Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 28.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1753 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от синдика на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу
„У.Ю.Е.С.“ ЕООД (в несъстоятелност) и Адвокатско дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ иск с
правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД на договор за
правна за защита и съдействие, с който Адвокатско дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ е
поело задължения да извърши действия по изготвяне на въззивна жалба срещу
решение от 24.10.2016г. по т.д. №8569/2014г. на СГС и процесуално
представителство в производството по жалбата, а „У.Ю.Е.С.“ ЕООД е платило
възнаграждение в размер 240 000,00 лв.
Ответникът Адвокатско
дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ оспорва иска с възражения, че договорът за правна
защита и съдействие е сключен повече от две години преди датата на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД (твърденията
са, че договорът е сключен на 20.01.2015г. и не урежда само предоставянето на
правна помощ за въззивно обжалване на решението по т.д. №8569/2014г. на СГС, а
предоставянето на правна защита и съдействие по цитираното дело в
производствата пред всички инстанции, като с чл. 7 от договора е предвидено
общо възнаграждение в размер 700 000,00 лв. без ДДС, дължимо съобразно
условията и в размерите по чл. 7.1.1 – 7.1.3 от договора за производствата пред
различните съдебни инстанции), уговореното и платено възнаграждение за въззивното
производство не е неравностойно на предоставените услуги, тъй като материалният
интерес по делото е 33 000 000,00 евро, а обемът на арбитражното
дело, във връзка с което е образувано производството по т.д. №8569/2014г. на
СГС, възлиза на над 5 000 листа, щателно проучени от адвокатското
дружество, освен това част от платените суми в размер на
40 000,00 лв. представляват ДДС върху уговореното възнаграждение, по
отношение на който дружеството в несъстоятелност е придобило и упражнило право
на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС.
С отговора срещу
допълнителната искова молба оспорва иска и със съображения, че уговореното и
платено възнаграждение по процесния договор е дори под минималния размер на
възнаграждението, определен съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Особеният
представител на ответника „У.Ю.Е.С.“ ЕООД, назначен по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК, също оспорва иска
с възражения, че процесният договор е сключен извън двугодишния срок по чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и възражения, че престациите по договора не са
нееквивателнтни (съображенията са, че възнаграждението е определено съгласно
чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а уговаряне на възнаграждение в по-нисък размер би било нарушение на чл. 36,
ал. 2 ЗАдв).
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва автентичността и датите на представените с отговора
на ответника Адвокатско дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ договор за правна помощ по
т.д. №8569/2014г. на СГС и нотариално заверено пълномощно за лицето, подписало
договора от името на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД.
Безспорно е между
страните, а се и установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр.чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че с решение от 29.01.2019г. по т.д. №2188/2018г. на СГС, ТО, VІ-16
с-в е открито производство по несъстоятелност на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД и за начална
дата на неплатежоспособността на дружеството е определена датата 24.01.2011г.,
като молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на датата
18.10.2018г.
Също безспорно е
между страните, но се и установява от изисканото и приложено към настоящото
дело т.д. №8569/2014г. на СГС, че цитираното дело е образувано по предявен от ОАД
„Е.Р.“ срещу „У.Ю.Е.С.“ ЕООД иск с правно основание чл. 51, ал. 3 ЗМТА за
признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България на
решение от 24.01.2011г. на Международния търговски арбитражен съд към
Търговско-промишлената палата на Руската федерация, с което „У.Ю.Е.С.“ ЕООД е
осъдено да заплати на ОАД „Е.Р.“ суми в общ размер 2 072 842 077,99
руски рубли и 333 954,75 щатски долара (с обща левова равностойност
66 348 975,38 лв.), който е уважен изцяло с решение от 24.10.2016г.
по т.д. №8569/2014г. на СГС.
Спорът между страните
се концентрира върху следните две групи обстоятелства – датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие между „У.Ю.Е.С.“ ЕООД между Адвокатско
дружество „Д.,Д.,Н.и ко“, по силата на който адвокатското дружество е поело
задължения да извърши действията по изготвяне на въззивна жалба срещу решението
от 24.10.2016г. по т.д. №8569/2014г. на СГС и процесуално представителство в
производството по жалбата (извършването на самите действия също е безспорно
между страните, а се и установява от изисканите и приложени по настоящото дело т.д.
№8569/2014г. на СГС и т.д. №623/2017г. на САС); съответствието между размера на
адвокатското възнаграждение от 240 000,00 лв. с включен ДДС и действията
по изготвяне на въззивната жалба и осъществяване на процесуално представителство
по т.д. №623/2017г. на САС, за чието извършване е платено.
С отговора срещу
исковата молба ответникът Адвокатско дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ е представил договор
от 20.01.2015г., с който адвокатското дружество е поело задължение да
осъществява процесуално представителство на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД по т.д.
№8569/2014г. на СГС срещу възнаграждение в общ размер 700 000,00 лв. без
включен ДДС, от който сумата 350 000,00 лв. без ДДС за процесуално
представителство в първоинстанционното производство, сумата 200 000,00 лв.
без ДДС за процесуално представителство в евентуално въззивно производство и
сумата 150 000,00 лв. без ДДС за процесуално представителство в евентуално
касационно производство.
Възраженията на
ищеца, че въпросният договор е сключен от лице без представителна власт за
ответника „У.Ю.Е.С.“ ЕООД, дори да се приемат за основателни, не могат да
обусловят недействителност на договора, тъй като безспорно установеният по
делото факт, че уговорените адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и
въззивното производство са платени от „У.Ю.Е.С.“ ЕООД на адвокатското
дружество, е достатъчен да предпостави потвърждаване на договора в хипотезата
на чл. 301 ТЗ, най-късно на датата, на която е извършено първото плащане по
договора – 05.02.2015г. съгласно фактурата и платежното нареждане, представени
в откритото съдебно заседание на 27.05.2016г. по т.д. №8569/2014г. на СГС
(приложени на л. 135-136 от том II от цитираното дело).
По-съществено в
случая е, че представеното по т.д. №8569/2014г. на СГС пълномощно от „У.Ю.Е.С.“
ЕООД за Адвокатско дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ с молба от 09.02.2015г. (л. 433-436
от том I от т.д. №8569/2014г. на СГС) установява възникнали
най-късно на посочената дата правоотношения между „У.Ю.Е.С.“ ЕООД и Адвокатско
дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ с предмет осъществяване на процесуално
представителство по т.д. №8569/2014г. на СГС, чието съдържание според
съдържанието на самото пълномощно (което не ограничава учредената
представителна власт за производството пред първата инстанция) и съгласно чл.
34, ал. 4 ГПК включва осъществяване на процесуално представителство за
производствата по всички съдебни инстанции по делото, а съгласно чл. 36, ал. 3
ЗАдв включва и задължение на търговското дружество за плащане на възнаграждение
на адвокатското дружество за осъщественото процесуално представителство,
независимо дали плащането на такова възнаграждение е изрично уговорено между
страните.
Следва неизбежният
извод, че дори възраженията на ищеца за антидатиране на представения договор от
20.01.2015г. да се приемат за основателни (цитираните документи по т.д.
№8569/2014г. на СГС обусловят по-скоро обратен извод), то договорът между „У.Ю.Е.С.“
ЕООД и Адвокатско дружество „Д.,Д.,Н.и ко“, въз основа на който са извършени
действията по изготвяне на въззивна жалба срещу решението от 24.10.2016г. по
т.д. №8569/2014г. на СГС и процесуално представителство в производството по
жалбата и за които търговското дружество е платило възнаграждение в размер на 240 000,00
лв., е сключен най-късно на датата 09.02.2015г., на която цитираното пълномощно
е представено по т.д. №8569/2014г. на СГС и на която представител на
адвокатското дружество е извършил действия по упражняване на възложеното
процесуално представителство (несъмнено самото пълномощно не представлява
договор, а едностранна сделка, но приемането на възложения мандат и извършването
на първото действие по упражняването му от адвокатското дружество завършва
фактическия състав на сключен договор за правна защита и съдействие, чието
съдържание дори при липса на изрично уговорено адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 34, ал. 4 ГПК и чл. 36, ал. 3 ЗАдв включва право на адвокатското дружество да
получи и насрещно задължение на търговското дружество да заплати възнаграждение
за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции).
От посочената дата
09.02.2015г. до датата 18.10.2018г., на която е подадена молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД, е изтекъл период от
време, който е по-дълъг от двугодишния срок, предвиден в чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Изложеното е
достатъчно предявеният конститувен иск при квалификацията на цитираната
разпоредба да се приеме за неоснователен и да бъде отхвърлен, но необходимо е
да се посочи, че искът се явява неоснователен и поради липса на друг елемент от
състава на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – значителна неравностойност на престациите
по атакувания договор за правна защита и съдействие.
При съобразяване на
спецификата на този вид договори и предвидените в чл. 36 ЗАдв специални правила
относно размера на дължимите възнаграждения по тях, в хипотезите на уговорено и
платено адвокатско възнаграждение в рамките на минималните размери, предвидени
с наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, извод за неравностойност между извършените
действия по процесуално представителство и дължимото за тях възнаграждение е
изключен.
Както се посочи
по-горе предмет на производството по т.д. №8569/2014г. на СГС е иск с правно
основание чл. 51, ал. 3 ЗМТА за признаване и допускане до изпълнение на
осъдително решение на чуждестранен арбитражен съд за суми с обща левова
равностойност 66 348 975,38 лв.
По въпроса за
приложимите правила относно минималния размер на адвокатското възнаграждение,
дължимо за процесуално представителство по искове с посочения предмет,
действително е налице противоречива съдебна практика.
Така според
цитираното от ответниците решение №97 от 11.07.2017г. по т.д. №1649/2016г. на
ВКС, I ТО минималният размер на възнаграждението, дължимо за
процесуално представителство по искове за признаване и допускане на
изпълнението на чуждестранно арбитражно решение, се определя съгласно чл. 7,
ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., а според цитираните от ищеца определение
№48 от 18.02.2019г. по т.д. №678/2018г. на ВКС, II ТО
и определение №646 от 27.07.2016г. по т.д. №2844/2015г. на II ТО
приложимо по тези искове е правилото на чл. 25 от наредбата.
Настоящият съдебен
състав не споделя разрешенията, дадени с цитираните от ищеца определения на
ВКС, тъй като систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 25 от Наредба №1
от 09.07.2004г. предпоставя извод, че същата регламентира възнагражденията за
съдебни производства по екзекватура по реда на чл. 463 - 470 НПК, а не исковите
производства по чл. 119, ал. 1 КМЧП и чл. 51, ал. 3 ЗМТА, но по-съществено в
случая е, че за исковите производства по признаване и допускане на чуждестранни
съдебни или арбитражни решения с разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №1 от
09.07.2004г. е предвидено изрично и специално правило, според което за тези
производства минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата на база на половината от стойностите на
претендираните суми.
Изчислен по реда на
чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. (в редакциите на
разпоредбите към 01.12.2016г., когато е подадена жалбата от името на ответника „У.Ю.Е.С.“
ЕООД чрез ответника Адвокатско дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ срещу решението по т.д.
№8569/2014г. на СГС) минималният размер на възнаграждението, дължимо за
подаване на жалбата и процесуално представителство пред въззивния съд, възлиза
на сумата 227 402,44 лв. без включен ДДС, която надхвърля размера на
платеното адвокатско възнаграждение от „У.Ю.Е.С.“ ЕООД на Адвокатско дружество
„Д.,Д.,Н.и ко“ за извършване на посочените действия.
По съображенията
по-горе и в пряко приложение на чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва неизбежният извод, че
договорът, с който е уговорено възнаграждение за извършване на посочените
действия в размер на 200 000,00 лв. без ДДС (240 000,00 лв. с включен
ДДС), не покрива хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, а предявеният иск за
прогласяване на договора за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД по реда на цитираната разпоредба е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на
делото и съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса, дължима за разглеждане на
иска, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „У.Ю.Е.С.“ ЕООД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „У.Ю.Е.С.“
ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК ********срещу „У.Ю.Е.С.“ ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** и Адвокатско
дружество „Д.,Д.,Н.и ко“, регистрирано по ф.д. №26/2008г. на СГС, с адрес гр.
София, ул. ********ет. 4 иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„У.Ю.Е.С.“ ЕООД на договор за правна за защита и съдействие, с който Адвокатско
дружество „Д.,Д.,Н.и ко“ е поело задължения да извърши действия по изготвяне на
въззивна жалба срещу решение по т.д. №8569/2014г. на СГС и процесуално
представителство в производството по жалбата, а „У.Ю.Е.С.“ ЕООД е платило
възнаграждение в размер 240 000,00 лв.
ОСЪЖДА „У.Ю.Е.С.“ ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата
9 600,00 лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: