РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. гр.Мадан, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100033 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съдът е сезиран с искова молба от М. С. ИЛ., чрез пълномощника адв. Б.М. против Е.
А. У., С. Я. П., Р. ЯС. Ч., АС. Х. К., Ш.Х. Ф. (Р. Х. Ф.), с която е предявен иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.М., одобрена със заповед РД-
18...г на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-... г.
на началник СГКК гр. С., находящ се в гр.М., ул. „П.” кв. „М.” с площ 255 /двеста петдесет и
пет/ кв.метра при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***, *** и *** на
основание придобивна давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответниците предварителен
договор за продажба на недвижим имот на 15.11.2011 година в гр. М. при условията на
чл.19 от ЗЗД относно описания по-горе недвижим имот. Всички задължения по този
Договор от страна на ищеца били изпълнени, включително и за заплащане на цялата
уговорена цена в размер на 5000,00 лева в срок до 31.12.2011 година. При сключване на
Договора изплатил на продавачите сумата от 4000 лева, което било удостоверено със
подписване на самия договор, а на 05.12.2011 г. изплатил в брой сумата от 1000 лева, за
което му била предоставена декларация – разписка. Срокът за сключване на окончателен
договор бил определен до 31.01.2012 година. До изтичането на този срок ответниците не се
били снабдили с документи за сделката и така и не се стигнало до сключване на окончателен
договор. Със сключването на предварителния договор му било предоставено владението на
имота, за което било уговорено в чл.5 ал.2 от същия договор. От 15.11.2011 година до
сегашния момент ищецът упражнявал фактическата власт върху имота, ползва го и го
владеел като собствен, въпреки че не бил сключен окончателен договор. До 15.11.2021 г.
ищецът бил придобил правото на собственост по силата на чл. 79 и сл. от ЗС в резултат на
10 годишно непрекъснато и спокойно давностно владение. Всички продавачи знаели, че той
владее имота от свое име и като собственик и досега никой не му бил оспорвал правото на
собственост. На 14.01.2022 година в отсъствието на ищеца един от ответниците Р. ЯС. Ч.,
поставил трасировъчни колчета заедно с геодезист, за да демонстрира на ищеца, че
претендира имота. След разговор по телефона той заявил на ищеца, че желае да си постави
1
каравана в имота и не признава правата му на собственик. Това оспорване било след срока
по чл. 79 ЗС, с изтичането на който ищецът придобил правото на собственост на давностно
владение. Това обстоятелство предпоставяло интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. ЯС. Ч., чрез
назначения особен представител адв. Й.Х., с който взема становище за неоснователност на
иска. Посочва, че в предварителния договор от 15.11.2011 г. и в разписката от 05.12.2011 г.
ответникът М. С. ИЛ. се сочи като представляващ фирмата ЕТ „С. – М.И.“ ЕИК ***, при
уговорките по предварителния договор, както и разплащанията касаят фирмата ЕТ,
представлявана от М.И.. Освен това посочва, че предварителният договор от 15.11.2011 г.,
на който ищецът се позовава бил невалиден и нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради
липса на съгласие и неспазване на предписаната от закона форма, същият не съставлявал
годно доказателствено средство за доказване на придобивна давност, считано от дата на
сключване на договора, който не можело да се приеме като достоверна дата за началото на
десет-годишната придобивна давност. В случая не се представяло писмено споразумение, в
което да се уговори друг срок за изповядване на сделката, нито била налице обективна
невъзможност за сключване на окончателен договор. Никой от договарящите, вкл. и
купувача по предварителния договор ЕТ С. М.И. в качеството му на управляващ и
представляващ фирмата не бил направил искане за обявяване на предварителния договор за
окончателен. Освен това представеният предварителен договор не бил подписан от
купувача. Ищецът не бил страна по предварителния договор от 15.11.2011г. Оспорват се
като невалидни представените с исковата молба писмени доказателства: скица за поземлен
имот от 05.08.2011 г., удостоверения за наследници, вкл. и разписка от 05.12.2011 г.
Посочва, че процесния имот е бил и продължава да бъде собственост на наследниците на А.
Ш. Ч.. В случая не е било налице предаване на владението въз основа на предварителния
договор, тъй като същият не можело да се приеме за сключен, същият бил невалиден и
нищожен и не пораждал никакви правни последици. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от останалите
ответници Е. А. У., С. ЯС. П., АС. Х. К., Ш. Х. Ф. (Р. Х. Ф.).
В о.с.з. от 29.06.2022 г. ответниците АС. Х. К. и Ш. Х. Ф. (Р. Х. Ф.) се явяват лично и
признават иска. Останалите ответници Е. А. У., С. ЯС. П. не се явяват в съдебно заседание,
не вземат становище по иска. Ответникът Р. ЯС. Ч. в о.с.з. се представлява от адв. Й.Х..
Взема становище за неоснователност на иска.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Наведеното от ищеца придобивно основание давностно владение е оригинерно такова
и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от
закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) -
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене.
Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я
държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради
трудността за доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с
оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на
неизвестен факт, а именно - субективния признак на владението - намерението да се държи
вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението -
упражняването на фактическа власт върху вещта. Както при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на
чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл.79, ал.2 ЗС. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 15.11.2021 г., сключен между продавачите Н.С. Ч., Е. А. У. (О.), С.Я. Ч., Р. ЯС. Ч.,
АС. Х. К., Ш. Х. Ф. (Р. Х. Ф.), от една страна в качеството на продавачи и ЕТ С.- М.И.,
представлявано от М. С. ИЛ., в качеството на купувач от друга. Предмет на договора е
2
задължението на страните да сключат окончателен договор, с който продавачите да
прехвърлят собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр.М., одобрена със заповед РД-18... г на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед № КД-14-... г. на началник СГКК гр. С., находящ се в гр.М.,
ул. „П.” кв. „М.” с площ 255 /двеста петдесет и пет/ кв.метра при съседи на имота:
поземлени имоти с идентификатори: ****, а купувача да заплати сумата от 5000 лева, от
която сума 4000 лева в деня на подписване на предварителния договор, като договорът
служи за разписка за платената сума, както и сумата от 1000 лева – платима в срок до
31.12.2011 г. Предварителния договор е подписан от ответниците АС. Х. К., Р. ЯС. Ч., Ш. Х.
Ф. (Р. Х. Ф.), С. ЯС. П., ЕМ. ЯС. УР..
На поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът М.И. отговори, че договорът
е бил сключен от името на ЕТ „С.-М.И.“. Към момента фирмата е обявена в несъстоятелност
и трябва да бъде заличена. Фирмата не съществувала в момента. Процесният имот ищецът
го владял и като ЕТ, а след това и като физическо лице. Цехът бил закупен от Община
Мадан през 2008 г. В този имот влизало едно място, за което ответниците говорили, че не му
трябвало. Предварителния договор е подписан през 2011 г. При подписване на договора
трябвало да се плати определена сума, след което и доплащане. Цялата сума от 5000 лева
била получена от ответниците. Тяхно задължение било да се мине през нотариус, но те не
могли да се съберат. Ответниците поели ангажимент, защото били много хора, трябвало да
се съберат много документи и след това да го извикат за подписване на договора. Това не се
случило. До началото на тази година ищецът нямал никакви проблеми с мястото. Началото
на тази година видял геодезист, който дошъл и забивал колчета. Ищецът се обадил на
ответника Р.Ч. да потърси информация, но последният му заявил, че има претенции. Заявил
му, че това място му трябвало сега, щял да слага каравана.
В същото съдебно заседание е разпитан свидетелят М. К., който заяви пред съда, че
службата му е точно до цеха на ищеца. От 1991 г. свидетелят работил в здравната служба
там. Спорното място се намирало непосредствено до здравната служба и под дърводелския
цех на ищеца. Това място представлявало една лента, едно разстояние по дължината на
цеха, точно под цеха, успоредно на цеха и това място се ползвало откакто свидетелят бил на
работа там, като се товари и складира дървен материал. На това място нямало нищо
построено. Не било и нива, не се оре и не се сее. Ползвало се за дейността към цеха, а цеха
се занимава с дървообработване. От 1991 г. свидетелят имал спомени, че така се ползва
имота. Ищецът му бил споменавал, че закупил това място, но не бил предприел действия да
разширява цеха. Мястото се използвало от ищеца, свидетелят не бил виждал друг да го
използва. Ищецът го използвал заради цеха, от 1991 г. Познавал Р.Ч., но не го бил виждал
никога в имота. Мястото било непосредствено под дърводелския цех, който бил на по-
високо ниво от това място. От западната страна бил цеха, от източната страна – път, който
минавал покрай лечебницата, където работил свидетеля, на края на имота имало градина,
която била на физическо лице. В южната посокоа имало място, което се ползвало за
вторични суровини. В южната посока мястото било празно, никой не го ползвал. М. ползвал
процесното място от 1991 г., откакто свидетелят бил там, и продължавал да го ползва
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят С. Т., която заяви, че в процесното място преди
имало бункер за трици и железа, преди да го закупят. След като го закупили, го изчистили-
може би имало 10 години. Въпросното място било обрасло с трева, под самото място имало
черен път. Със свидетелката били съседи и минавали по този път. В момента в спорното
място имало паркирано ремарке в тревата. Не се осъществявала никаква дейност. Ремаркето
било на ищеца. От едната страна процесния имот граничи с черен път, а от другата страна с
имота на свидетелката, който представлявал градина и имало ограда между имота на
свидетелката и имота на ищеца. От другите две страни имотът граничи с ветеринарна
лечебница и с дърводелския цех на ищеца. В имота на ищеца имало дърводелска
работилница, използвал го за гатер. Спорния имот се ползвал от ищеца откакто е закупен,
може би от 10 години, но можело и да е повече. Дърводелския цех се ползвал от ищеца от
много отдавна, със сигурност преди 2000 г. Към гатера имало бункер за трици, той го
използвал. Спорното място не се е ползвало от никой друг. Не знаела за спорове между
ищеца и ответниците. Ответникът Р.Ч. не го познавала, виждала го само веднъж през тази
година, когато бил дошъл да мери имота. Р. нищо не бил поставял, казал, че ще поставя
каравана, но така и не я докарал. Р.Ч. бил докарал геодезист за поставяне на колчета.
3
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като обективни,
житейски логични, а и кореспондиращи на останалия доказателствен материал.
Представено е копие от Решение № ***/09.12.2002 г. на Върховен административен
съд по адм. дело № ***/2022 г., с което е оставено в сила решение № ***от 23.04.2002 г. по
адм. дело № ***г. на ОС Смолян, по силата на което собствеността върху процесния
недвижим имот е възстановена на наследниците на А. Ш. Ч. – Н. С. Ч., Е. А. О., С.Я. Ч., Р.
ЯС. Ч., АС. Х. К. и Р. Х. Ф..
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Наличието на правен интерес се обуславя от
формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв
обем ще потърси искова защита. Ищецът аргументира правен интерес от заявения иск,
навеждайки фактически твърдения за осъществяване на фактическа власт от 2011 г. до 2021
г. върху процесния недвижим имот, собствеността върху който с цитираното по-горе
Решение на Окръжен съд Смолян е възстановена на ответниците като наследници на А. Ш.
Ч.. От представените по делото удостоверения за наследници е видно, че наследници на А.
Ш. Ч. са били А. Ш.в А., Н. Ш. К., Б. М. Д.. Ответниците са наследници на починалия А. Ш.
А., като АС. Х. К. и Ш. Х. Ф. (Р. Х. Ф.) са негови дъщери, а останалите ответници ЕМ. ЯС.
УР., С.Я. Ч., Р. ЯС. Ч. са негови внуци. Правният интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск се обуславя и от обстоятелството, че един от наследниците – Р. ЯС. Ч. е
оспорил правото му на собственост върху процесния недвижим имот, като е ангажирал
геодезист да постави трасировъчни колчета, което съдът намира за доказано по делото
кредитирайки показанията на св. С. Т., която притежава недвижим имот в съседство с
процесния. С оглед изложеното предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
Разпределението на доказателствената тежест при иск по чл.124 от ГПК, изисква в
качеството на страна, заявяваща право на собственост върху имота, да установи по пътя на
главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от
него придобивно основание. Твърденията, поддържани от ищеца за възникване на
придобивния способ са, че правото на собственост е придобито чрез упражнявано
необезпокоявано и непрекъснато давностно владение повече от 10 години. Релевантен за
спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху процесния
имот към момента на установяване на владение от ищеца. За придобиване чрез давност
необходимо е законно владение, а владението е законно, когато то е постоянно
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена. На осн. чл. 68 от ЗС установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено
следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го
свои.
От представените по делото доказателства е видно, че ответниците (заедно с Н. С. Ч.,
починала на 07.08.2019г.) са се легитимирали като собственици на процесния недвижим
имот към момента на установяване на владението от страна на ищеца, а именно през 2011 г.
Между страните е сключен предварителен договор от 15.11.2011 г., въз основа на който на
ищеца е било предадено владението върху процесния недвижим имот. Въпреки че по делото
са налице данни, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху процесния имот от 1991
г./ в този смисъл показанията на свидетеля М. К./, с оглед съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства съдът намира, че ищецът е започнал да владее имота през 2011 г. –
след сключване на процесния предварителен договор с ответниците. Владението е
съзнателен акт, субективен елемент, обхващащ наличието на представи и желания, насочени
към установяване и придобиване на права, които обаче следва да бъдат обективирани чрез
волево изявление, насочено към други, с цел да се разкрият тези представи и желания. В
настоящия случай в периода до 2011 г. ищецът е упражнявал фактическата власт върху
имота като държател, доколкото през 2011г., е сключил предварителен договор с
ответниците, с който е признал правата им по отношение на процесния недвижим имот,
собствеността върху който им е била възстановен през 2002г. Упражняването на фактическа
власт, при зачитане на правата на ответниците върху процесния недвижим имот изключва
субективния елемент на владението. На 15.11.2011 г. със сключването на предварителния
договор с ответниците владението върху имота му е предадено съгласно чл. 5, ал. 2 от
4
договора. Ето защо считано от 15.11.2011 до 15.11.2021 г. ищецът е упражнявал
фактическата власт върху имота, в качеството на владелец. По делото не се установява през
посочения период ищецът да е загубил фактическата власт върху имота, или владението му
да е обезпокоено по какъвто и да е начин. Предвид изложеното на осн. чл. чл.79, ал.1 от ЗС
ищецът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, с оглед на
което предявеният иск следва да бъде уважен.
Не се споделят изложените от назначения на особения представител на ответника
Р.Ч. доводи, че доколкото процесният предварителен договор е сключен от ищеца в
качеството му на ЕТ С. М.И.“, ищецът не е носител на права и задължения по него и не му е
предадено владението върху процесния недвижим имот. Признаването на търговско
качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред
него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право,
но без да е налице нов правен субект /в т.см. Решение № 80/26.07.2012 г. по т.д. № 287/2011
г., I т.о. на ВКС./. При това положение и доколкото ФЛ и ЕТ не са различни правни субекти,
то същите не биха могли отделно един от друг да упражняват владение върху процесния
недвижим имот. Предвид изложеното е ирелевантно обстоятелството, че ищецът е сключил
предварителния договор в качеството му на ЕТ.
Съдът намира за неоснователно въведеното от особения представител на ответника
възражение за нищожност на процесния предварителен договор. Визираното от ответника
основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД е свързано с отсъствие на
съгласие от някоя от страните. В случая договора е подписан от ответниците, като
авторството на документа не е оспорено от тях, с оглед на което същите са валидно
обвързани от постигнатите договорености. В мотивите по т.2 на Тълкувателно решение №
5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, е изложено, че „липсата на
съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е тежък порок на сделката, който е налице,
когато волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например –
изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен
пример и др. По делото липсват твърдения, както и доказателства за наличието на подобна
хипотеза. Посоченото основание е свързано с отсъствие на правно валидна воля и съгласие
за сключването на договора, като ответникът не е материално правно легитимиран да
въвежда възражение за липса на съгласие на насрещната страна за сключване на договора.
Дори и да се възприеме тезата на особения представител на ответника Р.Ч., че с оглед
липсата на подпис от страна на ищеца процесният предварителен договор е нищожен
поради неспазване на предписаната от закона писмена форма, то в този случай
представеният документ - Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
не е лишен от правно значение, доколкото същият носи подписите на ответниците,
обективира изявление от тяхна страна за предаване на владението върху имота на ищеца,
като по този начин установява релевантния по настоящия правен спор факт, а именно, че до
тяхното знание е доведено намерението на ищеца да владее имота за себе си, считано от
посочената в документа дата – 15.11.2011 г. Ето защо на осн. чл. чл.79, ал.1 от ЗС с
изтичането на десетгодишния период от 15.11.2011 г. до 15.11.2021г., през който ищецът е
владял имота, последният е придобил правото на собственост по давност, с оглед на което
предявеният иск следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски.
Същите се констатираха от съда в размер от 560 лева – платено адвокатско възнаграждение,
50 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – възнаграждение за особен представител.
По отношение на ответниците А.К. и Ш. Ф. са налице кумулативно предвидените
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване от отговорността им за заплащане на
разноски, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че същите с
поведението си не са дали повод за завеждане на иска и в о.с.з. от 29.06.2022 г. се явяват
лично и признават същия.
По отношение на ответниците С. ЯС. П. и ЕМ. ЯС. УР. не са налице основанията на
чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването им от отговорност за разноски, доколкото същите не
са се явили в открито съдебно заседание, с оглед изслушване на становището им дали
оспорват или признават иска, нито са депозирали писмено становище в този смисъл. С
оглед изложеното посочените ответници, заедно с ответника Р. ЯС. Ч. следва да бъдат
5
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 560 лева – платено адвокатско възнаграждение и 50
лева – заплатена държавна.
По отношение на платената от ищеца сума от 300 лева – разноски за особен
представител на ответника Р. ЯС. Ч., същата на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде
възложена в тежест на ответника Р. ЯС. Ч. по предявеният против последния субективно
съединен иск, доколкото същият е станал повод за провеждане на процедура по чл. 47 от
ГПК и реализиране на посочените разноски от страна на ищеца.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Я. УР., ЕГН **********, с
адрес: с. З., общ. Р., обл. П., ул. „26-та“ № 14, С. ЯС. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„Св. П.“ № ..., Р. ЯС. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. Я. № ..., АС. Х. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. М., ул. Т. № .., и Ш. Х. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „Я.“
№ ..., че М. С. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М., ул. „С.“ № ... е собственик на
основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по
кадастралната карта на гр. М., одобрена със заповед РД-18-*** г на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-*** г. на началник СГКК гр.
С., находящ се в гр. М., ул. „П.” кв. „М.” с площ 255 /двеста петдесет и пет/ кв.метра при
съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ******.
ОСЪЖДА Р. ЯС. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. Я. № ...., Е. Я. УР., ЕГН
**********, с адрес: с. З., общ. Р., обл. П., ул. „...“ № .. и С. ЯС. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Св. П.“ № ..., да заплатят на М. С. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: с. С.,
общ. М., ул. „С.“ №... сумата от 610 лева (шестстотин и десет лева), представляващи
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Я. Ч., ЕГН **********, с адрес ггр. М., ул. Я. № ... да заплати на М. С.
ИЛ., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М., ул. „С.“ № ... сумата от 300 лева(триста лева),
представляващи направени разноски по делото за депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6