Номер 7524.08.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораIII Наказателен състав
На 24.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Соня Х. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Д. Стоянова
Секретар:Иванка Г. Георгиева
Прокурор:Ваня Меранзова Керанова-Робакова (ОП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Соня Х. Каменова Въззивно частно наказателно дело №
20205500602161 по описа за 2020 година
Производството е по чл.163, ал.1 от Закона за здравето.
С Решение № 233/22.07.2020 г. по ЧНД № 672/2020 г. по описа на
Районен съд – Казанлък, е постановено настаняване на Б. Б. Б. , ЕГН
**********, страдащ от “параноидна шизофрения”, на задължително лечение
в Специализирано здравно заведение – Център за психично здраве – Стара
Загора, за срок от един месец.
В решението е посочена Н.Х.М. – майка на настанения на
задължително лечение, като лице за изразяване на информирано съгласие.
В срока по чл.163, ал.1 от НПК горепосоченото решение е
обжалвано от освидетелстваното лице.
В жалбата са развити оплаквания за липса на законовите основания
за настаняване на освидетелстваното лице на задължително лечение.
ИСКАНЕТО е за отмяна на решението и за постановяване на ново, с
което да бъде оставено без уважение искането на Районна прокуратура –
Казанлък за настаняване на жалбоподателя на задължително лечение.
Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са
налице основания за отмяна или изменение на обжалваното решение, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 165 от Закона за
здравето във връзка с чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка
на решението, както и по наведените във въззивната жалба оплаквания, и
прие следното:
Производството пред Районен съд – Казанлък е по реда на чл.157 от
Закона за здравето и е образувано по предложение на Районна прокуратура –
Казанлък във връзка с преписка № 1725/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – Казанлък, началото на която е сложено с жалба вх. №
1725/02.06.2020 г. от част от живущите в блок № 11, вх. „Б“, кв.“Васил
Левски“, град Казанлък срещу съседа им Б. Б. Б. , живеещ в апартамент 7 на
същия вход. Оплакванията в жалбата са за изпращани от съседа им
заплашителни есемеси; за това, че хвърлял кухненска посуда на етажното
пространство и стълбището срещу придвижващите се по него хора; че режел
кабелите за интернет на съседите си; че пишел жалби от името на едни
съседи срещу други, без знанието и съгласието на първите от тях. По тази
жалба е извършена проверка на място от мл.полицейски инспектор в група
„ТП Север“ при РУ – Казанлък, в хода на която са снети писмени сведения от
съседи на Б. Б. Б. , а така също и от последния, като резултатът от проверката
– потвърждаващ съобщеното в жалбата, е обобщен в Справка рег.№ 284р-
16427/26.06.2020 г. до Началника на РУ – Казанлък. В справката е посочено
още и че от живущите са събрани сведения за това, че в някои от случаите
поведението на Б. Б. Б. се изразявало в непровокирани от съседите му викове
и крясъци, блъскане по стените и пода.
По делото е налична епикриза на Б. Б. Б. , от която е видно, че през
периода от 20.02.2017 г. до 13.03.2017 г. е бил хоспитализиран, след като е
постъпил на доброволно лечение в Многопрофилна болница за активно
лечение по неврология и психиатрия „Св.Наум“ – град София, където му е
била поставена диагноза: F42.1 с преобладаване на компулсивни действия
(натрапливи ритуали), придружаващо заболяване: базедова болест. Б. Б. Б. е
търпял лечение и в „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД – град
Стара Загора, видно от епикриза от това лечебно заведение през периода от
19.11.2019 г. до 19.12.2019 г., където е бил настанен за принудително такова,
въз основа на решение на Районен съд – Казанлък. Вписаната в епикризата
окончателна диагноза е обсесивно-компулсивно разстройство с
преобладаване на компулсивни действия.
За изясняване на обстоятелствата относно психичното здраве и
обусловената от него опасност на лицето, чието принудително настаняване се
иска, е назначена от първоинстанционния съд съдебно-психиатрична
експертиза. Заключението на вещото лице е, че освидетелстваният Б. Б. Б. ,
който е 30-годишен мъж, без обективни данни за фамилна обремененост с
психични заболявания, с висше образование, неработещ, страда от психично
заболяване: параноидна шизофрения, диссимулиран параноиден синдром с
елементи на натрапливости, код по МКБ F20.0. Вещото лице д-р И.Г.Н. след
пояснения с какво се отличават шизофренните разстройства, направено във
връзка с проявите на лицето, чието настаняване на задължително лечение се
иска, заключава, че болестното мислене и поведение на Б. Б. Б. могат да го
направят опасен най-вече за околните, а в по-малка степен и за самия него.
Вещото лице е изложило и извод, че освидетелстваният не е способен да
изразява информирано съгласие за лечението си.
В заключението на д-р И.Г.Н. е посочено и, че проявите на
освидетелстваното лице налагат настаняването му в психиатрично отделение
– Център за психично здраве, град Стара Загора.
Различието в диагнозата, поставена от д-р И.Г.Н. и тази при
последното болнично лечение на лицето, чието настаняване се иска,
несъмнено е от значение и подлежи на уточняване, но не променя
констатациите относно проявите на Б. Б. Б. във връзка с които е инициирано
настоящото производство.
Показанията на свидетелката Н.Х.М. – майка на освидетелствания Б.
Б. Б. , която отрича отклоненията в поведението на сина си, не са достатъчни,
за да оборят гореизложения извод, основан на установените факти по делото.
Имайки предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, тъй както е приел и първоинстанционният съд, че са налице и двете
кумулативно предвидени предпоставки на чл.155 от Закона за здравето. От
заключението на съдебно – психиатричната експертиза, което въззивният съд
кредитира изцяло като добросъвестно и компетентно изготвено, се
установява, че Б. Б. Б. страда от психично заболяване по смисъла на чл.146,
ал. 1, т. 1 от ЗЗ, в резултат на което понастоящем е опасен за околните, а в по-
малка степен и за себе си. Оттук следва и неоснователността на изложените в
жалбата доводи за отсъствие на законовите предпоставки по чл.155 от Закона
за здравето, по–конкретно - за липса на опасност освидетелстваният да
извърши действия, застрашаващи близките му и околните, и собственото му
здраве.
Отделно от горното, при проверката на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд не констатира допуснати от районния съд
процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна.
В обжалвания съдебен акт обаче първоинстанционният съд е
пропуснал да определи, тъй както изисква чл.162, ал.2 от Закона за здравето,
а именно формата на лечение – амбулаторно или стационарно.
Съобразявайки се с експертното становище на д-р И.Г.Н. в което е
посочено актуалното състояние на освидетелстваното от него лице, както и с
пояснението на вещото лице, че несъдействието на терапията задълбочава
поведенческите отклонения и повишава риска от агресивни и/или
автоагресивни прояви, както и развитието на личностовата промяна,
въззивният съд приема, че формата на лечение следва да бъде стационарна.
Гореизложеното налага обжалваното решение да бъде изменено,
като бъде допълнено чрез посочване на стационарна форма на лечение, а в
останалата част – потвърдено.
Водим от всичко гореизложено, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 233/22.07.2020 г. по ЧНД № 672/2020 г. по
описа на Районен съд – Казанлък, като ДОПЪЛВА същото, определяйки
стационарна форма на лечение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________