Решение по дело №1970/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.09.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                       

 

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1970 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са евентуално съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците - „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П., твърдят, че на 29.04.2013 г. сключили с ответника - „П.Б./Б./” ЕАД, рамково споразумение за финасиране, по силата на което им е предоставен кредит в размер на 500 000 евро. Посочват, че по този договор за кредит в тяхна тежест са възникнали парични задължения да върнат солидарно на ответника получените в заем от кредитополучателя парични средства, да заплатят възнаградителна лихва, както и конкретно посочени в договора такси и комисионни. Заявяват, че за обезпечаване на тези задължения са учредени залози на вземания и договорни ипотеки върху имоти, част от които са собственост на ищците С.Х.П. и В.Х.П., сред които и договорна ипотека, учредена от В.Х.П., с т. 2.2.4. от нотариален акт № 47, том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г. на нотариус Ю.Д.с район на действие РС – гр. Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич с вх. рег. № 4969/ 29.04.2013 г., върху недвижим имот, представляващ поземлен имот- свинеферма с площ от 78, 586 дка., находящ се в с. Смолница, област Добрич. Ищците твърдят, че към месец юли 2016 г. са погасили всички свои парични задължения по договора за кредит, включително са върнали изцяло предоставените за ползване парични средства. Посочват, че не дължат претендираната от ответника сума от 25 000 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита в размер на 5 % от предоставената в заем сума, тъй като дължимостта на такава такса изобщо не е уговаряна между страните в сключения договор. Заявяват, че между тях и ответника не е постигано съгласие за това каква ще бъде тази такса по размер и при какви условия ще се дължи. Считат, че задължение за заплащане на такава такса не е възникнало в тяхна тежест и на основание общите условия и тарифата на банката, които са приложими към процесния договор за кредит. Ето защо молят съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат солидарно сумата от 25 000 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат съгласно рамково споразумение за финасиране от 29.04.2013 г., както и да постанови като законна последица от уважаване на този иск заличаването на договорна ипотека, учредена от В.Х.П., с т. 2.2.4. от нотариален акт № 47, том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г. на нотариус Ю.Д.с район на действие РС – гр. Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич с вх. рег. № 4969/ 29.04.2013 г., върху недвижим имот, представляващ поземлен имот- свинеферма с площ от 78, 586 дка., находящ се в с. Смолница, област Добрич.

Ищците заявяват, че ако се приеме, че в тяхна тежест е възникнало задължение за заплащане на сумата от 25 000 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита, то тогава ипотеката върху недвижимия имот, представляващ поземлен имот- свинеферма с площ от 78, 586 дка., находящ се в с. Смолница, област Добрич, не обезпечава изпълнението на това задължение съгласно уговореното между страните с договора за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт № 47 от 29.04.2013 г. С оглед на това считат, че твърдяното от ответника ипотечно право изобщо не е възниквало в негова полза. Поради изложеното при условията на евентуалност, а именно в случай, че съдът отхвърли главния отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 25 000 евро, ищците молят да бъде постановено решение, с което да се установи по отношение на „П.Б./Б./” ЕАД, че за това дружество не съществува ипотечно право върху недвижим имот, представляващ поземлен имот- свинеферма с площ от 78, 586 дка., находящ се в с. Смолница, област Добрич, което е учредено от В.Х.П., с договор за учредяване на договорна ипотека, сключен с т. 2.2.4. от нотариален акт № 47, том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г. на нотариус Ю.Д.с район на действие РС – гр. Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич с вх. рег. № 4969/ 29.04.2013 г., за обезпечаване на вземане в размер на 25 000 евро - такса за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат по договор за кредит от 29.04.2013 г. Молят съдът да постанови като законна последица от уважаване на този иск заличаването на договорна ипотека, учредена от В.Х.П., с т. 2.2.4. от нотариален акт № 47, том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г. на нотариус Ю.Д.с район на действие РС – гр. Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич с вх. рег. № 4969/ 29.04.2013 г., върху недвижим имот, представляващ поземлен имот- свинеферма с площ от 78, 586 дка., находящ се в с. Смолница, област Добрич. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по исковете - „П.Б./Б./” ЕАД, ги оспорва. Твърди, че ищците са извършили предсрочно погасяване на отпуснатия кредит, което е основание за начисляване в тяхна тежест на комисионна за предсрочно погасяване на кредита, чиято дължимост е уговорена в т. 4.3. от Рамково споразумение за финансиране от 29.04.2013 г. вр. т. 16 от общите условия за финансиране на юридически лица, които са в сила от 01.07.2014 г. и т. II.1.1. от Тарифата на банката, раздел кредитни и лизингови сделки, която представлява част от общите условия. Тази комисионна възлиза на 5 % от усвоената и непогасена част, но не повече от размера на оставащите лихви до падежа на кредита, което в случая се равнява на сумата от 25 000 евро, който размер е определен при съобразяване на този на дължимите възнаградителни лихви от датата на предсрочно погасяване на кредита до неговия падеж, които възлизат на 60 347, 22 евро. Заявява, че не са налице условията, при които кредитополучателят не дължи такава комисионна, които са уговорени между страните с т. 7.6. от Рамково споразумение за финансиране от 29.04.2013 г., тъй като не се установява, че погасяването на кредита е извършено с негови собствени средства. Ответникът посочва, че ищците не са заплатили задължението за заплащане на комисионна за предсрочно погасяване на кредита, поради което и ипотечното право, учредено с договор, обективиран в т. 2.2.4. от нотариален акт № 47 от 29.04.2013 г., което обезпечава и изпълнението на това вземане, възникнало по процесния договор за кредит, не е погасено. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2013 г., между „П.Б./Б./” ЕАД, в качеството му на кредитор, „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД и В.Х.П., в качеството им на кредитополучатели, С.Х.П., в качеството му на солидарен длъжник по чл. 121 и сл. ЗЗД, е подписано рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г. С чл. 1.1.2 от споразумението страните са се съгласили че кредиторът предоставя на кредитополучателя финансиране с кредитен лимит от 1 400 000 евро и/или равностойността му в лева, респ. в щатски долари съгласно фиксинга на БНБ за съответната валута за деня на усвояване на суми в рамките на настоящото споразумение. В чл. 1.1.3 от споразумението е предвидено, че уговорените форми на кредитиране са: - кредити за инвестиции или оборотни средства, с погасяване на вноски, в размер до 1 400 000 евро и/или равностойността му в лева; - кредитни линии за оборотни средства в размер до 1 400 000 евро и/или равностойността му в лева; - кредити линии за инвестиции в размер до 1 400 000 евро и/или равностойността му в лева; - кредитни линии за банкови гаранции/ акредитиви в размер до 1 400 000 евро и/или равностойността му в лева или щатски долари; - овърдрафти за оборотни средства в размер до 1 400 000 евро и/или равностойността му в лева; - кредити, отпускани в рамките на финансиране, предоставено със съдействието на трета финансираща институция. С чл. 1.1.4. страните са уговорили годишен лихвен процент, с който се олихвява кредита, който е различен в зависимост от избраната форма на кредитиране. В чл. 1.1.5. от споразумението е предвидено, че срокът за погасяване на задълженията, възникнали от него е 120 месеца, като крайния падеж е 29.04.2023 г. В чл. 4.3. от споразумението е посочено, че действащите документи на банката, представляващи Тарифата за юридическите лица и Лихвения бюлетин, Общите условия за кредитиране, Общите условия за платежни услуги, са неразделна част от него и уговореното в тях се прилага в отношенията между страните, дотолкова доколкото не е уговорено нещо различно. Банката си запазва правото по всяко време да променя съдържанието на общите условия, тарифата и лихвения бюлетин, които обвързват кредитополучателя и солидарните длъжници, считано от датата на поставяне на уведомление за промените на web страницата на банката и в банковите салони, до които клиентите имат достъп. В чл. 7.6. от рамковото споразумение е уговорено, че при предсрочно погасяване на кредит в рамките на кредитния лимит със собствени средства, кредитополучателят не заплаща такса за предсрочно погасяване.

На 29.04.2013 г. между „П.Б./Б./” ЕАД, в качеството му на кредитор, „Ф.- СИС” ООД, в качеството му на кредитополучател, „Ф.– СИС БГ” ООД, В.Х.П. и С.Х.П., в качеството им на солидарни длъжници, е подписан договор № 2 от 29.04.2013 г. към рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г., с който банката предоставя част от кредитния лимит в размер и условията, посочени в този договор, а именно: вид на кредита – кредитна линия, размер на кредитната линия – 500 000 евро, годишен лихвен процент – шестмесечен EURIBOR плюс 2, 7500 пункта надбавка, срок на кредита – от датата на отпускане 23.05.2013 г. до крайната дата на погасяване 05.12.2015 г.

С т. 2.2.4. от нотариален акт № 47, том IV, рег. № 4684, дело № 598б 2013 г. на нотариус с район на действие РС - Добрич, съставен на 29.04.2013 г., В.Х.П. е учредил в полза на кредитора „П.Б./Б./” ЕАД договорна ипотека върху собствени недвижими имоти, сред които е посочен и поземлен имот, представляващ свинеферма с площ от 78, 586 дка., находяща се в с. Смолница, област Добрич. В т. 4 от нотариалния акт е посочено, че участващите в нотариалното производство лица заявяват волята си, че ипотеката се учредява за обезпечаване на част от вземанията на „П.Б./Б./” ЕАД по сключеното рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г., а именно до размера на 1 000 000 евро от главницата на рамковото споразумение или равностойността им в лева съответно в щатски долари, изчислена по фиксинга на БНБ към датата на усвояване на съответните суми, ведно с подписаните към него искане за усвояване от 29.04.2013 г., договор № 2/ 29.04.2013 г. и всички бъдещи договори/ искания за усвояване и други приложения към него, заедно с лихвите, евентуалните наказателни лихви, комисионните, таксите и/или разноските, до окончателното им изплащане, както и на всички последващи негови изменения и допълнения. Нотариалният акт е подписан от представители на „П.Б./Б./” ЕАД, „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, както и от физическите лица В.Х.П. и С.Х.П..

На 11.12.2015 г, между „П.Б./Б./” ЕАД, „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, В.Х.П. и С.Х.П. е подписано допълнително споразумение към договор № 2 от 29.04.2013 г. към рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г., с което е постигнато съгласие, че срокът за ползване на разрешения лимит се удължава за следващ период, считано от 05.12.2015 г. до 09.05.2016 г., както и че считано от 05.12.2015 г. се променя годишния лихвен процент, който става шестмесечен EURIBOR плюс 2, 000 пункта надбавка, като през целия срок на действие на кредита той не може да бъде по-нисък от 2, 5000 % на годишна база. В чл. 5 от допълнителното споразумение е предвидено, че неразделна част от него са общите условия за кредитиране, общите условия за платежни услуги и Тарифата за ФЛ/ ЮЛ на „П.Б./Б./” ЕАД, публикувани на интернет страницата на банката и налични на хартиен носител в банковите й салони. С чл. 6 от договора е направено изявление, че подписвайки настоящото допълнително споразумение, всяко от задължените лица декларира, че безусловно приема общите условия, представляващи неразделна част от договор № 2 към рамково споразумение за финансиране от 29.04.2013 г. и настоящото допълнително споразумение, както и че общите условия са му предоставени към момента на сключване на настоящото допълнително споразумение в предвидената в закона писмена форма, предвид наличната им публикация на интернет страницата на банката, осигуряваща възможност за възпроизвеждането им.

На 05.05.2016 г. между „П.Б./Б./” ЕАД, „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, В.Х.П. и С.Х.П. е подписан договор № 4 към рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г., с което банката отпуска на кредитополучателя „Ф.- СИС” ООД кредит в размер 500 000 евро. Датата, на която е уговорено, че ще се усвои кредита, който е под формата на кредитна линия, е 05.05.2016 г., срокът, за който се предоставя кредита е 60 месеца, а крайният падеж, на който кредитополучателят дължи да изпълни задължението си към банката да върне получената в заем сума е 09.05.2021 г. В съдържанието на договора е посочено, че страните уговарят следното задължително условие:  предсрочното погасяване на договор № 2/ 251-РС-902946/ 29.04.2013 г., което се извършва без такса.

По делото са представени Общи условия за кредитиране на „П.Б./Б./” ЕАД, които се прилагат към всички договори за кредит/ банкова гаранция/ документарен акредитив на „П.Б./Б./” ЕАД, с изключение на договори за кредити, сключени с физически лица, попадащи в обсега на Закона за потребителския кредит и са в сила от 12.04.2013 г. В т. 16 от общите условия е предвидено, че действието на договора за кредит може да се прекрати от която и да е от страните с изтичане на 30-дневно писмено предизвестие, като при предсрочно погасяване на кредита или на част от него кредитополучателят заплаща дължимата към момента на предсрочното погасяване главница и лихва, както и комисионна за предсрочно погасяване съгласно Тарифата на банката, актуална към датата на предсрочно погасяване.

В производството са приети Общи условия за кредитиране на „П.Б./Б./” ЕАД, които се прилагат към всички договори за кредит/ банкова гаранция/ документарен акредитив на „П.Б./Б./” ЕАД, с изключение на договори за кредити, сключени с физически лица, попадащи в обсега на Закона за потребителския кредит и са в сила от 01.07.2014 г. В т. 16 от общите условия е предвидено, че действието на договора за кредит може да се прекрати от която и да е от страните с изтичане на 30-дневно писмено предизвестие, като при предсрочно погасяване на кредита или на част от него кредитополучателят заплаща дължимата към момента на предсрочното погасяване главница и лихва, както и комисионна за предсрочно погасяване съгласно Тарифата на банката, актуална към датата на предсрочно погасяване.

По делото е представена и Тарифа за юридическите лица на „П.Б./Б./” ЕАД, която е в сила от 04.07.2016 г. и от която е видно, че таксата, която се дължи при предсрочно погасяване на кредит без обезпечение и с обезпечение, различно от депозит, е 5 %, минимум 100 лв. и не повече от размера на оставащите лихви до падежа на кредита. В Тарифата е посочено, че при предсрочно погасяване на кредит срещу депозит не се дължи такса за предсрочно погасяване.

От заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, прието в съдебно заседание на 09.05.2018 г., се установява, че процесният кредит в размер на 500 000 евро е усвоен на 10.05.2016 г. и е изцяло погасен на 12.07.2016 г. Вещото лице е посочило, че общият размер на начислената от банката възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 11.07.2016 г. възлиза на сумата от 381, 94 евро, като това задължение е начислено на 31.08.2016 г., на която дата е удържана и сума за пълното му погасяване. Експертът е констатирал, че ответната банка е начислила и удържала две такси за ангажимент, които са в размер на 69, 44 евро – такса ангажимент, дължима за периода от 12.07.2016 г. до 31.07.2016 г., и в размер на 107, 64 евро -  такса ангажимент, дължима за периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г.

От заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, прието в съдебно заседание на 20.06.2018 г., се установява, че към 01.01.2016 г. наличността на парични средства по банковата сметка, с титуляр „Ф.Сис“ ООД, от  която са преведени средства за погасяване на процесния кредит, е била в размер на 355 811, 09 лв. На 11.07.2016 г. по сметката е постъпила сума от 980 000 лв. с основание „усвояване на кредит“, предоставен от „У.Б.“ АД. В периода от 01.01.2016 г до 11.07.2016 г. по сметката са постъпили парични средства в общ размер от 3 071 823, 08 лв., които включват сумата от 980 000 лв. от усвоения кредит и постъпления от дейността на дружеството с отразено основание „вноска на каса – оборот, получени плащания по фактури“. В периода от 01.01.2016 г до 11.07.2016 г. са извършени плащания със средства от тази сметка в общ размер на 1 929 645, 52 лв. Вещото лице е изчислило, че на 11.07.2016 г. преди усвояването на кредита в размер на 980 000 лв. по банковата сметка, с титуляр „Ф.Сис“ ООД е имало наличност на парични средства в размер на 517 988, 65 лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения главен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК:

Предмет на предявения главен отрицателен установителен иск е недължимостта на претендираната от „П.Б./Б./” ЕАД сума в размер на 25 000 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита, дължима солидарно от „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П., В.Х.П., по договор за кредит, сключен съгласно рамково споразумение за финансиране от 29.04.2013 г.

Съгласно правилата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника „П.Б./Б./” ЕАД, който е лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало вземането за получаване на сумата от 25 000 евро срещу ищците, в качеството им на солидарни длъжници, е да докаже в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване, че такова вземане е възникнало, както и че то съществуват към настоящия момент.

При съобразяване на фактите, които ответникът сочи като правопораждащи описаното вземане, се налага изводът, че в случая съдът следва да се произнесе по въпроса дали между страните по спора е сключен договор за банков кредит, както и дали по тази сделка въз основа на валидна и обвързваща страните по него уговорка в тежест на ищците е възникнало задължение да заплатят на ответника такса за предсрочно погасяване на кредита.

Не се спори по делото, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „П.Б./Б./” ЕАД, от една страна в качеството й на кредитополучател, и „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П., от друга в качеството им на кредитополучатели съответно солидарни длъжници, са валидно възникнали облигационни отношения по договор за банков кредит от 29.04.2013 г. Това е видно от приетия по делото писмен договор, наименуван рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г., който е подписан от представител на всеки един от посочените субекти и обективира тяхното съгласие за сключването му. С него ищецът се е задължил да предоставя финансиране с кредитен лимит от 1 400 000 евро и/или равностойността му в лева, респ. в щатски долари съгласно фиксинга на БНБ за съответната валута в деня на усвояване на суми, на кредитополучателя, който е това лице от всички, които са подписали споразумението, което е заявило усвояване на кредита. По това споразумение кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне получените в заем парични средства, да заплати възнаградителна лихва, такси и комисионни, определени по размер в съдържанието на споразумението, а останалите лица, които са го подписали, са поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения, които са възникнали за него по тази банкова сделка. От съдържанието на този договор е видно, че той е рамков по своя характер, доколкото с него не са постигнати конкретни уговорки за размера на сумата, която банката се задължава да предостави на кредитополучателя, като страните са се съгласили, че индивидуализацията на всички основни елементи от съдържанието на сделката за банков кредит ще се извърши в отделен договор за финасиране, който ще се сключи след подаване на искане за усвояване от кредитополучателя до банката, което искане трябва да бъде подписано и от останалите солидарни длъжници.

По делото се установява, че на 05.05.2016 г. е подписан писмен договор за финансиране към рамково споразумение № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г., с който са индивидуализирани задълженията на страните, които са съществени елементи на сделката за банков кредит, като в него е конкретизирана сумата, която ищецът се задължава да предостави в кредит, лицето, на което тя се предоставя, срокът, до който тази сума трябва да бъде върната, както и размерът на дължимата възнаградителна лихва, която престация е характерна за този вид договор съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ. По силата на договора за кредит банката се е задължила да предостави на кредитополучателя „Ф.- СИС” ООД в заем сума в размер на 500 000 евро, а последният е поел задължение да я върне в определен срок – до 09.05.2021 г. Този договор е сключен в изискуемата съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ форма за неговата валидност – писмена, поради което е породил действие. Той е подписан и от лицата „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П., В.Х.П., които са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията, които са възникнали в негова тежест.

Между страните в производството не е спорно, че кредитополучателят „Ф.Сис“ ООД е изпълнил изцяло и преди уговорения краен срок за това задължението си да върне получената в заем сума на банката. Това се установява и от заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице след проверка на всички относими документи при банката и кредитополучателя е направило извод, че задължението за главница по договора за кредит от 05.05.2016 г. е изцяло погасено на 12.07.2016 г., към която дата са заплатени и задълженията за заплащане на начислената за периода от 01.07.2016 г. до 11.07.2016 г. възнаградителна лихва в размер на 381, 94 евро, на такса ангажимент в размер на в размер на 69, 44 евро и на такса ангажимент за следващ период в размер на 107, 64 евро.

Спорен по делото е въпроса дали предвид извършеното предсрочно погасяване на кредита в тежест на кредитополучателя „Ф.Сис“ ООД е възникнало задължение да заплати на „П.Б./Б./” ЕАД такса за предсрочно погасяване на кредита, която е в размер на 5 % от усвоената част от кредита, но не повече от размера на оставащите лихви до падежа на кредита. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали такова задължение е възникнало в тежест на кредитополучателя и солидарните длъжници въз основа на валидна клауза от договора за кредит, сключен на 05.05.2016 г.

В случая следва да се съобрази това, че съдържанието на правата и задълженията на страните по процесната банкова сделка се определя както от клаузите, включени в писмения договор за кредит от 05.05.2016 г., така и от уговорките, които са част от съдържанието на рамковия договор, който е подписан от представители на банката, на кредитополучателя и на останалите солидарни длъжници и следователно обективира изявления за съгласие по всяка една от тях, а също така и от клаузите, които са част от общите условия, при които „П.Б./Б./” ЕАД сключва договори за кредит. В съдържанието на сключеното рамково споразумение за финансиране, е включена клауза, която обективира изявление на лицата, които са го подписали в качеството на кредитополучател и солидарни длъжници, че общите условия, при които банката сключва договори за кредит, са им предадени към момента на подписване на рамковото споразумение и представляват неразделна част от него, както и че те ги приемат, което означава, че са спазени изискванията на императивната норма на чл. 298 , ал. 2 ТЗ, приложима към договора за банков кредит, който е формален съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ, както и изискванията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, която разпоредба е приложима по отношение на съдоговорителите физически лица. Следователно общите условия, при които „П.Б./Б./” ЕАД сключва договори за кредит, които са били действащи към 29.04.2013 г., които са тези в сила от 12.04.2013 г., намиращи се на л. 76 – л. 77 от кориците на делото на Добрички окръжен съд, са станали задължителни за кредитополучателя и солидарните длъжници, които са страни по рамковото споразумение за финансиране и клаузите от тези общи условия определят съдържанието на правата и задълженията на страните по всички конкретни договори за кредит, сключени в изпълнение на постигнатите с него уговорки и в срока му на действие, наред с клаузите, които се съдържат в рамковото споразумение и във всеки един от подписаните договори за отпускане на кредит в рамките на общо уговорения кредитен лимит.

На следващо място, съдът съобразява, че клауза, с която да е уговорена дължимостта на такса при предсрочно погасяване на кредита няма включена в съдържанието на рамковото споразумение, както и в съдържанието на сключения на 05.05.2016 г. договор за кредит. Такава се съдържа в чл. 16 от приложимите към този договор обши условия, в която е предвидено, че действието на договора за кредит може да се прекрати от която и да е от страните с изтичане на 30-дневно писмено предизвестие, като при предсрочно погасяване на кредита или на част от него кредитополучателят заплаща дължимата към момента на предсрочното погасяване главница и лихва, както и комисионна за предсрочно погасяване съгласно Тарифата на банката, актуална към датата на предсрочно погасяване. Това вземане за дължимост на комисионна за предсрочно погасяване на кредита по своята същност има характера на отнапред уговорено обезщетение, което кредитополучателят ще дължи на банката при погасяване на отпуснатия кредит крайния падеж, което има за цел да обезщети вредите, които кредиторът ще претърпи от загубата на дохода, който би получил за срока на действие на договора за кредит, ако не беше прекратен, който е в размер на дължимата за този период възнаградителна лихва, т.е. има характер на вземане за неустойка. Ето защо и за да се породи задължение за заплащане на такава комисионна, тя трябва да бъде определена по размер по общо съгласие на страните в момента на сключване на договора. В случая се установява, че размерът на комисионната за предсрочно погасяване на кредита не е определен в съдържанието на самите общи условия, а в тях е налице препращане към тарифа на банката, която е приложима към сключваните от нея договори за кредит, в която е определен нейния размер.

Настоящият съдебен състав счита, че тарифата на „П.Б./Б./” ЕАД представлява по своята същност общи условия, при които банката сключва договори за кредит с юридически лица, доколкото в нея се съдържат отнапред установени от този търговец условия, касаещи определянето на размера на възнагражденията, които кредитополучателите се задължават да заплатят на банката за предоставените от нея услуги, както и на размера на обезщетенията, които тези лица се задължават да заплатят на банката при определени условия, включително и при упражнено право за предсрочно прекратяване действието на договора за кредит чрез погасяването му преди крайния падеж. Както беше посочено, договорът за банков кредит е формален, тъй като в чл. 430, ал. 3 ТЗ е предвидена писмена форма, като условие за неговата действителност, и следователно по отношение на него намира приложение императивната норма на чл. 298, ал. 2 ТЗ, съгласно която за да обвържат кредитополучателя установените от търговеца общи условия следва да са му били предадени при сключване на договора. Ето защо и за да се приеме, че условията, предвидени в изготвена от банката тарифа обвързват кредитополучателя и солидарните длъжници, трябва да се установи, че тази тарифа е била предадена на тези лица при сключване на договора за кредит. В тази насока се е произнесъл и ВКС с определение № 702 от 07.08.2014 г., постановено по № 4410 /2013 г. по описа на ВКС, I т.о., в което е прието, че тарифите на банките по своя характер представляват общи условия, както и че единственото условие, за да бъде обвързан кредитополучателя от правилата в тарифата за извършваните от една банка услуги, е тя да му бъде предадена към момента на подписване на договора за кредит.

В случая от изявленията, направени от ищците с чл. 4.3. от съдържанието на подписаното рамково споразумение, съдът приема за установено, че кредитополучателят и солидарните длъжници са получили тарифата за юридическите лица на „П.Б./Б./” ЕАД, която е била действаща към датата на неговото сключване, което е 29.04.2013 г. По делото няма представени доказателства при сключване на договора за кредит от 05.05.206 г., който е в изпълнение на подписаното рамково споразумение, на длъжниците да е предадена друга по съдържание тарифа, която е приета след 29.04.2013 г. С оглед на това съдът счита, че единствено тарифата, която е била действаща към 29.04.2013 г. е била предадена на ищците при сключване на договора за кредит и само тя е станала задължителна за тях и ги обвързва – само по отношение на нея е изпълнено изискването, установено с императивната правна норма на чл. 298, ал. 2 ТЗ, която поради този свой характер не може да бъде дерогирана с постигната между страните уговорка в обратен смисъл /настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл. 4.6., т. 4 от рамковото споразумение, която предвижда, че общите условия на банката и тарифата, която също има характер на общи условия, са задължителни за страните по сделката за банков кредит, без да им бъдат предавани противоречи на императивната разпоредба на чл. 298, ал. 2 ТЗ, поради което е нищожна и не поражда правни последици/.

В производството обаче не са представени от ответника доказателства, от които да се установява какво е съдържанието на тази тарифа, която е била действаща към 29.04.2013 г. и която кредитополучателите и солидарните длъжници са получили с подписването на процесното рамково споразумение за финансиране. Тарифата, която по своята същност представлява общи условия, няма характер на нормативен акт, поради което нейното съществуване и съдържание към релевантния момент трябва да бъде доказано по делото от страна на „П.Б./Б./” ЕАД, което дружество черпи права от предвидените в нея условия. По делото е представен само един документ, който представлява тарифа на банката, в който обаче е записано, че е в сила от 04.07.2016 г., а не към релевантния момент – 29.04.2013 г., поради което трябва да се заключи, че в него не са обективирани тези общи условия по отношение на размера на дължимите такси и обезщетения по договорите за кредит, които кредитополучателите са получили и приели в момента на сключване на рамковото споразумение.

От ответника не са ангажирани доказателства тарифата, която е в сила от 04.07.2016 г., да е предадена на ищците съгласно правилото установено в чл. 298, ал. 2 ТЗ, поради което и тя не може да ги обвърже. Това означава, че клаузите, предвидени в нея за определяне на размера на дължимата такса за предсрочно погасяване на кредита, не представляват част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит и съдържащите се в нея уговорки не могат да предоставят права и да създадат задължения, за който и да е от съдоговорителите, включително задължение за кредитополучателя и останалите лица, които са се задължили солидарно с него, да заплати такса за предсрочно погасяване на кредита в размер, посочен в клауза от тази тарифа.

Съгласие за това, че в тежест на кредитополучателя „Ф.С.“ ООД и останалите солидрани длъжници е възникнало задължение да заплатят на „П.Б./Б./” ЕАД такса за предсрочно погасяване на кредита, която е определена по размер и той е 5 % от усвоената част от кредита, но не повече от размера на оставащите лихви до падежа на кредита, не е постигната в нито една от клаузите от съдържанието на рамковото споразумение от 29.04.2013 г., нито пък в клаузите от съдържанието на договора от 05.05.2016 г. В тези два документа се съдържат само уговорки, с които е предвидено при какви хипотези не се дължи такса за предсрочно погасяване на кредита, но не и такива, с които да е постигнато съгласие относно размера на тази такса, представляваща по своята същност отнапред уговорено обезщетение за вреди, което трябва да е определено по размер в договора – в чл. 7.6. от рамковото споразумение е посочено, че такава такса не се дължи при предсрочно погасяване на който и да е отпуснат кредит в рамките на кредитния лимит, когато то е извършено със собствени средства, а в допълнителните условия от договора за кредит от 05.05.2016 г. е предвидено, че не се дължи такава такса за погасяването на конкретно отпуснат преди процесния кредит, който е този, предоставен съгласно договор 2 от 29.04.2013 г.

В обобщение трябва да се посочи, че между страните по процесната търговска сделка не е постигнато валидно съгласие за това какъв ще бъде размера на задължението, което ще възникне в тежест на ищците към ответника за заплащане на такса за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат по силата на договор от 05.05.2016 г. и рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г. Липсата на уговорка за размера на това задължение предвид неговия характер на неустойка означава липса на валидна договорна клауза за неговата дължимост, която да обвързва страните по процесната сделка за банков кредит. Следователно претендираното от „П.Б./Б./” ЕАД вземане за получаване на такса за предсрочно погасяване на кредита не е възникнало, което прави предявеният в процеса главен отрицателен установителен иск за признаване установено, че то не съществува, основателен.

В чл. 179, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че вписването на учредена ипотека се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. При тълкуване на посочената правна норма се налага изводът, че заличаването на вписаната ипотека представлява последица от уважаване на предявен пред съда иск. Този иск може да бъде или иск за установяване несъществуването на ипотечното право, защото когато то не съществува, то и вписването на ипотеката трябва да бъде заличено. Той може да бъде и иск за установяване, че обезпечените с ипотеката вземания не съществуват, тъй като когато обезпеченото вземане е изцяло погасено, погасено се явява и самото ипотечно право съгласно чл. 150 ЗЗД и следователно вписаната ипотека трябва да бъде заличена.

Предявеният в настоящия процес главен иск няма за предмет установяване несъществуване на ипотечното право, нито пък има за предмет установяване недължимостта на всички вземания, които са обезпечени с договорната ипотека, учредена от В.Х.П., с т. 2.2.4. от нотариален акт № 47, том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г. на нотариус Ю.Д.с район на действие РС – гр. Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич с вх. рег. № 4969/ 29.04.2013 г., които са вземания за главници до 1 000 000 евро, за възнаградителни лихви и за такси, дължими по договор 2 от 29.04.2013 г. и по всички бъдещи договори, които са сключени на основание рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г. Предмет на предявения главен установителен иск е недължимостта само на едно вземане – това за получаване от банката на сума в размер на 25 000 евро, представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита, което е възникнало въз основа на само един от договорите за кредит, които са сключени в изпълнение на рамковото споразумение  за финансиране, който е договор за кредит, сключен на 05.05.2016 г. Следователно с постановеното по този иск съдебно решение съдът няма да се произнесе нито по въпроса дали всички обезпечени с договора за ипотека вземания съществуват или не, поради което няма как и като последица от уважаване на предявения в процеса отрицателен установителен иск да бъде на правен извод, че ипотечното право, учредено с договор, сключен с нотариален акт № 47, том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г., е погасено поради погасяване на всички обезпечени вземания и да бъде  постановено заличаването на вписаната ипотека.

Предвид извода за основателност на главния иск, следва да се заключи, че в процеса не се е осъществило процесуалното условие, при настъпването на което съдът може да разгледа предявения в процеса евентуален установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че не съществува ипотечно право върху недвижим имот, представляващ поземлен имот- свинеферма с площ от 78, 586 дка., находящ се в с. Смолница, област Добрич, което е учредено от В.Х.П., с договор за учредяване на договорна ипотека, сключен с т. 2.2.4. от нотариален акт № 47, том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г. на нотариус Ю.Д.с район на действие РС – гр. Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич с вх. рег. № 4969/ 29.04.2013 г., за обезпечаване на вземане в размер на 25 000 евро - такса за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат по договор за кредит от 05.05.2016 г. ето защо този иск трябва да бъде оставен без разглеждане.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед изхода на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 3 133, 75 лв., от които 1 955, 83 лв. – платена държавна такса за разглеждане на иска, 200 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и 977, 92 лв. - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от „Ф.- СИС” ООД, с ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, „Ф.– СИС БГ” ООД, с ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, С.Х.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, офис 3, и В.Х.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, офис 3, срещу „П.Б./Б./” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, че „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П. НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на „П.Б./Б./” ЕАД сума в размер на 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/, представляваща такса, дължима за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат по писмен договор за финансиране, сключен на 05.05.2016 г. и съгласно рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П. срещу „П.Б./Б./” ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че в полза на „П.Б./Б./” ЕАД не съществува ипотечно право върху недвижим имот, представляващ поземлен имот- свинеферма с площ от 78, 586 дка., находящ се в с. Смолница, област Добрич, което е учредено от В.Х.П., с договор за учредяване на договорна ипотека, сключен с т. 2.2.4. от нотариален акт № 47, том 4, рег. № 4684, нот. дело № 598/ 29.04.2013 г. на нотариус Ю.Д.с район на действие РС – гр. Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич с вх. рег. № 4969/ 29.04.2013 г., за обезпечаване на вземане в размер на 25 000 евро - такса за предсрочно погасяване на кредита, отпуснат по писмен договор за финансиране, сключен на 05.05.2016 г. и съгласно рамково споразумение за финансиране № 251-РС-902946/ 29.04.2013 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.Б./Б./” ЕАД да заплати на „Ф.- СИС” ООД, „Ф.– СИС БГ” ООД, С.Х.П. и В.Х.П. сума в размер на 3 133, 75 лв. /три хиляди сто тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: