Решение по дело №1363/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 51
Дата: 29 януари 2020 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20197150701363
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          51 / 29.1.2020г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                                  ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1363 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по Образувано е по касационна жалба на Териториална Дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, чрез пълномощника юрк. Т., срещу Решение № 133 от 23.10.2019г., постановено по а.н.дело №260 по описа на Районен съд Велинград за 2019 г., с което е изменено Наказателно постановление № 442009 – F467922 от 12.06.2019г. издадено от Ж.М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите,  съответно с което на Г.Я.П., регистрирана като едноличен търговец с фирма „ МЕГГ – 61 – Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Велинград, ул. „Антон Попов“, № 4,   за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600,00лв., като размера на санкцията е  намален  на 500,00лв.

Касационния жалбоподател, счита решенето на първоинстанционния съд за постановено при точно установени факти и правилно приложение на закона.

Възражения се концентрират единствено по отношение на определяне на размера на административното наказание. Счита се в тази насока, че административно наказващия орган правилно е съобразил всички предпоставки и точно е определил конкретния размер на наказанието.

Иска се отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част.

3. Ответника Г.Я.П., регистрирана като едноличен търговец с фирма „ МЕГГ – 61 – Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Велинград, ул. „Антон Попов“, №4, чрез процесуалния си представител е на становище, че касационната жалба е неоснователна.

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в първоинстанционното съдебно решение. Иска се то да бъде оставено в сила.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е обосновано и законосъобразно.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Районен съд Велинград е бил сезиран с жалба, предявена от Г.Я.П., регистрирана като едноличен търговец с фирма „МЕГГ – 61 – Г.П.“ срещу НП № 442009 – F467922 от 12.06.2019г. издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП,  с което на търговеца,   за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F467922 от 22.11.2019г., съставен от Антон Енчев, на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Описаните в акта констатации се свеждат до следното :

На 13.01.2019г., е била извършена проверка в обект –магазин за дамски дрехи и аксесоари, намиращ се в гр. Велинград, ул. „ Николай Гяуров“, № 1, хотел „Здравец“ , търговска дейност в който извършва ЕТ„МЕГГ – 61 – Г.П.“, при извършена контролна покупка на артикул дамска брошка „Fashion jewelry“ на стойност 5,00 лв., е констатирано, че от въведеното в експлоатация в обекта и функциониращо Фискално устройство марка и модел „Datecs DP-15 KL“ с индивидуален № DT535929 и фискална памет № 02535929, е издаден фискален касов бон № 0003513, който не съдържа реквизитите наименование на стоката, количество и стойност по  видове закупени стоки или услуги. В издадения фискален бон било посочено ДП-1.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на правилото на чл. 26, ал. 1, т. 7 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

 

7. Тези фактическите констатации и правна квалификация са възприети възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като административното наказание имуществена санкция в размер на 600,00лв. е наложено на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС.

 

8. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че нарушението е несъмнено установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Счетено е, че извършеното деяние изпълва признаците на нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 7  от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т. 4 от ЗДДС. Подробно са обсъдени всички наведени от страните възражения.

Прието е, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай независимо, че стойността на осъществената покупка е ниска  и  извършването на нарушението не е довело да неотчитане на приходи, с оглед установеното съответствие между касовата наличност и отчетените продажби. В тази насока е прието, че от приложеното по делото свидетелство за регистрация № ********* от 29.04.2012 г.  на фискалното устройство се установява, че от момента на регистрирането му до датата на установяване на нарушението, търговецът не е изпълнил задължението да регистрира   и отчита извършваните от него продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, съдържаща нормативно установените реквизити.

Счетено е от първоинстанционния съд обаче, че при налагане на наказанието е наложително да се съобрази обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, съобразно което санкцията би следвало да се определи в минималния предвиден в чл. 185, ал.2, във вр. ал. 1 ЗДДС, размер от 500,00 лв.

 

ІV. За правото :

 

9. По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

10. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се добави следното :

Според чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, а при индивидуализацията му се съобразяват тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В оспореното наказателно постановление липсват изложени каквито и да е констатации по отношение на възведените в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, факти и  обстоятелства. Заявено е бланкетно твърдение, че при индивидуализиране на наказанието, административно наказващия орган е съобразил подбудите за извършване на нарушението и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, но от съдържанието на НП не става ясно, какви конкретно са тези обстоятелства и как съвкупната им преценка е обосновала налагането на имуществена санкция в размер точно на 600,00 лв.

11. Едва в касационната жалба е посочено, че размера на наказанието е определен с оглед факта, че при извършената проверка на търговеца били установени няколко нарушения. Какви са тези нарушения и колко точно е техния брой отново не става ясно по никакъв начин. Доказателства в тази насока не са представени по делото.

 

12. При това положение правилно районният съд, съобразявайки установените по делото данни, е намалил размера на наложената имуществена санкция. Така постановения акт е съответен на материалния закон и следва да бъде оставен в сила.

 

Ето защо, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от 23.10.2019г., постановено по а.н.дело №260 по описа на Районен съд Велинград за 2019 г.,  в частта с която е изменено Наказателно постановление № 442009 – F467922 от 12.06.2019г. издадено от Ж.М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите,  съответно с което на Г.Я.П., регистрирана като едноличен търговец с фирма „ МЕГГ – 61 – Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Велинград, ул. „Антон Попов“, № 4,   за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600,00лв., като размера на санкцията е  намален  на 500,00лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   /П/                                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./П/

                                    

                                    

                                     2./П/