Определение по дело №145/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ.

Ищецът А. Ц. Г. – временен С. на "О." - Г. К., сочи в исковата молба, че на 11.04.2012 г. в Г. било сключено споразумение между ответника "С. Ф. Б. ЕООД от една страна и от друга страна ответниците "С.-С. Ш. Е. ф." - Г., "И. Х." - Г. и "О." - Г.. Съгласно чл.3.2 от посоченото споразумение "О." - Г. встъпило като съдлъжник на "С.-С. Ш. едн " и на "И. Х." към "С. Ф. Б. ЕООД за задължение в размер на 1 058 349 лв. Твърди се, че встъпването в дълг било безвъзмездно. С молба вх. № 4347 от 09.10.2012 г. „МФК К." ГмбХ - Австрия, поискало от Окръжен съд - К. откриване на производство по несъстоятелност на първия ответник „О." („О.-ц.к.") - Г., като по молбата било образувано Г.д. № 370/2012 г. по описа на К.окръжен съд. С друга молба вх. № 3121/26.07.2013 г. „Първа инвестиционна банка" - Г. С. също поискало от Окръжен съд - К. откриване на производство по несъстоятелност на първия ответник „О." („О.-ц.к.") - Г. К., като по тази молба било образувано Г.д. № 224/2013 г. по описа на К. о. съд. С определение № 591/25.07.2013 г. по Г.д. № 224/2013 г. по описа на Окръжен съд - К., последното било присъединено към Г.д. № 370/2012 г. по описа на Окръжен съд - К.. С решение № 233 от 29.11.2013 г. по Г.д. № 370/2012 г. по описа на Окръжен съд - К. била обявена неплатежоспособността на „О." - Г. К., като съдът определил начална дата на неплатежоспособността на дружеството - 31.12.2012 г., открито било производство по несъстоятелност на дружеството, назначен бил временен С. на „О." и било насрочено първо събрание на кредиторите. Сочи се, че описаното споразумение било недействително по отношение на кредиторите на "О. " - Г.К. на основаниечл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, тъй като същото съставлявало безвъзмездна сделка, сключена от длъжника в двугодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ. Това обуславяло правния интерес от предявяването на иск по 647, ал. 1, т. 2 ТЗ за обявяване на споразумението за недействително по отношение на кредиторите на „О." . Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ да обяви за недействително по отношение на кредиторите на "О." - Г. споразумение от 11.04.2012 г., сключено в Г. между "С. Ф. Б. ЕООД - Г. от една страна и от друга страна "С.-С. Ш. Е. ф." - Г., "И. Х." - Г. и "О." - Г., с което "О." - Г.Кържали встъпило в като съдлъжник на "С.-С. Ш. едн ф." и на "И. Х." към "С. Ф. Б. ЕООД в размер на 1 058 349 лв. В съдебно заседание новоизбраните синдици на "О." - Г. поддържат предявения иск. В представено писмено становище се излагат съображения относно безвъзмездността на споразумението.

Ответникът "С. Ф. Б. ЕООД - Г. е представил отговор на основание чл.367, ал.1 от ГПК, в който излага съображения за недопустимост на предявеният иск като подаден след изтичане на преклузивния срок. Оспорва се основателността на предявеният иск, като се сочи, че не били налице предпоставките за уважаването му. Излагат се съображения, че по отношение на "О." - Г. К. било налице класическо встъпване в чуждо задължение с одобрението на кредитора, съгласно разпоредбата на чл.101 ЗЗД, което породило солидарна отговорност на „О." към „С. Ф. Б. ЕООД. По силата на споразумението от 11.04.2012 г., страните, между които и "О." , признали за безспорно установено между тях, че размерът на вземанията на „С. Ф. Б. ЕООД към солидарните длъжници било общо в размер на 1 058 350 евро (един милион петдесет и осем хиляди триста и петдесет евро) и цялото вземане било изискуемо към датата 10.04.2012 г. В чл.3 от споразумението бил уговорен начинът и сроковете за изпълнение на задълженията. Задължението за плащане на първоначалната вноска по т.3.1. от споразумението в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) евро било изпълнено от „И. Х." на 12.04.2012 г., поради което остатъкът от вземането на „С. Ф. Б. ЕООД към „О." и останалите солидарни длъжници към настоящия момент възлизало общо на 978 350 (деветстотин седемдесет и осем хиляди триста и петдесет) евро.В чл. 5 на Раздел II (Предмет) от споразумението страните се уговорили, че „С. Ф. Б. ЕООД има право да претендира остатъка от вземането си, което след приспадане на платената сумата от 80 000 евро, възлизало общо на 978 350 (деветстотин седемдесет и осем хиляди триста и петдесет) евро, като извършва всякакви правни действия, каквито намери за добре срещу солидарните длъжници, за да удовлетвори вземанията си. Уговорено било изрично, че споразумението не спира започването на съдебни производства и/или извършването на други правни действия от страна на „С. Ф. Б. ЕООД срещу солидарно задължените „С.-С. Ш. Е. ф." , „И. Х." и „О." . В края на месец април 2012 г., въз основа на това споразумение, били издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които солидарно задължените „О." , „С.-С. Ш. Е. ф." и „И. Х." били осъдени да заплатят на „С. Ф. Б. ЕООД при условията на частичност сумата от 500 000 (петстотин хиляди) евро, представляваща част от цялото вземане в размер на 978 350 (деветстотин седемдесет и осем хиляди триста и петдесет) евро. През месец юни 2012 г., „С. Ф. Б. ЕООД се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задължените „О." , „С.-С. Ш. Е. ф." и „И. Х." при условията на частичност, за остатъка от вземането си в размер на 478 000 (четиристотин седемдесет и осем хиляди) евро. Поради тази причина към настоящия момент „С. Ф. Б. ЕООД имало издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листове за цялата дължима сума в размер на 978 350 (деветстотин седемдесет и осем хиляди триста и петдесет) евро. Твърди се, че била нÓлице хипотезата на солидарна отговорност по чл.121 от ЗЗД. За „С. Ф. Б. ЕООД солидарната отговорност представлявала вид обезпечение, като цялото имуществото на солидарните длъжници можело да послужи за удовлетворяване на вземанията, посочени в споразумението. Излагат се съображения за възмездност на задълженията на „О." по встъпване на това дружество в задължението на „С.-С. Ш. Е. ф." и „И. Х." . Налице било класическо встъпване в чуждо задължение с одобрението на кредитора, съгласно разпоредбата на чл.101 ЗЗД. Твърди се, че за да бъде една сделка безвъзмездна, следва не само същата да предвижда извършването на престация от една от страните по нея в полза на другата, без последната да дължи насрещна престация, но и намерение на престиращата страна да прояви щедрост и да облагодетелства другата. Такова намерение не било налице в конкретния казус за „О." , тъй като не можело да се извлече от съдържанието на споразумението, нито можело да се предполага по отношение на сделка, сключена от търговско дружество. Необходимостта и от съответното намерение при сключване на сделката било видно и от обстоятелството, че законодателят третирал по различен начин договорите за обезпечения - реални или лични. Независимо, че по тези договори задължения поемала само едната страна - тази която дава обезпечението, а кредиторът няма насрещни задължения, ТЗ уреждал тези сделки отделно и не ги третирал като безвъзмездни. Встъпването в дълг, извършено от „О." , било обусловено от вътрешните отношения между „И. Х." и „О." , като следвало да се има предвид, че „И. Х." било акционер в „О." . Дружествата се намирали във финансова обвързаност, която предпоставяла поемането на задълженията и предоставянето на обезпечения към едно лице кредитор. За „О." била налице кауза при встъпването в задълженията на своя акционер „И. Х." , която била свързана с вътрешните отношения между дружествата, които представлявали група. Твърди се, че процесното споразумение притежавало белезите и на спогодба, в която срещу предоставеното допълнително обезпечение в полза на „С. Ф. Б. ЕООД, последното правило редица отстъпки по отношение на вземането си. Същите били посочени в т. 3.4 от споразумението. По същество това директно рефлектирало върху всички параметри на задължението на длъжниците и „С. Ф. Б. ЕООД правило частичен отказ от материални права. Тези отстъпки, обаче били обусловени и от получаването на допълнително обезпечение от страна на „С. Ф. Б. ЕООД, а именно - нов солидарен длъжник в лицето на „О." . Сочи се, че встъпването в дълг нито било единствен предмет на процесното споразумение, нито представлявало отделна сделка, а било елемент от споразумение (спогодба), която като цяло не попадала в хипотезата на чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, понеже нямала безвъзмезден характер. Клаузите, предвиждащи встъпването в дълг на „О." и поемането на солидарна отговорност от негова страна, не можело да бъдат „отделени", тъй като обявяването на тяхната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, би засегнало и отношенията между останалите страни по споразумението, които обаче не могат да бъдат предмет на отменителния иск. Сключената спогодба имала обвързващо материалноправно действие и установените в нея задължения на „О." били правното положение, прието за безспорно между страните. Напълно ирелевантни били мотивите на страните при сключването на спогодбата, т.е. основанието на което „О." е встъпило в задълженията, защото при сключването на спогодба законът позволявал на страните да се отклонят от твърдяното фактическо положение и да приемат за безспорно установена една нова правна реалност, дори ако тя се отклонява от обективното правно положение. Аргумент в подкрепа на тезата, че отделни клаузи на спогодбата не могат да бъдат отделени се излага обстоятелството, че със спогодбата се приемало за установено едно различно правно положение, което не можело да бъде променено частично. Алтернативно се прави довод, че ако се приеме, че може да се иска обявяване на относителна недействителност само на частта от процесното споразумение, уреждащо встъпването в дълг на „О." , то в този случай, се поддържа, че в тази част, същото представлява учредяване на лично обезпечение на чужди задължения. Поради това обявяване на неговата недействителност можело да се иска само при условията на чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ, а такъв иск не бил предявен, нито били налице предпоставките за уважаването му, тъй като споразумението било сключено преди началната дата на неплатежоспособността. В допълнителния отговор на исковата молба сеправи възражение за липса на активна процесуална легитимация на А. Ц. Г., тъй като на проведеното на 18.02.2015 г. в Окръжен съд К., събрание на кредиторите на „О." , за постоянни синдици на О. били избрани А. Г. К. и Е. Г. Т., като поради тази причина временният С. А. Ц. Г. не бил легитимиран да подава допълнителен отговор на исковата молба от името на „О." в производството по несъстоятелност. Поддържа се твърдението за недопустимост на исковата молба. Същата била подадена извън преклузивния срок по чл. 649 от ТЗ. Оспорват се като неверни твърденията на синдика, че исковата молба била изпратена по пощата до Окръжен съд К. на 27.11.2014г., както итвърдението, че същата е получена в съда на 01.12.2014 г. Тези обстоятелства не се установявали от пощенското клеймо на плика, с който било изпратено писмото. Оспорва се истинността на положеното върху плика пощенско клеймо, като се твърди, че същото е неистинско. Датата, посочена в клеймото не била вярна, а самото клеймо било подправено, поради което същата не удостоверявала нито изпращането, нито получаването на исковата молба. Твърди се също, че нито клеймото, нито обратната разписка удостоверявали съдържанието на пощенския плик. В съдебно заседание процесуалният представител на този ответник поддържа становището си, изразено в представените отговори.

Ответниците "О." - Г., "С.-С. Ш. Е. ф." - Г. и "И. Х." - Г. не са представили отговор на основание чл.367, ал.1 от ГПК и не вземат становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ за обявяване за недействително по отношение кредиторите на "О." - Г. на споразумение от 11.04.2012 г., сключено в Г. между "С. Ф. Б. ЕООД - Г. от една страна и от друга страна "С.-С. Ш. Е. ф." - Г., "И. Х." - Г. и "О." - Г., с което "О." - Г.Кържали е встъпило в като съдлъжник на "С. С. Ш. Е. ф." и на "И. Х." към "С. Ф. Б. ЕООД в размер на 1 058 349 лв.

Със споразумение от 11.04.2012 г. били уточнени правата и задълженията между страните по сделката, като "О." - Г. встъпило като съдлъжник на "С. С. Ш. едн ф." и на "И. Х." към "С. Ф. Б. ЕООД за задължение в размер на 1 058 349 лв. В т.3.4 от било уговорено, че "С. Ф. Б. ЕООД ще направи известни отстъпки при условие, че получи частични плащания, както и владението на определен брой МПС.

На 11.05.2012 г. била издадена заповед № 2044 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д № 1061/2012 г. по описа на РС - К., с която било разпоредено длъжниците "О." - Г., "Инрертръст Х." - Г. и "С.-С. Ш. Е. ф." - Г. солидарно да заплатят на "С. Ф. Б. ЕООД сумата 478 000 евро, представляваща част от цялото вземане в размер на 978 350 лв. по споразумение от 11.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.05.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 18 697.73 лв. държавна такса и 17 320.28 лв. адвокатски хонорар. Заповедта е влязла в сила на 15.06.2012 г., видно от удостоверение № 1061/17.10.2012 г., изд. от РС - К..

Със заповед № 1888/25.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д № 1061/2012 г. по описа на РС - К., било разпоредено длъжниците "О." - Г., "И. Х." - Г. и "С.-С. Ш. Е. ф.г" - Г. солидарно да заплатят на "С. Ф. Б. ЕООД сумата 500 000 евро, представляваща част от цялото вземане в размер на 978 350 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2012 г. до окончателното й изплащане, както сумата в размер на 37 640.78 лв., от които 19 558.30 лв. държавна такса и 18 082.48 лв. адвокатски хонорар.

Въз основана на издадената заповед № 2044 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д № 1061/2012 г. по описа на РС - К. било образувано изпълнително дело № 531/2012 г. по описа на ЧСИ М. Ц., рег. № 840, с район на действие СГС. Образувано било и изп. дело № 321/2012 г. по описа на ЧСИ Р. С., с рег. № 812 и район на действие ОС - К., с длъжници "О." - Г., "И. Х." - Г. и "С.-С. Ш. Е. ф." - Г. и взискател "С. Ф. Б. ЕООД за сумата в размер на 1 083 989.31 лв.

С решение № 233 от 29.11.2013 г., постановено по Г.д. № 370 по описа за 2012 г. на същия съд, била обявена неплатежоспособността на „О.” - Г., с начална дата 31.12.2012 г., открито било производство по несъстоятелност по отношение на „О.” - Г., назначен бил за временен С. А. Ц. Г., с правата по чл.635, ал.1 от ТЗ. В последствие събранието на кредиторите на "О." - Г. с протоколно определение от 18.02.2012 г. по посоченото дело, избрало за постоянни синдици на дружеството А. Г. К. и Е. Г. Т..

Новоизбрните синдици на "О." - Г. А. Г. К. и Е. Г. Т., както и ответното дружество "О." - Г. са били задължени в съдебно заседание, проведено на 27.04.2015 г., на основание чл.190, ал.1 от ГПК да представят за следващото съдебно заседание книгата на акционерите на "О." - Г.. Това задължение е било надлежно вписано в съобщенията до тези страни, но в следващото съдебно заседание исканите документи не са представени, поради което на основание чл.190, ал.2, във вр. с чл.161 от ГПк следва се приеме за доказано твърдението на ответника "С. Ф. Б. ЕООД, че "И. Х." е акционер на "О." - Г..

С оглед така установените данни по делото предявеният иск правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ е допустим и основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1, т.2 от Търговския закон, освен в предвидените от закона случаи може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездна сделка, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от с.з. В настоящия случай се касае до специалния отменителен иск по чл.647 от ТЗ, свързан с производството по несъстоятелност на „О.” - Г. К., който е предявен от активно легитимирана по силата на чл.649, ал.1 от ТЗ страна – синдикът на „О.” , и в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. Исковата молба е подадена от временния С. на "О." - Г. по пощата на 27.11.2014 г., а решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „О.” - Г. е постановено, респ. обявено в Търговския регистър, на 29.11.2013 г. Или, едногодишният срок по чл.649, ал.1 от ГПК е спазен, а предявеният иск е допустим. Допълнителната искова молба е подадена от синдика А. Ц. Г. на 12.02.2015 г., видно от пощенското клеймо, преди избирането на синдиците А. Г. К. и Е. Г. Т., поради което това действие е извършено надлежно, а изложението довод в този смисъл е неоснователен.

Със споразумението от 11.04.2012 г. "О." - Г. встъпило като съдлъжник на "С. С. Ш. едн ф." и на "И. Х." към "С. Ф. Б. ЕООД за задължение в размер на 1 058 349 лв. Т.е., налице е хипотезата на встъпване в дълг, уредена в разпоредбата на чл.101 от ЗЗД, при която едно трето лице - в случая "О." , се съгласява да поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник наред със старите длъжници - "С.-С. Ш. Е. ф." и "И. Х." . Договорът е сключен, както със съгласието на кредитора, така и със съгласието на старите длъжници, в резултат на което "О." става солидарен съдлъжник за цялото вземане на кредитора "С. Ф. Б. ЕООД. При тълкуване на споразумението от 11.04.2012 г., по правилата на чл.20 от ЗЗД, следва извода, че сключената сделка е безвъзмездна по отношение на "О." - Г., тъй като това дружество поема едно задължение и става съдлъжник на други две дружества, без да получи за това насрещна престация. Т.е., сделката не е възмездно-еквивалентна поради обстоятелството, че няма насрещни и относително еквилавентни задължения на страните. С други думи в замяна на встъпването в дълг солидарно със старите длъжници, "О." не получава никаква материална облага, а единствено задължения. Не би могло да се приеме, твърдението на процесуалния представител на ответника "С. Ф. Б. ЕООД, че уговорете отстъпки в 3.4. от споразумението представляват насрещна престация и характеризират сделката като безвъзмездна. В случая се касае за опрощаване на част съществуващото задължение на старите длъжници към "С. Ф. Б. ЕООД, а не за насрещна престация на това дружество към "О." , каквато не е уговорена. Не може да се приеме и изложеният алтернативно довод, че споразумението представлява лично обезпечение по смисъла на чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ. Цитираният текст касае именно обезпечения, при които ипотекарният длъжник, или поръчителят, отговарят за едно чуждо задължение и имат регресен иск за цялото вземане към главния длъжник, докато при встъпването в дълг, какъвто е настоящият случай, не е налице лично обезпечение, а лично задължение на новия длъжник.

По отношение на твърдението на ответника "С. Ф. Б. ЕООД, че встъпването в дълг не било единствен предмет на процесното споразумение, нито представлявало отделна сделка, а било елемент от споразумение (спогодба), която като цяло не попадала в хипотезата на чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, понеже нямала безвъзмезден характер, следва да се посочи следното: Основният предмет на споразумението от 11.04.2012 г. е встъпването в дълг на "О." като съдлъжник за сумата в размер на 1 058 349 лв. без да е налице насрещна престация за това дружество. В този смисъл недействителността на встъпването в дълг, като основен предмет на сделката, влече след себе си като последица недействителността на цялата сделка. А, относно релевираните доводи за наличие на елементи на спогодба, то следва да се посочи, че целта и предмета на договора за спогодба е съвсем различен от процесното споразумение, което има за цел не да прекрати или избегне един спор, а да осигури на кредитора още един солидарен съдлъжник.

Що се отнася до твърдението, че "О." - Г. встъпило в дълг поради обвързаността си с "И. Х." , то това е така, но от това обстоятелство не може да се направи извод за безвъзмездност на сделката или за квалифицирането ѝ като лично обезпечение. Не може да бъде споделено и становището, че липсата на намерение за проявяване на щедрост и облагодетелстване прави сделката възмездна.

Ето защо, в заключение следва да се посочи, че споразумение от 11.04.2012 г., с което "О." - Г.К. е встъпило в като съдлъжник на "С.-С. Ш. Е. ф." и на "И. Х." към "С. Ф. Б. ЕООД за сумата в размер на 1 058 349 лв.. е безвъзмездна сделка за "О." - Г., сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и като такава следва да бъде обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността.

При този изход на делото, с оглед стойността на споразумението 1 058 349 лв., следва да се осъдят ответниците да заплатят по сметка на К.окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 42 333.96 лева, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „О.” - несъстоятелност, със седалище и адрес на управление Г. К., бУ.Б. № 1., ЕИК *******, на споразумение от 11.04.2012 г., сключено в Г. между "С. Ф. Б. ЕООД - с.Г., обл.С., р-н "П.", У.С. П. № 1, с ЕИК ********, от една страна и от друга страна "С.-С. Ш. Е. ф." - Г., Г., р-н "Л.", бУ.Н.Й.В." № 53А, .3, с ЕИК ******, "И. Х." - Г., р-н "Л.", бУ.Н.Й.В." № 53А, .3, с ЕИК***** и "О." - Г., бУ.Б. № 1., с ЕИК *********, с което "О." - Г. е встъпило в като съдлъжник на "С.-С. Ш. Е. ф." и на "И. Х." към "С. Ф. Б. ЕООД за сумата в размер на 1 058 349 лв.

ОСЪЖДА „О.” - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление Г. К., бУ.Б. № 1., ЕИК ******, "С. Ф. Б. ЕООД - с.Г., Община С., У.М.в." № 5, с ЕИК ******, "С.-С. Ш. Е. ф." - Г., р-н Л.", бУ.С.Ш. № 1. .2, с ЕИК ******* и "И. Х." - Г., р-н "Л.", бУ.С. Ш. № 1. .2, с ЕИК *******1 да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 42 333.96 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: