Р Е Ш
Е Н И Е
София, 07.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16081/2018 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от К.Б.Б., ЕГН **********,***
против Н.И.Б., ЕГН **********, Е.Д.С., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********,***
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
за признаване на установено по отношение на К.Б.Б., че Н.И.Б., Е.Д.С.
и С.Д.С. не притежават право на собственост по отношение на следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в
София, район „Триадица“, ж.к. ************** със застроена площ 156 кв.м., състоящ
се от дневна и трапезария, кухня, три спални, две сервизни помещения, дрешник,
три лоджии и антрета, при съседи: от север - двор, от
изток - стълбище и двор, от юг - апартамент № 48 от вход „Г“, отдолу -
апартамент № 55, отгоре - апартамент № 57, заедно с прилежащото му МАЗЕ № 4,
находящо се във вх. Д с площ 6.46 кв.м., при съседи: от север - мазе № 5, от
изток - коридори на мазетата, от юг - мазе № 3, от запад - двор, както и с
приспадащите се идеални части от общите части на вх. „Д“ и от съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ I, предназначено за строителство на жилища, ателиета и
подземни и надземни гаражи, в кв. 133 по действащия регулационен план на м.
„Красно село - Плавателен канал“, който апартамент е с идентификатор в
кадастралната карта 68134.1005.186.1.56. и съседи е идентификатори на същия
етаж: 68134.1005.186.1.48; под обекта: 68134.1005.186.1.55, над обекта:
68134.1005.186.1.57.
В условията на евентуалност предявява и положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на обстоятелството, че 12 095/20 595 ид.
части от процесния имот е са придобити по давност от К.Б.Б..
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е адресно
регистрирана, живее и ползва от 1997
г. АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в София,
район „Триадица“, ж.к. ***************. със застроена площ 156 кв.м., състоящ
се от дневна и трапезария, кухня, три спални, две сервизни помещения, дрешник,
три лоджии и антрета, при съседи: от север - двор, от
изток - стълбище и двор, от юг - апартамент № 48 от вход „Г“, отдолу -
апартамент № 55, отгоре - апартамент № 57, заедно с прилежащото му МАЗЕ № 4,
находящо се във вх. Д с площ 6.46 кв.м., при съседи: от север - мазе № 5, от
изток - коридори на мазетата, от юг - мазе № 3, от запад - двор, както и с
приспадащите се идеални части от общите части на вх. „Д“ и от съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ I, предназначено за строителство
на жилища, ателиета и подземни и надземни гаражи, в кв. 133 по действащия
регулационен план на м. „Красно село - Плавателен канал“, който апартамент е с
идентификатор в кадастралната карта 68134.1005.186.1.56. и съседи е
идентификатори на същия етаж: 68134.1005.186.1.48; под обекта:
68134.1005.186.1.55, над обекта: 68134.1005.186.1.57.
Заявява се, че ответниците се позовават на незаконно
издаден нотариален акт № 99/27.08.2010 г. по чл. 35 ЗЖСК и претендират права
върху имота, в който живее ищцата и който ползва от дете, като праводателят на
ответниците е провел иск по чл. 38а ЗЖСК срещу нейните родители, което смущава
фактическото й състояние на ползване на имота от лица несобственици.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата заявява,
че е собственост по давност на 12 095/20
595 ид. части от процесния имот, като тези ид. части са владяни от ищцата с
намерение за своене през времето от 2010 г. до датата на исковата молба –
29.11.2018 г., като към владението си тя присъединява и владението на своя праводател и съвладелец Н.Б., а
той е придобил същото през м. февруари 2009 г., видно от приложения Протокол от
ЧСИ от 15.11.2019 г. Нейното владение продължава и до днес.
Представила е писмени доказателства. Поискала е гласни
такива и експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи исковата претенция
и да отхвърли предявения насрещен иск от ответниците, като й присъди сторените
разноски по списък.
Ответниците Н.И.Б., С.Д.С. и Е.Д.С. оспорват исковете както
недопустими и неоснователни. Претендират разноски.
На първо място заявяват, че за
ищцата не е налице правен интерес от това да отрича вещни права на ответниците.
По отношение на предявения
евентуален иск, считат, че ищцата не е изложила никакви фактически твърдения
защо счита, че е придобила 12 095/20 595 ид.
части от имота.
На следващо място, според тях, след
като ищцата твърди, че притежава 12 095/20 595 ид.
части, неясно е защо по предявения от нея отрицателен установителен иск оспорва
пълния обем на собствеността на ответниците.
По-нататък твърдят, че ищцовата страна не е изложила достатъчно фактически
твърдения относно това на какво основание е съвладелец — в едно домакинство ли
живее със собственика на земята, как осъществява това съвладение,
как и по какъв начин демонстрира намерението да свои. Не е посочено
основанието, въз основа на което е придобила държането и как е обърнала
държането в своене. Не е заявила как собственикът на земята е придобил
владението върху имота, за да й го предаде през 2010 г. Не е изложила с какви
конкретни юридически и/или фактически действия ответниците смущават
необезпокояваното й владение.
Твърдят също, че ищцата не е
осъществявала явно владение.
Считат, че ищцата не е нито
собственик, нито владелец, нито дори ползвател, а единствено обитател на имота,
държан неправомерно от нейния баща.
Заявяват, че са собственици на
процесния недвижим имот, като се легитимират като такива с Нотариален акт № 99,
т. 2, рег.№ 8473/2010 г., дело 275/2009 г. на Нотариус 053.
Предявяват
насрещен иск за признаване за установено по
отношение на ищцата, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1005.186.1.56 при съседи: на същия етаж 68134.1005.186.1.48, под обекта - 68134.1005.186.1.55,
над обекта - 5668134.1005.186.1.57, представляващ АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в
гр.София, район „Триадица”, ж.к. ********”****** със застроена площ 155.93 /по
ИМ - 156/ квадратни метра, състоящ се от: пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро
помещение, преддверие, коридори и три балкона, с граници: от юг - **********,
от изток стълбище и двор, от запад и север двор, отдолу ап.№ 55, отгоре ап.№
57; заедно с МАЗЕ № 4 в бл.****със светла площ 6,17 кв.м.; заедно с 7,297%/ от
общите части на вх. Д и 0,835% идеални части от правото на строеж върху УПИ I с
площ 8500 кв.м., кв.133д по плана на гр. София, местността „Красно село -
плавателен канал, както и да се осъди ищцата да предаде владението на имота, на
основание чл. 108 ЗС.
Претендират разноски.
Представили са писмени
доказателства. Поискали са допускане на гласни такива и експертизи.
В хода по същество молят съда да
отхвърли предявения първоначален иск, като уважи предявения от тях насрещен
такъв и им присъди сторените разноски по списък.
Съдът, като взе пред вид исканията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск от К.Б.Б. с правно основание
чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответниците
Н.И.Б., С.Д.С. и Е.Д.С. не са
собственици на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в София, район „Триадица“, ж.к. ********вх.
******. със застроена площ 156 кв.м. и мазе № 4, находящо се във вх. Д с площ
6.46 кв.м.
В условията на евентуалност е предявен и
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
установяване на обстоятелството, че 12 095/20 595 ид.
части от процесния имот е са придобити по давност от К.Б.Б..
Ответниците
са предявили насрещен иск с правно
основание чл. 108 ЗС срещу ищцата досежно процесния имот.
С нотариален акт №
99, т. 2, рег. №8473/2010 г., дело 275/2009 г. на нотариус В.М., вписан под № 53
в регистъра на НК, ответниците са били признати за собственици на следния
недвижим имот: самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор
68134.1005.186.1.56, а именно АПАРТАМЕНТ №56, находящ се в гр. София, район
„Триадица”, ж.к. **********, със застроена площ 155.93 кв.м., състоящ се от:
пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три
балкона, с граници: от юг - **********, от изток стълбище и двор, от запад и
север двор, отдолу ап.№ 55, отгоре ап.№ 57; заедно с МАЗЕ 04 в бл.05 със светла
площ 6,17 кв.м.; заедно с 7,297%/ от общите части на вх. Д и 0,835% идеални
части от правото на строеж върху УПИ I с площ 8 500 кв.м., кв.133д по плана на
гр. София, местността „Красно село -плавателен канал”.
Посоченият нотариален
акт е издаден на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК и от този момент е придобито от
тяхна страна правото на собственост върху имота и
идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото
на строеж.
Този нотариален акт
бе оспорен от ищцовата страна в хода на
производството по реда на чл. 193 ГПК и съдът откри производство по оспорването
му. В тази връзка от нотариус В.М., вписан под № 53 в регистъра на НК, беше
изискан и той представи Протокол по чл.28, ал.1, т.6 ЗЖСК от 12.12.2008 г. за определяне
цената на имотите и припадащите им се общи части от жилищната сграда на ЖСК и
УПИ
Според цитираната по
– горе норма на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, нотариалният акт се издава въз основа на
влязло в сила решение на ОС на член - кооператорите в ЖСК по чл.28, ал.1, т.5
ЗЖСК за разпределение на имотите между тях и за приемане на окончателната цена
на отделните обекти и на припадащите им се идеални части от общите части от
сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. По делото се установи валидно
прието решение по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК за разпределяне в дял на процесното
жилище, както и решение, взето по Протокол от 06.10.2007 г., за приемане на
окончателната цена на имотите в сградата на ЖСК „Български художник“.
Не се спори, че ЖСК „Български
художник” е създадена през 1984 г. по ф.д. № 56/1984 г. Част от тази ЖСК е бил
и процесният имот . От представеното по
делото решение на Общото събрание на член – кооператорите на ЖСК „Български
художник“ от 06.10.2007 г. е видно взетото от тях решение за приемане на
окончателната цена на имотите в сградата, завършена в груб строеж - 63 %,
съобразно обсъденото и прието решение от ОС на 14.07.2007 г. за определяне
цената на имотите и припадащите им се общи части. По делото е представена и Таблица
за площообразуване и ценообразуване на имотите, като
част от нотариалната преписка, послужила за издаване на нотариалния акт на
доверителите. Съдът приема въведената от ответната страна теза, че понятието „окончателна цена на имотите“ по
смисъла на чл.35, ал.1 ЗЖСК следва да бъде тълкувано във връзка с естеството и
целта на нейното определяне. Като подготвящо прекратяването на ЖСК, което
следва да настъпи след снабдяване на всички член - кооператори с нотариални
актове, както и трансформирането на сградата в Етажна собственост, решението на
ОС на член - кооператорите на ЖСК, цитирано по – горе, има за цел да
конкретизира цената на всеки отделен обект в сградата непосредствено преди
приемане на решението за прекратяване на ЖСК. Липсва законово изискване след
тази дата да не бъдат извършвани довършителни строително - монтажни работи в
сградата, нито съществува забрана етажните собственици да вършат подобрения в
имотите си. С оглед на това следва да се приеме, че окончателна се явява цената
на имота непосредствено преди приемане на решението по чл.35, ал.1 ЗЖСК, а
цената на всеки отделен обект в завършен вид би могла да има значение
единствено за уреждане на сметките между кооператорите, строителя и ЖСК. Не се
спори, че посоченото решение на ОС на член – кооператорите на ЖСК не е
обжалвано и е влязло в сила и не може да
бъде преразглеждано от съда. Съдът подкрепя тезата на ответниците, че, пред вид
недовършеното строителство /липсата на акт обр.16 и вероятността от бъдещи
разходи за узаконяване на сградата/, въпреки записаните в заключението по
приетата СТЕ цени, не може да се направи извод, че тези стойности не са били
заложени в ценообразуването и не са били събрани от членовете на ЖСК, тъй като
въпросът какви суми те са заплащали за периода от учредяване на ЖСК до приемане
на посочената в таблицата цена и дали между тях има съответствие не е изследван.
Окончателната цена на имотите е тяхната действителна стойност, по която се
придобиват от член – кооператорите и тя винаги е в размер на заплатените в
полза на ЖСК или на строителя разходи за изграждане на сградата. В тази връзка
съдът не обсъжда и съдебно – техническата експертиза досежно въпросите какви
суми са необходими за окончателното узаконяване на сградата.
Следователно, по
делото няма спор относно факта, че, към момента на съставяне на процесния
нотариален акт, сградата не е била въведена в експлоатация, но е била построена
във фаза „груб строеж“. Доказа се, че
към този момент е взето влязлото в сила решение от 06.10.2007 г. на ОС на член – кооператорите за разпределение
на имотите между тях и за приемане на окончателната цена на отделните обекти и
на припадащите им се идеални части от общите части от сградата и от мястото,
съответно от правото на строеж. Доказа се също, че нотариалният акт, с който
ответниците са придобили право на собственост върху процесния апартамент, е
издаден въз основа на това влязло в сила решение на ОС и в съответствие с
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и 2 ЗЖСК.
В този смисъл и пред
вид изложеното, съдът приема, че не бе
доказано направеното от ищцовата страна оспорване на нот. акт № 99, т.2, рег.№8473/2010 г., дело 275/2009 г. на
Нотариус 053 по реда на чл. 193 ГПК
– решението на ОС е взето преди издаване на акта и няма законова пречка
разпределението на обектите в сградата и определянето на окончателната им цена,
респ. прекратяване на ЖСК при наличие на необходимите предпоставки, да се
извърши след завършване на сградата в груб строеж, като се даде възможност на
член – кооператорите сами да довършат собствените си обекти.
От доказателствата по
делото се установява, че процесният имот се намира в сградата, която е била
построена от ЖСК „Български художник“, и представлява самостоятелен жилищен
обект в сграда с идентификатор 68134.1005.186.1.56, а именно АПАРТАМЕНТ №56,
находящ се в гр. София, район „Триадица”, ж.к. **********, със застроена площ
155.93 кв.м., състоящ се от: пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение,
преддверие, коридори и три балкона, с граници: от юг - **********, от изток
стълбище и двор, от запад и север двор, отдолу ап.№ 55, отгоре ап.№ 57; заедно
с МАЗЕ 04 в бл.05 със светла площ 6,17 кв.м.; заедно с 7,297%/ от общите части
на вх. Д и 0,835% идеални части от правото на строеж върху УПИ I с площ 8 500
кв.м., кв.133д по плана на гр. София, местността „Красно село -плавателен
канал”.
Установи се също, че
по отношение на този имот са водени и
приключили няколко съдебни дела.
Гр.д.№ 10862/2006 г. на
СРС, 31-ви състав е било образувано по иск на Д.С. Г. – съпруг на ответницата Н.Б.
и баща на ответниците Е.С. и С.С.,
срещу родителите на настоящата ищца Б. Н. Б. и ГБ.И.М.-Б., с правно основание
чл. 38а ЗЖСК, приключило с влязло в сила решение и издаден на 30.11.2009 г.
изпълнителен лист, като ответнците са осъдени да
предадат на ищеца подробно описания по – горе апартамент. В хода на
производството е било доказано, че имотът, който е бил разпределен на член –
кооператора – ищец, е принадлежал на ЖСК „Български художник“ и за него /член –
кооператора/ възниква правото, в съответствие с чл. 35а ЗЖСК, да го придобие.
От ответниците са били направени възражения за придобиване на имота по давност,
като от тяхна страна е бил представен и договор от 06.06.1996 г., сключен с „Б.“,
ООД. Ботеви са представили и
Удостоверение от 2006 г. от СДВР, Сектор Български документи за самоличност,
досежно обстоятелството, че към този момент техният постоянен и настоящ адрес е
в процесния апартамент. С влязлото в сила решение на СРС е прието, че
възражението им за изтекла в тяхна полза придобивна
давност е недоказано, искът срещу тях е бил уважен и на
30.11.2009 г. по гр.д. № 1748/2009 г. на
СГС, IVБ
въззивен състав е издаден изпълнителен лист, с
който ГБ.И.М.-Б. и Б. Н. Б. са осъдени да предадат на Д.С. Г. владението на
процесния недвижим имот, на основание чл. 38а ЗЖСК.
Във връзка с издадения
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20097830400593,
по описа на ЧСИ И.Ч., рeг. № 783 на КЧСИ, район на
действие София.
Впоследствие изпълнителното
дело е преобразувано и понастоящем е висящо изп.д. №
20189250403236, по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., рeг. № 925 на КЧСИ, район на действие СОС, което и понастоящем не е
приключило.
Гр.д. № 1708/2011 г.
на СГС е било образувано по иск на Н.Н. Б. /дядо на
ищцата/, починал в хода на производството и заместен от наследниците си Б. Н. Б.
и И.Н.а Б.-В., срещу настоящите ответници за установяване на обстоятелството, че
процесният имот е бил придобит по давност от Н.Б., поради което той е негов
собственик. Делото е приключило с влязло в сила решение, с което претенцията му
е отхвърлена.
Ищцата К.Б.Б. е дъщеря на Б. Н. Б. и ГБ.И.М.-Б. и внучка на Н.Б.. В
исковата си молба и по делото тя заяви, че живее в имота от 1997 г. и от тогава
го владее. Заяви също, че давността в нейна полза, на която се позовава като придобивно основание, е започнала да тече през 2010 г. и е
текла до завеждане на делото – 29.11.2018 г., като към своето владение тя
присъединява и владението на своя праводател и съвладелец Н.Й.Б., което е започнало с придобиване от
негова страна на ид. част от мястото, върху което е
построена сградата с процесния апартамент през м. февруари 2009 г.
За доказване на
своето владение ищцата поиска и съдът допусна изслушване на свидетелките Р.Б.и С. Г.. И двете заявиха, че познават К. Б.от малка – от 1997 г.,
като оттогава и до настоящия момент тя живеела в процесния апартамент. Живеела
там с дядо си /до смъртта му/ и с баща си и майка си. Знаели, че дядо й купил
апартамента за нея, като го платил на строителя, дори през 2009 г. символично й
връчил ключ от него. Майка й и баща й често пътували и тя била сама в имота. В
апартамента се провеждали и събрания на входа, на някои от тях присъствал и Н.Б.,
който разполагал със собствен ключ. Сега, според свидетелките ищцата живее в
процесния имот.
Съдът намира, че
посочените свидетелски показания, обаче, не могат да обосноват извод за
осъществявано владение от ищцовата страна през
посочения период. Доказа се само, че тя е живяла с родителите си и дядо си в
имота, за който през времето са се водили дела и по отношение на който
поотделно от родителите й и от дядо й са правени възражения за давност, които в
хода на делата не са доказани. От друга страна, фактът, че родителите й често
са отсъствали от апартамента, само по себе си не може да докаже изтеклата в
полза на ищцата – тяхна дъщеря, придобивна давност –
дори и за периода 2010 – 2018 г., още повече, пред вид твърдения от тяхна
страна, свързани със споровете за имота, описани по – горе, за осъществявано от
тях владение.
Свидетелите на
ответниците, от друга страна дадоха показания, различни от тези, посочени от
ищцата, като, според свидетелката К.К., през
1998 г. ответниците свободно са влизали в имота, като са превили и планове за
неговото довършване и ремонт, а през 1999 г. установили, че друг живее там,
въпреки че все още не бил довършен. Свидетелят
С.М., който има апартамент в сградата, пък, знае за водени дела за
процесния апартамент и заяви, че ответниците са член – кооператори на ЖСК, а
родителите на ищцата се нанесли в техния апартамент, знае за някакви сключени
предварителни договори. Според тези двама свидетели понастоящем в имота живее
ищцата К.Б., като в имота се провеждат и събрания на входа, свързани най – вече
със заплащането на тока на сградата.
Отделно от това,
съдът приема и тезата на ответната страна, че през 1997 г. началният момент, за
който двете ищцови свидетелки заявяват, че помнят
ищцата, тя е била на около две години и, като такава, не би могла да формира
собствена воля за владение на имота, тъй като, според чл. 3 ЗЛС, родителите
изразяват правно валидна воля от името на малолетните си деца.
Заедно с това ищцата
заявява, както бе посочено – по – горе, че е придобила по давност
12 095/20 595 ид.ч. от апартамента, тъй като към
давността, изтекла в нейна полза за времето от 2010 г. до 29.11.2018 г.
присъединява и владението на своя праводател и съвладелец Н.Б., което е започнало с придобиване от негова
страна на ид. част от мястото, върху което е
построена сградата с процесния апартамент през м. февруари 2009 г. В тази
връзка е предявеният от нея, при условията на евентуалност, положителен
установителен иск.
Съдът намира, че по
делото бе доказано, че Н. Й.Б. притежава
собственост върху 12 095/20 595 ид. части от
мястото, върху което е построена сградата с процесния апартамент, която
собственост е придобил, както следва: 12 000/20
595 ид.ч. – с договор за покупко
– продажба на недвижим имотот А.З.Н. по нот.акт № 68, т. 3, рег. № 13364, д. № 453/2009 г. на
нотариус Р. Д., вписан под № 274 на НК и 95/520
595 ид.ч. - с договор за дарение от същото лице,
сключен с нот. акт № 60, т. 3, рег. № 13359, д. №
450/2009 г. на същия нотариус. Неговият праводател е придобил притежаваните от него
ид. части като купувач на публична продан на
посочените парцели, върху които е построена сградата на ЖСК „Български художник,
след влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.03.2009 г.
по изп.д. № 20088510401559 по описа на ЧСИ, рег.№ 851
на КЧСИ. От изготвените по посочените изп.
дела описи е видно, че на купувачите се възлагат и описват идеални части от
недвижимия имот, без сграда. С оглед на това съдът намира, че праводателят на
ищеца е придобил чрез публична продан само идеални части от терена, но не и от
самостоятелните обекти в построените в този терен сгради и че презумпцията по
чл.92 ЗС, според която собственикът на земята е собственик и на сградите върху
нея, е опровергана. Приемайки това, настоящият съдебен състав се позовава на
приетото в Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.
№ 5/ 2015 г. на ОСГК на ВКС, че при придобиване правото на собственост върху
недвижим имот на основание публична продан, ако в Постановлението за възлагане
на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не
е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е била описана
и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е била проведена публична
продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост,
не намира приложение правилото на чл.92 ЗС, за да се приеме, че по силата на
постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата.
Според
практиката на ВКС, съгласно чл.496, ал. 2, изр. първо ГПК, от деня на влизане в
сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота, който е бил предмет на публичната продан, но не и
самостоятелни вещни права, извън нейния предмет, тъй като в случая липсва
каквото и да било признато от закона основание за придобиването им. В
заключение - тъй като праводателят на Н.Й.Б. не е
придобил при публичните продани права върху обекти в
сградата на ЖСК „Български художник“, не е прехвърлили такива права и на него.
Пред вид изложеното
съдът приема за недоказано твърдението в исковата молба за наличие на съсобственост,
а, впоследствие и на съвладение, от страна на Н.Й.Б.
върху процесния апартамент, тъй като бе доказано, че
той притежава собственост върху 12 095/20 595 ид.
части от мястото, върху което е построена сградата. Пред вид липсата на собственост,
както и на доказано владение върху имота, той не може да бъде праводател на
ищцата, респ. тя да присъедини към своето владение и неговото такова.
По делото по искане на страните бяха назначени и
приети няколко съдебно – технически
експертизи.
На първата
експертиза бе поставена задачата да установи дали към 27.08.2009 г. бл. ***********в който се намира процесният имот, е бил въведен в
експлоатация и – съответно – е въведен към датата на изготвяне на заключението,
като посочи и средствата, необходими за довършването му с цел въвеждане в
експлоатация. Според вещото лице, строителството на обекта е започнало през
1990 г., като част от комплекс, на основание Разрешение за строеж №№ 75 и 87 от
м. юли 1990 г., издадено на името на ЖСК Български художник и протоколи за определяне
на строителна линия и ниво на строеж №№ 8 и 14 от м. юни и м. август 1990 г. Категорично
не може да се заключи кога реално са построени сградите, но с констативен
протокол от 23.10.2007 г. е фиксирано състоянието им – „изпълнени в степен груб
строеж“. След оглед експертът е
установила, че понастоящем сградите са завършени, в добро техническо състояние
и обитаеми. Няма данни към 27.08.2009 г.
и понастоящем да е налице въвеждане в експлоатация на сградата, което, според
експерта, може да се дължи на различни причини – те могат да са свързани със
спорове за собствеността на отделните подобекти в нея или недостатъци на
извършените СМР – незавършени, некачествено изпълнени и др.
Според втората
експертиза блок****е строеж на ЖСК “Български художник”, находящ се в София
ж.к. Гоце Делчев”, изграден в УПИI, кв.133д, м.”Красно село - Плавателен канал”, който се
състои от жилища, ателиета и мазета изградени в общо 10 бр. отделни жилищни
блокове -№№ 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 .
Блок****в който
се намира процесният апартамент № 56, е бил изграден като груб
строеж по смисъла на §5 т.46 от ДР на ЗУТ още в
началото на 1994 г. Съгласно
представения по делото Нотариален акт за собственост на жилище построено от ЖСК "********том № II, рег.№ 8482/20Юг., дело № 275 / 2009г. с който е призната собствеността
върху процесния имот апартамент №********в ж.к. „Гоце Делчев”, се установява, че към момента на изготвянето на този
нотариален акт - 27.08.2010 г. - Блок****не е бил въведен в
експлоатация защото в описа на документите послужили като основание за съставянето на нотариалния акт не фигурира като документ “Разрешение
за ползване на бл.259“, Под №13 от документите,
послужили като основание за изготвянето на нотариалния акт е посочен Констативен Протокол № АГ-94-2665/23.10.2007
г, издаден от СО, район “Триадица” по чл.181, аи. 2 ЗУТ за завършеност на строеж на ЖСК “Български,
художник”, находящ се в София, ж.к.”********, изграден в УПИ I, кв 1ЗЗд^ м.”Красно село -
Плавателен канал”, с констатация, че сградата е изградена в “груб
строеж” по смисъла на §5, т.46 ДР на ЗУТ. Становището на
експертизата е, че към 27.08.2010 г. сградата не е била въведена в
експлоатация.
Експертът е дал и остойностяването на необходимите СМР за въвеждането на
процесния строеж в експлоатация са по цени за категория “стандарт” по отношение нивото на качеството на изпълнението им, което ниво
покрива минималните критерии за издаване на разрешение за ползване. Според него,
при наличието на разгъната застроена площ на блок****/РЗП/ 18996 м2, разходите по въвеждането на блока в експлоатация са на стойност 4 080
000 лв. и включват: дограми – 696 773 лв., довършителни работи -1 543 046
лв., инсталации -1 068 714 лв. , комунални връзки – 49 390 лв. и други
разходи и такси - 284 940 лв.
Посоченото остойностяване е дадено на основание “Характеристики на еталонните строежи за
ценообразуване по СЕК” за периода
юли - август 2010 г.,
публикувани в сп. “ Строителен обзор” кн. 7-8/2010 г.
От събраните писмени доказателства се установява, че
на 30.11.2009 г. по гр.д. № 1748/2009 г.
на СГС, IVБ
въззивен състав е издаден изпълнителен лист, с който ГБ.И.М.-Б. и Б. Н. Б. са
осъдени да предадат на Д.С. Г. владението на процесния недвижим имот, на
основание чл. 38а ЗЖСК Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 3236/2009 г. на ЧСИ И.Ч. – понастоящем на ЧСИ Р.Г.
– Ч., район на действие София, рег. № 925 на КЧСИ. По – изложените по – горе
съображения във връзка с възможността нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК да се
издаде на собствениците на имотите и на фаза на груб строеж на същите, съдът
намира, че приетите съдебно – технически експертизи не следва да бъдат
обсъждани.
След цялостна преценка на всички приети и представени
доказателства, касаещи придобиването, владението и държането на процесния имот,
настоящият съдебен състав приема, че предявеният
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците
не са собственици на имота, както и предявеният,
евентуален положителен установителен иск, че ищцата е собственик поради давностно владение на 12 095 /20 595 ид.ч. от имота, са неоснователни по съображенията, посочени
по – горе. Безспорно се установи, че ответниците са придобили имота, като член
– кооператори на ЖСК, след снабдяването им с
нотариален акт през 2010 г. по реда на чл. 35 ЗЖСК при спазване на
всички законови изисквания за това. Не се установи също през претендирания от
ищцата десетгодишен период тя да е владяла имота необезпокоявано, като не може
да присъединява към свое владение владението на трето лице, което не е нито
негов собственик, нито негов владелец.
В хода на производството, както бе посочено по – горе
в обстоятелствената част на настоящото решение, се установи, че оспорването на
нотариалния акт, от който ответниците черпят права, не бе доказано по реда на
чл. 193 ГПК, поради което това обстоятелство следва да бъде отразено в
диспозитива на съдебния акт, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК.
По делото с всички доказателствени средства и, пред
вид отхвърляне на първоначалните искове – основен и евентуален, бе доказан предявеният от ответниците
насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ревандикационният иск
представлява вещен осъдителен иск, материлизиращ
правото на невладеещия собственик, на онзи, който не притежава фактическото
владение върху собствената си вещ, да претендира лицето, което без да има
собственост или право на владение, упражнява върху нея фактическо господство,
да му възстанови владението, респ. да му предаде вещта.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да
докаже правото си на собственост върху вещта, чието предаване или връщане се
иска. Този иск съдържа две искания за
защита - установяване, че ищецът е собственик на процесния имот, и осъждане на
ответника да му предаде владението на същия, като на основание чл.2 ГПК съдът
дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив: установителен
диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен диспозитив по
претенцията за предаване владението на имота. Според ТР № 4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК
на ВКС, ако в хода на делото бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
ответникът го владее без основание, противопоставимо
на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ
правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да
му предаде владението върху спорния имот.
По делото безспорно се установи, че ответниците – ищци по насрещния иск са
собственици на има. От показанията на разпитаните свидетели, посочени и от
двете страни, се доказа, че ищцата и ответник по насрещния иск понастоящем
владее имота.
С оглед на това съдът намира, че предявеният насрещен иск следва да бъде
уважен, като бъде постановено, че ответниците са собственици на процесния
апартамент, а ищцата бъде осъдена да им предаде владението му.
Пред вид изхода на спора на ответниците се следват
разноски по представен от тях списък по чл. 80 ГПК, както следва: 1 587
лв. д.т. за производството пред СГС, 160,50 лв. – такса вписване и 10 400
лв. адвокатско възнаграждение. Съдът не приема направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност, поради
сложността на делото от фактическа и правна страна.
Водим от горното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Б.Б., ЕГН **********,*** иск против Н.И.Б., ЕГН **********, Е.Д.С.,
ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********,*** с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение
на К.Б.Б.,
че Н.И.Б., Е.Д.С. и С.Д.С. не притежават право на собственост по отношение на следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в
София, район „Триадица“, ж.к. ****************със застроена площ 156 кв.м.,
състоящ се от дневна и трапезария, кухня, три спални, две сервизни помещения,
дрешник, три лоджии и антрета, при съседи: от север -
двор, от изток - стълбище и двор, от юг - апартамент № 48 от вход „Г“, отдолу -
апартамент № 55, отгоре - апартамент № 57, заедно с прилежащото му МАЗЕ № 4,
находящо се във вх. Д с площ 6.46 кв.м., при съседи: от север - мазе № 5, от
изток - коридори на мазетата, от юг - мазе № 3, от запад - двор, както и с
приспадащите се идеални части от общите части на вх. „Д“ и от съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ I, предназначено за строителство на жилища, ателиета и
подземни и надземни гаражи, в кв. 133 по действащия регулационен план на м.
„Красно село - Плавателен канал“, който апартамент е с идентификатор в
кадастралната карта 68134.1005.186.1.56. и съседи е идентификатори на същия
етаж: 68134.1005.186.1.48; под обекта: 68134.1005.186.1.55, над обекта:
68134.1005.186.1.57, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Б.Б. против Н.И.Б., Е.Д.С. и С.Д.С.
евентуален положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
за установяване на обстоятелството, че 12
095/20 595 ид. части от АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в
София, район „Триадица“, ж.к. ****************със застроена площ 156 кв.м., с
идентификатор в кадастралната карта 68134.1005.186.1.56. са придобити по давност от К.Б.Б., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА за
установено, по иска, предявен от Н.И.Б.,
ЕГН **********, Е.Д.С., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********,*** против К.Б.Б., ЕГН **********,***, с
правно основание чл. 108 ЗС, че Н.И.Б.,
Е.Д.С. и С.Д.С. са собственици на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 56, находящ се в София,
район „Триадица“, ж.к. ****************със застроена площ 156 кв.м., състоящ
се от дневна и трапезария, кухня, три спални, две сервизни помещения, дрешник,
три лоджии и антрета, при съседи: от север - двор, от
изток - стълбище и двор, от юг - апартамент № 48 от вход „Г“, отдолу -
апартамент № 55, отгоре - апартамент № 57, заедно с прилежащото му МАЗЕ № 4,
находящо се във вх. Д с площ 6.46 кв.м., при съседи: от север - мазе № 5, от
изток - коридори на мазетата, от юг - мазе № 3, от запад - двор, както и с приспадащите
се идеални части от общите части на вх. „Д“ и от съответните идеални части от
правото на строеж върху УПИ I, предназначено за строителство на жилища, ателиета и
подземни и надземни гаражи, в кв. 133 по действащия регулационен план на м.
„Красно село - Плавателен канал“, който апартамент е с идентификатор в
кадастралната карта 68134.1005.186.1.56. и съседи е идентификатори на същия
етаж: 68134.1005.186.1.48; под обекта: 68134.1005.186.1.55, над обекта:
68134.1005.186.1.57 и ОСЪЖДА К.Б.Б. да им предаде владението му.
ПРИЗНАВА, че
оспорването на по реда на чл. 193 ГПК на нотариален акт № 99, т. 2, рег.
№8473/2010 г., дело 275/2009 г. на нотариус В.М., вписан под № 53 в регистъра
на НК, НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА К.Б.Б. да заплати на Н.И.Б., Е.Д.С. и С.Д.С. сторените по
делото както следва:
1 587 лв. д.т. за производството пред СГС, 160,50 лв. – такса вписване и
10 400 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: