РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200451 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2/10.09.2024 год.
на Началник на РУ гр. М., упълномощен да издава Наказателни
постановления със Заповед № 369з-2833/30.08.2024г. на Директора на ОД на
МВР В. и Заповед №369з-152/29.01.2015г. на Директора на ОД на МВР В., с
което на нарушителя Ц. Т. И. от гр.М., на основание чл.45 ал.3 предложение
първо от Закон за закрила на детето е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на
чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето като законосъобразно на основание
чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от адв. М. С. от ВАК
за присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Ц. Т. И. от гр.М., е обжалвал в срок Наказателно постановление №
2/10.09.2024 год. на Началника на РУ гр. М.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от
адв. М. С. от ВАК. Последният взема становище, че атакуваното НП е
незаконосъобразно,неправилно и непълно, като следва да бъде отменено и
бъдат присъдени направените по делото разноски, надлежно описани в
депозирания по делото списък.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище. По делото е изпратена цялата
административнонаказателна преписка.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Тук е мястото да се отбележи, че видно
от представеното в оригинал НП и в частност в неговата Разписка е отразено,
че атакуваното НП е връчено на жалбоподателя на 22.10.2024 г. Жалбата е
входирана пред ответника на 01.11.2024 г. При тази фактология съдебния
състав намира, че жалбата е допустима и подадена в срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 2/26.08.2024
год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 25.08.2024 г. около 00:50 часа, в
град М. на ул. „А. С.“ на територията на Кооперативния пазар – обществено
място, като родител на Т. Ц. И. с ЕГН ********** – непълнолетен и на М. Ц.
И. с ЕГН .... – малолетен, не е придружил децата след 22:00 часа.С това е
прието, че е нарушена разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закон за закрила на детето.
Въз основа на гореизложеното било издадено и атакуваното Наказателно
постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №2/2024г. от 10.09.2024год., Акт
№2/26.08.2024 за установяване на административно нарушение, Заповед
2
№369з-152-29.01.2015г. на Директора на ОД на МВР В., Заповед № 369з-
2833/30.08.2024г. на Директора на ОД на МВР В. и Справка за родствени
връзки от 10.12.2024г. Съответно са разпитани свидетелите Й. И. и Д. Г. и
двете служителки в РУ М., като свидетелката И. е актосъставител, а
свидетелката Г. свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на
акта. При снемане на самоличността на свидетелите по делото бе
констатирано, че актосъставителката работи като младши полицейски
инспектор към РУ М., а свидетелката Г. като инспектор от Детска
педагогическа стая. От показанията на свидетелите по един безспорен,
категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 18.07.2024г. в РУ М.
било получено разпоредително писмо от Директора на ОД на МВР В. с
изготвен план за провеждане на специализирани полицейски операции по
линията на детската престъпност, респективно за обезпечаване сигурността на
децата на обществени места през летния сезон. Процесният план бил изготвен
на 19.07.2024г. и бил с действие до 30.09.2024г.Във връзка с този план на
24.08.2024г. от 22:00 часа била проведена специализирана полицейска
операция. Целта и била да се проверят населените места и уязвимите такива
на територията обслужвана от РУ М. Във връзка с издадения акт свидетелите
Г. и И. уточняват, че на 25.08.2024г. около 00:50 часа – 01:00 часа след
полунощ в района на Кооперативния пазар в гр. М. били установени
непълнолетното дете Т. И. и малолетното М. И. Свидетелката Г. конкретизира,
че непълнолетното дете Т. И. е провело разговор с жалбоподателя в качеството
му на негов баща, като му е обяснил, че свидетелката Г. и други служители
на полицията са ги установили след 22:00 часа на обществено място.
Жалбоподателят около 01:30 часа посетил Кооперативния пазар с цел да
прибере своите деца. Същите му били предадени с Приемно-предавателни
протоколи по образец и му бил съставен Протокол за предупреждение . Във
връзка с късния час свидетелката Г. поканила жалбоподателя да дойде в
полицията,за да проведе допълнителна беседа с него и да снеме сведение.
Това било осъществено на 26.08.2024г. около 13:00 часа. Снемайки сведение
от жалбоподателя свидетелката Г. потвърждава отразеното и на съдебното
следствие, че последният е разбрал чрез телефонен разговор от своя
непълнолетен син, че са установени от полицията след 22:00 часа и че
безспорно той не е бил с тях. Акта е бил съставен от актосъставителката Й. И.
в присъствието на жалбоподателя и на свидетелката Г. Жалбоподателят се
3
запознал със съдържанието на акта, подписал го е и не е направил
възражение по него. Такива не е направил и на по-късен етап във връзка с
разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН.Безспорно жалбоподателят Ц. И. е баща
на децата Т. Ц. И., който е бил непълнолетен, тъй като е роден на 14.11.2006г.
и към 25.08.2024г. не е бил навършил 18 години, съответно детето М. Ц. И. е
малолетно, тъй като е родена на 18.12.2010г. и не е било навършило 14 години
към момента на извършване на деянието. Посочените констатации намират
опора в представеното по делото писмено доказателствено средство, а именно;
Справка за родствени връзки от 10.12.2024г. изготвено от настоящия съдия-
докладчик по делото.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Преценена по
същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на административнонаказващия орган , от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд гр. М. Ето защо същата е проявила
своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното Наказателно постановление и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената административнонаказателно
производство. Не се констатираха съществени недостатъци на актовете.Не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.Спазени са предвидената форма и
4
процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респективно и чл. 57 от ЗАНН – за
наказателното постановление. Самото нарушение е описано точно и ясно,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация в
наказателното постановление. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Фактът, че в наказателното постановление при посочване на нарушената
материалноправна разпоредба не е посочено конкретното предложение, не
води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказания, защото в АУАН, респективно в наказателното
постановление се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при
какви обстоятелства, какво е извършил), което е напълно достатъчно за
наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено. Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани в наказателното постановление като нарушение по
чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето тоест налице е в наказателното
постановление пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и
не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя
противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото
му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и
Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Х.).Действително, в случая не е описана дословно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето, като липсва
описание на обстоятелството, че детето Т. И. е навършило 14 годишна възраст,
но не е навършило 18-годишна възраст. В тази връзка съдът не намира
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до съществено
ограничаване правото на защита на жалбоподателя . Това е така, защото в
описанието на нарушението се съдържат всички изискуеми елементи от
състава на нарушението по чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето, тъй като
е налице описание на възрастта на детето – че е непълнолетно, т. е. че същото
не е навършило 18 години и посочване на ЕГН, от който може да се извлече
точната възраст и това, че е навършило 14-годишна възраст, но не е
5
навършило 18-годишна такава.Същото обстоятелство е съотносимо и за
малолетното дете М. И., за който е налице необходимостта да бъде
придружаван на обществени места след 20:00 часа поради ненавършване на
14- годишна възраст, респективно след 22:00 часа за непълнолетното дете.
От процесуалният представител на жалбоподателя се прави
възражение, че в наказателното постановление е било написано, че като
„родил“, докато в акта е уточнено, че жалбоподателя е родител. Прави се
извод, че с констатираното е налице неправилно изписан диспозитив съгласно
разпоредбата на чл. 8 ал.3 от Закон за закрила на детето.Съдебния състав
намира за основателно да отбележи,че за да се окачестви едно процесуално
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя . В конкретния случай
правната квалификация е правилно посочена в наказателното постановление
и в АУАН, описана е точно и ясно фактическата обстановка. Ето защо тази
нередовност не може да се приеме за съществено процесуално нарушение,
респективно наведеното в тази насока възражение е неоснователно.За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното:
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че
административнонаказващия орган е изпълнил задълженията си относно
преценка на събраните доказателства. Следва също да се отбележи, че при
издаване на наказателното постановление, административнонаказващия
орган е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието
му и няма задължение да се произнася изрично, в самото наказателно
постановление, по направени евентуално възражения; т. е. самото обсъждане
от страна на административнонаказващия орган на възраженията не е
задължително да съставлява реквизит на издаденото от него наказателно
постановление. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година,
постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Х..Актът
и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от
6
ЗАНН, вр. чл. 46, ал. 1 от Закон за закрила на детето и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр.
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 46, ал. 1 от Закон за закрила на детето. Актовете, с
които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от
полицейските органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 26.08.2024 година актосъставителя Й. И. е заемала
длъжността младши полицейски инспектор в РУ М. към ОД на МВР В. (в
тази насока е и изявлението на свидетелката И., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 11.12.2024 година), тоест била е полицейски орган по
смисъла на чл. 46, ал. 1 от Закон за закрила на детето. Предвид изложеното
актосъставителя И. безспорно се явява длъжностно лице, което има
правомощията по чл. 46, ал. 1 от Закон за закрила на детето, т. е. да съставя
актове, с които се установяват нарушения по посочения закон. Лицето,
подписало наказателното постановление е заемало към момента на
издаването му длъжността "Началник на РУ – М.", за което обстоятелство има
налични писмени доказателства, а е и служебно известно на съда и деянието е
извършено в зоната на отговорност на РУ – М., т. е. притежава материална и
териториална компетентност да издава наказателно постановление за налагане
на санкции за нарушения по чл. 45, ал. 1 - ал. 4 от Закон за закрила на детето ,
в това число и по чл. 45, ал. 3 от същия закон, каквото е и процесното.В
подкрепа на изложеното са приложените по делото Заповед № 369з-
152/29.01.2015г. на Директора на ОД на МВР В. и Заповед № 369з-
2833/30.08.2024г. на Директора на ОД на МВР В. При издаването на акта и
наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респективно довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното наказателно
постановление не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява
изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно
липсват формални основания за неговата отмяна.
7
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от административнонаказващия орган
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за
установяване на конкретното деяние, съставляващо административно
нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на
административнонаказващия орган , който следва да проведе пълно доказване
на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на
посоченото нарушение.По делото не се оспорва фактът, че жалбоподателят е
родител – баща на непълнолетния Т. Ц. И. и малолетния М. Ц. И., както и
този относно възрастта на последните. Няма спор и по фактите, че към
посочения в акта и в наказателното постановление час, на посоченото
обществено място детето – Т. Ц. И. тогава под 18 години, но над 14 години, е
било именно там, респективно малолетното дете М. Ц. И. ненавършило 14
годишна възраст. Основното задължение на родителя, настойника, попечителя
или другите лица, които полагат грижи за дете, е да го придружават на
обществени места след 20. 00 часа ако детето не е навършило 14-годишна
възраст, съответно след 22. 00 часа ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст. В случаите, при които това е невъзможно, то
същите тези лица трябва да осигурят друго пълнолетно дееспособно лице за
техен придружител на обществени места след 22. 00 часа, ако детето е
навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Безспорно
отговорността за неизпълнение на задължението на родителя да придружава
детето по силата на чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето би отпаднала,
ако родителят осигури пълнолетно лице за придружител на детето си след 22.
00 часа в съответствие с чл. 8, ал. 4 от Закон за закрила на детето , което
обстоятелство обаче не се установява по делото. В този смисъл, въззивния
състав (както вече бе посочено) намира, че е налице правилна квалификация
на нарушението и словесно описание на административното нарушение.
Фактическата обстановка правилно е установена от
административнонаказващия орган . От събраните по делото доказателства се
установява, че на 25.08.2024 година около 00. 50 часа, на улица "А. С." на
Кооперативния пазар, жалбоподателят не е придружавал и не е осигурил
придружител на непълнолетния си син Т. И. – 17 годишен и на малолетния си
син М. И. – 13 годишен на обществено място след 20:00 часа, респективно 22.
00 часа. По този начин жалбоподателя безспорно е извършил нарушение на
8
чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето (в този смисъл е и Решение от
09.08.2019 година по КАНД № 465/2019 година на Административен съд –
Хасково).Т. е. от фактическа страна съдът установи по несъмнен начин, че
наказаното лице не придружава непълнолетните си и малолетни деца на
обществено място след 22. 00 часа без обаче да им осигури пълнолетен
придружител. Вторичното задължение, установено в чл. 8, ал. 4 от Закон за
закрила на детето възниква за родителя само, ако той не може да изпълни
основното си задължение, което се установява в ал. 3 на чл. 8. Тези
задължения обаче се намират едно към друго в условие на алтернативност,
което налага при описание на обективните признаци на нарушението да се
опишат и факти, които се релевират и в двете хипотези, за да може да се
извърши правилна и цялостна преценка относно релевантните за обективната
истина обстоятелства. Този извод на съда се подкрепя и от регламентацията,
установена и в самата санкционна норма на чл. 45, ал. 3 от Закон за закрила на
детето , предвиждаща алтернативна наказуемост за нарушение по чл. 8, ал. 3 –
ал. 4 от закона чрез използвания от законодателя съюз "или".Мястото на
извършване на нарушението е ясно описано и определено като направеното
описание е достатъчно ясно и конкретно, за да може да бъде локализирано и
открито. Същото отговаря на понятието за обществено място. В редица
нормативни актове е дадена дефиниция за обществени места, като най-
близкият нормативен акт, който би могъл да се ползва във връзка с
настоящото производство, свързано със Закон за закрила на детето е
Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места. В § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби (ДР) е посочено, че по смисъла на Наредбата:
"обществени места" са общодостъпни за всяко лице места като обществен
транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни
обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. ". В конкретния казус,
посоченото място - улица "А. С." на територията на Кооперативния пазар в
град М., област В., представлява такова обществено място по посочената
легална дефиниция.В разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на
детето основен обективен признак относно субект на нарушението се явява
лице, което полага грижата за детето. Самото понятие "грижа" е дефинирано в
§ 1, т. 6 от ДР на Закон за закрила на детето , според който грижата е
съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на
родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по
9
силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита
на неговите интереси. Следователно жалбоподателя в качеството си на
родител, определено попада в субективните предели както на диспозитивната
норма по чл. 8, ал. 3, така и на санкционната такава по чл. 45, ал. 3 от Закон за
закрила на детето.
По отношение на факта, че АУАН е съставен на единия родител –
именно на бащата и това по какъв начин е избран именно той, следва да се
поясни, че в конкретния случай е била ангажирана отговорността на бащата на
непълнолетния и малолетния - жалбоподателя, тъй като при повикване от
страна на детето Т. И. в процесната вечер в сградата на Полицията се е явил
именно той, което е достатъчно, за да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност и също така следва да се
отбележи, че административнонаказващия орган не е лишен от правото да
санкционира който и да е от двамата родители, доколкото липсва конкретна
забрана или ред, по който да се избира конкретен родител.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
нарушението е извършено от родителя виновно с форма на вина
непредпазливост по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 11, ал. 3, предложение
първо от НК, т. е. жалбоподателя категорично е проявил виновна пасивност.
Изправени сме в производство по ЗАНН, където не се прилага чл. 11, ал. 4 от
НК при субсидиарност непредпазливите деяния да са наказуеми само в
предвидените от закона случаи. Поради това административнонаказателна
отговорност за конкретното деяние, осъществяващо състава на нарушение по
чл. 8 от Закон за закрила на детето се носи и при двете форми на вина. В
конкретния случай нарушението на чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето
е непредпазливо, тъй като касае неупражнен родителски контрол в една от
проявените му форми за незнание, че непълнолетното дете Т. И. посещава
обществено място след 22. 00 часа, а малолетното дете М. И. след 20:00 часа в
нарушение на чл. 45, ал. 3 от Закон за закрила на детето без родител и без
осигурен пълнолетен придружител. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
За конкретното нарушение по чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето
ограничение за ненаказуемост като непредпазливо в закона не съществува,
поради което съдът го намира за доказано и от субективна страна. Целта,
преследвана с цитираната законова разпоредба е да се осигури контрол над
10
непълнолетното и малолетно дете и същите да бъдат предпазени от
евентуални вредни въздействия и влияния от трети лица. Жалбоподателят,
бидейки баща на непълнолетния и малолетния , съобразно нормата на чл.
125, ал. 3 от СК, осигурява подходящ контрол на поведението на
непълнолетното и малолетното дете. Със самия факт, че след 22. 00 часа,
респективно 20:00 часа децата са били на публично място (каквото безспорно
се явява улица "А. С.“ на територията на Кооперативния пазар" в град М.), то
е консумиран и съставът на чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от административнонаказващия орган с факта на издаването на
наказателното постановление, респективно налагането на санкция на
извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока,
от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на наказателното постановление. От друга страна
предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то
засяга, както и липсата на смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат,
че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция
счита, че не се касае за маловажен случай. Освен това Глобата е наложена в
минимално предвидения в закона размер, поради което съдът счита, че са
отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е
определено като такова с ниска степен на обществена опасност съобразно
нарушенията от този вид, но по никакъв начин не са налице такива
смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на
обществената опасност на деянието е по-ниска в сравнение с обичайните
нарушения от този вид. В случая освен всичко изложено съдът намира, че и с
оглед на специфичните отношения, които регулира нарушената разпоредба, а
именно: защита правата и интересите на малолетните и непълнолетните деца
от страна на техните родители, то в случая не може да се приеме, че изобщо би
било възможно да е налице маловажен случай при нарушаване на горната
разпоредба. Нарушението е формално, на просто извършване и за да са
осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са
11
причинени реални вреди. Законодателят е предвидил, че след 22.00 часа
непълнолетните лица,респективно малолетните след 20:00 часа, намиращи се
на обществено място, следва да бъдат придружавани от свой родител. Това е
именно с цел гарантиране на тяхната безопасност, тоест законодателят
презумира, че след като непълнолетният и малолетният са без родител или
пълнолетно дееспособно лице, което да го придружава, след 22.00 часа,
респективно след 20:00 часа на обществено място, е налице опасност за
неговите живот и здраве. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на
чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл съдът приема преценката на
административнонаказващия орган по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на
закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Закон за закрила на детето ,
който като родител не е придружил и не е осигурил пълнолетно дееспособно
лице на непълнолетното си и малолетно дете на обществено място след 22. 00
часа, респективно 20:00 часа, се наказва с "Глоба" в размер от 300 лв. до 500
лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесния случай.Административното наказание "Глоба" в
размер от 300 лв. е правилно и законосъобразно определено на съответното
правно основание – по вид и по размер, в рамките на предвиденото в
приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна норма - чл. 45,
ал. 3 от Закон за закрила на детето, като същото е индивидуализирано в
минималния, предвиден от закона размер. В случая, така проведената
индивидуализация от административнонаказващия орган изцяло съответства
на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновава напълно от
доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил
процесуалното си задължение съгласно посочената норма, при отмерване на
санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на нарушителя и
всички други релевантни за отговорността обстоятелства. При определянето
на санкцията са отчетени наличието на смекчаващо вината обстоятелство
(липсата на други нарушения по Закон за закрила на детето), така и липсата на
отегчаващи обстоятелства. Преценена е и обществената опасност на дееца
(предвид изложеното в предходното изречение смекчаващо обстоятелство) и
12
на деянието, които не са завишени. Правна възможност за намаляване на
наложеното административно наказание не съществува, предвид факта, че
определеният размер на санкцията е минималният такъв, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето му под тези минимум,
тоест в настоящия случай след като се запозна с намиращите се в
административнонаказателната преписка документи, настоящият съдебен
състав намира, че наказващият орган правилно е преценил характера и
тежестта на конкретното нарушение. Така наложеното с обжалваното
наказателно постановление административно наказание, съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.Съдът счита, че наказващият орган е
спазил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН при определяне на вида и
размера на административното наказание.
Ето защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на
основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно
постановление № 2/10.09.2024 год. на Началник на РУ гр. М.
По делото е направено искане от адв. М. С. от ВАК за присъждане на
разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 400 лева. С
настоящето решение съдебния състав потвърди атакуваното наказателно
постановление и на адв. М. С. от ВАК, респективно на жалбоподателя не
следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 400 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
13