Р Е Ш Е Н И Е № 3150
23.07.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2319/2018 г. по описа
на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250 , претендира да се установи против ответника
Н. С.И. , ЕГН **********,***, вземане на
дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е
комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – наемател на жилището на горния адрес, собствено на Община Пловдив , чрез
Общинско предприятие „Жилфонд“, като партидата при ищеца била разкрита на името
на наемателя. Затова между страните имало договор при общи условия за доставка
на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството
доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода 07.03.2014год. –
09.05.2016 год. на стойност от 460.88 лв., като съставило за доставката и фактури.
Монтираното в имота на ответника
измервателно устройство било неизправно, и затова количеството доставена вода
било начислено нормативно, по 5 м3 на човек на месец, при петима живущи в
имота. Понеже плащане не последвало в сроковете по договора, начислили в тежест
на длъжника и мораторна лихва в размер на 89.52 лв. за периода от 31.05.2014г. до 30.09.2018г.,
като „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение № 10906//13.11.2017г., издадена по ч. гр. дело № 17949/2017г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. състав; заповедта била връчена на ответника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда вземането да бъде установено по реда на чл.
422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете
производства.
От ответника е подаден отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Ответника
нямал качеството на потребител на услугите, доставяни от ищеца, тъй като не бил
нито собственик, нито наемател, нито ползвател на процесното жилище. Възразено
е също така, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, като
в този връзка, ответната страна се позовава на кратката тригодишна такава. Карнетите
за отчета били нередовно водени ( непопълнени, липсвали и подписи в тях).
Останало недоказано и твърдението на ищеца, че е неизправен водомера, отчитащ
доставената вода за целите на договора. Моли се исковете да се отхвърлят и да се
присъдят разноските, направени за защитата.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че счетоводството на ищеца е правилно водено , като остойностеното във
фактурите съответства по количеството си на това, записано в карнетите. Размерът
на задълженията на ответника е следният: 460.88 лева- главница и 89.52 лева от
обезщетението за забавата, за периода, въведен като индивидуализиращ в заповедта
за плащане и исковата молба. До момента на изготвяне на експертизата, няма
извършвани от И. плащания.
Вещото лице по проведената техническа
експертиза дава заключение, че жилищния
блок е водоснабден от водопроводното отклонение към него, в отделния имот,
представляващ апартамент № 1, има монтиран водомер (по писмени данни в кориците
на делото, тъй като в апартамента не е открит никой), но няма данни дали
водомера е годен да мери точно преминалото през него количество вода. Инкасаторът
е начислявал по 10 /11 м3 вода на месец, което е потреблението на двама човека
съобразно тарифа. Жилището не е топлофицирано.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване
на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим
като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска .
След
анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Спорно е по делото дали ответника е потребител на доставяните от ищеца услуги.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези
комунални услуги, включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на
които има разкрита партида в оператора на тяхно име. По силата на чл. 60 от
Общите условия между страните, партида може да бъде разкрита както на
ползвател, така и на собственик, включително и служебно от страна на оператора.
На л. 84 от делото е представено от третото
на спора лице , ОП „Жилфонд „ гр. Пловдив , заверено копие на договор за
наем на същото жилище , по който ответникът е страна, както и от съответната
настанителна заповед; по делото са инкорпорирани всички писмени доказателства
към преписката по наемното правоотношение – съставяни са годишни констативни
протоколи за състоянието на наетия имот, от които личи , че за целия процесен
период договора е бил в сила. Тоест, И. има качеството на ползвател на имота,
представляващ апартамент на ***, а оттам
– и това на потребител питейна вода ,
доставяна от ищеца. Не се спори в тази връзка , че партидата в имота е разкрита
именно на името на ответника. След като
е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно
доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати
доставеното.
Що се
касае до това, дали количеството на доставената вода е правилно определено,
тоест, дали иска е доказан с оглед размера си , то трябва да се каже следното: според
изложеното в исковата молба, в имота има монтиран водомер, но той е
неизправен; според заключението на
вещото лице, водомер има , и не може да
се каже дали той е изправен – метрологично годен да мери преминалото през него
количество питейна вода. Вещото лице е дало заключението си възоснова наличните
по делото писмени доказателства, тъй като достъп до жилището не е било осигурен
от ответника. Съдът кредитира
експертизата , която обича на обективни данни в кориците на делото, и приема ,
че водомерът, монтиран в процесното жилище , е
неизправен, той не измерва преминалото през него количество вода. Водомер има
монтиран, и това обстоятелство личи от протокола – опис на наетото имущество от дата
08.02.2016г. Била е поставена на вещото лице по техническата експертиза задача
да се каже дали водомера е метрологично годно средство за търговско измерване, но при посещенията на
вещото лице на имота, не е открито лице
, което да осигури достъп до същия. Затова и съдът на основание чл. 161 от ГПК възприема за достоверен извода на
вещото лице , че наличното в имота средство средство за търговско измерване не
е годно да отчита точно количеството на доставената вода. Това заключение на ВЛ
Б. кореспондира и със гласните доказателства – така твърди в показанията си
разпитания свидетел Д.Е., и съдът няма основание да се съмнява в достоверността
на тези показания.
Към началната дата на процесния период
действат общите условия между страните, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 027
/09.06.2006г . , според които, чл. 17 и 18, задължение е на потребителя, който
е и собственик на индивидуалното средство за търговско измерване, да поддържа
същото в метрологична годност. Неизпълнението на това задължение по каквито и
да било причини води до право на оператора да начисли като използвано
количество вода по реда на чл. 23 от ОУ ал. 5, тоест - определено нормативно, без
да има нужда от реален отчет. Отсъства каквото и да било задължение на
оператора да уведомява абоната за задължението му да поддържа СТИ в изправност,
като пише напр. нарочно предписание за подмяната на негодния водомер. За целия
процесен период, количеството на
доставеното е определяно договорно, по правилата на чл. 23 ал. 5 т. 1
предл. второ от ОУ, което се установява
от показанията на свидетеля Е. и от записите в съответните графи в карнетите ,
където в графата „показания „ е записано „т” ( тарифа), а количеството на
водата навсякъде е посочено да е 10 м3 при двама живущи на адреса, макар да има
данни , че апартамента е обитаван от поне четири човека. Следователно условията
на чл. 23 са били налице и са спазени, при което няма как съдът да уважи
възражение за липса на реална доставка (за неизпълнен договор). При
нормативното начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на
предвидената в общите условия процедура за това е обстоятелство, ирелевантно на
спора.
Съдът споделя обаче - отчасти - възражението на ответната страна , че за
вземането е изтекла погасителната давност.
Задължението по договор при общи условия за
заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява
периодични плащания по смисъла на
Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за задълженията и договорите. Вземанията за периодични
плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност , тоест, с
изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата
на този срок е 10.11.2017г., когато ищецът – кредитор предприема първото
действие за събирането на вземането си,
като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за
плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки,
дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да
издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ), тоест, биха били погасени с изтичането на
давност всички вземания на ищеца с настъпил преди 10.11.2014г. падеж – вземанията
по фактури , издадени редовно преди 17.10.2014г. Според таблицата към
заключението на вещото лице на л. 80 , която възпроизвежда описа на фактурите
на л. 2 от делото , с падеж преди 10.11.2014г са първите осем фактури, която
сумарно са на стойност от 137.08 лева-
от главницата, и 39.45 лева от лихвите.
Тоест,
иска за главницата е основателен до размер от 323.80 лева , а за разликата от
137.08 лева до пълния размер от 460.88
лева , следва да бъде отхвърлен ; иска да се присъди обезщетение за
забавата е основателен до размер от 50.07 лева , а за разликата от този размер до
пълния претендиран такъв от 89.52 лева ,
тоест, за сумата от 39.45 лева , той следва да бъде отхвърлен, включително и
поради приложението на чл. 119 от Закона за задълженията и договорите.
Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, се понасят от страните
съобразно уважената/отхвърлената част на исковете. Възнаграждението на
юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК в размер от 150 лева, като по този начин общия размер на
разноските на ищеца става 870 лева, като се има предвид и хонорара на особения
представител. Дължат се пропорционално 590.96
лева. Ответникът не е правил разноски за
защитата си , бил е представляван от назначен от съда особен представител, и в
полза на И. разноски няма да бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Н. С.И. , ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на
питейна вода до имот в ***, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 10906/13.11.2017г., по ч. гр. дело № 17949/2017г. по описа
на Районен съд – Пловдив,: 323.80 лева - главница, стойност на доставена за
периода от 07.03.2014год. – 09.05.2016 год. питейна вода, сумата от 50.07 лева
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до
30.09.2018г , и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба/заявлението – 10.11.2017г до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за
главницата – над размер от 323.80 лева до пълния предявен размер от 460.88 лв.,
и за лихвите – над размер от 50.07 лева до пълния предявен размер от
89.52 лв. като неоснователни поради погасяването на вземането по давност .
Осъжда Н.
С.И. , ЕГН **********,***, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по
производството в размер на 590.96 лева, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ