Решение по дело №7990/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 913 / 10.7.2020г.

гр. Перник, 10.07.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07990 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК от Ц.Х.Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. М.Х. - ПАК, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 2188,16 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2003г. до 30.04.2009г., сумата от 672,01 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.09.2003г. до 16.10.2009г., както и направените разноски по делото в размер на 155,81 лв., за които суми,  в полза на ответника по настоящото дело, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2010г. по ч. гр. д. № 6031/2010г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

            В исковата молба се твърди, че за процесните суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2010г. по ч. гр. д. № 6031/2010г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която, обаче, с Определение от 03.01.2012г., постановено по цитираното ч. гр. дело, е била обезсилена, а производството по ч. гр. д. № 6031/2010г. по описа на ПРС – прекратено. Твърди се, че независимо от обезсилването на въпросната заповед за изпълнение, в счетоводството на ответника процесните вземания все още съществуват като ликвидни и фигурират в издадените по отношение на процесния топлофициран имот, фактури. Сочи се, че ищцата е правила искания за отписване на въпросните вземания от счетоводството на ответното дружество, но е получила отрицателен отговор, от което и възниква правния й интерес за предявяване на настоящите искови претенции.

            В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.

            В съдебно заседание, ищецът, не се явява, а се представлява от пълномощника си. Последният пледира за решение, с което предявените отрицателни искове бъдат уважени като основателни и доказани.

            Ответното дружество, представлявано от процесуалния му представител, пледира за отхвърляне на предявените искови претенции, като неоснователни и недоказани.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

            Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по ч. гр. д. № 6031//2010г. по описа на Пернишки районен съд е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2010г. за следните суми: сумата от 2188,16 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2003г. до 30.04.2009г., сумата от 672,01 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.09.2003г. до 16.10.2009г., както и направените разноски по делото в размер на 155,81 лева.

            Не се спори по делото, а и е видно от приложеното заверено копие на Определение от 03.01.2020г., постановено по ч. гр. д. № 6031/2012г. по описа на ПРС, че издадената Заповед за изпълнение е била обезсилена, а производството по делото – прекратено.

            По делото е прието и приложено като доказателства заверено копие на Картон по сметка 445, клиент по която е ищцата, от която е видно, че процесните вземания фигурират по сметката на ищцата като присъдени и незаплатени.

            При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които     се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи процесните суми, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2010г. по ч. гр. д. № 6031/2010г. по описа на Районен съд – гр. Перник, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че процесните вземания фигурират в счетоводството на ответното дружество като ликвидни и изискуеми, респ. се съдържат и по сметката на ищцата, което обуславя правния й интерес от предявяване на настоящия отрицателен иск. Съгласно  чл. 124, ал. 1 ГПК  всеки  може да предяви  иск,  за  да  възстанови  правото  си,  когато  то  е нарушено,  или  за да  установи  съществуването  или  несъществуването на едно  правно  отношение или  на едно  право,  когато  има  интерес  от  това.

Твърденията  на  ищеца, изложени в исковата молба са, че не дължи на  ответника  сумата от 2188,16 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2003г. до 30.04.2009г., сумата от 672,01 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.09.2003г. до 16.10.2009г., както и направените разноски по делото в размер на 155,81 лева,  за доставена и потребена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв. „Димова махала“, бл. 13, вх. Д, ап. 114, тъй като задължението е погасено по давност. Под заплахата срещу него да бъде образуван изпълнителен процес, за ищеца съществува интерес да установи, че правото на принудително изпълнение не съществува, тъй като вземането е погасено по давност, без да е необходимо да е налице висящо исково производство или производство по принудително изпълнение. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС.

Предвид  горното  се  налага  изводът,  че  между  страните  е  налице  правен спор за  дължимостта  на сумите, който подлежи на разрешаване от съда, което  обуславя  и  правния  интерес  на  ищеца от предявяване на иска и същият е допустим.                                                                             Относно основателността на предявените обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, съдът намира следното:

Както беше обсъдено по-горе, в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: ********* е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2010г. по ч. гр. д. № 6031/2010г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която с Определение от 03.01.2012г., постановено по същото частно гражданско дело, е била обезсилена.

Между страните не е спорно, че ищцата е собственик на процесния топлофициран имот.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В този смисъл, страните не спорят, че между тях е налице облигационно отношение, като предмет по сключения между тях договор са периодични вземания.    

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

         Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, изискуемостта на най – късното  вземане по издадените фактури за периода от 01.08.2003г. до 30.04.2009г., е м. 06.2009 г. Следователно, най – късната дата, на която най – късното вземане за процесния период, се погасява с изтичане на тригодишната погасителна давност е м.06.2012г.

 В конкретния случай, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест не само, че не установи, но дори и не твърди, че в рамките на давностния срок са извършени действия, имащи за последица прекъсване или спиране на давността.

             С оглед гореизложеното и предвид липсата на твърдения за наличие на основания за спирането и прекъсването на давността, съдът счита, че процесното вземане е погасено поради изтичане на тригодишна давност.

            Предвид изложените съображения, съдът приема, че искът за установяване на недължимост на процесните вземания, поради погасяването му по давност, се явява основателен и доказан и следва да се уважи.   

            По  отговорността за разноски:

            С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна  за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установява, че същият е доказал такива в размер на 554,13 лева, които и следва да му бъдат присъдени.

            При този изход на спора, ответникът няма право на разноски.

            Така мотивиран, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  Ц.Х.Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ***  НЕ ДЪЛЖИ  на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република сумата от 2188,16 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2003г. до 30.04.2009г., сумата от 672,01 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.09.2003г. до 16.10.2009г., както и направени по ч. гр. д. № 6031/2010г. по описа на ПРС разноски в размер на 85.00 лв., поради погасяването им по давност.

            ОСЪЖДА „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Х.Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, сумата от 554,13лв., представляваща направени по делото разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                                                   

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: