В.С.В.,***, когото познавал с прякора „Вешата” или „В.”. Подс. В. предложил на свид. Я.А. да отидат до къщата на един човек, чието име не споменал, който му дължал пари, за да вземат пари и след това да се почерпят. Свид. Я.А. се съгласил и двамата се отправили към дома на Я. О..

Било около 03,30 ч. (**.**.**** г.), когато двамата стигнали до дома на О.. Подсъдимият започнал да чука по прозореца на къщата и да вика по име Я. О.. Я. О. и съпругата му Д. се събудили и станали. Я. светнал лампата в стаята и тръгнал да излиза на двора, последван от съпругата си. Светнал лампата в преддверието и излязъл на двора. След него излязла и съпругата му. Междувременно децата им също се събудили и К. (тогава на дванадесет години) също излязла на двора при родителите си.

Подсъдимият В. и свид. Я.А. били на улицата и блъскали и ритали заключената дворна врата. Двамата крещели към Я. О. да им даде парите, които дължи на подсъдимия.

На светлината от уличното осветление и това от преддверието на къщата Д.О. и К.О. видели подс. В. и свид. Я.А.. Я. О. ги попитал какво искат, казал на подсъдимия, че не му дължи никакви пари и им извикал да се махат, защото са пияни. Подс. В. се покачил върху каменната основа на оградата от външната ѝ страна, като по този начин се повдигнал над оградата и започнал да събаря керемидите, с които била покрита, вътре в двора, продължавайки да вика, че Я. О. му дължи пари. Я. се приближил до оградата на около един метър, зад него била съпругата му Д., а встрани на него стояла дъщеря му К.. Подсъдимият продължавал да вика, да настоява да му върне парите и се заканвал, че ще го „трепе”, а Я. му отвръщал, че не му дължи пари. Подсъдимият започнал да замеря с керемиди Я. О., като се целел в него, а ударите попадали в областта на главата и тялото му. Свид. Я.А. също хвърлял керемиди, но по-малко и не улучил Я.. Подсъдимият продължил настървено и със значителна сила да хвърля керемиди към Я., като псувал и викал, че ще го „трепе”. Държейки керемидите с ръце, замахвайки и хвърляйки ги, целейки главата на пострадалия, подсъдимият му нанесъл най-малко два удара със значителна сила, които попаднали в дясната част на главата - в областта на дясното око и скула, и дясното ухо, с което подсъдимият причинил на пострадалия две разкъсно-контузни рани в областта на дясната вежда, кръвонасядания на клепачите на дясното око и дясната скула и разкъсно-контузна рана на дясното ухо с подлежащо счупване на базата на черепа вдясно, в областта на средната черепна ямка с увреждане на средната менингеална артерия. С нанесените удари с керемидите подсъдимият причинил на пострадалия и множество травматични увреждания по тялото: охлузване по задната повърхност на дясното рамо, кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядане в областта на предното хълбочно бодило вляво и по лявото бедро. От получените разкъсно-контузни рани по главата потекла обилно кръв.

Свид. Д.О. и свид. К.О. силно се уплашили и започнали да викат за помощ. Свид. К.О. направила опит да се свърже с телефон „1**” (телефон за спешни случаи в България), но не успяла и започнала да вика: „Полиция! Полиция!”. При тези викове подсъдимият и свид. Я.А. избягали. Свид. Д.О. помогнала на пострадалия Я. О., който се държал за главата, да влезе в къщата и да седне.

След около 10 минути на място пристигнал полицейски патрул от РУ – И. в състав: свидетелите Д.Г. и П.К., които били на смяна. Около входната врата на къщата полицейските служители заварили струпани керемиди, на тротоара също имало керемиди. Двамата полицейски служители разговаряли със свид. Д.О. отвън на двора, като пострадалият останал вътре в къщата и отказвал да излезе. Свид. Д.О. накратко им разказала за случилото се и посочила подс. В.В. като единият от двамата нападатели (идентифицирала го пред полицейските служители като „Вале на Гагари”- показанията на свид. Д. Г. и свид. П. К.). Полицейските служители предложили да закарат пострадалия в болница, но той отказал. На повикването не се озовал и екип на ФСМП-И., тъй като в този момент нямало линейка на разположение. Двамата полицейски служители си тръгнали.

След като полицаите си тръгнали, пострадалият продължавал да губи кръв, повърнал и припаднал на дивана. Свид. Д.О. потърсила помощ от съседи, за да бъде закаран пострадалия в болницата в гр. И.. Отзовал се съсед, който закарал пострадалия във ФСМП-И.. Там било констатирано, че пострадалият е в тежко състояние и поради това той бил транспортиран по спешност до УМБАЛ „С. А.” – С., където бил подложен на хирургично лечение за изолиране на установените тежки хематоми. Няколко часа по-късно свид. Д.О. пристигнала в болницата и била уведомена от дежурния лекар, че има опасност за живота на съпруга ѝ.

Свид. Д.О. *** и депозирала жалба по случая в местното полицейско управление. След това се прибрала в дома си, събрала разхвърляните в двора парчета керемиди и ги поставила в пластмасов леген.

Въпреки проведеното интензивно лечение, на 29.08.20** г. в **,48 ч. пострадалият Я. И.О. починал в УМБАЛ „С. А.” – С., Клиника по неврохирургия. Въпреки своевременната и високоспециализирана (вкл. хирургична) медицинска помощ, смъртта на жертвата е била неизбежна поради развитието на злокачествен мозъчен оток с вторичен стволов кръвоизлив. След получаване на травмите и до настъпването на смъртта е изтекъл значителен период от време, през който пострадалият е възприемал и емоционално преработвал случващото се с него и е изпитвал значителни по интензитет болки продължително време.

Дъщерите на жертвата Я. О., след неговата смърт, били изведени от дома им и настанени по реда на Закона за закрила на детето в ЦНСТ към Фондация „А. – Б.” – гр. С. до навършване на пълнолетие.

Подсъдимият не страда от психично заболяване и по време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си (КСППЕ – л.л. 52-60, том 2 от ДП).

Подсъдимият е роден на *** ***, където живее и към момента на адрес: ул. „С. В.” № .. Той е без образование, неграмотен, не е женен, безработен. Не се ползва с добро име и е лице, известно на полицейските органи в града с противообществени прояви. Осъждан е многократно -  с девет отделни присъди, като деянието по настоящето дело е извършил след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 НК, както следва:

- с присъда по н.о.х.д. № 514/08 г. на РС-И., влязла в сила на 06.03.2009 г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 346, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и впоследствие е приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК с присъдата, постановена по н.о.х.д. № 350/10 г. по описа на РС-И., влязла в сила на 03.02.2011 г. и

- с присъда по н.о.х.д. № 350/10 г. на РС-И., влязла в сила на 03.02.2011 г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.

Възприетата фактическа обстановка се установява от доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие: Гласни доказателства, установени частично от обясненията на подсъдимия и от свидетелските показания на: Д.О. – показанията, дадени в съдебното следствие и тези, дадени пред съдия на досъдебното производство по ч.н.д. № 441/** г. по описа на СОС (л.л. 45 – 48, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК; К.О.; Я.В.А. – показанията, дадени пред съдия на досъдебното производство по ч.н.д. № 440/** г. по описа на СОС (л.л. 57 – 59, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК; Д.Г.Г. и П.Г.К.; заключенията на експертизи: съдебномедицинска експертиза на труп – л.л. 62 – 65, том 1 от ДП, съдебномедицинска експертиза – л.л. 68 – 75, том 1 от ДП и КСПП – л.л. 52 – 60, том 2 от ДП; писмени доказателства, приети по реда на чл. 283 НПК и подробно описани в съдебния протокол от 25.11.2021 г.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Д.О., вкл. тези, дадени от нея на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, като не кредитира показанията ѝ, дадени в съдебното следствие единствено в частта им, че подсъдимият бил сам и с него не е имало друго лице. По отношение на последното обстоятелство свид. Д. О. изрично заяви, че поддържа показанията си, дадени пред съдия на досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствените източници чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (л.л. 57 – 59, том 1 от ДП), според които подсъдимият е осъществил нападението заедно със свид. Я.А.. Именно тези показания на свид. Д. О. се явяват достоверни, тъй като това обстоятелство се потвърждава и от свид. К.О., и от свид. Я.А. и от обясненията на подсъдимия. Първоначалното му отричане от свид. Д. О. в хода на съдебното следствие може да се обясни с упражнено върху нея въздействие за даване на показания в такава насока от страна на бащата на свидетеля Я.А., което свид. Д. О. добросъвестно споделя. В останалите им части показанията на свид. Д.О. са напълно достоверни, тъй като кореспондират от една страна на показанията на свид. К.О. и на показанията на свид. Я.А. (в кредитираните им части), а от друга – подкрепят се от други данни по делото относно вида и характера на причинените на пострадалия телесни увреждания, тяхната локализация и механизма на причиняването им, установени чрез приетите СМЕ-зи. Със същите аргументи съдът кредитира изцяло показанията на свид. К.О.. Отчитайки наличието на заинтересованост от изхода на делото у тези две свидетелки, които са съответно съпруга и дъщеря на жертвата, съдът счете, че следва да им се довери, тъй като техните показания са напълно еднопосочни и последователни по отношение на главния факт, предмет на доказване, а именно кога, къде и как са причинени телесните увреждания на пострадалия, довели до смъртта му и кой е извършителят, като и двете свидетелки последователно и категорично сочат подсъдимия като извършител както към момента непосредствено след деянието (показанията им на досъдебното производство), така и впоследствие в съдебното следствие.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Я.А., дадени пред съдия на досъдебното производство по ч.н.д. № 440/** г. по описа на СОС (л.л. 57 – 59, том 1 от ДП), приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, тъй като относно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства неговите показания напълно кореспондират на показанията на другите двама очевидци – свидетелите Д. и К.О. - и се подкрепят от медицинските данни за вида и характера на причинените на пострадалия телесни увреждания и механизма на причиняването им, установени чрез СМЕ-зи. Съдът не възприема показанията на този свидетел единствено в частта им, с която отрича сам той да е хвърлял керемиди към пострадалия, тъй като в тази част показанията му се опровергават от показанията на свидетелите Д. и К.О., като същевременно от показанията на последните се установи, че той също е хвърлял керемиди, но по-малко от подсъдимия и не е улучил пострадалия. В насока, че свид. Я.А. също е хвърлял керемиди, са и обясненията на подсъдимия.

Показанията на свидетелите Г. и К., които не са станали очевидци на деянието на подсъдимия, попълват делото с данни за събитията, протекли след нападението и подкрепят кредитираните по-горе показания на свидетелите – очевидци.

Като цяло кредитираните свидетелски показания, обсъдени във връзка помежду им и във връзка с другите данни по делото, не съдържат съществени противоречия помежду си, взаимно се допълват и създават достоверна картина на събитията, описани по-горе, по време и в тяхната последователност.

Извършеният оглед на местопроизшествието (протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум – л.л. 6 – **, том 1 от ДП) установява мястото на извършване на деянието, обстановката, свързана с местоположението на имота на жертвата, обстановката в двора пред къщата и оградата, където е извършено деянието, описани по-горе в мотивите и други данни, свързани с обстоятелствата, при които е било извършено деянието, ползвани при постановяване на присъдата и посочени по-горе в изложението на фактическите констатации на съда, които не се налага да се преповтарят.

В хода на разследването свид. Д.О. предала на разследващите органи пластмасовия леген с парчетата от керемиди, събрани от нея след инцидента, като по две от тях има червеникавокафяви петна.

В хода на разследването е извършено разпознаване с участието на подсъдимия В. В. (протокол за разпознаване на лица от 30.08.20** г., придружен с фотоалбум - л.л. 36 - 38, том 1 от ДП), при което свид. Д.О. категорично го разпознава като единият нападател. Тук следва да се отбележи, че е неоснователен доводът на защитата за допуснато процесуално нарушение при извършване на това действие по разследването и конкретно - данните, вписани в протокола за разпознаване, сочат, че подсъдимият е бил съпоставен с лицето Я. Сергеев Данчов, поставен под № 1, и не е бил съпоставян със свид. Я.А. при разпознаването. При извършеното разпознаване с участието на свид. Я.А., свид. Д.О. не го разпознала (протокол за разпознаване на лица, придружен с фотоалбум - л.л. 40 - 42, том 1 от ДП).

Извършени са две съдебномедицински експертизи (СМЕ на труп - л.л. 62 – 65, том 1 от ДП, съдебномедицинска експертиза – л.л. 68 – 75, том 1 от ДП), които установяват вида и характера на телесните увреждания, причинени на жертвата и механизма на причиняването им, както и причините за смъртта на жертвата:

При огледа и аутопсията на трупа на жертвата (СМЕ на труп - л.л. 62 – 65, том 1 от ДП) е установена тежка черепно-мозъчна травма с кръвонасядане на меката черепна покривка вдясно челно-слепоочно-теменно, счупване на базата на черепа вдясно в областта на средната черепна ямка с увреждане на средната менингеална артерия, голям напрегнат кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка вдясно слепоочно-теменно, субарахноиден кръвоизлив вдясно слепоочно-теменно, тежък мозъчен оток с вклиняване с развитие на вторичен стволов кръвоизлив, хемосинус вдясно, наличие на въздух зад очните тъкани на дясното око; разкъсноконтузни рани на клепачите на дясното око и на трагуса на дясната ушна мида; кръвонасядания по клепачите на дясното око; кръвонасядане на дясната скула; охлузване по задната повърхност на дясното рамо; кръвонасядане на лявата мишница; кръвонасядане в областта на предното хълбочно бодило вляво и по лявото бедро.

От СМЕ-зи, посочени по-горе, се установява, че причината за смъртта на жертвата е тежката черепно-мозъчна травма, довела до тежък мозъчен оток и парализа на жизненоважните центрове на сърдечно-съдовата и дихателната дейност.

Двете СМЕ-зи дават еднопосочно и обосновано от медицинските данни по делото и обективните находки, установени при огледа и аутопсията на трупа на жертвата, заключение, че констатираните травматични увреждания на жертвата са причинени от въздействието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия по механизма на удари с или върху такива предмети, за каквито по делото има други сигурни данни /посочени по-горе/, че са послужили за причиняването на телесните увреждания на жертвата, а именно керемиди.

Отчитайки вида, броя и локализацията на уврежданията в областта на главата, които засягат два анатомични участъка, вещите лица категорично сочат, че ударите в областта на главата, причинили тежката черепно-мозъчна травма, са били най-малко два, нанесени със значителна кинетична енергия, предвид подлежащото счупване на черепната основа и със силен замах на ръката; посоката на ударите е отпред – назад и отдясно-наляво при изправено анатомично положение на главата на пострадалия, в каквато насока са и показанията на свидетелите-очевидци.

Пак по медицински данни вещите лица отхвърлят категорично версията черепно-мозъчната травма да е получена при падане на пострадалия от собствен ръст, като морфологията на нараняването сочи, че то е получено при директен удар с голяма кинетична енергия, вкл. е възможно да се получи и при хвърляне на керемидата със силен замах на ръката, която я държи, в каквато насока са данните от показанията на свидетелите-очевидци (от показанията на свид. Д. О.: „…той /подсъдимият/ ги вземаше с две ръце и ги хвърля /керемидите/…; от показанията на свид. К.О.: „…Подсъдимият хвърляше керемидите, като ги хващаше една след друга и хвърляше… с все сила и гняв хвърля…”; от показанията на свид. Я.А.: „… започна да го удря с керемидите по лицето и главата …. Почна да ги хвърля керемидите по човека”).

Втората СМЕ (л.л. 68 – 75, том 1 от ДП) очертава медикобиологичните признаци на телесните увреждания, получени от пострадалия:

Черепно-мозъчната травма е причинила на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, която опасност в конкретния случай се е реализирала и е завършила със смъртен изход. 

Раната в областта на трагуса на дясната ушна мида и подлежащото счупване на черепа осъществяват медикобиологичния признак на нараняване, проникващо в черепната кухина.

Останалите травматични увреждания (разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания) са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вещите лица са категорични в извода си за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между травматичните  увреждания, получени от пострадалия при описаните по-горе обстоятелства, и настъпилия смъртен изход.

Вещите лица са категорични и по въпроса, че в случая смъртният изход е бил неизбежен, въпреки своевременната и високоспециализирана (вкл. хирургична) медицинска помощ, поради развитието на злокачествен мозъчен оток с вторичен стволов кръвоизлив. 

От коментираната СМЕ се установява още, че след получаване на травмите е имало един значителен период от време, през който пострадалият е възприемал и емоционално преработвал случващото се с него и е изпитвал значителни по интензитет болки в продължителен период от време.

Извършена е КСППЕ (л.л. 52 - 60, том 2 от ДП), от чието заключение се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване, неговото психично състояние позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от действителността, както и дава обяснения, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност, ако желае. По време на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Съдът изцяло възприема заключенията на извършените и приети експертизи, коментирани подробно по-горе, тъй като дават компетентни, пълни и обосновани от доказателствата по делото и от специалните научни познания на експертите отговори на поставените задачи.

Съвкупният анализ на доказателствата, установени от събраните доказателствени средства, посочени по-горе, обосновава фактическите констатации и изводи за обстоятелствата относно време, място и обстановка, и начин на извършване на деянието, възприети от съда.

Авторството на подсъдимия на деянието се установява несъмнено от показанията на свидетелите-очевидци Д. и К.О. и Я.А., чиито анализ обосновава единственият извод от фактическа страна, че именно подсъдимият е извършител на деянието, изключвайки други възможни версии за причиняването на престъпния резултат.

Опровергани остават обясненията на подсъдимия в частта им, че свид. Я.А. го отвел пред дома на пострадалия, тъй като неговата съпруга - свид. Д.О. – дължала на свид. Я.А. пари, че последните двама се познавали по този повод отпреди, че свид. Я.А. е потропал на прозореца на пострадалия и после единствено той е хвърлял керемиди към пострадалия. В тези части показанията му се опровергават от показанията на свидетелите-очевидци Д. и К.О. и Я.А., които достатъчно убедително изясняват обстоятелството, че не свид. Д.О. е дължала пари на свид. Я.А., а подсъдимият е претендирал, че жертвата Я. О. му е дължал пари. Последното обстоятелство дава логичен отговор на въпроса защо подсъдимият е отишъл при дома на пострадалия и е насочил ударите си именно към него. По-нататък свидетелите Д. и К.О. последователно и категорично изнасят в показанията си както на досъдебното производство, непосредствено след процесния случай, така и в съдебното следствие, че и двамата – подсъдимият и свид. Я.А. – започнали да хвърлят керемиди, но свид. Я.А. хвърлял по-малко и не улучил пострадалия, докато подсъдимият хвърлял керемиди една след друга и се целил в пострадалия и в главата му (от показанията на свид. Д. О.: „…той /подсъдимият/ ги вземаше с две ръце и ги хвърля /керемидите/, хвърли бая керемиди. Той ги хвърляше в главата му /на пострадалия/ и те падаха вътре в двора”; от показанията на свид. К.О.: „…Подсъдимият хвърляше керемидите, като ги хващаше една след друга и хвърляше… с все сила и гняв хвърля и удря целенасочено към главата на баща ми”; от показанията на свид. Я.А.: „… започна да го удря с керемидите по лицето и главата …. Почна да ги хвърля керемидите по човека”). В посочените части обясненията на подсъдимия очевидно представляват защитна версия, но в останалите части, в които потвърждава своето и на свид. Я.А. присъствие на местопроизшествието и детайлите от обстановката там, обясненията му са достоверни и кореспондират на показанията на останалите свидетели и поради това съдът ги ползва като годен доказателствен източник при изграждане на своите фактически констатации.

Неоснователни са твърденията на защитата, че не се доказва установените травматичните увреждания на жертвата да са били причинени при описания по-горе случай, като в подкрепа се сочат показанията на полицейските служители (свидетелите Г. и К.), които непосредствено след инцидента не били видели някакви наранявания по жертвата. Последното твърдение не намира фактическа подкрепа, тъй като свидетелите Г. и К. не са виждали пострадалия непосредствено след инцидента. Пристигайки на място, двамата полицейски служители останали в двора на къщата, без да влизат вътре в къщата, а пострадалият през цялото време бил вътре в къщата и отказвал да излезе, поради което двамата полицейски служители няма как да са добили лични възприятия относно неговото състояние и външен вид непосредствено след инцидента. Същевременно времето, мястото и начина на причиняване на травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия, са достатъчно убедително установени от показанията на свидетели-очевидци, подкрепени и от обективните медицински находки, анализирани от двете СМЕ-зи, коментирани по-горе, които категорично потвърждават, че травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия, са причинени по описания по-горе начин.

Пак по повод доводите на защитата съдът счита за необходимо да отбележи, че механизмът на причиняване на травматичните увреждания на пострадалия и авторството на подсъдимия на това деяние, са установени достатъчно убедително от събраните по делото доказателства и доказателствени източници, поради което за изясняването им не се налага да се изследва въпроса могъл ли е подсъдимият с оглед неговото телосложение и тежест (килограми) да нанесе удари с достатъчно висока кинетична енергия, които да са причинили констатираните травматични увреждания на жертвата. Отговорът на този въпрос се съдържа в показанията на свидетелите-очевидци.

Неоснователен е доводът на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, което да е ограничило правото на подсъдимия (обвиняем в предходната на фаза на наказателния процес) да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем. Обстоятелството, че подсъдимият е неграмотен, е било установено към момента на привличането му в качеството на обвиняем, поради което, стриктно съблюдавайки разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, преди да му предяви обвинението органът на досъдебното производство му е назначил защитник, който му е оказал адекватна правна помощ и съдействие както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза и по този начин пълноценното упражняване на правото на защита на обвиняемия е било гарантирано и реализирано. Напълно голословни и лишени от фактическо основание са доводите на упълномощените от подсъдимия защитници в съдебната фаза на процеса, които по същество се свеждат до твърдението, че назначеният на досъдебното производство защитник – адвокат – не е оказал адекватна правна помощ и съдействие на подсъдимия.

При така установената фактическата обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

С деянието си подсъдимият В.С.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. **, пр. 1, вр. чл. 115 НК

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено на **.**.**** г., около 03:30 ч. в гр. И., обл. С., на ул. „А. С.“ № **, когато и където умишлено е умъртвил Я. И.О. на 42 години от гр. И., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и представлява опасен рецидив, като смъртта е настъпила на 29.08.20** г. в УМБАЛ „С. А.“ – С..

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез нанасяне на множество удари с керемиди в областта на главата и тялото на жертвата, като тежката черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на жертвата, подсъдимият е причинил най-малко с два отделни удара, хвърляйки със значителна сила керемиди, които попаднали в дясната част на главата на жертвата.

Налице е пряка причинноследствена връзка между тежката черепно-мозъчна травма, причинена на жертвата от ударите, нанесени от подсъдимия, и смъртта на жертвата.

Установи се, че след получаване на травмите е имало един значителен период от време, през който пострадалият е възприемал и емоционално преработвал случващото се с него и е изпитвал значителни по интензитет болки в продължителен период от време. Тези обстоятелства обосновават квалифицирането на деянието като извършено по начин, особено мъчителен за убития по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 НК.

Установи се, че подсъдимият е извършил убийството след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 НК - с присъда по н.о.х.д. № 514/08 г. на РС-И., влязла в сила на 06.03.2009 г. и с присъдата, постановена по н.о.х.д. № 350/10 г. по описа на РС-И., влязла в сила на 03.02.2011 г., което обосновава квалифицирането на убийството като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и обосновава прилагането на чл. 116, ал. 1, т. **, пр. 1 НК.

По време на извършване на деянието подсъдимият В. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Психическото отношение на дееца към престъпния резултат - умисълът, се извлича от неговите действия. В случая механизмът на умъртвяване на жертвата, чрез нанасянето на множество удари с керемиди, най-малко два от които са били нанесени със значителна сила и насочени в главата на жертвата, която е жизненоважен орган, използваните средства - керемиди, които са годни да причинят смърт, сочат че целта на подсъдимия е била да умъртви жертвата. Всички тези действия и обстоятелства обективират пряк умисъл у подсъдимия да умъртви жертвата. Той е съзнавал, че ударите по своята сила, интензивност и насоченост ще умъртвят жертвата, както и че средствата, с които ги е нанесъл, са годни да причинят смърт и е искал настъпването на този резултат.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. **, пр. 1, вр. чл. 115 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години.

Санкцията за извършеното престъплението по чл. 116 НК е с алтернативно предвидени наказания: лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. 

 При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете като отегчаващо обстоятелство по-високата степен на обществена опасност на деянието, която се извежда от реализирането с него на два от съставомерните признаци на по-тежко наказуемото престъпление по чл. 116, ал. 1 НК – по т. 6, пр. 2 и т. **, пр. 1. Установената по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други случаи на това престъпление рефлектира и върху степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, като я завишава, а освен това подсъдимият е и с обременено съдебно минало – осъждан многократно извън осъжданията му, обосноваващи квалификацията на убийството като опасен рецидив. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита и липсата на сериозен мотив за извършване това тежко престъпно посегателство срещу най-висшата човешка ценност – човешкия живот. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита и негативните данни за личността на подсъдимия. С извършването на деянието подсъдимият е демонстрирал пълно незачитане на правовия ред и на защитените от него човешки ценности и най-вече на човешкия живот.

Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия в хода на наказателното производство в двете му процесуални фази, продължили общо около десет години.

Несъмнено е налице неразумна продължителност на наказателния процес срещу подсъдимия по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ - около десет години, - която е довела до неговата несправедливост. Значителното забавяне на наказателното производство не се дължи на недобросъвестно поведение на подсъдимия, поради което той ще следва да бъде компенсиран за това забавяне, като това обстоятелство се отчете като изключително смекчаващо, обосноваващо приложението на чл. 55 НК при индивидуализацията на наказанието. 

Съвкупната оценка на установените отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и тежестта на извършеното обосновават наказанието лишаване от свобода като достатъчно по вид, за да постигне целите по чл. 36 НК, което от своя страна следва да се определи под най-ниския предел, предвиден в закона, съгласно чл. 55, ал. 1, т. НК, поради което съдът определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години.

Така наложеното наказание съдът счете за достатъчно и съответно на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно ще окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС съдът постанови наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

По предявените граждански искове:

По делото се установи, че при описаната по-горе фактическа обстановка подсъдимият умишлено е умъртвил Я. И.О. на 42 години. Смъртта на жертвата е пряка и непосредствена последици от противоправно и виновно поведение на подсъдимия, което е основание да се ангажира гражданската му отговорност по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за поправянето на причинените неимуществени вреди.

По делото се установи, че Д.З.О. е била съпруга на жертвата, а И., К., Г. и А.О. са негови дъщери (удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки – л.л. 84 – 88, том 1 от ДП), всички навършили пълнолетие в хода на наказателното производство, които са конституирани като граждански ищци в съдебното производство.

Неочакваната и неестествена смърт на Я. О. е причинила на гражданските ищци тежка мъка и душевно страдание, довела е до значителни затруднения в отглеждането и грижите за децата, малолетни към момента на деянието, съответно: Г. на 10 години, А. на 11 години, К. на ** години и И. на 13 години, които са били изведени от семейната среда и настанени по реда на Закона за закрила на детето в ЦНСТ към Фондация „Агапедия – България” – гр. С. до навършване на пълнолетие. На репариране подлежат именно преживените от гражданските ищци мъка и душевно страдание от загубата на техния съпруг и баща, който е бил в разцвета на живота си, грижил се е за издръжката на семейството си и за отглеждането на своите деца, и претърпените от тях значителните житейски неудобства и затруднения от загубата му. Смъртта на техния съпруг и баща е била причинена пред очите им, което допълнително се е отразило негативно на преживяването на загубата му от всички граждански ищци.

Предвид тези обстоятелства и с оглед житейските критерии за справедливост съдът счете, че:

- за обезщетяване на претърпените от ищцата Д.З.О. – съпруга на жертвата - мъка и душевно страдание, причинени от смъртта на съпруга ѝ Я. О., подсъдимият ще следва да ѝ заплати сумата в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева;

- за обезщетяване на претърпените от ищцата И.Я.О. – дъщеря на жертвата - мъка и душевно страдание, причинени от смъртта на баща ѝ Я. О., подсъдимият ще следва да ѝ заплати сумата в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева;

- за обезщетяване на претърпените от ищцата К.Я.О. – дъщеря на жертвата - мъка и душевно страдание, причинени от смъртта на баща ѝ Я. О., подсъдимият ще следва да ѝ заплати сумата в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева;

- за обезщетяване на претърпените от ищцата А.Я.О. – дъщеря на жертвата - мъка и душевно страдание, причинени от смъртта на баща ѝ Я. О., подсъдимият ще следва да ѝ заплати сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като за разликата над уважения до пълно предявения размер 200 000 /двеста хиляди/ лева предявеният граждански иск е неоснователен;

- за обезщетяване на претърпените от ищцата Г.Я.О. – дъщеря на жертвата - мъка и душевно страдание, причинени от смъртта на баща ѝ Я. О., подсъдимият ще следва да ѝ заплати сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като за разликата над уважения до пълно предявения размер 200 000 /двеста хиляди/ лева предявеният граждански иск е неоснователен.

На основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданските ищци и законната лихва върху присъденото им обезщетение, считано от деня на увредата – **.**.**** г. и до окончателното плащане.

Съдът постанови иззетите по делото веществени доказателства – биологичен материал и пластмасов леген, съдържащ парчета от керемиди – да бъдат унищожени след приключване на делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. В.С.В., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД МВР - С. сумата в размер на 832,00 /осемстотин и тридесет и два/ лева за направените във фазата на досъдебното производство разноски и по сметка на СОС - сумата в размер на 1 050,00 /хиляда и петдесет/ лева за направените разноски в съдебната фаза на производството, както и сумата в размер на 18 000,00 /осемнадесет хиляди/ лв., представляваща държавна такса върху уважените граждански искове.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                            ЧЛЕН СЪДИЯ: