РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Смолян, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500408 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 ГПК във вр.чл.216ал.2 ДОПК.
С Решение № 258/21.07.2021 г., измнено в частта за разноските с определение №
575/08.10.2021 г., по гр.дело № 1113/2020 г. Смолянският районен съд обявява за
относително недействителни по отношение на Държавата договор за покупкопродажба на
МПС от 15.05.2018 г., с който „Кадмея-Стийл” ЕООД-гр.Смолян продава на „Анастасия Би
Енд Ди” ЕООД-гр.Смолян лек автомобил марка „Фолксваген пасат“, с регистрационен №
**, номер на рама: ** номер на двигател *, дата на първа регистрация 24.02.2011г., за сумата
от 14 400 лева и е осъдена „Кадмея-Стийл” -гр.Смолян да заплати на ТД на НАП Пловдив
съдебни разноски по делото в размер на 576 лв. и 576 лв. държавна такса върху иска по
сметка на Районен съд – Смолян.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ответникът „Камдея -Стийл“
гр.Смолян. С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение изцяло.
Направени са пространни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради
неговата незаконосъобразност, противоречие със съществени процесуални правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска въззивният съд да го отмени и
постанови друг, с който отхвърли претенцията на ТД на НАП.Претендира направените
разноски за двете инстанции.
1
Развива оплакване, че съдът не е обсъдил задълбочено и в тяхната ваимосвързаност
всички доказателства по делото, а само ги е изброил или възпроизвел декларативно в
мотивите, констатирайки тяхното наличие, без да оцени доказателственото им значение и
да направи, произтичащите от тях фактически и правни изводи. Относно намерението за
увреждане от страна на длъжника като елемент от фактическия състав на правото по чл. 216,
т. 4 ДОПК самият субективен елемент на намерението на длъжника за увреждане на
публичния взискател е част от правопораждащия последиците на относителната
недействителност фактически състав на хипотезата в правната норма на чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК и решаващият спора по същество съд е длъжен да изложи мотиви на базата на
всички събрани доказателства за наличието (или не) на факта на намерението за увреждане
по смисъла на чл. 216, ал. 1,т.4 ДОПК.
Твърди също,че в обжалваното решение въобще не са обсъдени доводите на
жалбоподателя за стопанската целесъобразност на разпоредителните сделки с МПС,
обусловена от тяхното физическо и морално овехтяване, а и ревизионните производства в
България са продължителни процедури (понякога отнемат години), не по-малко трае и
евентуалното съдебно оспорване на ДРА. Не може да се очаква търговецът да замрази
дейността си заради това, че е започнало ревизионно производство. Съдът не е обсъдил и
оценил адекватно факта, че при започване на ревизията “Камдея - Стийл” ООД има
ликвидно и изискуемо вземане от „Виастройинженеринг” ООД, ЕИК** в размер на 25 692
лева., което опровергава твърдението за липса на имущество. Счита,че ако е съществувало
желание и намерение да се увреди публичния взискател това вземане не би било цедирано
на трето лице.Твърди също,че чрез проведеното от ответника насрещно доказване се
опровергава твърдението на ищеца, че липсва плащане на продажната цена по сделката,
което твърдение той използваше за да внуши, че се касае едва ли не за фиктивна сделка
Твърди също,че е представено извлечение от сметката на ответника, от което се
установява, че фактурираната цена на оспорената сделка е реално платена по банков път и
това обстоятелство елиминира предположенията, че продавачът е искал да укрие
имуществото си от публичния изпълнител, тъй като за последния не съществуват каквито и
да било правни пречки да наложи обезпечителни мерки, вкл. запор на банкови сметки, още
със започване на ревизионното производство, които факти и доводи не са коментирани от
съда.
От представените в с.з. доказателства се установява, че месеци след започване на
ревизията ищецът е продължил да извършва дейност, да генерира приходи от нея, да
фактурира и да получава плащане по банков път. Развива оплакване, че към онзи момент
НАП дори не е била кредитор, нито е претендирала все още някакво вземане от ответника,
като длъжник, който желае да увреди кредоторите си обикновено не постъпва по подобен
начин. Поддържа към момента на двете продажби, у ответника въобще е липсвало съзнание,
че има кредитор в лицето на приходната агенция, като във връзка с направените
правоизключващи възражения и правото му на насрещно доказване ответникът представя
писмено доказателство (данъчна фактура № 565/20.09.2018г.), което установява, че пет
2
месеца след започване на ревизията е продължил да реализира и фактурира приходи от
търговска дейност и то в не малък размер. Съдът отказва да приеме това доказателство, като
го обявява за неотносимо, без да аргументира становището си, с което се твърди,че се
ограничава правото на защита на ответника и принципа на чл. 9 от ГПК. Установения с този
документ факт обаче е пряко относим към твърденията на ответника, опровергава част от
твърденията на ищеца и сериозно разколебава тезата за наличие на намерение за увреждане
на кредитора чрез атакуваната сделка.И накрая, но не по-значение, съдът не е обсъдил
доводът, че наличието на намерение за увреждане се преценява към момента на
сключване на сделката, а всички факти на които се позовава ищеца са се осъществили
по- късно, което ги прави ирелевантни. Правилно съдът е отбелязал, че намерението за
увреждане не се предполага, а следва да се докаже. Моли окръжният съд да отмени
обжалваното решение и да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли
исковете. Претендира разноски за двете инстанции.
С писмения отговор се оспорва основателността на въззивната жалба и се предлага
съдът да потвърди атакуваното съдебно решение. Видно от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства(а и липсват доводи от въззивника в тази насока),
обективните елементите на състава са налице, тъй като "Камдея-Стийл" ЕООД е длъжник по
окончателно установено публично задължение с ревизионен акт № 16002118002588-091-
001/22.11.2018г., в сила на 23.06.2020г.( Решение № 7993/23.06.2020г., постановено по адм.
д. № 220/2020г. по описа на ВАС). Публичните задължения не са заплатени, видно от
последно приложената справка от информационна система на НАП за общите задължения
на дружеството; разпоредителната сделка с имущественото право на длъжника е
осъществена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия 11.05.2018г., в резултат на
която са установени публичните задължения, а разпоредителната сделка е сключена на
15.05.2018г и е увреден публичния взискател в лицето на Държавата. Самото намерение за
увреждане(animus nocendi) е факт, доказването на който най-често се осъществява на
основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретни факти,
материализиращи субективното намерение за увреждане, т.е. при косвено доказване.(В този
смисъл и Решение № 27/28.02.2013г., постановено по търг, д. № 410/2012г.) От
съществено значение е моментът на извършване на атакуваната разпоредителна сделка,
сключена на 15.05.2018г. - три дни след като длъжникът е уведомен за започналата
ревизия,което несъмнено индикира за формирано убеждение у ръководния орган на
дружеството длъжник, че следствие на извършената ревизия ще бъдат установени
данъчни задължения за последното.(В този смисъл и Решение № 575 от 15.04,2020 по т. д.
№ 790/2019г. на Софийски градски съд; Решение от 25.04.2019г. по в. гр. д, № 84/2019г. на
Окръжен съд Габрово; Решение № 2369 от 30.10.2019г. по т. д. № 3090/2019г. на Софийски
Апелативен съд; Решение № 260010 от 02.02.2021г. по в. гр. д, № 509/2020г. на Апелативен
съд Пловдив; Решение № 260553 от 19.04.2021г. по в. гр. д. № 341/2021 г. на Окръжен съд
Пловдив). В допълнение, в кратък период от време(по-малко от месец) след узнаване за
започналата ревизия, жалбоподателят се разпорежда не само с процесното
МПС(„Фолксваген пасат“), но и с останалите такива своя собственост, при положение, че
3
покупко-продажба на моторни превозни средства не попада в предмета на неговата
дейност/видно от справката в Търговски регистър и справката от СУП за актуалното
състояние на всички действащи трудови договори за период от 11.05.2018г. до 09.11.2020г.
Тези моторни превозни средства(общо четири на брой) са и единствените активи, от които
кредиторът в лицето на Държавата би могъл да получи поне частично удовлетворение на
своето вземане.Бланкетното твърдение на жалбоподателя за ликвидно и изискуемо вземане
към момента на започване на ревизията от „Виастройинженеринг“ ООД, с ЕИК**. в размер
на 25 692 лв. е напълно опровергано в хода на делото пред първоинстанционния съд. Видно
от представената по делото справка от Търговския регистър, въпросното дружество е
заличено още преди започване на данъчната ревизия. Изцяло недоказани и в тази връзка
неоснователни са доводите на въззивника, че процесната разпоредителна сделка е
продиктувана единствено от стопанската й целесъобразност следствие
амортизацията(моралното и физическото овехтяване) на автомобила. Напротив, установява
се както от сключения договор за покупко- продажба/а и от справката от КАТ е видно, че
автомобилът е с дата на първа регистрация 24.02.2011 и е в статистическа експлоатация към
15.05.2018г. по-малко от седем години и три месеца, разполага с валидна застраховка
„гражданска отговорност“ и е в движение(т.е. е технически изправен), годен да се използва
по предназначение за целите на осъществяваната от въззивника стопанска дейност. Твърди
още,че не са ангажирани и доказателства, които да установяват наложителна продажба на
автомобила( продажба осъществена само три дни след връчването на ЗВР) при положение,
че характерът на дейността на жалбоподателя не е свързан с покупко-продажба на МПС,
каквото е положението и с останалите три товарни автомобила,също технически изправни
и с валидни застраховки "гражданска отговорност" към датата на разпоредителните
сделки(т.е могат да се използват по предназначение за целите на осъществяваната от
въззивника дейност),поради което нищо не налага продажбата им в толкова кратки срокове
след началото на ревизионното производство.В случая са налице още обстоятелства, които
индикират намерение за увреждане на публичния взискател, тъй като в кратък период след
връчването на ЗВР(до 22.06.2018г.)жалбоподателят прекратява трудовите договори на
всички свои наети лица(на длъжност „изготвители и монтажници на метални конструкции“),
а междувременно лицето А. Х. Б., от което управителят на „Калмея-стийл“ ЕООД А. Р.К.
има две деца(Р. А. К. и Х. А. К.), регистрира на свое име дружеството „Кадмея
Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК **, на 30.05.2018г.(дата, съвпадаща с датата на последната
разпоредителна сделка с МПС собственост на „Кадмея-Стийл“ ЕООД) с управител именно
А. Р. К.,което дружество е с идентичен предмет на дейност като дружеството длъжник
„изработка и монтаж на метални изделия и конструкции“ и трима от освободените
работници от „Камдея-Стийл“ ЕООД са преназначени в дружеството „Кадмея
Инженеринг“ ЕООД на същите длъжности, от което прави извод, че управителят на
"Камдея- Стийл" ЕООД желае да продължи досегашната дейност(производство на метални
конструкции), но чрез друго дружество(в случая „Кадмея Инженеринг“ ЕООД), с оглед
предстоящото установяването на публични задължения на "Камдея-Стийл" ЕООД. Не без
значение за намерението за увреждане е и цялостното поведение на жалбоподателя преди
4
извършването на самата ревизия, в резултат на която са установени публичните
задължения,като видно от ревизионния акт и ревизионния доклад, далеч преди
извършването на ревизията, търговецът осъществява действия по осчетоводяване на
фактури по доставки на стоки и услуги, които не са реално извършени в обективната
действителност(т. нар. фиктивни доставки) и по този начин е избягвано плащането на
данъчни задължения чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит. Представеното от
въззивника извлечение от банкова сметка с дата 16.05.2018г. свидетелства единствено за
постъпила сума в размер на 14 400 лв. във връзка с фактура № 560/16.05.2018г. Неустановен
остана обаче предметът на стоката или услугата, за която е издадена, тъй като същата не е
представена като доказателство в хода на съдебното дирене. Видно от ревизионния акт и
ревизионния доклад, далеч преди извършването на ревизията, търговецът осъществява
действия по осчетоводяване на фактури по доставки на стоки и услуги, които не са реално
извършени в обективната действителност(т. нар. фиктивни доставки). По този начин е
избягвано плащането на данъчни задължения чрез неправомерно приспадане на данъчен
кредит и след като е извършвана такава неправомерна дейност от страна на въззивника с
цел избягване плащане на данъчни задължения, съвсем естествено е той да направи всички
възможно да осуети и последващото им принудително събиране.
На следващо място се поддържа, че в хода на делото не се ангажират категорични
доказателства, които да удостоверят плащане на цената по сключения договор.
Представеното от въззивника извлечение от банкова сметка с дата 16.05.2018г. свидетелства
единствено за постъпила сума в размер на 14 400 лв. във връзка с фактура №
560/16.05.2018г.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано се
представлява от адв.Ст.Хаджииванов,който поддържа изцяло подадената въззивна жалба.
С определение № 447/03.11.2021 г. на въззивния съд на осн.чл.265, ал.2 ГПК в
качеството на жалбоподател е конституирано „Анастасия Би Енд Ди“ ЕООД-гр.Смолян,
като необходим другар на подалото въззивната жалба дружество „Кадмея-Стийл“
ЕООДгр.Смолян.
В съдебно заседание „Анастасия Би Енд Ди“ ЕООД ЕООД-гр.Смолян, редовно
призовано не изпраща представител.
Въззиваемият ТД на НАП-Пловдив, чрез юр.И.Д., оспорва жалбата с отговор по
чл.263, ал.1 ГПК и моли да му се присъдят разноски в размер на 300 лв. за
юр.възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват
на обжалването – и допустимо.
5
При извършване на въззивания контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде
потвърдено.
От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от
представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена
следната факстическа обстановка:
Настоящия съдебен състав на Смолянският окръжен съд счита, че формираната и
изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано във всичките му части.
Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт е, че са налице
основанията на чл.216 ал.1т.4 ДОПК за обявяване за относително недействителна спрямо
държавата сключеният договор за покупко продажба на МПС на 15.05.2018година, след
връчване заповедта за възлагане на ревизия и ищецът доказва наличието на непогасено
публично задължение,установено с влязло в сила съдебно решение,респективно влязъл в
сила ревизионен акт, задълженото лице се е разпоредило със свое имущество с намерение за
увреждане публичния взискател след датата на установяване рубличното задължение или
след датата на връчване заповедта за ревизия
Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на
РС Смолян, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими
към настоящия спор.
Въззивният съд намира, че решението е правилно постановено и следва да бъде
потвърди, като се имат предвид изложените от РС мотиви на осн.чл.272 Г ПК.
Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че в решението липсва задълбочено и
взаимосвързано обсъждане на събраните по делото доказателства, които не са само
изброени или декларативно възпроизведени, а са оценени напълно адекватно и в тяхната
съвкупност. Направената оценка е довела до правилния извод, че е доказано изискваното от
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК намерение на длъжника да увреди публичния взискател.
В тази връзка основателно е поддържаното от жалбоподателя възражение,че не може
да се очаква от един търговец да си самоналожи запор на движимите вещи, особено на тези,
които бързо губят стойността си, да ги държи самоцелно и да не се разпорежда с тях
съобразно стопанските си интереси и икономическите реалности, само заради
евентуалността след 2-3 години да му бъдат вменени публични задължения, за които няма и
твърдения към момента на започване на ревизията да съществуват. Съвкупната преценка на
всички установени факти навежда на категоричния извод, че продажбата на процесния
лек автомобил от „Кадмея-Стийл“ ЕООД на „Анастасия Би енд Ди“ ЕООД е в резултат не
от стремежа на дружеството продавач да постъпи стопански целесъобразно поради
моралното и физическо овехтяване на автомобила, а с извършеното действие се цели
6
осребряване бързо имущество на продавача и осуетяване възможността публичният
изпълнител да се удовлетвори от това имущество. По делото е установено, че процесното
МПС е годно и полезно, с дата на първа регистрация 24.02.2011година и е в статическа
експлоатация към 15.05.2017година по-малко от седем години и три месеца, разполага с
валидна застраховка и е технически изправен,годен да се използва по предназначение за
целите на осъществяваната от дружеството жалбоподател стопанска дейност.
В хода на делото не са ангажирани доказателства обуславящи наложителната
продажба на лекия автомобил. Продажбата е осъществена три дни след връчване заповедта
за възлагане ревизия и предвид валидното преминаване на техническите прегледи и
наличието на застраховка „гражданска отговорност“ продабжата е последица от
предприеттие от дружеството действия за съхраняване на имущество, от което публичният
взискател да не може да се удовлетвори Има данна за продадени на Н. А. Д.и автомобил
ИФА и на „Томов-Трейд” ЕООД-гр.Смолян два товарни автомобила МЕРЦЕДЕС и
ФОРД ТРАНЗИТ с договори за продажба съответно от 15.05.2018 г.(л.203 ,201 и 204). Или
от връчването на 11.05.2018 г. на заповедта за започване на данъчната ревизия до края на
същия месец „Кадмея Стийл“ ЕООД е продала четири МПС, с които са прехвърлени на
други лица всички притежавани от дружеството автомобили. Не се установява друга
причина, освен намерението по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, която би мотивирала работещото
дружество, чиято основна дейност не е търговия с МПС, а производство на метални
конструкции, да се лиши в такъв спешен порядък от всичките си автомобили, три от които
товарни, и за които липсват доказателства да са например неизправни. В същото време на
30.05.2018 г. в Търговския регистър е вписано ново дружество: „Кадмея Инженеринг“
ЕООД-гр.Смолян, с управител А. Р.К. и едноличен собственик на капитала А. Х. Б.. Видно
от приложените по делото на л. 149 справка за родствени връзки, че А.Б. и А. К. са
родители на децата Х.и Р.А.К.. От справките на л.151 и 152 от делото на районен съд е
видно, че трудовите договори на всичките четирима работещи в „Кадмея Стийл“ ЕООД
лица по трудово правоотношение: М.К., М.К., С. К. и Л. Н., са прекратени съответно на
21.05.2018 г., на 08.06.2018 г./два/ и на 22.06.2018 г. Трима от тях: М.К., С. К. и Л. Н., вече
сключват трудови договори с новоучреденото дружество „Кадмея Инженеринг“ ЕООД
съответно на 07.06.2018 г.(първите двама) и на 26.10.2018 г. Няма нито икономическа нито
житейска логика да се създава ново дружество с идентичен предмет на дейност, да
продължава съществуването паралелно на „Кадмея Стийл“ ЕООД, трудовите договори на
последното с всички работещи да се прекратяват и те вече да се сключват с новоучреденото
дружество, чийто едноличен собственик на капитала е лице, различно от А. К., но
същевременно тясно свързано с него, освен ако не се цели именно осуетяване възможността
на приходната агенция да се удовлетвори от имущество на „Кадмея-Стийл“ ЕООД. По
делото няма ангажирани категорични доказателства за извършено плащане на продажната
цена.Вярно е,че е представено извлечение от банковата сметка с дата от 16.05.2018година,
което установява постъпила сума в размер на 14 400лева във връзка с фактура
№560/16.05.2018година,но не е установено вида на стоката или услугата ,за която е
издадена,тъй като същата не е представена в хода на делото.
7
Неоснователно е и оплакването,че районен съд не е съобразил и ценил адекватно
факта,че при започване ревизията дружеството жалбоподател има ликвидно и изискуемо
вземане от „Виастройинженеринг“ООД,ЕИК* в размер на 25692лева.
При направена справка в Търговския регистър по партидата на
„Виастройинженеринг 2015“ ООД се установява, че спрямо това дружество с решение от
06.01.2017 г. по търг.дело № 1129/2016 г. на СГС е обявена свръхзадължеността му с
начална дата още 31.12.2012 г.; открито е производство по несъстоятелност, назначен е
временен синдик и са свиквани събрания на кредиторите, като един от тях, с вземане за 20
042 лв. е „Кадмея-Стийл“ ЕООД, по чиято молба е образувано делото за несъстоятелност. С
последващо решение по същото дело от 16.03.2017 г. е постановено прекратяване дейността
на „Виастройинженеринг 2015“ ООД, то е обявено в несъстоятелност и производството е
спряно на осн.чл.632, ал.5 ТЗ, защото наличното имущество на дружеството е недостатъчно
за покриване дори на разноските за производството по несъстоятелност-няма данни
длъжникът да притежава парични средства или други бързоликвидни активи, а и
кредиторите не са внесли определената от съда сума за предвидимите разноски. С решение
от 02.04.2018 г. по същото търг.дело, влязло в сила на 14.04.2018 г., СГС по реда на чл.632,
ал.4 ГПК прекратява производството по несъстоятелност и заличава дружеството от
Търговския регистър. За да постанови този резултат, СГС приема, че в срока по чл.632, ал.4
ТЗ е било поискано възобновяване, с решение от 03.06.2017 г., потвърдено от САС, молбата
е отхвърлена.
При това положение за кредитора „Кадмея-Стийл“ ЕООД е пределно ясно още от
средата на м.април 2018 г., т.е., около месец преди сключване на атакуваните сделки, че
вземането му спрямо „Виастройинженеринг 2015“ ООД е несъбираемо. Затова се явяват
неоснователни доводите, че след като е носител на такова вземане ответникът-
жалбоподател имал достатъчно имущество за удовлетворяване на приходната агенция и
продажбите от 18.05.2018 г. не целели увреждане по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. На л.90 от
първоинстанционното дело е приложена справка за вземания по партньори на дружеството
от която е видно,че , „Кадмея Стийл“ ЕООД има вземане и спрямо „Найденов и Ко.“ в
размер на 5 650 лв, за което вземане няма други данни, дори не е ясно дали лице с това
наименование е търговец, а във въззивната жалба се твърди, че вземането на „Кадмея
Стийл“ ЕООД е за 25 692 лв.( т.е посочената сума е сбор от вземанията спрямо
„Виастройинженеринг“ и „Найденов и Ко.“).
Вярно е поддържаното от жалбоподателя, че наличието на намерение за увреждане
се преценява към момента на сключване на сделката. Направеното оплакване, че всички
факти, на които се позовава ищецът, са се осъществили по-късно и са ирелевантни е
неоснователно.
От приложения на л.19 и следващите ревизионен доклад от 25.10.2018 г., ревизионен
акт от 22.11.2018 г., от решение №92 от 15.02.2019година на административния орган(л.65-
70),решенията на Административен съд Смолян(л.71-83) и Върховен административен
8
съд по жалбите срещу съответните актове е видно, че не е признат на „Кадмея Стийл“
ЕООД данъчен кредит в размер на 63 911.38 лв. за различни периоди е от 01.08.2015 г. до
края на 2017 г., като сделките и фактурите за тях, за които е прието, че не удостоверяват
реално извършване на доставките са от преди 18.05.2018 г. Наред с това, действията на
дружеството след 18.05.2018 г. задължително трябва да се преценяват, защото са свързани с
настъпилите преди тази дата и се явяват тяхна логична последица.
На основание гореизложеното и при съобразяване съвкупността от фактите,
независимо, че някои от тях са се осъществили след оспорените продажби обосновават
извод,че са налице основанията на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, поради което законосъобразнов
проверяваното решение искът е уважен.
На осн.чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 ГПК и чл.37 ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, „Кадмея-Стийл“ ЕООД,тъй като са своевременно
поискани се дължи на ТД на НАП-Пловдив разноски за въззивното производство в размер
на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложените съображения Смолянският окръжен съд в настоящия си
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258/21.07.2021 г., изменено в частта за разноските с
определение № 575/08.10. 2021 г., по гр.дело № 1113/2020 г. по описа на на Смолянския
районен съд, като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА „КАДМЕЯ СТИЙЛ“ ЕООД-гр.Смолян, ул.Кирил Маджаров № 66,
представлявано от А.К., ЕИК **, да заплати на ТД на НАП-Пловдив, Булстат ** направените
във въззивното производство разноски в размер на 200 лв.(двеста лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.1, т.1, пр.първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9