Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично
заседание на 09.01.2020 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието
на прокурора Силвиян
Иванов,
като
разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
касационно дело № 3420 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез адв.А. жалба на „С.Т.“ ООД, против решение № 2022/11.11.2019 г. по НАХД № 3988/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърден електронен фиш серия Г № 890 от
29.12.2018 г. на ОДМВР-Варна, с който на касатора за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.638, ал.4 от
КЗ.
Изложени са в касационната жалба твърдения, че решението било постановено при
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Наведени
са доводи, че системата с която
било установено нарушението не притежавала възможност за
установяване на факта за липсваща
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че това се потвърждавало от становището на
административно-наказващият орган, в което било посочено, че нарушението било установено не с АТСС, а след извършена
проверка в интернет страницата на „Гаранционен фонд“, което било в противоречие с разпоредбата на чл.637,
ал.3 от КЗ. Посочва се още, че било допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като било нарушено правото на
защита на дружеството – в електронния
фиш липсвало описание на нарушението както
от фактическа, така и от правна страна, което било задължителен реквизит според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Твърди
се още, че неправилно била определена и посочена датата на нарушението, която се
намирала в зависимост от датата на възникване на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Възразява се, че административно-наказателното
производство било образувано в нарушение
на чл.34 от ЗАНН. На тези основания се иска отмяна на въззивното решение и постановяване
на друго за отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание касаторът не се
явява и не се представлява. Депозирана е от неговият пълномощник адв.А. молба
с.д. 222/8.01.2020 г. , която не съдържа изложение на нови доводи.
Ответникът
Областна дирекция на МВР - Варна,
редовно уведомен не се представлява
и не изразява становище
по кас. жалба.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон. Изразява становище, че електронният фиш е издаден в
нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са спазени разпоредбите на ал.5 и
ал.6 от цитираната разпоредба. Пледира за отмяна на обжалваното решение и на издаденият електронен фиш.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана
по същество тя е неоснователна.
Процесният електронен фиш/ЕФ/ е издаден срещу „С.Т.“
ООД за това, че на 29.12.2018 г. в обл.
Варна в 14:35 часа, на второкласен път №29 км. 11+200 местност „Феришата“ с GPS координати
(43.28313,27.784713) е установено движение
на лек автомобил Фиат 500 Х с рег. № ***, собственост на дружеството, за
който не е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението е заснето със
„Система за автоматично разпознаване /идентификация/ на регистрационни номера
/САИРН“ – АИС „Трафик“ – SD2D0024, която била
монтирана на лек автомобил КИА с рег.№***. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. На основание чл. 638, ал. 1, т. 4 от КЗ е наложена на дружеството-собственик на МПС имуществена
санкция в размер на 2 000 лв.
За да потвърди електронния фиш, ВРС е приел, че при
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Посочил е, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не приравнява
ел.фиш на АУАН и НП по отношение на изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване, а еднакви са само техните правни последици. Приел е, че електронният фиш
съдържа реквизитите на цитираната разпоредба. Посочил е, че според разпоредбата
на чл.638,ал.4 от КЗ, съставът на нарушението се осъществява с действие изразяващо се в управление на моторно превозно
средство без сключен за него и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. След анализ на представените от административно-наказващият орган доказателства–
снимка, разпечатка от използвано средство за измерване, въззивният съд е
направил извод,че е осъществено от
фактическа страна деянието по посоченото в оспореният ел.фиш административно
нарушение, както и че същото правилно е квалифицирано от правна страна,като
същевременно е отхвърлил възражението за наличието на основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав намира изложената в
обжалваното решение фактическа обстановка за установена при правилно приложение
на процесуалния закон. Констатациите на въззивният съд съответстват на
доказателствата по делото, които са събрани по предвидения в НПК процесуален ред. Фактическите изводи са
подчинени на логиката и причинните връзки между явленията. Правните изводи на
въззивния съд по приложението на
материалния закон са правилни и изцяло се споделят от касационната инстанция,поради
което същите не следва да се преповтарят - по аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК.
Същевременно,касационният съд намира за неправилни
изложените в касационната жалба аргументи.
Невярно е, че използваното за установяване на
нарушението техническо средство САИРН АИС „Трафик“ №SD 2 D 0024 не притежавало възможност
за установяване на факта за липсващата
застраховка „Гражданска отговорност“. Неправилно
се твърди в касационната жалба, че административно-наказващият орган бил посочил в писмото до Районен съд Варна, че
нарушението било установено не с АТСС, а
след извършена проверка в интернет страницата на „Гаранционен фонд“ – писмото
няма такова съдържание.
Неоснователно е възражението относно датата на адм. нарушение - съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, релевантна за нея е датата на управлението на МПС, а не датата
на която е следвало да се сключи договор за задължителна застраховка
„ГО”,какъвто не е необходим, когато МПС не се
намира в процес на движение.
Несъстоятелно е
и следващото изложено в касационната жалба твърдение , че с ел.фиш
била ангажирана отговорността на В.Д.в качеството му на управител и
представляващ „С.Т.“ ООД, като на същият
била наложена глоба в размера за юридическите лица – като субект на нарушението е посочен в електронния
фиш собственика на МПС,т.е.
дружеството,на което е наложена имуществена санкция,а не глоба.
С оглед гореизложеното относно датата на адм.нарушение,неоснователно
е възражението на касатора за допуснато нарушение на чл.34 от ЗАНН при издаването на
електронния фиш. Съгласно цитираната разпоредба, не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В случая ,
нарушението е установено на 29.12.2018 г., а съобщението за ел.фиш е изпратено на нарушителя на 30.01.2019 г., поради което 3-месечният срок не е изтекъл – датата на
получаване на съобщението е ирелевантна за срока.
Предвид гореизложеното,касационният съд намира,че като
е потвърдил издадения при правилно приложение на процесуалния и материалния
закон електронен фиш, районният съд е
постановил законосъобразно решение,
което като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2022/11.11.2019 г. по НАХД № 3988/2019
г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :