№ 5331
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110141980 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. А. Б. срещу
ФИРМА, ЕИК ******** и ФИРМА, ЕИК ********.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
всеки един от тях.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е нередовна, доколкото
същата е подписана от адв. М. Д. от САК, но към нея не са представени
доказателства за надлежно учредена представителна власт на процесуалния
представител - не е приложено пълномощно, предвид което на страната следва
да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност,
като му се укаже, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба
ще бъде върната. Въпреки това, с оглед процесуална икономия, съдът намира,
че следва да изготви проект за доклад по делото и да насрочи делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза е основателно, с изключение на въпроси по т. 5, т. 8 и т. 9,
отговорите на които не изискват специални знания от областта на
счетоводството.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 230756/15.07.2024 г.,
1
подадена от Т. А. Б., чрез адв. М. Д. от САК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи доказателства за валидно учредена представителна власт на адв.
М. Д. от САК, доколкото исковата молба е подписана от последния, но не е
представено пълномощно за представителна власт в негова полза, като му
УКАЗВА че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде
върната.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект
за доклад на делото:
Предявени са от Т. А. Б. срещу ФИРМА и ФИРМА обективно и субектно
кумулативно съединени искове, както следва:
1. установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
*******/19.08.2022 г., сключен между Т. А. Б. и ФИРМА, поради
противоречието му със закона, в условията на евентуалност на отделни негови
клаузи, а именно на клаузата на чл. 4 от договора за заем, предвиждаща
предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок поради противоречието й с
добрите нрави, както и на клаузата на чл. 2, т. 8 от договора за заем,
определяща ГПР, поради противоречие със закона.
2. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
*******/19.08.2022 г., сключен между Т. А. Б. и ФИРМА във връзка с Договор
за паричен заем № *******/19.08.2022 г., поради липса на основание като
обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност на отделни негови
клаузи, а именно на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
гаранция, предвиждаща възнаграждение на гаранта поради противоречие със
закона и добрите нрави.
3. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника ФИРМА да заплати на ищеца сумата от 200 лева,
представляваща общата стойност на извършени към ответното дружество
плащания при начална липса на основание за същите, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.07.2024 г. до изплащане
на вземането.
Ищецът Т. А. Б. твърди, че на 19.08.2022 г. е сключил с ответното
дружество ФИРМА Договор за паричен заем № *******. Съгласно чл. 2 от
договора страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 1000 лева,
при фиксиран лихвен процент в размер на 30 %, ГПР в размер на 32,06 %, със
срок на погасяване – 10 седмици, с равни погасителни вноски в размер на
103,20 лева. Съгласно чл. 2, т. 7 от договора за заем за целия срок на договора
ищецът се задължил да върне по заема сума в общ размер на 1032 лева. В чл. 4
от договора за заем било уговорено, че ищецът се задължавал, в срок от три
дни от сключване на договора за заем, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да
отговаря на следните условия: да представят служебна бележка от
2
работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото
да е минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са
поръчители по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки
последните две години, да имат чисто ЦКР или една година назад да са със
статус не по лош от „Редовен“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателят
или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, на същия ден и
час, ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство №
*******/19.08.2022 г. с ФИРМА, по силата на чл. 3, ал. 1 от който ищецът се
задължил да заплати допълнително възнаграждение на гаранта в размер на
168 лева, което било включено в погасителния план към договора за заем и
разсрочено на 10 равни вноски в размер на 16,80 лева, съответно размерът на
всяка една погасителната вноска по заема станал 120 лева. Посочва, че в
резултат на сключения договор предоставяне на гаранция общата сума, която
ищецът следвало да върне в полза на заемодателя била в размер на 1200 лева,
т. е. било налице оскъпяване на заема с 20 %. Твърди, че е погасил
задълженията си по договора за заем, като извършвал плащания в брой на каса
в офис на ответника ФИРМА. Твърди, че договорът за заем е недействителен
поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. В тази връзка посочва, че
ГПР по заема не съответства на действително приложения такъв. Сочи, че
възнаграждението по процесния договор за гаранция не било включено в
размера на ГПР по заема с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото ако същото се включи, то размерът на ГПР би бил доста на 50 %.
Навежда, че посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително
прилаганият водело до нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало
заблуждаваща търговска практика, която не позволявала на потребителя да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Сочи, че договорът за заем е нищожен и поради заобикаляне на забраната на
чл. 19, ал. 2 ЗПК, доколкото в ГПР по същия не били взети предвид общите
разходи по кредита, като такъв бил и разходът за възнаграждение за
поръчителство. Твърди, че процесният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен, като лишен от правно основание, доколкото в полза на потребителя
не се предоставяла услуга. Сочи, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен и като обезпечаващ нищожна кредитна сделка,
както и накърняващ добрите нрави и развива подробни съображения в тази
насока. Излага аргументи и за нищожност на отделни клаузи от процесните
договори. Сочи, че надплатил по договора за кредит в полза на ответника
ФИРМА сумата в размер на 200 лева, която била недължимо платена.
При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата
молба моли съда да уважи предявените искове. Претендира съдебни разноски,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ФИРМА, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че
договорът за заем е сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК,
3
респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща
предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице скрито завишаване на
ГПР, доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички
разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР и
общата дължима сума по кредита били изчислени към момента на сключване
на договора за заем. Навежда, че доколкото предоставянето на обезпечение не
било необходимо условие за предоставяне на заемната сума от заемодателя,
заемополучателят по собствена воля е решил да обезпечи задължението си по
договора за заем, то възнаграждението за поръчителство не било част от
общия разход по кредита, поради което и не следвало да се включва в ГПР.
Оспорва и твърденията на ищеца за нищожност на отделни клаузи от
процесния договор за заем, за което излага подробни аргументи. Оспорва и
исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 200 лева. Посочва,
че общата дължима сума по кредита била в размер на 1032 лева, като същата
била получена от ответното дружество на валидно правно основание, а
именно за погасяване на задълженията по процесния договор за заем. В тази
връзка излага аргумент, че ако процесният договор за заем бъде обявен за
недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК потребителят връщал само
чистата стойност на кредита, респективно ответното дружество би дължало на
ищеца само сумата в размер на 32 лева.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ФИРМА, с който предявените искове се оспорват по допустимост
и основателност. Счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на
правен интерес от ищеца, доколкото същият нямал интерес от възстановяване
на платеното по нищожния договор. По същество оспорва иска като
неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че Договорът за
предоставяне на гаранция не попадал в обхвата на ЗПК. Твърди, че процесният
договор е действителен и отговаря на изискванията на закона, като валидно
сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите
институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която е
регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство)
срещу съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен при
спазване на всички законови изисквания и не страда от твърдяните пороци, за
което излага подробни аргументи.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК срещу „ФИРМА“ АД е да докаже сключването
на процесния Договор за паричен заем № *******/19.08.2022 г. с посоченото в
исковата молба съдържание, включително, че част от съдържанието на същия
е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в
4
клаузата обезпечения, както и клауза, определяща ГПР, както и че договорът е
нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника ФИРМА е да докаже
наличието на валидно правоотношение по договор за заем, както и че клаузата
на чл. 4 от договора за заем, предвиждаща предоставяне на обезпечение в 3-
дневен срок, както и клаузата на чл. 2, т. 8 от договора за заем, определяща
ГПР, са валидни, респективно, че са индивидуално уговорени.
В доказателствена тежест на ищеца по иска чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД
срещу ФИРМА е да докаже, че между страните е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № *******/19.08.2022 г. с посоченото в исковата
молба съдържание, включително, че част от съдържанието на същия е клауза,
предвиждаща заплащане на възнаграждение на гаранта, както и че същия е
нищожен поради липса на предмет на договора; по евентуалния иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, предвиждаща
възнаграждение на гаранта поради противоречие със закона и добрите нрави,
ищецът следва да докаже нищожност на разпоредбата на посочените
основания.
В доказателствена тежест на ответника ФИРМА е да докаже
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на
гаранция, в това число и наличието на валидна клауза на чл. 3, ал. 1 от същия,
предвиждаща заплащане на възнаграждение на гаранта, респективно, че
клаузата е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника ФИРМА посочената в
исковата молба сума.
В тежест на ответника ФИРМА по иска с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД е да докаже наличие на валидно основание да задържи сочената
парична сума.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: че между Т. А. Б. и ФИРМА е сключен
Договор за паричен заем № ******* от 19.08.2022 г. със соченото от ищеца
съдържание; че между Т. А. Б. и ФИРМА е сключен Договор за предоставяне
на гаранция № ******* от 19.08.2022 г. със соченото от ищеца съдържание.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени
към исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачите, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 350 лева,
вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М., която да бъде уведомена за
поставените задачи след представяне на доказателства за внесения депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.03.2025 г.
5
от 10:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото
определение, а ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6