РЕШЕНИЕ
№ 11.07.2016 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав
На десети юни, две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: С.М.
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №712 по описа
за 2016 година.
Подаден е
иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, от “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков”№19,ет.2, срещу А.Б.П.,
ЕГН- ********** ***.
В
подадената от ищеца искова молба се твърди, че съгласно Договор за кредит за
текущо потребление от 27.04.2007г., „БАНКА ДСК" ЕАД била предоставила на ответника А.Б.П. кредит в
размер на 18 500.00 лв. /осемнадесет хиляди и петстотин лева/, при лихва и
други условия, подробно уговорени с договора за кредит. „БАНКА ДСК" ЕАД е
изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 18 500.00 лева, която сума била
усвоена от кредитополучателя по негова банкова сметка.
***а за
кредит от 27.04.2007г. било обезпечено с Договор за залог на бъдещо вземане от
27.04.2007г. Предмет на договора за залог били бъдещите вземания на
кредитополучателя А.Б.П. ***, произтичащи от трудовото му възнаграждение, както
и върху всички негови бъдещи вземания, които биха възникнали във връзка с
изменението или прекратяването на трудовото му правоотношение.
Твърди се в
исковата молба, че съгласно чл. 2 от Договора за кредит, срокът за издължаване
на кредита бил 120 месеца, считано от датата на усвояване. Уговорена била
падежна дата за издължаване на месечните вноски 27-мо число на месеца. На
основание чл. 7 от договора за предоставения кредит, кредитополучателят дължал
заплащане на възнаградителна (редовна) лихва, която се формирала от базов
лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, която можело да
бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „Престиж" (Приложение № 2 към договора). Към датата на
сключване на договора, базовият лихвен процент бил 4,69%, като стандартната
надбавка била в размер на 3,26%. Лихвеният размер по кредита бил общо 7,95%.
Съгласно
т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит, при забава на плащането на
месечната вноска за главница и/или лихва от деня, следващ падежната дата,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорната лихва,
увеличена с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Твърди се в
исковата молба, че според т. 19.2 от Общите условия, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал
автоматично предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, като до предявяване
на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта.
Предвид
допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване
от страна на кредитополучателя на уговорените месечни погасителни вноски, на
31.03.2010г. кредитът бил станал предсрочно изискуем съгласно т.19.2 от Общите
условия и „БАНКА ДСК" ЕАД предприела необходимите действия за събиране
на вземането си по съдебен ред.
Моли се
съдът да приеме, че ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост с
връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение, приложена към поканата
за доброволно изпълнение по изп. дело № 156/2015 г. по описа на ЧСИ Васил
Бараков, per. № 886 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Пазарджик.
Изявлението на взискателя - цедента „Банка ДСК" ЕАД, за настъпилата
предсрочна изискуемост се съдържало в заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист и било достигнало до длъжника —
ответник в настоящото производство при връчването на заповедта, която
възпроизвежда дословно съдържанието на заявлението. При евентуалност, ищцовата
страна счита, че ответникът бил уведомен за предсрочната изискуемост с връчване
на настоящата искова молба.
Твърди се в
исковата молба, че въз основа на подаденото от „БАНКА ДСК" ЕАД заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, било
образувано ч.гр.дело № 1139/2012г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. По
посоченото дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 739/21.03.2012г. и Изпълнителен лист от
14.05.2012г., съгласно които кредитополучателят А.Б.П. бил осъден да заплати на
„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 15 422,86 лева - главница по
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г. до
изплащане на вземането, сумата от 5 134,45 лева - редовна лихва за периода от
31.03.2010г. до 20.03.2012г. включително, сумата от 3009,94 лева -
санкционираща лихва за периода от 31.03.2010 г. до 20.03.2012г., както и
направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на
471,35 лева - държавна такса и 721,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в
исковата молба, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 16.08.2012г., сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД (Цедент) и "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* (понастоящем "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********) (Цесионер), "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД придобило процесното
вземане срещу кредитополучателя А.Б.П., ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждавало и от приложеното в
заверено копие Извлечение от Приемо-
предавателен протокол към Договора за цесия от 16.08.2012г. Видно от
приложеното в заверено копие към настоящата искова молба потвърждение от „БАНКА
ДСК" ЕАД до "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за прехвърлянето на
вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012 г.,
същият бил влязъл в сила и произвел своето действие.
Твърди се в
исковата молба, че на базата на изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД
било изпратено от името на цедента
уведомително писмо за цесията до длъжника А.Б.П. на адреса, посочен от него в
договора за кредит. Видно от приложената към исковата молба обратна разписка -
ИД PSFABG002RRW към уведомителното писмо за извършената цесия, в същата е
направено отбелязване, че „Пратката не е потърсена от получателя". С оглед
горното и при съобразяване, че уведомителното писмо за цесията било изпратено
до посочения от длъжника адрес, ищецът счита за изпълнено задължението за
неговото уведомяване. Предвид горното, ответникът бил надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил
упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера
да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо
действие. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС: Решение № 137 от
02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
Твърди се в
исковата молба, че независимо от гореизложеното, в случай, че съдът приеме, че
ответникът не бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното
до него уведомително писмо, то се моли същият да счете, че бил уведомен за
цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото -
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2008г. на ВКС, ТК, 2 отделение.
Твърди се в
исковата молба, че в съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен
правоприемник на цедента, се ползвал от издадения в полза на "БАНКА
ДСК" ЕАД Изпълнителен лист от 14.05.2012г., издаден по ч.гр.дело №
1139/2012г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. На основание
горепосоченото и въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.03.2012г. и
Изпълнителен лист от 14.05.2012г., "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД било
образувало срещу длъжника А.Б.П. изпълнително дело № 156/2015 г. по описа на
ЧСИ Васил Бараков, per. № 886 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.
Пазарджик. След получаване на поканата за доброволно изпълнение по горецитираното
изпълнително дело, постъпило писмено възражение от ответника А.Б.П. срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 21.03.2012г.
Моли се
съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по
отношение на ответника А.Б.П., ЕГН ********** съществуването на вземания на
"ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков"
№ 19, етаж 2 (като правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД-цедент), за
които била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 21.03.2012г. и Изпълнителен лист от 14.05.2012г.
по ч.гр.дело № 1139/2012г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, произтичащи
от договора за кредит от 27.04.2007г, включващи 15 422,86 лева - главница по
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г. до
изплащане на вземането; сумата от 5 134,45 лева - редовна лихва за периода от
31.03.2010г. до 20.03.2012г. и сумата от 3 009,94 лева - санкционираща лихва за
периода от 31.03.20Юг. до 20.03.2012г.
Предвид
разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се моли съдът да присъди разноските,
направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 1139/2012г. по описа на
Районен съд - гр. Пазарджик, в общ размер от 471,35 лева - държавна такса и
721,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
При условия
на евентуалност, се моли съдът да осъди ответника А.Б.П., ЕГН **********, да
заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз
Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (като правоприемник-цесионер на „Банка
ДСК" ЕАД - цедент), следните суми, произтичащи от неизпълнение на договора
за кредит от 27.04.2007г.: 15 422,86 лева - просрочена главница по кредита,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на настоящата искова
молба до изплащане на вземането.
Моли се
съдът да присъди направените от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД в
настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 1237 лв., съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че така
предявеният установителен иск, макар и подаден в срока по чл.415 ГПК е
недопустим поради липса на надлежна процесуална легитимация на ищеца.
Твърди се в
отговора на исковата молба, че ищецът основава претенциите си на договор за
цесия от 16.08.2012г. , по силата на който „БАНКА ДСК"ЕАД, в качеството си
на цедент, прехвърлила на цесионера „ОТП Факторинг България" ЕООД ЕИК
********* портфейл от вземания съгласно приложения към договора за цесия част
от протокол, от които и вземането към ответника П. размер на 25 490.15 лева,
материализирано чрез отбелязване в графа сигнатура под номер 1201.
Прехвърлянето било възмездно и извършено след издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист по чгрд.№ 1139/2012г
по описа на РС-Пазарджик в полза на БАНКА ДСК"ЕАД. Съгласно заповед №
739/21.03.2012г и по изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 1139/12г по описа
на РС-Пазарджик ответникът бил осъден да заплати на цедента глобална сума в
размер на 24 038,60 лева.
Ищецът
твърди, че по силата на специално изрично пълномощно от цедента, цесионерът
изпратил уведомително писмо до длъжника, с което го уведомил за цесията в
размер на 25 490.15 лева. Уведомяването не било надлежно, тъй като от
приложената обратна разписка от м.октомври 2012г. към уведомителното писмо е
видно, че било направено отбелязване „Пратката не е потърсена от
получателя", но липсват данни по делото, от които да е видно, че са били
налице предпоставките по чл.47,ал.1 от ГПК, за да се предприеме такъв вид
връчване. Твърди се, че не са налице предпоставките по чл.47 от ГПК и не
следвало да се приеме, че връчването на книжата било надлежно направено. По
тази причина между цесионера и длъжника П. не е възникнало облигационно
правоотношение.
Твърди се в
отговора на исковата молба, че междувременно дружеството-цесионер било
преобразувано от ЕООД в ЕАД - настоящия ищец. Без да уведоми длъжника за
извършената правно-организационна промяна на дружеството- цесионер в т.ч. и за
цесията, същият образувал срещу длъжника изпълнително дело № 156/2015г по описа
на ЧСИ Васил Бараков, рег.№886, с район на действие Окръжен съд-Пазарджик.По
повод постъпилото по ч. Гр.д №1139/2012г писмено възражение от П., ищецът
предявил настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК и евентуален осъдителен
такъв.
Твърди се в
отговора, че с прекратяване съществуването на упълномощеното „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК *********, се прекратявало действието на
упълномощителната сделка между цедента и цесионера /чл.41,ал.1,предл.5 ЗЗД/.
Съгласно изложеното в писменият отговор
на ответника, ищецът представлявал
съвсем нов правен субект, който по силата на универсалното правоприемство е
поел прехвърлимите права и правни задължения на прекратеното дружество, но не и
изричното пълномощие от цедента по договора за цесия.
Твърди се в
отговора, че въпреки настъпилия в хода на процеса факт на узнаване от длъжника
за уведомителното писмо на цесионера за извършване на цесията не следвало да се
приеме, че длъжникът бил редовно уведомен за нея. Ищецът не бил носител на
вземането срещу ответника, тъй като цесията не била редовно съобщена на
длъжника и тя нямала действие спрямо него.
Твърди се в
отговора на исковата молба, че в този смисъл предявеният установителен иск по
реда на чл.422 от ГПК бил недопустим, поради липсата на право на иск.
Моли се
съдът да приеме, че предявеният установителен иск е недопустим. При условие на
евентуалност се оспорва неговата основателност.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли като недопустим,
респективно – неоснователен, предявеният
установителен иск на ищеца по
чл.422 от ГПК.
Предявеният
от ищеца при условията на евентуалност осъдителен иск срещу А.П., с който се
иска същият да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 15.422.86 лева,
представляваща главница по просрочения кредит, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба, сам по себе си бил
недопустим в рамките на настоящото производство.
Предявеният
осъдителен иск имал за предмет част от вземането по издадената заповед за
изпълнение и бил предявен на същото основание, на което била издадена заповедта
за изпълнение, което определяло недопустимостта му за съединяване по общия
исков ред по аргумент от противното разрешение дадено в т.116 TP № 4/2013г на ОСГТК ВКС.
Твърди се в
отговора, че второ основание за недопустимост на този иск била липсата на
надлежна процесуална легитимация на ищеца по изложените по-горе съображения и
доводи. Същият не бил носител на вземането по цесията, тъй като тя не била
редовно съобщена на длъжника и не поражда действие за него. Не било налице
облигационна връзка на ответника нито с “ОТП ФАКТОРИНГ” ЕООД ЕИК *********, нито
с правоприемника му “ОТП
ФАКТОРИНГ” ЕАД
ЕИК *********. Следователно ищецът нямал право на иск срещу ответника.
Моли се
съдът с определението си да не приема за съвместно разглеждане в производството
по чл.422,ал. 1 от ГПК предявения от ищеца при евентуалност осъдителен иск, тъй
като това би довело до постановяване на едно недопустимо решение.
Моли се
съдът с решението си да отхвърли като недопустим, респективно като
неоснователен предявеният от ищеца при условията на евентуалност осъдителен иск
срещу ответника по делото.
Моли се
съдът да присъди на ответника сторените от него разноски за водене на
делото-адв.хонорар в размер на 2 650.00 лева.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Видно
от приложеното ч. гр. дело №1139/2012 г. по описа на РС - Пазарджик, на основание чл.
417 ГПК, съдът е издал
Заповед за
изпълнение на парично задължение №739 от 21.03.2012г., по силата на която ответникът в настоящото производство А.Б.П., ЕГН- ********** ***,
е осъден да заплати на
заявителя-ищец „Банка
ДСК”
ЕАД, гр. София сумите: 24 038,60 лева, от които 15 422.86 лв. главница, редовна лихва в размер на 5 134.45 лв. за периода
от 31.03.2010г. до 20.03.2012г.; санкционираща
лихва в размер на 3 009.94лв. за
периода от 31.03.2010г. до 20.03.2012г.;както и законна лихва от 21.03.2012г.
до изплащане на вземането, произтичащи от сключен на 27.04.2007г. между Банка ДСК” ЕАД, гр. София и ответникът П. Договор за кредит за текущо потребление №11/
00000000013882893 от 27.04.2007г., както и сумата 471, 35
лева разноски за платена държавна такса и 721.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжникът по делото А.Б.П., ЕГН- ********** и в предвидения в чл. 415, ал.
1 от ГПК едномесечен срок, ищецът “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК-********* е предявил
настоящия иск против длъжникът-ответник
по настоящото дело.
Видно
от представения по делото Договор за кредит за
текущо потребление от 27.04.2007г., „БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на ответника А.Б.П. кредит в
размер на 18 500.00 лв. /осемнадесет хиляди и петстотин лева/, при лихва и
други условия, подробно уговорени с договора за кредит. „БАНКА ДСК" ЕАД е
изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 18 500.00 лева, която сума била
усвоена от кредитополучателя по негова банкова сметка. ***а за кредит от
27.04.2007г. било обезпечено с Договор за залог на бъдещо вземане от
27.04.2007г. Предмет на договора за залог били бъдещите вземания на
кредитополучателя А.Б.П. ***, произтичащи от трудовото му възнаграждение, както
и върху всички негови бъдещи вземания, които биха възникнали във връзка с
изменението или прекратяването на трудовото му правоотношение.
Установи се също, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 16.08.2012г., сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД (Цедент) и
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* (понастоящем "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********) (Цесионер), "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД придобило процесното
вземане срещу кредитополучателя А.Б.П., ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности.
От
страна на ответникът
П. не се твърди и не се ангажират доказателства
да е заплатил изцяло на „БАНКА ДСК" ЕАД или
на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД
претендираните
суми, предмет на заповедта за изпълнение.
От заключението
на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съда приема
изцяло като обективно, професионално и пълно, се установи, че последното извършено плащане от А.П.
е на 19.02.2010г., когато е внесъл 200.00лв. Ищецът е погасил частично
дължимата главница с падеж 27.08.2009г. , като е платил 3023.70лв. Кредитът е
станал предсрочно изискуем на 28.11.2010г. Към 20.03.2012г. общият размер на неиздължената главница е бил
в размер на 15 476.30 лева, от
които неплатени падежирали вноски – 4 119.26лв. Размерът на неплатените
договорни лихви към 20.03.2012г. е
бил 1468.54лв.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правната страна на спора:
Ищецът “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков”№19,ет.2 (който носи
доказателствена тежест за фактите, пораждащи вземането) доказа по делото, че
между “Банка ДСК”ЕАД, ЕИК-*********– трето неучастващо
в делото лице, от една страна, и ответникът по делото А.Б.П., ЕГН- ********** ***,
от друга, е възникнало облигационно отношение по сключения договор за кредит за
текущо потребление, който има правната характеристика на договор за заем.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на
съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.
По делото
се установи и не е спорно, че кредитът е бил
усвоен изцяло от ответника-кредитополучател, чрез получаване на процесната сума в размер на
18 500.00 лв. . Установи се също и не се оспорва от ответникът обстоятелството,
че не е изпълнил задължението си да върне част от получената сума, чийто размер
е установен в заключението на вещото лице. Налице е неизпълнение на сключения
договор за кредит по вина на кредитополучателя. Така установеното виновно
неизпълнение е ангажирало договорната отговорност на ответникът-кредитополучател,
поради което, въз основа на заявление по чл.417 от ГПК срещу същият съдът е
издал в полза на „Банка ДСК ” ЕАД Заповед
за изпълнение на парично задължение от 21.03.2012 г. по ч.гр.д. №1139/2012г. за
претендираните със заявлението суми.
С оглед
обстоятелството, че ищец по делото не е кредитора по договора за кредит, а
лице, което не е страна по този договор, то основният спорен въпрос (с оглед и
възражението на ответникът с отговора на исковата молба и в съдебно заседание)
е този за материалноправната легитимация на ищеца и задължението на ответникът
да изпълни на него задължението си, поето с договор за кредит за текущо потребление,
сключен между П. и “Банка
ДСК ” ЕАД.
За да установи
качеството си на кредитор, ищецът “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК-********* се позовава на
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.08.2012г., сключен между
"БАНКА ДСК" ЕАД (Цедент) и "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК ********* (понастоящем "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********) (Цесионер), "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД придобило процесното вземане срещу
кредитополучателя А.Б.П., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности.
Съдът
счита, че с посочения договор за цесия, "БАНКА ДСК" ЕАД (Цедент) е прехвърлил и продал на купувача “ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* портфолио от вземания, произтичащи от
договори за кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях (наречени вземания), които продавачът
е посочил и определил в списък Приложение 2 към този договор. В посочения списък Приложение 2 към този
договор са изрично описани и подробно индивидуализирани
вземанията, които се прехвърлят, чрез процесния договор от 16.08.2012 г. В
договора за цесия не са изброени и описани отделните вземания, които се
прехвърлят с него и в същия изрично се препраща към списък Приложение 2, в
който тези вземания са индивидуализирани . С представянето на на този документ ищеца е доказал, че вземането на "БАНКА ДСК"
ЕАД по договора за кредит за текущо
потребление от 27.04.2007г. . е било предмет на договора за цесия, следователно
ищцовото дружество може да се легитимира
като кредитор по вземането, възникнало от договора за кредит от 27.04.2007г.,
поради което то може и да търси от
ответника, в качеството му на кредитополучател, изпълнение на задължението по
този договор.
С оглед на
горното, възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация на
ищеца е неоснователно, поради което предявения установителен иск се явява
основателен. Представения с исковата молба набор от документи по безспорен
начин доказва съществуването на един валиден и произвел своето правно действие
договор за покупко-продажба на вземания. Това обстоятелство от своя страна прави
неоснователно твърдението на ответника за липсата на облигационна връзка между
страните по делото и оттук за недопустимост на предявеният иск.
С
оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД настоящият кредитор и цесионер „ОТП
Факторинг България" ЕАД е изпратил уведомително писмо до ответника на
посочения от него адрес. Неоснователни са възраженията на ответната страна за
липса на изпълнение на законовото задължение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
уведомяване на длъжника от страна на цедента за настъпилото прехвърляне на
вземания. Съгласно задължителната и константна практика на ВКС, изразена в
Решение № 137/02.06.2015г., постановено по гр. д. № 5759/2014г. по описа на
ВКС, ГК, III ГО и Решение № 156/30.11.2015г. постановено по т. д. №
2639/2014г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, няма пречка новият кредитор да отправи
до длъжника съобщението за извършената цесия. Съобщението от цесионера няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие, но това не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Ищецът в настоящото
производство „ОТП Факторинг България" ЕАД, предвид изричното
упълномощаване от страна на банката-цедент, се явява легитимирана страна да
извърши съобщаването на длъжника за извършената цесия страна. Дори да се приеме,
че ответникът не е бил надлежно уведомен за сключения договор за
покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г. с изпратеното до него писмо-
уведомление, следва да се има предвид, че същият е бил уведомен с получаването на препис от
настоящата искова молба, към който са приложени самият договор за цесия,
уведомителното писмо и пълномощното от банката-цедент. Уведомяването на
длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение
за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Съгласно теорията и
трайно установената практика, разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД предвижда
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Преследваната цел с това уведомяване е да се защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се защити срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Принципно, с оглед
характера и естеството на съществувалата до момента на цесията стара
облигационна връзка /стар
кредитор(цедент) – длъжник/ и възникналата на базата на договора за цесия нова
облигационна връзка (цесионер-длъжник), в закона е акцентирано на изискването
съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор (от цедента). Уведомяването, извършено по този начин би създало в достатъчна степен сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор
с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му. Поставя се въпроса
дали лично цедента трябва да извърши това съобщаване или може да го възложи
чрез упълномощаване на трето лице или на
цесионера.
Настоящият
съдебен състав приема, че ще е налице валидно съобщаване както в случаите, когато това е направено
лично от цедента, така и в случаите когато по пълномощие на цедента, цесионерът
извърши такова съобщаване. Съобщаване може да се направи дори от което и да е
друго лице, стига същото да се легитимира
като пълномощник на стария кредитор. В случая, не се касае за лично,
непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от
стария кредитор. Не може по никакъв начин да се игнорира института на
упълномощаването, като способ и начин да се постигне в крайна сметка целта,
преследвана от цесията, а именно да се обвърже валидно длъжника към новия
кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да се
приеме, че съобщение, извършено от
цесионера като пълномощник на цедента е правно валидно, действително е и
поражда правните си последици. Не би имало пречка уведомлението да се извърши и
с подаването на исковата молба, в хипотезата когато цесионера действа и като
пълномощник на цедента, какъвто е контректният случай.
Неотносими
към настоящия спор се явяват възраженията на ответната страна във връзка с
промяната на правната форма на дружеството-ищец. На 15.11.2015г. „ОТП Факторинг
България" ЕООД се преобразува чрез промяна в правната форма и без
ликвидация в „ОТП Факторинг България" ЕАД, като новото дружество е носител
на всички права и задължения на преобразуваното дружество, тъй като е негов
универсален правоприемник. Това включва и всички права и задължения,
произтичащи от Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г.,
включително и пълномощното от цедента, дадено на цесионера за уведомяване на
длъжниците.
По основателността на иска по чл. 422 от ГПК:
От доказателствата
по делото се установява, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
27.04.2007г., цесионерът „Банка ДСК" ЕАД е предоставила на ответника А.Б.П.
кредит в размер на 18 500.00 лв. Допуснатата и извършена по делото
съдебно-икономическа експертиза доказа, че кредитът е усвоен от
кредитополучателя, както и че ответникът в настоящото исково производство
системно не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит - последното
извършено от него плащане е с дата 19.02.2010г., като с него са погасени
анюитетни вноски със задна дата - 27.08.2009г. Съгласно чл. 7 от Договор за
кредит от 27.04.2007г., предоставеният на ответника кредит се олихвява с
преференциален лихвен процент, съгласно условия по програма „Престиж" -
към датата на сключване на договора базовият лихвен процент по кредита е 4,69%
, а стандартната надбавка е 3,26%. Съгласно раздел II, т. 1.2.2 от Условия по
кредитна програма „ДСК Престиж", когато на определената падежна дата по
сметката на кредитополучателя няма сума, обхващаща дължимата месечна вноска,
увеличена поне с 60.00 лв., банката отнема преференциалните лихвени надбавки по
кредитната програма, като прилага нивата на действащите лихвени надбавки по
стандартните кредити за текущо потребление. Поради неспазване на условията по
програма „Престиж" ответникът е загубил правото си на ползване на
преференции - на това обстоятелство се дължи разликата между договорената и
платената договорна лихва, съгласно представената експертиза. Гореописаните
условия са подписани от кредитополучателя А.Б.П., като промяната на лихвения
процент е вследствие на неизпълнение от страна на ответника без ангажимент на
банката за допълнително уведомяване.
Възражението
на ответната страна за нищожност на клаузата на чл. 9, т. 3 от Общите условия е
неоснователно , предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т.1 от Закона за защита
на потребителите,съгласно която не са
неравноправни клаузите (следователно не са и нищожни), при които цената на
предоставяната от търговеца услуга е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Предоставянето на кредит е услуга, която по своето естество предполага
променливост и динамичност на цената, с която банката трябва да се съобразява и
прилага, за да осъществява адекватно на икономическите условия своята дейност.
Променливостта е обусловена и от продължителността на предоставяне на услугата
и поради това непредвидимостта на движението на икономическите фактори оказват
влияние върху оформянето на цената и поради това е предвидено за съответните
услуги да се уговаря променлив лихвен процент. Освен това условията, при които
е допустимо да се измени едностранно от страна на банката лихвения процент са
индивидуализирани достатъчно ясно в общите условия, които са предоставени и
подписани от кредитополучателя.
В
конкретния случай банката-цедент е изменила лихвения процент на ясно очертаните
разпоредби на условията по програма „Престиж" без ангажимент за
допълнително уведомяване, като на кредитополучателя са били известни последиците
от неспазване на договорните му задължения, а именно - лишаването му от правото
да се ползва от преференциалните лихвени проценти.
По изложените
съображения предявеният иск е
основателен и следва да бъде
уважен като такъв..
По отношение на разноските : При този изход на делото, на ищцовото дружество следва да
бъдат присъдени разноски които са в общ
размер на 3 100.70 лв., от които: 471.35лв. държавна такса по ч. гр.дело №1139/2012г. по
описа на РС-Пазарджик; 721.00лв - заплатено
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр.дело №1139/2012г. по описа на
РС-Пазарджик; 471.35 лв. държавна такса
по гр.дело 712/2016г.; 1237.00лв. -
заплатено юрисконсултско възнаграждение по
гр.дело №712/2016г. по описа на РС-Пазарджик; 200.00 разноски по гр.дело №712/2016г. по описа на
РС-Пазарджик ,платени от ищцовото дружество за възнаграждение за вещото лице с
оглед изготвената съдебна експертиза – на основание чл.78,ал.1 от ГПК
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника А.Б.П., ЕГН- ********** ***, съществуването на вземания на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков”№19,ет.2 /като
правоприемник – цесионер на “Банка ДСК”ЕАД- цедент/, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
21.03.2012г. и Изпълнителен лист от 14.05.2012г. по ч. гр. Дело №1139/2012г. по описа на РС-Пазарджик,
произтичащи от Договор за кредит от 27.04.2007г., включващи 15 422.86 лева – главница по кредита; ведно
със законна лихва върху главницата , считано от 21.03.2012г. до изплащане на
вземането; сумата от 5 134.45 лева – редовна лихва за периода от 31.03.2010г.
до 20.03.2012г.; както и сумата от 3 009.94лв. – санкционираща
лихва за периода от 31.03.2010г. до 20.03.2012г.
ОСЪЖДА А.Б.П., ЕГН- ********** *** , да заплати на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков”№19,ет.2,
сумата в размер на 3 100.70 лв. /три хиляди и сто лева и седемдесет стотинки/ – сторени
от ищеца разноски, от които:
471.35лв. държавна такса по ч.
гр.дело №1139/2012г. по описа на РС-Пазарджик; 721.00лв - заплатено юрисконсултско възнаграждение по ч.
гр.дело №1139/2012г. по описа на РС-Пазарджик;
471.35 лв. държавна такса по гр.дело 712/2016г.; 1237.00лв. - заплатено юрисконсултско
възнаграждение по гр.дело №712/2016г. по
описа на РС-Пазарджик; 200.00
разноски по гр.дело №712/2016г. по описа
на РС-Пазарджик , платени от ищцовото дружество за възнаграждение за вещото
лице с оглед изготвената съдебна експертиза
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: