Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                     12.11.2021 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева, като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 69 по описа за 2021 г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

 Ищецът А.Ф.Б., чрез пълномощника адвокат М.П. твърди, че  е чичо на ответника Р.А.Б.. От няколко години отношенията между тях и семействата им са силно влошени и са в непрекъснати конфликти. На 21.05.2019 г. преди обяд, ищецът бил в дома на майка си Б. Б., която живее в приземния етаж на жил.сграда в гр.Асеновград, кв.Д.Воден, ул.“М. Сарова“ № 1, на които етаж живее и ответника и ползва помещение в предната част на имота, като магазин за промишлени стоки. Ищецът паркирал автомобила си на тротоара, пред гараж които ответникът използва за склад. По този повод между двамата възникнал спор и ответникът започнал да удря ищеца, като му нанесъл няколко удара по главата и тялото. В следствие на нанесените телесни увреждания ищецът твърди, че е изпитал физически болки и страдания: главоболие, световъртеж. Изпитал е и психически страдания – стрес от нанесения му побой, изпитал срам и унижение от побоя, както и страх от ответника, че може отново да му причинена телесна повреда. Около месец след инцидента ищецът се чувствал зле, имал високо кръвно и сърцебиене, които не успявал да овладее с медикаменти. С присъда от 10.07.2020 г., постановено по НЧХД № 573/2019 г. по описа на РС Асеновград ищецът е бил признат за виновен, за това че на 21.05.2019 г. в Асеновград е причинил на ответника лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и кръвонасядане в тилната част на главата, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, което съставлява телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Със същата присъда, съдът е признал за виновен ответника, за това че на 21.05.2019 г. в Асеновград е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на челото и лявото слепоочие, травматичен оток в лява слепоочна област и кръвонасядане на лява предмишница, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, което съставлява телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. На осн.чл.130 ал.3 вр.ал.2 от НК двамата са освободени от наказание, като присъдата е влязла в законна сила на 17.12.2020 г.  Ето защо моли да бъде осъден ответника Р.А.Б. да му заплати  сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от престъпление по чл.130 ал.2 от НК, изразяващи се в психически стрес, страх, унижение, срам, както и физически болки и страдания от нанесеното телесно увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. Ангажира доказателства, претендира за разноски.

          В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника  Р.А.Б., чрез пълномощника адвокат С.Х., с които оспорва иска като неоснователен. Признава, че между страните отношенията са влошени, както че е водено посоченото дело, по което и ищеца и ответника са осъдени. Заявява, че по същото дело са били нА.це основанията за прилагане института на реторсия по чл.130 ал.2 вр.ал.2 от НК, като предявения от Р.Б. граждански иск е бил частично уважен за сумата 500 лв. Ответникът твърди, че ищецът е допринесъл за настъпилия резултат, като е паркирал автомобила си пред гаража му, държал се аругантно и му е причинил лека телесна повреда. Оспорва твърдението на ищеца за преживян стрес, страх, срам и унижение, като твърди, че от деня на увреждането до настоящият момент той идва в дома на майки си. Ангажира доказателства, претендира за разноски. 

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Със присъда по НЧХД № 573/2019 г. по описа на Асеновградския РС А.Ф.Б. е признат за виновен в това, че на 21.05.2019 г. в Асеновград е  причинил лека телесна повреда на Р.А.Б., изразяващо с в: кръвонасядане на челото и ляво слепоочие, травматичен оток в ляво слепоочна област и кръвонасядане на лява предмишница, довели да болка и страдание без разстройство на здравето – което е престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2020 г.

От заключението по приетата съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Т.Д., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че механизмът на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия предмет в/у тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. Въз основа на данните, получени от приложените в делото материА.и от медицинската документация се приема, че травматичните увреждания по тялото на А.Б. са причинени от действието на твърд, тъп предмет – удар или притискане с или върху такъв. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както медицински данни, така и данните получени от досъдебни и съдебни материА.. Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да се получени така, както е отразено в представените по делото материА.. Описаните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 21.05.2019 г., при който е пострадал А. Б.. Било е причинено – за всяко едно от травматичните увреждания по отделно и в съвкупност болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Болките, страданията, дискомфортът, неудобствата при този вид травми са значителни в началните, острите периоди на травмата. Те постепенно намаляват  до пълното им отзвучаване с напредването на оздравителните процеси, до пълното им изчезване в края на оздравителния период. При своевременно диагностициране, и адекватно провеждане на лечението това травматично заболяване отзвучава за около 10-12 дни, при обичаен ход на болестта и оздравителните процеси. Прогнозата на тези травматични заболявания – при спазване на гореописаните условия е оптимистична, много добра, като последствия и белези след пълното им оздравяване на остават. 

От показанията на свидетелите на ищцовата страна: М. А.ев Б. и Г.С.Б. – съответно син и съпруга на ищеца, които съдът кредитира се установява, че Р. е нападнал А. на посочената дата, счупил райбера на вратата, влезнал в помещението и го ударил с предмет в главата. След инцидента свидетеля Б. е закарал баща си в болницата на преглед, където бил прегледан и му извадено медицинско. Същия видял, че по главата и ръката на свидетеля е имало рани  и кръв. А. е разказал на сина си, че е бил паркирал колата си пред къщата, но тя пречила на Р. и затова го нападнал. Няколко месеца след инцидента А. се оплаквал от главоболие и световъртеж, дори заеквал. Раната зараснала бързо, но главоболието и  световъртежа останА.. След инцидента близки са извикА. служители на полицията за указване на съдействие. А. се оплакал на близките си, че се страхува от Р., тъй като той е по възрастен, болен човек, има поставени стендове и е със сърдечно заболяване.

От показанията на свидетелите на ответната страна: Н.Е.и Д.Д.Ш., които съдът кредитира се установява, че същите не са присъствА. на инцидента. При връщане към дома си свидетелката Еминова е видяла племенника си Р. – който бил ударен на гърба, а тениската му била скъсана. Р. разказал, че го е ударил чичо му, тъй като е възникнал инцидент между тях и двамата се скарА.. Скарването между двамата било по повод паркиран автомобил на А.пред гараж на Р.,които ползвал за склад. Свидетелката е видяла, че на место са пристигнА.полицаи, които са разговаряли с А.и Р..  Свидетелката Шакир е попитала какво става от хора пред дома на Р. и разбрала, че А. и Р. са се скарА., защото А. бил спрял колата пред гаража или магазина на Р.. Майката на Р. казала на А. да си дръпне колата, която била паркирана пред склада, А. отказал и това бил повода двамата с Р. да се скарат. Същата свидетелка е видяла Р. със скъсана тениска и зачервен врат, а А. разговарял с полицаите.

 

             При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният  петитум следва да се направи извод,   че е предявен  иск   с   правно основание  чл. 45 вр.чл.86   от ЗЗД -   за репариране    неимуществени вреди, настъпили в резултат на    противоправно поведение на  ответника   на 21.05.2019 г. Предявените  искове  са допустими   при нА.чие на правен интерес.

    Разгледани  по същество.   Не е спорно по делото, че на 21.05.2019 г. ответника е причинил на ищеца лека телесна повреда, а именно:  кръвонасядане на челото и лявото слепоочие, травматичен оток в лява слепоочна област и кръвонасядане на лява предмишница, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, което съставлява телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, както и че за това деяние ответника е бил признат за виновни по  ЧНХД 573/2019 г. по описа на АРС, а и това се установява от неоспорените писмени доказателства. Присъдата, съгласно чл. 300 от ГПК - е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо и на основание чл.45 от ЗЗД ответникът следва да заплати обезщетение за вредите, настъпили в причинна връзка от престъплението, извършено от него – причиняване на лека телесна повреда. От заключението на съдебно-медицинска експертиза се налага изводът, че на ищеца са или причинени: кръвонасядане на челото и лявото слепоочие, травматичен оток в лява слепоочна област и кръвонасядане на лява предмишница, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. То е пряка и непосредствена последица от действията на ответника Р.Б., като ищеца А. Б. е изпитал болки и страдания вследствие на причиняването им. Психическите травми, които А. Б. търпи се изразяват в това, че след инцидента същия продължава да живее в страх от ответника, че това което се е случило може да се повтори, че може да бъде предприето нападение срещу него и членовете на семейството му, изживял е стрес от нанесения му побой, изпитал срам и унижение от побоя, както и страх от ответника, че може отново да му причинена телесна повреда. Този страх е нарушил нормалния му живот, той е изживял и психически стрес, което е довело да безспокойство, нервност, главоболие, безсъние – което е попречило да изпълнява задълженията си. Ето защо и по отношение на него е доказано нА.чие на елементите на чл.45 от ЗЗД, поради което ответникът дължи обезщетение за претърпените вреди от тези увреждания.  

За да бъде определен размерът на сумата, с която следва да се репарират претърпените вследствие на тях болки и страдания, съгласно чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне обезщетението, следва да се преценят конкретно и обективно настъпилите обстоятелства. Като има предвид степента на търпените болки и страдания, които първоначално са били значителни и интензивни, необходимостта от медицински прегледи и лечение, продължителността на оздравителния процес от около две седмици, обстоятелството, че не са останА. трайни увреждания на здравето на пострадА.я, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 2500 лева за психическия стрес, страх, унижение, срам, както и физическите болки и страдания от нанесените телесни увреждания: кръвонасядане на челото и лявото слепоочие, травматичен оток в лява слепоочна област и кръвонасядане на лява предмишница, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Ето защо предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2500 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

            Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо ответникът следва да бъда осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на причиняване на вредите – 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на главниците.

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 750 лева (за които по делото са представени доказателства), за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

            На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 100 лева. По мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА Р.А.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на А. Ф.Б., ЕГН ********** ***,  сумата 2500 лева (две хиляди и петстотин), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психическия стрес, страх, унижение, срам, както и претърпени физическите болки и страдания от нанесените телесни увреждания: кръвонасядане на челото и лявото слепоочие, травматичен оток в лява слепоочна област и кръвонасядане на лява предмишница, от нанесената на 21.05.2019 г. в град Асеновград лека телесна повреда, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва от датата на причиняване 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 750 лева (седемстотин и  петдесет), направени по производството разноски.

          ОСЪЖДА Р.А.Б., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС Асеновград, сумата от 100 лева (сто)  държавна такса.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: