№ 70
гр. Балчик, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесет и първи
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20213210200168 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена жалба от М. К. М. ЕГН********** от ***, чрез
адвокат С. К. С. от АК-Д., с адрес в ***, срещу наказателно постановление №20-3394-
000078 от 27.07.2020г. на Началника на РУ на МВР-А., с правно основание в разпоредбата
на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е постъпила ведно със административна преписка в Районен съд-Балчик, с
вх.№261124 на 12.11.2020г. чрез Административно –наказващия орган.
Образувано е първоначално АНХД № 276/2020г. по описа на Районен съд-Балчик. По
това дело е постановено съдебно решение №260029 от 01.04.2021г. Това съдебно решение е
обжалвано пред Административен съд-Д., където е образувано КАД№177/2021г. по описа на
АС-Д.. С Решение №207 от 22.06.2021г. касационната инстанция е отменила
първоинстанционното решение и е върналата делото за ново разглеждане. Преписката е
върната и получена в Районен съд-Балчик с Рег.№861 от 30.06.2021год., като е образувано
настоящото производство по АНХД №168/2021г. по описа на БРС.
М. твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно постановление е необосновано,
незаконосъобразно. Оспорва изцяло описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка. Твърди, че не е налице субективната страна на твърдяното нарушение по чл.140
от ЗДвП. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован,жалбоподателят не се явява в с.з.,лично. Представлява се от своя
процесуален представител.
От името на своя подзащитен,адвокат С.,в съдебно заседание, заявява, че поддържа
жалбата.
Моли съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление,като
незаконосъобразно. Твърди,че е нарушен материалния закон. Твърди,че е налице
несъставомерност. Претендира заплащане в полза на неговия доверител направени
деловодни разноски,представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з. Не изразява
становище по делото.
1
По делото,като свидетел е разпитан И. В. И.-актосъставител.
Като свидетели са разпитани П. Н. В. и Р. М. И..
Събрани и приети са писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На 14.05.2020год. в,12,15ч.в КК“А.“по път отворен за обществено ползване,в близост
до хотел ****, Б. община,служители на РУ на МВР-А. спират за проверка товарен
автомобил, марка „К.“ с Рег.№В****КН, движещ се в посока от пожарната към хотел ****,
управляван от М. К. М. от ***. Била извършена проверка. В хода на извършената проверка
били установени следните административни нарушения:
-Автомобилът е с прекратена регистрация от 30.03.2018год., на основание чл.143
ал.10 от ЗДвП и към дата 03.10.2021год. Не е регистриран по надлежния ред.
-Автомобилът не е представен на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата изправност.
-Водачът на автомобила не представя свидетелство за регистрация на МПС.
По повод случилото се,на място е съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия Г №421292 от 14.05.2020год., като препис от същия е връчен на
нарушителя, веднага след изготвянето му.
По случая е образувана прокурорска преписка №357/2020г. по описа на Районна
прокуратура-Д., ТО-Балчик, с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
С Постановление от 22.06.2020год. на прокурор К.Д., е отказано образуването на
наказателно производство, като преписката е изпратена на въззиваемата страна за търсене
на евентуална административно-наказателна отговорност.
Въз основа на образуваното административно производство,административно-
наказващия орган е издал процесното обжалвано наказателно постановление,с което е
приел,че жалбоподателя М. М. е допуснал административни нарушения на разпоредбите на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП. С наказателно
постановление №20-3394-000078 от 27.07.2020год. административно наказващия орган е
наложил следните наказания:
-за административното нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от
ЗДвП-Глоба в размер на 20 лева.
-за административното нарушение по чл.100 ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.1т.1 пр.3 от ЗДвП-Глоба в размер на 10 лева.
-за административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП-Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от право на управление на МПС за
срок от шест месеца.
За пълнота на мотивите,следва да се посочи,че от показанията на разпитания
свидетел И. В. И. се установява, че жалбоподателят е бил спиран от контролните органи
относно аналогични допуснати административни нарушения при управлението на
автомобила няколко часа по рано.В подкрепа на това е приложения към прокурорската
преписка съставен АУАН Серия Д №781531, съставен на 14.05.2020год., за констатирани
административни нарушения,включително и по чл.140 ал.1 от ЗДвП.Тези нарушения са
констатирани от проверяващите на 14.05.2020год.от 08,30 часа т.е. преди установяването на
нарушенията,предмет на настоящия процес.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели и писмените доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 04.11.2020г.
на М.. Жалбата е получена в деловодството на възиваемата страна с вх.№339400-2504 от
06.11.2020г. Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и е
процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на Ру на
МВР-А.,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№357з-42 от 07.01.2016г.на
Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
След анализа на събраните доказателства,съдът достига до извода,че не е доказано по
категоричен начин,че жалбоподателят М. е допуснал визираното в разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 изр.първо гласи:“ По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
Видно от събраните доказателства,процесното МПС е със служебно прекратена
регистрация,считано от 30.03.2018год. Този факт се доказва по категоричен начин от
изпратените документи с данни за собственост и данни за прекратяване на регистрация на
процесното МПС,с придружително писмо на Началника на Сектор“Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Д.,получени с Рег.№2293 от 27.06.2022год.и приети надлежно като писмени
доказателства по делото,както и от справката приложена към прокурорската преписка.
От тези писмени доказателства се установява,че процесния автомобил е бил спрян от
движение и е прекратена регистрацията му от на Сектор“Пътна полиция“при ОД на МВР-В..
Съдът приема,че не е доказана твърдяната от жалбоподателя несъставомерност на
това деяние,поради липсва на субективна страна,а именно пряк умисъл,като форма на
вината.Жалбоподателят твърди,че неговия довереник не е знаел,че е прекратена служебно
регистрацията на автомобила.
Тези твърдения се опровергават категорично от събраните гласни и писмени
доказателства.От показанията на свидетеля И. В. И. се установява,че жалбоподателят М. е
знаел,че управлява товарния автомобил,с прекратена регистрация,тъй като часове преди да
бъде спрян от свидетеля,който му е съставил АУАН за това нарушение,М. е бил спиран от
други колеги на И.,който са констатирали същото административно нарушение.съставен е в
този смисъл и друг АУАН.С оглед на този категорично доказан факт,съдът приема,че няма
как жалбоподателят да не е знаел,че управлявал автомобил със прекратена регистрация.
Дори да изключим наличието на пряк умисъл,като форма на вината по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК,съдът счита,че е налице евентуален умисъл като форма на вината по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК,тъй като жалбоподателя е допускал настъпването на
обществено-опасните последици,т.е.че е възможно да бъде прекратена служебно
регистрацията на автомобила и ,че има определен срок,в който може да управлява
автомобила,без пререгистрация.
С оглед на това съдът приема,че жалбоподателят е осъществил от субективна страна
състава на чл.140 ал.1 от ЗДвП,поради което твърденията на защитата за
3
несъставомерност,следва да се приемат за неоснователни и недоказани.
По делото, видно от събраните доказателства е доказана обективната страна на
извършеното административно нарушение.
По отношение на описаните в АУАН и наказателното постановление две други
административни нарушения:
-по чл.147 ал.1 от ЗДвП
-по чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП, жалбоподателят не оспорва допускането на същите и не
сочи доказателства,че същите не са извършени от жалбоподателя.
От събраните доказателства по делото,съдът приема за доказано, че жалбоподателя
М. е допуснал гореописаните две административни нарушения.
При служебната проверка на съставените АУАН и наказателно постановление,съдът
достига до извода,че в АУАН и в обжалваното наказателно постановление,административно
наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения,които да са
ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили процесното наказателно
постановление,до степен на незаконосъобразност.
Санкционните норми е правилно са приложени от административно-наказващия
орган.
Размерът на наказанията е съобразен с факта,че административните нарушения са
констатирани като извършени за първи път от жалбоподателя.
Именно поради това лишаването от право на управление на МПС и глобите са
определи като размер към минимума,предвиден в законовия текст.
Според съда не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,тъй като конкретното
административно нарушение не се отличава като степен на обществена опасност от другите
подобни административни нарушения.
С оглед гореизложеното,съдът счита,че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждане на деловодни разноски,поради
което,съдът не дължи произнасяне на по този въпрос.
В предвид изхода на делото,съдът счита,че не следва да се присъждат в полза на
жалбоподателя направени деловодни разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 във вр. ал.2 т.5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление№20-3394-000078 от
27.07.2020г. на Началника на РУ на МВР-А., с което за констатирано на 14.05.2020г.г.в
12,15ч. в КК“А.“по път отворен за обществено ползване, в близост до хотел ****, Б. община,
при управление на товарен автомобил „К.“ с Рег.№В****КН, движещ се в посока от
пожарната към хотел ****, административни нарушения на чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1,
т.2 от ЗДвП и чл.140 ал.1 от ЗДвП на М. К. М. ЕГН: ********** от ***, **, ***, са
наложени следните административни наказания,както следва:
-за административното нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП,на основание чл.185 от
ЗДвП-ГЛОБА в размер на 20 лева.(двадесет лева)
-за административното нарушение по чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП,на основание чл.183
ал.1т.1 пр.3 от ЗДвП-ГЛОБА в размер на 10 лева.(десет лева)
-за административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,на основание чл.175 ал.3
4
пр.1 от ЗДвП- ГЛОБА в размер на 200лв.(двеста лева) и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,,като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Д. в
четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5