МОТИВИ към присъда №21/28.09.2011 год., постановена по
НОХД №174/2010 год. по описа на Пернишки окръжен съд:
Окръжна прокуратура гр.Перник е предявила обвинения, както следва:
1. Против М.В.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, бълг., бълг.гр., със
средно образование, *** на „М.”ООД, женен, неосъждан, ЗА ТОВА, че:
І. За времето от месец август 2008
г. до 16.04.2009 г., в гр. П., с Б.Н.Б. ръководил организирана престъпна група (по
смисъла на чл.93 т.20 от НК), структурирана в трайно сдружение, създадена с цел
да вършат съгласувано в района на гр. П. престъпления по чл. 354а ал.1 и ал.2 от НК и с които
се цели да се набави имотна облага, в която участвали и К.И.М., А.В.А., М.А.С.,
О.Б.С., Г. П. М. (спрямо когото материалите са отделени в ДП №89/2010 г. по описа на
ОД на МВР гр. П.) и М.С.К., всички от гр. П. – престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр.
ал.1 от НК
II. В периода от месец Януари 2008 г. до 16.04.2009 г., в гр. П., без съответно разрешение,
извършвал по занятие банкови сделки (системно е заемал парични средства на широк кръг лица срещу
лихва от 10% до 20% на месец, за които се изисква такова разрешение (по смисъла на чл.2 ал.1 и
ал.5 т.1 от Закона за кредитните институции) – престъпление
по чл.252 ал.1 пр.1-во от НК.
2. Против Б.Н.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***; бълг., бълг.гр., със
средно образование, *** в ** СОУ, женен, неосъждан, ЗА ТОВА, че:
І. За времето от месец август 2008
г. до 06.10.2009 г., в гр. П., с М.В.Д. (до 16.04.2009 г.),
ръководил организирана престъпна група (по смисъла на чл.93 т.20 от НК),
структурирана в трайно сдружение, създадена с цел да вършат съгласувано в
района на гр. П. престъпления по чл. 354а ал.1 и ал.2
от НК и с които се цели да се набави имотна облага, в която участвали и К.И.М.,
А.В.А., М.А.С., О.Б.С., Г.
П. М. (спрямо когото
материалите са отделени в ДП № 89/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. П.) (до 17.04.2009 г.) и М.С.К., всички от гр. П. –
престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр.
ал.1 от НК.
II. В периода от месец Януари 2008 г. до месец 06.10.2009 г., в гр. П., без съответно разрешение,
извършвал по занятие банкови сделки (системно е заемал парични средства на широк кръг лица срещу
лихва от 10% до 20% на месец), за които се изисква такова разрешение (по смисъла на чл.2 ал.1 и ал.5 т.1 от
Закона за кредитните институции) – престъпление по чл.252 ал.1 пр.1-во от НК.
III. На 06.10.2009 г., в гр. П., като държал в обитавания от него апартамент на адрес
*** огнестрелни оръжия – законно притежавана фабрично
произведена в Турция двуцевна ловна пушка, 12 кал., марка “CIFSAN” с фабр. № ***, не взел необходимите мерки за сигурност и особено
мерките предвидени в надлежните правилници – не я съхранявал в метална каса
(шкаф), неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство,
като нарушил чл.43 ал.4 от Правилника за приложение на ЗКВВООБ вр. чл.14д от
ЗКВВООБ – престъпление по чл.338 ал.1 от НК.
3. Против А.В.А., ЕГН **********,
роден на *** ***, живущ ***, бълг., бълг.гр., със средно образование,
безработен, женен, неосъждан, ЗА ТОВА, че:
За времето от месец август 2008
г. до 06.10.2009 г., в гр. П., с лицата М.В.Д. (до 16.04.2009 г.), Б.Н.Б., К.И.М., М.А.С., О.Б.С., М.С.К. и Г. П. М.(спрямо когото
материалите са отделени в ДП № 89/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. П.) (до 17.04.2009 г.), всички от гр. П., участвал в организирана престъпна група (по смисъла на чл.93 т.20 от НК), структурирана в трайно сдружение, създадена с цел да вършат съгласувано в
района на гр. П. престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и с които
се цели да се набави имотна облага – престъпление
по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК.
4. Против К.И.М. ЕГН **********,***, живущ ***, със средно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЗА ТОВА, че
За времето от месец август 2008
г. до 06.10.2009 г., в гр. П., с лицата М.В.Д. (до 16.04.2009 г.), Б.Н.Б., А.В.А., М.А.С., О.Б.С., М.С.К. и Г. П. М. (спрямо когото материалите са отделени в ДП № 89/2010 г. по описа на
ОД на МВР гр. П.) (до
17.04.2009 г.), всички от гр. П., участвал в организирана
престъпна група (по смисъла на чл.93 т.20 от НК), структурирана в трайно
сдружение, създадена с цел да вършат съгласувано в района на гр. П. престъпления
по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и с които се цели да се набави имотна облага – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.
ал.2 от НК.
5. Против М.С.К., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, бълг., бълг.гр., със
средно образование, *** в „М. и КО”, неженен, неосъждан, ЗА ТОВА , че:
І. За времето от месец
август 2008 г. до 06.10.2009 г., в гр. П., с
лицата М.В.Д. (до 16.04.2009 г.), Б.Н.Б.,
А.В.А., М.А.С., К.И.М., О.Б.С. и Г. П. М. (спрямо когото
материалите са отделени в ДП № 89/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. П.) (до 17.04.2009 г.), всички от гр. П., участвал в организирана престъпна група (по смисъла на чл.93 т.20 от НК),
структурирана в трайно сдружение, създадена с цел да вършат съгласувано в
района на гр. П. престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и с които
се цели да се набави имотна облага – престъпление
по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК.
ІІ.За периода от 19.02.2009 г.
до 06.10.2009 г. в гр.П., в условията на
продължавано престъпление, без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, като е действал по поръчение
и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както следва:
1. На 19.02.2009 г. в гр. П., на публично място (в клуб “П. Т.”, находящ
се в кв. “И.”), държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества –
седем броя “дози” кокаин с общо нето тегло 2,544
грама, с активен компонент 48%, на обща стойност 407,04 лева и шест “дози” амфетамин с общо нето тегло 2,52
грама, процент активен компонент 9%, на обща стойност 75,60 лева (Съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. (изм. ДВ. бр.14 от
18.02.2000 г.) за определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани
на улицата, за нуждите на съдопроизводството).
2. На 06.10.2009 г. в гр.П., в обитавания от него апартамент на адрес ***,
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп с общо
нето тегло 2,929 грама, със средно съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 1.23%, на обща стойност 17.57 лв. (съгласно Постановление № 23
на МС от 29.01.1998 г. (изм. ДВ. бр.14
от 18.02.2000 г.) за определяне на цени на наркотичните вещества,
пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството) – престъпление
по чл.354а ал.2 изр.2-ро предл. 2 и т.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ІІІ. На 19.02.2009 г. в гр. П., на публично място (в клуб “П. Т.”, находящ
се в кв. “И.”), без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества – една
“доза” амфетамин с нето тегло 0,217
грама, с активен компонент 5%, на стойност 6,51 лева (Съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. (изм. ДВ. бр.14 от
18.02.2000 г.) за определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани
на улицата, за нуждите на съдопроизводството) – престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
6. Против М.А.С., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, бълг., бълг.гр., с
основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЗА ТОВА , че:
І. За времето от месец
август 2008 г. до 06.10.2009 г., в гр. П.,
с лицата М.В.Д. (до 16.04.2009 г.), Б.Н.Б.,
А.В.А., К.И.М., О.Б.С., М.С.К. и Г. П. М. (спрямо когото
материалите са отделени в ДП № 89/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. П.) (до 17.04.2009 г.), всички от гр. П., участвал в организирана престъпна
група (по смисъла на чл.93 т.20 от НК), структурирана в трайно сдружение,
създадена с цел да вършат съгласувано в района на гр. П. престъпления по
чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и с които се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.
ал.2 от НК.
II. На 06.10.2009 г. в гр.П., в обитавания от него апартамент на адрес ***,
без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества, както следва: коноп, с общо нето тегло 2,068
грама, със средно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
0.023%, на обща стойност 12.41 лв. и амфетамин с нето тегло 277.757 грама, със съдържание на активен компонент 1 %, на стойност
8332.71 лв. (съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. (изм. ДВ. бр.14 от
18.02.2000 г.) за определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани
на улицата, за нуждите на съдопроизводството), като е действал по поръчение
и в изпълнение на решение на организирана престъпна група – чл.354а ал.2 изр.2-ро предл.2-ро и т.1 от НК.
7. Против О.Б.С., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***; бълг., бълг.гр., със
средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЗА ТОВА, че
І. За времето от месец
август 2008 г. до 06.10.2009 г., в гр. П.,
с лицата М.В.Д. (до 16.04.2009 г.), Б.Н.Б.,
А.В.А., М.А.С., К.И.М., М.С.К. и Г. П. М. (спрямо когото
материалите са отделени в ДП № 89/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. П.) (до 17.04.2009 г.), всички от гр. П., участвал в организирана
престъпна група (по смисъла на чл.93 т.20 от НК), структурирана в трайно
сдружение, създадена с цел да вършат съгласувано в района на гр. П.
престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и с които се цели да се набави имотна
облага – престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.
ал.2 от НК.
ІІ. На 10.02.2009 г. и на 11.02.2009 г. в гр.П., в условията на продължавано престъпление,
без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества, като е действал по поръчение и в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, както следва:
1. На 10.02.2009г. в гр. П., на публично място (в билярд клуб “Г.”,
находящ се в кв. “И.”), без надлежно разрешително, държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – една “доза” марихуана с нето тегло 0,617
грама, активен компонент 0,6%, на стойност 3,70 лева (Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998
г. (изм. ДВ. бр.14 от 18.02.2000 г.) за
определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите
на съдопроизводството), и опитал да разпространи
същата на неустановено по делото лице за сумата от 15 лева, като опита е останал
недовършен по назависещи от него причини.
2. На 11.02.2009 г. в гр. П., в обитавания от него
апартамент на адрес ***, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества – десет “дози” марихуана с общо нето тегло 8,479
грама, със среден процент на активен компонент 1,18%, на обща стойност 50,87
лева (Съгласно Постановление
Nо.23 на МС от 29.01.1998г. (изм. ДВ.
бр.14 от 18.02.2000 г.) за определяне на цени на наркотичните вещества,
пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството) – престъпление по чл.354а ал.2 изр.2-ро предл.2-ро и
т.1 и предл. 3-то и т.1 вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
След образуване на делото в Пернишки окръжен съд, но
преди приключване на съдебното следствие, по реда на чл.384 вр. чл.381 ал.7 от НПК, между Окръжна прокуратура гр.П. и подсъдимите Б.Н.Б., А.В.А., К.И. М., М.С.К.,
М.А.С. и О.Б.С. и техните защитници са
постигнати споразумения, които са били одобрени от Пернишки окръжен съд, като
подсъдимите са се признали за виновни и са наказани по обвиненията срещу тях
така, както са били предявени, а производството по делото е продължило от друг
(настоящият) съдебен състав по реда на глава двадесета от НПК по отношение
подсъдимия М.В.Д..
Представителят на Окръжна прокуратура гр.П., поддържа
обвиненията против подс. М.Д. така, както са предявени. Пледира за наказания
както следва:
Лишаване от свобода за срок
от десет години за престъплението по
чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК; лишаване от свобода около
средния предвиден в закона размер и конфискация на ½ част от имуществото
му за престъплението по чл.252 ал.1 пр.1-во от НК, като на основание чл. 23 от НК да бъде
определено едно общо наказание лишаване –
от свобода за срок от десет години, към което да бъде присъединено и наказанието конфискация на ½ от
имуществото на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия М.Д. пледира да бъде произнесена
присъда, с която същият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите
и подържани от представителя на Окръжна прокуратура обвинения. Развива доводи,
че липсват доказателства, които по един безспорен и несъмнен начин да доказват
участието, авторството, умисъла и съучастието на неговия подзащитен в
извършването на вменените му престъпления, и тъй като една присъда не може да
почива на предположения, предвид разпоредбата на чл.304 от НПК, счита, че
подсъдимият Д. следва да бъде оправдан.
Подс. М.Д. не се признава за
виновен по повдигнатите му обвинения. Изразява становище, че “цялото дело е
чисто политическа поръчка, касаеща хора на много по-високо ниво в йерархията
като обществено положение и че е въвлечен в този сценарий без нито едно
доказателства, а всичко е преразказ на въпросния Т.”.
Пернишкият окръжен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните по реда на чл.13 и 14 от НПК, намира
за установено и доказано следното:
Подсъдимия М.В.Д. е роден на
*** *** и живее в същия град. Женен е за И.Л.Д. и има едно дете. В периода от 1994 год. до пролетта
на 2002 год. е бил в САЩ, по повод на което е известен с прякора “***”. През
2003 год., с Решение №1055/12.09.2003 год. по фирмено дело № 573/2003 год. на
Пернишки окръжен съд е вписано ЕООД “М. М.” със седалище гр.П., с едноличен
собственик на капитала М.В.Д..
Криминално проявеният М. Ст. “Р.”, се занимавал
основно с разпространение на наркотици, както и организиране и извършване на
поръчкови убийства. През 2005 г. подсъдимият М.В.Д. работел като *** на М. С. в
известната в криминално проявените среди като “Фирма на З. Б.”. Така наречената
“Ф.” имала структури в цялата страна, включително и в гр.С.
През 2007 г. на подсъдимия М.В.Д. било възложено да изгради в гр.П.
мрежа за разпространение на наркотици и да елиминира конкуренцията на пазара в
гр.П.. Същата година ръководител на утвърдената в гр.П. група за
разпространение на наркотици бил Р. С. “А.”. С цел елиминиране конкуренцията на
пазара в гр.П., подсъдимият Д. станал съпричастен и помогнал за убийството на Р.
С. “А.”, извършено на 22.09.2007 г., за което на Д. е повдигнато обвинение по
чл.116 ал.1 т.6 пр.І и т.9 вр.чл.115, вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК по ДП № 6-П-/2009
г., преписка № 1353/2009 г. по описа на СГП.
След смъртта на Р. С. “А.”, подсъдимият Д. пристъпил
към изграждането на структура за разпространение на наркотици в гр.П. като
основен съдружник на подсъдимия в тази му дейност станал Б.Н.Б., с когото
двамата били в приятелски отношения и имали общ бизнес. Към двамата се
присъединил и А.А., който им осигурявал охрана и участвал в механизма по
пласирането на наркотика.
Структурата на подсъдимия Д., Б.Б. и А.А. включвала
няколко от т.нар. “специализирани дилъри”, чиято задача била да продават
различни видове наркотични вещества и след като отчетат парите на подсъдимия Д.,
той на свой ред следвало да ги предаде на М. С. “Р.”, който пък на свой ред се
отчитал на З. “Б.”.
Паралелно с механизма на отчитане на паричните
средства, механизмът по разпространението на наркотични вещества се свеждал до
следното: подсъдимият Д. се снабдявал с
наркотик от т.нар. “Ф.” на З. Б., предавал го на т.нар. “зареждачи”, които на
свой ред го разфасовали и оформяли на различни дози, зареждачите предавали
дозите на дилърите, а те на свой ред ги продавали на наркозависимите лица.
Лицата, включили се в тази структура по разпространение
на наркотични вещества, били набирани в резултат на задлъжнялост към подсъдимия
Д., който им давал пари на заем срещу 20% лихва, които лица, след като се
затруднявали по връщането на парите, изпадали във финансова зависимост към Д..
Такъв бил случаят с М.К., който след като изпаднал в невъзможност да върне
взетият от Д. заем, приел предложението на Д. да го зарежда с наркотици, които
той да продава и така да връща заемите си. На К. било възложено разпространението
на кокаин и амфетамин на територията на гр.П..
По аналогичен начин през 2008 г. М.К., след като свързал О.С. с Б.Б., С. взел от Б.
заем в размер на 400 лв. срещу месечна лихва от 20%. Тъй като С. не могъл да
събере пари и да върне заема с уговорената лихва, същият приел предложението на
К. да започне да издължава заема си чрез продажба на марихуана. К. обяснил, че
посредничи в отношенията между него и Б.. С. приел предложението и започнал да
се снабдява с марихуана, която му предавал К.. С. се обаждал по телефона на К.
като му посочвал на кое място да се срещнат, за да си вземе дозите.
Впоследствие на едно от обажданията на С., вместо К. отговорило друго лице,
след което разбрал, че зареждача се е сменил, и че за в бъдеще ще го зарежда Г.
М. С. получавал от М. марихуаната на дози, всяка опакована в прозрачна
найлонова опаковка, като зареждачите определяли цената и на тях се отчитали парите.
През 2008 г. К.
предложил и на М.С. да започне работа към “Ф.”, което предложение С. приел. К.
го зареждал с марихуана, която С. продавал за сумата от 12 лв. на доза, от
които 2 лв. оставали за С., а 10 лв. предавал на зареждача. К. обяснил на М.С.,
че шефовете са М.Д. и Б.Б.. След време К. преустановил зареждането на С. с
марихуана и С. започнал да разпространява амфетамин, който получавал от К.М.. К.М.
бил приобщен към групата също от М.К., който го представил на А.А.. Понеже Г. М. бил в по-близки отношения с М.Д. и Б.Б.,
същите го поставили на нивото на “зареждач”.
Тъй като във връзка с продажбата на амфетамина М.С.
дължал пари, същият започнал да продава и марихуана, която получавал именно от
“зареждача” Г. М. След като К.М. бил задържан от органите на МВР, М.С. от
“дилър” попълнил мястото на М., като също станал “зареждач”. В началото С. не е
имал преки контакти с М.Д. и Б.Б., но впоследствие през 2008 г. К.М. го
представил в бар “Е.” на подсъдимия Д. и на Б.Б. като им обяснил, че М.С.
работи за тях.
По горе установения начин на набиране на членове и
сформиране на престъпната структура по разпространение на наркотични вещества, установените
в структурата правила за зареждане и разпространение на наркотиците, както и
точни правила по отчитането на набраните парични средства, през м.август на 2008 г. подсъдимият М.Д. организирал в гр.П. група с
пирамидална структура, чиято основна дейност се изразявала в разпространение на
наркотици на територията на кв.И., гр.П.. В тази пирамидална структура на върха
стояли подсъдимият М.Д. и Б.Н.Б. (”началниците”), които осъществявали връзката
със създадената такава организация в гр.С. Двамата уреждали закупуването на
наркотика от гр.С. и на тях “дилърите” отчитали парите от продадените дози. В
тази структура А.В.А. бил на малко по-ниско стъпало и неговата задача била да
осъществява връзката между тях и “дилърите”. Същият зареждал дилърите с
наркотик и осигурявал охраната на “началниците”.
По-надолу в пирамидалната структура стояли Г. М. и К.М.,
които изпълнявали функцията на “зареждачи”. “Зареждачите” оформяли дозите с
наркотично вещество и ги предавали на “дилърите”.
На най-ниското стъпало в пирамидата стояли М.С.К., М.А.С.,
О.Б.С. и други лица, които пряко продавали наркотичните вещества на наркотично
зависимите лица. Те изпълнявали функцията на т.нар. “дилъри”.
Всеки един от участниците в изградената пирамидална
структура бил известен в средите на наркозависимите с прозвища (прякори).
Подсъдимият М.Д. бил известен като “П.” или “А.”, Б.Б. като “Л.”, А.А. като “Г.”,
Г. М. като “Ж. п.”, К.М. като “П.” и “Д.”, М.К. като “М.”, М.С. като “М.” и О.С.
като “О.”.
Освен структурното разпределение в изградената
пирамидална организация било наложено и разделение сред дилърите, съобразно
вида на наркотика, който съответният “дилър” предлагал. Така например М.К.
продавал предимно кокаин. Същият бил зареждан лично от подсъдимия Д. като
понякога при него идвали и Б. и А.. В някои от случаите Б. и А. се обаждали на К.
къде се намира наркотикът, от където същият да бъде взет. В много от случаите Д.
оставял някъде наркотика, след което се обаждал на К. и го уведомявал къде се
намира. Кокаинът бил поставян в прозрачно найлоново пликче, като цената, която
подсъдимият Д. определил за същия била 60 лв. за половин грам. От тази сума 10
лв. оставали за “дилъра” К., а останалите същият предавал на подсъдимия Д.
лично или чрез друго лице. Имало случаи когато Д. подозирал К., че некоректно е
отчел парите от наркотика или ги е откраднал, в резултат на което Д. упражнявал
физическо насилие върху К..
По аналогичен начин и чрез същата схема от края на
м.септември 2008 г. зареждането на нарко-пазара с кокаин се извършвало
от Г. М.. Тогава преките контакти на К.
с Д., Б. и А. били преустановени. В редки случаи К. продавал марихуана и
амфетамини. К.М. продавал амфетамин като снабдявал (зареждал) с такъв и
“дилърите”. М.С. първоначално продавал марихуана, зареждан от К., а на по-късен
етап продавал амфетамин, като отчитал парите на М. или ги пращал директно на
“началниците” Д. и Б.. О.Б.С. продавал преимуществено марихуана.
По установения начин участниците в групата понякога
сменяли функциите и ролите си, в зависимост от конюнктурната ситуация и
търсенето на пазара, като всичко било подчинявано на основната цел –
разпространение на наркотични вещества и набавяне на имотна облага в резултат
на тази престъпна дейност.
Участниците в тази пирамидална структура осъществявали
контакти по дейността, свързана с нарко-разпространението чрез телефонни
разговори като използвали кодови названия, прикривайки директния смисъл на
водените разговори. Използваните от тях изрази били: “това е еди къде си”, или
“отиди на определеното място и виж какво има там” и други подобни.
“Зареждачите” съобщавали на началниците, че са “свършили парите” или че “трябва
да се видят”, което означавало, че са изразходвали предоставените дози
наркотично вещество и се налага ново зареждане. В изградената структура били на
разположение телефони и телефонни номера, които се използвали по изключение по
нареждане на подсъдимия Д. с цел гарантиране конфиденциалността на проведените
разговори.
“Дилърите” осъществявали връзките с наркозависимите
лица посредством мобилен телефон с един номер, който се ползвал само от един
“дилър”. Практика била мобилните телефони и СИМ-картите в тях често да бъдат
сменявани. Тези телефони били наричани в изградената организация “служебни телефони”,
т.е. телефонни апарати, които били предназначени с една, единствена цел – като
средство за осъществяване на връзките и контактите с наркозависимите лица.
Механизмът на контактите между дилърите и наркозависимите лица се осъществявал
като при проведения по “служебния телефон” разговор, дилърът определял мястото
на срещата където наркозависимият следвало да отиде, след което му посочвал
мястото, където е оставено пликчето с наркотично вещество и му посочвал от къде
“клиентът” да си ги вземе. Редки били случаите когато дилърите предавали на
наркоманите дозите на ръка. Всички участници в организираната структура я
наричали “Ф.”, а дилърите “фирмен дилър”. Всички участници в структурата се
познавали помежду си и имали съзнанието, че са част от тази структура. Дейността
на така утвърдената структура имала ясни правила, като в случай на загуба на
дозите “дилърите” възстановявали парите от собствените си средства. В случай,
че някой от тях не отчете коректно парите от печалбите или загуби дозите, за
него следвали наказания и глоби, като понякога били прилагани и силови м. –
упражняване на физическо насилие по отношение на провинилия се.
По отношение на участието и
ролята на подсъдимия Д. в тази ОПГ доказателства се съдържат основно в
свидетелските показания на Т.Г., както и в показанията на участниците в ОПГ,
които са разпитани в настоящото съдебно производство като свидетели, а именно М.К.,
М.С. и О.С., които разпити са приобщени към доказателствения материал по реда
на чл.281 ал.2 от НПК. От свидетелските показания става ясно, че именно
подсъдимият Д. е човекът на когото е било възложено да изгради в гр.П. група,
която да разпространява наркотици на територията на града. Той е бил връзката
със З. „Б.” и М. С. „Р.”. Д. е човекът, който е получавал от централата в С.
наркотиците и ги е предавал на зареждачите, участници в групата, които от своя
страна са пакетирали дозите за улично разпространение, предавали са ги на уличните
дилъри. Съответно на подсъдимият Д. са отчитали парите от продажбите, като Д.,
заедно с другият ръководител на групата Б.Б. е създал и ръководил организацията,
която всички участници са наричали „ф.”. Именно в т.нар “ф.“ били установени
правила за работа, както и система за подчинение и наказание вътре в групата,
за което показания дават част от свидетелите.
В изградената в П. ОПГ,
ръководена от М.Д. и Б.Б. е имало разпределение на дилърите по вида наркотик.
Последните често са наемали други лица, в повечето случаи на съвсем млада
възраст, за много кратък период от време, които да разпространяват наркотици.
Това са т.нар. улични дилъри, където има едно много голямо текучество на
фактическите разпространители на улицата.
Дилърите предавали парите на
Д. лично, а на по-късен етап това е ставало чрез зареждачите. След задържането
на Д., с тази роля се е заел Б.Б.. Контактите между членовете на групата са
осъществявани основно лично, като по телефона са си уреждали единствено
срещите, както и са се разменяли информации, но чрез използване на кодови изрази и реплики. Това
показва, че те са съзнавали нередността на извършваното от тях, противозаконността
на извършваната дейност и подозренията им, че техните телефони се подслушват.
Имали са телефонни номера, които са се използвали само и единствено за връзка
между членовете в групата, което е било направено по нареждане на подсъдимия Д..
В тази връзка доказателствен факт е проведения разговор, обективиран във
веществени доказателствени средства (ВДС), изготвени при използване на
специални разузнавателни средства между Г. М. и свидетеля М.К., който се намира
на л.6-10, както и разговорът на л.11-40 (т.ХІІ от досъдебното производство)
Мобилните телефони, както и СИМ-картите, от които са се водили разговорите
често са били сменяни, именно с цел да бъде спазена конспиративността на
организацията, ако даден телефон се подслушва. Когато СИМ-картата спре да се
използва, то няма какво да се подслушва на него. По този начин са се
предпазвали и прикривали следите си, за да не бъдат засечени евентуално от
полицейските органи.
За съществуването на
групата, за ролите на различните участници в нея, както и за участието и
ръководната роля на Д., за демонстрацията на власт върху членовете на групата и
за налагането чрез заплахи на тази власт свидетелстват множество разговори
между участниците в т.ч. и със самия Д., както и съдържанието на тези
разговори. Такива са разговорите обекивирани в т.ХІІ на досъдебното производство
– на л.24-40 – разговор между М.Д. и М.К. „М.”, при който М. му казва, че „А.
го раздава самостоятелно”, от своя страна Д. му се кара, че говори по телефона
за тези неща. На л.25-40 Д. търси Г. М. да дойде при блока да си прибере нещо.
Разговори на Б.Б., от които могат да се черпят сведения за структурата на
групата се намират на л.101, л.102, л.103 от п.177, като най-показателен за
мястото на подсъдимия в ОПГ е разговор, обективиран на л.10-10 при който Г. М.
се обажда на жена и й казва „да предаде на К. М., че М. е казал да се съберат в
„Б.”. Впечатлява, че разговорът е проведен в 10,48 часа на 17.04.2009 г., а Д.
е задържан на 16.04. т.е. предишния ден. Дори и след задържането си Д. е имал
възможността да дава нареждания на членовете на тази ОПГ какво да правят и
какви мерки да предприемат във връзка с осъщественото вече негово задържане.
Дозите наркотик били оразмерявани с електронни везни,
държани от зареждачите. Такава везна е иззета от дома на Г. М., с Протокол на 10.04.2009 г. Видно от
заключението на изготвената по делото комплексна експертиза от НИКК С., по
електронната везна се доказва наличие на следови количества кокаин. Везна е
иззета и при извършеното претърсване в дома на подс.М.Д. по ДП № П-6/2009 г. по
описа на ГД “Досъдебно производство” – МВР гр. С. За наличие и използване на
електронна везна от подс. К. се потвърждава от показанията на св. Я.К..
Разпитан като свидетел, К. дава показания, че преди
известно време е продавал за кратко марихуана, което му е било предложено от
приятеля му – М. “М.”, обяснявайки, че М. не “работи” за себе си, а е част от
изградена структура, като над М. в йерархията е подс. К.М.. Твърди, че е
участник в разпространението е и лице, познато му с прякор “М.” (подс. С.). К.
разпознава подс. К. и подс. М..
На 10.02.2009 год от свидетеля А.В., по прякор “Ч.“ е иззето 1 бр. найлоново
самозалепващо се пликче съдържащо изсушена
зелена листна маса.
Назначената химическа експертиза от НИКК С., дава
заключение, според което се касае за
марихуана с нето тегло 0.617 гр. и 0.6 % акт. компонент.
В. дава показания, че е взел марихуаната от О.С., за
да я продаде.
В проведения му разпит подс.С. сочи като участник в
разпространението – Ж. (обв. М.). С. е дал показания, според които, след “М.” (М.К.)
с марихуана го е зареждал този Ж. и на него С. е отчитал парите от продажбите.
С. признава къде държи още дози марихуана дадени му от
Ж. с цел разпространение и ги предава доброволно за нуждите на разследването.
Потвърждава за участието в разпространението на наркотици на М. К. – като
“дилър” на марихуана и К. М. и С. – като
“дилъри” на амфетамин и екстази, като сочи и ръководната роля в това
разпространение на подс. Д.. Посочва, че освен марихуана и амфетамин, групата
разпространява и кокаин. Според С. с доставките се занимава подс. Д., а
“дилъри” на кокаин са М.К. и лице, което познава като Н.
Свидетелите В. и М. потвърждават фактическата
обстановка установена около задържането на С., като В. дава и показания в
насока какво му е известно за наркоразпространението в града.
На 11.02.2009 г. О.Б.С. доброволно предал на органите
на МВР 10 бр. найлонови самозалепващи се пликчета, съдържащи изсушена зелена
листна маса. Видно от заключението на изготвената по делото Химическа експертиза
НИКК, касае се за марихуана с общо нето тегло 8.479 гр. и среден активен
компонент 1.18 % на обща стойност 50.86 лв. Дава обяснения, че са му били дадени от Г. М. за да ги продаде.
С. не можал да отчете парите по иззетите му от
полицията наркотици. По тази причина обв. Б. и А. го извикали, качили го в л.а.
Ауди А6, откарали го при гробищата в кв.М. и А. му нанесъл побой, за който С.
не посмял да сигнализира МВР.
На 19.02.2009 год. М.К. бил в заведение “П. Т.“ в кв.И.,
гр.П.. При проведена полицейска акция и извършен обиск от К. са иззети 6 бр.
хартиени пакетчета, съдържащи по данни на предаващия амфетамин. Видно от
заключението на изготвената по делото химическа експертиза от НИКК, касае се за амфетамин с общо нето
тегло 2.52 гр. и 9 % акт. компонент на стойност 75.60 лв.
При извършен оглед на местопроизшествие в клуб “П. Т.”,
на пода, под стола където е седял К. са намерени и иззети 7 бр. найлонови
самозалепващи се пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество. Според
изготвената химическа експертиза от НИКК това е кокаин с общо нето тегло 2.544
гр. и 48 % акт. комп. М.С.К. е признал, че е негов и че го е взел от Г. М. за
да ги продава.
По същото време, с Протокол за доброволно предаване св.А.В.Н.
предал 1 бр. пакетче от жълта хартия, съдържащо по данни на предаващия
амфетамин. Според заключението на химическата експертиза от НИКК това е амфетамин с нето тегло 0.217 гр. и 5 % акт.
комп. на стойност 6.51 лв. Разпитан св. Н. твърди, че е взел амфетамина от М.К.
за лична употреба. М.К. обяснява, че по рано е купил 2 дози амфетамин от “М.” –
С..
Признава, че “дозите” са негови и ги държи с цел
разпространение, като казва, че разпространява и амфетмин, въпреки че
“фирмения” дилър на амфетамин в групата е подс.М. С.. Относно дозите с кокаин,
М. К. дава показания, че с кокаин го зарежда Ж. (обв. М.), като на по – ранен
етап с кокаин са го зареждали Б.Б. и А.А. (който също го е зареждал и с
амфетамин), като с тях често е идвал и подс. Д.. Обяснява как е започнал да
“работи” за групата и описва всичко, което му е известно за нея – участниците,
кой как е започнал и кой за разпространението на какъв наркотик отговаря. Сочи А.А.
като лице, което е под нивото на Д. и Б. и се е явявал като посредник между тях
и “дилърите”. Според М.К., с редки изключения, липсват преки контакти между
ръководното ниво в групата – Д. и Б., и дилърите – С., С., М. и него самия, а
същите се осъществяват посредством т. нар. “зареждачи” – Ж. и А.. Потвърждава и
казаното от С., че другия дилър на кокаин за “ф.” е Н., който впоследствие се
отказал от тази си дейност.
И С. и К. дават показания, че ръководителите на
групата “наказват” дилърите при изгубени дози, като им нанасят побой, описвайки
и конкретни случаи със самите тях. В тази част показанията напълно се
припокриват с показанията на свид. Т.. Установената обстановка около
задържането на К. от полицията се потвърждава в разпитите на свидетелите Н. и Й..
На 10.04.2009 г. при проведено претърсване в
обитавания от обв. М. апартамент са намерени и иззети електронна везна, за
която експертите от НИКК дават заключение, че по нея има следови количества кокаин,
както и листа с отпечатани опаковки “VIP”,
които се използват за пакетиране на дози кокаин.
На 06.10.2009 г., в хода на специализирана полицейска
операция, са проведени претърсвания и изземвания в обектите обитавани от подсъдимите,
по отношение на които наказателното производство е приключило със споразумение,
като са иззети малки количества марихуана (М. К. и М.С.) и голямо количество
амфетамин (М.С. – “фирмения дилър на амфетамин”), мобилни телефони, SIM карти, тефтери с водено счетоводство за давани пари
срещу лихва (подс. Б.), огнестрелни оръжия и боеприпаси и др. вещи и предмети
от значение за разследването.
В хода на досъдебното производство са разпитани като
свидетели множество лица, които доказват структурата на групата, нейната
дейност и участниците в същата.
Св. Н. дава показания, че за известен период в края на
2008
г. е продавал
наркотици – марихуана, за “ф.” – подс. К. му уредил среща с Ж. (обв. М.), който
да го зарежда с наркотик и на когото да отчита парите от продажбите. В момента
на първата му среща с М. по този повод е бил и М.. Н. разказва какво му е
известно за групата и структурата и – шефове са М.Д. и Б.Б., като дилъри
работят М.К., О.С. и М.С., а К.М. и Г. М. зареждали дилърите с наркотици.
Видно от разпита на свид. С., същият твърди, че на
територията на гр. П. има организация за разпространение на наркотични вещества
и сочи лицата, които познава като разпространители – “М.” (М. К.), К. “П.” (К. М.)***)
и О. (О.С.). С. бил научил от С., че над
тези лица в йерархията на групата са лицата Б. и М., които “държат” стриптийз
бар в кв. “Ц.” в гр. П. (бар “Е.”), макар и да не е виждал “шефовете” да
контактуват с “дилърите”.
Посочените от свидетелите начин
на приемане на поръчките, ползваните идентични кодови реплики, както и начина
на извършване на самите продажби, налагат извода за идентични признаци при
извършването на престъпните деяния.
По делото са представени и приложени като писмени
доказателства, копия от други досъдебни производства, водени срещу К.М., от
които е видно, че в периода, за който му е повдигнато обвинението с по
настоящото дело, за участие в ОПГ с цел разпространение на наркотици, същия е
осъден за държане на амфетамин и метамфетамин (МДМА), като в единия от случаите
е задържан заедно с подс. С..
На 06.10.2009 г. са предявени обвинения на М., С., К.
и С., като последните трима, вече в качеството им на обвиняеми дават обяснения
пред съдия от Окръжен съд гр. Перник, като се признават за виновни по
предявените им обвинения и разказват всичко, което им е известно за дейността
на групата – структурата на организираната престъпна група, членовете й, като
ги индивидуализират с имена и прякори, функциите им по разпространение на
наркотичните вещества, приблизителни адреси, на които живеят и описание на
автомобилите, които управляват, телефонните номера, които са ползвани от
членовете на ОПГ, разкриват и обясняват схемата на разпространение на
наркотичните вещества, начин на привличане в групата, “зареждането”,
продажбата, отчитане на печалбата, предаване на дилърския телефон, йерархията в
самата група – вътрешна дисциплина (физически наказания на участници в
групата), начина на опаковане на наркотичните вещества, посочени са най-общо
места и местности, където са били разпространявани и укривани наркотични
вещества. На по-късен етап от разследването обяснения дават и обв. Б., А. и М..
Така посочените показания на свидетели и обяснения на
обвиняеми изясняват структурата на групата. От разпитите на свидетелите Т. и Г.
може да се извлече информация кога, как, от кого, с каква цел и при какви
обстоятелства е била сформирана тази група – “ф.”. След задържането на подс. М.Д.,
ръководството на групата се поема еднолично от подс. Б.Б., което се потвърждава
и от проведените оперативно-технически мероприятия.
Следва да се подчертае, че в съдебната фаза на процеса
разпитаните като свидетели Б.Б., А.А., К.М., М.К., М.С. и О.С. (спрямо които
наказателното производство е проведено по реда на гл.29-та от НПК и същите са
се признали за виновни със споразумение по нох.дело № 174/2010 год.) са дали
показания, с които не поддържат дадените на досъдебното производство обяснения
пред съдия. В съдебната фаза на процеса същите отричат както ръководната роля,
така и участието на подсъдимия М.Д. в ОПГ. Тези показания обаче не
кореспондират с оценката на целокупния материал по делото. Ето защо съдът на
основание чл.281 ал.2 от НПК чрез прочитане е приобщил обясненията им дадени на
досъдебното производство. Тези именно обяснения кореспондират с останалите
гласни и писмени доказателства и експертизи, а също така и с приложените ВДС и
протоколи, изготвени чрез използуване на СРС. Това именно процесуално поведение
на тези свидетели в съдебната фаза на процеса също представлява косвена индиция
за ръководната роля на подсъдимия Д. в задружната престъпна дейност, както и за
страха, респекта и доминиращата му роля в качеството на “началник“.
В тази насока, наред с
гласните доказателствени средства – показания на свидетели и самопризнания на
останалите подсъдими и писмени доказателства – протоколи за оглед на
местопроизшествие, протоколи за личен обиск, за претърсване и изземване (том
2-ри, л.1-111), централна доказателствена тежест имат и ВДС, изготвени чрез
използване на СРС, а именно 6 (шест) броя комплекта вещи и документи – ВДС от
експлоатирани СРС в хода на разследването и придружаващите ги документи с
приложени ВДС и протоколи, изготвени чрез прилагане на СРС, които са неразделна
част от класифицирана информация, съдържаща се в том 12 по ДП № 378/2008 г. по
описа на ОД на МВР П..
Доказателствено-оценъчна стойност в тази насока имат и
проведените в съдебната фаза на процеса очни ставки при условията на чл.143 ,
ал.1 и ал.4 от НПК.
Амфетаминът е високорисково наркотично вещество, няма легална
употреба, пазар и производство и е поставен под контрол (забрана) съгласно
Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Р.България и Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар
и производство и е поставен под контрол (забрана) съгласно Списък І на Единната
конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Р.България и Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите – Приложение №1 към. чл.3 ал.2 –
“Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредният ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина”.
КОКАИНЪТ има наркотично действие и е поставен под контрол съгл.
Приложение №2 към. чл.3 ал.2 на ЗКНВП – „Вещества с висока степен на риск,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
С оглед на така установената
на базата на тези доказателства фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно легалното определение на понятието
“организирана престъпна група” по смисъла на чл.93 т.20 от НК, същата
представлява трайно структурирано сдружение на три или повече лица с цел да
вършат съгласувано престъпления, с цел
набавяне на имотна облага. (редакция на чл.93, т.20 от НК до ДВ бр.27/2009
год.).
При събраните по настоящото дело доказателства не може
да има никакво съмнение, че подсъдимият
по настоящото дело М.Д. и осъдените вече по споразумението, посочено по-горе,
са имали задружна дейност по разпространение на наркотични вещества с цел
набавяне на имотна облага.
Правният анализ на всички
събрани в хода на съдебното производство доказателства при така установената фактическа обстановка налага
несъмнено и категорично заключение, за извършено от подсъдимия престъпление по чл.321, ал.3, т.1 във вр. с ал.1 от НК– ръководене на организирана престъпна група, структурирана в
трайно сдружение, създадена с цел да се вършат съгласувано в района на гр. П.
престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и с които се цели да се набави имотна
облага, за времето от м.август на 2008 г. до 16.04.2009 г.
Специфичното при тази група е, че тя има трайна
структура, с динамичен състав – ниските нива непрекъснато променят статута си –
“зареждачи” и “дилъри”, както и функциите си по разпространението на конкретен
вид наркотик. Отделни участници се включват за кратки периоди, след което се
отказват и т.н. Налице е и постоянен състав – ръководното ниво. Въпреки това,
действията на участниците в групата изцяло покриват главните индикатори за
идентифициране на случаи, свързани с организираната престъпност, а именно:
предварително планиране на престъпната дейност, сътрудничество, разделящо
работата на части, силно ориентирани към печалба, извършване на престъпната
дейност на строго определена територия – кв. “И.”, използване на псевдоними,
говорене и писане с код, чести контакти между извършителите и свързаност на
деянията, наличие на йерархична структура вътре в групата и избягване на преки
контакти от лицата от ръководното с тези от най-ниското ниво, необяснимо на
пръв поглед поведение на зависимост и авторитет между няколко обвиняеми,
вътрешна система за санкциониране, обещаване помощ за избягване на проблеми с
външни за групата лица и при задържане от полицията, безпроблемно заплащане на
високи (с оглед социалния статут на обвиняемите (“безработни”) гаранции,
внезапно изчезване на обвиняеми, наличие на страх у зависимите от тях
свидетели, приемане на обвиняемите обратно в групата след всяко задържане и
пускането им на свобода, наличие на ясно съзнание у участниците относно
извършването на престъпната дейност като “група” (”фирма”)).
От обективна страна деянието е извършено чрез
ръководене-упражняване на властнически функции по отношение на останалите
участници на групата чрез мерки на контрол, налагане на парични глоби,
упражняване на психическо и физическо насилие, координация на задружната
престъпна дейност чрез набавяне на наркотични
вещества от “централата“ в гр.С., даване на указания по разпространението на
наркотичните вещества и по прикриването на тази дейност. Безспорно установено
по делото е, че мястото на подсъдимия М.Д.
в йерархията на създадената престъпна организация е на т.нар. “началник “.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината – подсъдимият е съзнавал престъпния характер на ръководената от него
организация, разбирал е общественоопасните последици на извършваната от него
дейност и е искал, пряко е целял настъпването им.
Налице е и специалната цел на престъплението по чл.321
ал.3 т.1 от НПК (редакция на чл.93, т.20
от НК до ДВ бр.27/2009 год.) – набавяне на имотна облага. Този елемент от фактическият
състав на престъплението се доказва по несъмнен начин от механизма на набавяне
на печалбите от разпространението на наркотични вещества и движението на
набавените парични средства от дилърите (най-низкото звено в йерархията) до
т.нар. “началници“, както и изградената стройна система на отчитане на
набавените печалби.
С оглед на изложеното съдът призна подсъдимият М.Д. за
виновен по чл.321 ал.3 т.1 във вр. с
ал.1 от НК.
По обвинението
по чл.252 ал.1 от НК:
Разпоредбата на чл.252 ал.1 предл. 1 и 3 от НК
криминализира извършването на банкови или други финансови сделки без съответно
разрешение, когато такова се изисква.
Съгласно чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции
(ЗКИ) предоставянето на кредити е част от основната дейност на всяка банка.
Банкова дейност може да се извършва само и единствено след издаване на
съответен лиценз по реда на чл.13 и сл. от ЗКИ. Идентичен е правният режим и по
отмененият Закон за банките (ЗБ) – сравни чл.1 ал.1 и ал.4 и чл.11 и сл. ЗБ.
Предоставянето на кредити по смисъла на Закона за кредитните институции и
отмененият с него Закон за банките е банкова дейност по занятие.
Съгласно разпоредбите на Търговския закон договора за
банков кредит е вид банкова сделка, по силата на която банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока, като заплати и лихва по кредита, уговорена с
банката.
По делото е установено, че подсъдимият Д. през 2003
год. (Решение № 1055/12.09.2003 год. по ф.д.№573/2003 год. на Пернишки окръжен
съд) е вписал ЕООД “М. М.” със седалище гр.П., с едноличен собственик на
капитала М.В.Д., с предмет на дейност – консултантска, проектантска,
инженерингова, маркетингова и инвестиционна дейност, търговско представителство
и посредничество, складова, спедиционна, транспортна, комисионна, лизингова
дейност и всякакъв вид друга дейност, незабранена от закона, производство и
търговия на стоки и услуги от всички видове, с изключение на изрично
забранените от закона, външноикономическа и външнотърговска дейност, сделки с
интелектуална собственост. На 16.06.2008 год. подс. Д. е прехвърлил половината
от дружествения дял в това дружество на подс. Б.Н.Б. (видно от Удостоверение № ***
на Агенцията по вписванията). Промени в предмета на дейност на дружеството не
са правени.
Безспорно установено по делото е и това, че
търговското дружество на подсъдимия М.Д. не притежава лиценз за извършване банкова дейност или
финансови сделки по занятие и по реда предвиден в ЗКИ.
Системното заемане на парични средства на широк кръг
лица срещу насрещна материална облага (лихва), насочена към обезпечаване на
издръжката на заемодателя, съответства на понятието за банково кредитиране,
поставено под разрешителен (лицензионен) режим. Това системно заемане на
средства следва да бъде извършвано по занятие, като то бъде основен източник на
доходи и средства за препитание.
В съдебно заседание от 2.02.2011 год. са разпитани
като свидетели Н.Г.М., А.Л.Л. и Г.Е.Г.. Същите са дали показания в следния
смисъл:
Свид. М.: “Познавам подсъдимия от 2 години. По-близки
станахме, когато една сутрин когато си пиехме кафето, аз му казах че ми трябват
пари и той предложи да ми помогне. Трябваха ми 1000 лв. и толкава той ми даде. Условията
бяха да му ги върна на веднъж в срок от 2-3 месеца. Аз му върнах парите на няколко пъти и му дадох 1000 лв. отгоре. Върнал
съм му 1100 лв. Преснимах само личната карта като на копието си записах
настоящия адрес, тъй както по лична карта се водя на друг адрес. Парите му
върнах а 4-5 пъти, като последния път ги върнах на жена му защото той беше в
ареста. Не сме уговаряли лихва …”.
Свид. А.Л.: “…Познавам подсъдимия. По-скоро с него сме
познати. Не съм общувал с него. Имам приятел Р., който е в К. Веднъж майката на
Р. ми поиска пари на заем. Аз й казах, че нямам, но мога да намеря. Попитах М.
дали ще ми даде пари. Тогава той ми даде пари, аз ги дадох на жената и след
като тя ми ги даде, аз му ги върнах. Лихва не сме уговаряли тогава…”.
Свид. Г.Г.: “…Вземал съм пари на заем от М.. След това
съм ги връщал. Лихва не сме уговаряли не съм виждал дали той си записва че ми дава пари…”.
Свид. В.С.: “…С М. сме съученици и приятели. Давал ми
е пари на заем. Имах нужда от пари за ремонта на колата. Помолих М. да ми даде пари
за ремонта. Не помня точната сума но ремонта беше около 600 лв. Гаранции на ми
е искал. Спомням си само, че талона на колата остана в сервиза… Мисля, че от сервиза
са дали талона на М.…”.
Свид.Д.М. е заявил: “…Имам фирма.Занимавам се със
строителство. Имах нужда от оборотни пари на заем. Намерих телефона на М.,
обадих му се и се видяхме. Попитах го дали може да ми услужи с 1000 лв. и той
каза, че до 2-3 дни ще ми услужи. После отидох и той ми даде парите. Предложих
му да му дам 200 лв. отгоре за самата услуга. Дадох му преснимана лична карта. Върху
самото копие написах “Вярно с оригинала“, но точните думи не си спомням, но
беше в смисъл, че след 2 месеца ще му върна 1200 лв. Такава ни беше уговорката.
След това му върнах парите доброволно…”.
Показания в тази връзка е дал и свид. О.С. на
досъдебното производство, макар, че в съд. заседание се отрича от тях.
В съд. заседание от 25.05.2011 год. свид. Я.К. е дал
показания: “…Вземал съм пари на заем от подсъдимия. Сумата беше 200 лв. Не си
спомням дали е имало лихва, но трябваше да върна повече от 200 лв. Не съм вземал
парите лично от подсъдимия, а чрез посредник – М.К. “М.“. Виждал съм М., когато
някой му дължи пари да си записва в тефтер… Тефтера е в полицията… Тефтера го намериха
в къщи…”.
В съдебната фаза на процеса свидетелите отричат да са
уговаряли изрично плащането на лихва на подсъдимият М.Д., поради което съдът
при условията и различните хипотези на чл.281 от НПК е приобщил към
доказателствения материал чрез прочитане показанията на тези свидетели дадени в
досъдебната фаза на процеса.
Целокупната оценка на гласния доказателствен материал
налага изводът, че през м.януари 2008 год. св.Я.К. е взел от подсъдимия Д. сумата
от 200 лв. срещу нарочно уговорена лихва в размер на 40 лв. на месец.
През януари 2009 год. свид. Н.М. е взел от подсъдимия
сумата от 1000 лв. срещу 10 % месечна лихва
През м. февруари 2009 год. св. Д.М. е взел от
подсъдимия сумата от 1000 лв. с уговорката след два месеца М. да върне сумата
от 1200 лв., т.е. по сто лева лихва на месец.
Срещу получаваните суми свидетелите са предавали на
подсъдимия копие от личните си карти на които бил изписан и актуалният адрес,
на който пребивават.
Срещу сумата от 600 лв., която свид. В.С. е взел от
подсъдимия заради ремонта на колата си, подсъдимият се е гарантирал като е взел
талона от лекия автомобил.След ареста на Д. парите започнал да ги иска Б.Б., у
когото при проведеното претърсване е и намерен талона от автомобила.
В тази посока нелогично звучат показанията на тези
свидетели в съдебната фаза на процеса, а именно че са връщали на подсъдимия повече от взетите пари доброволно, като
благодарност за извършената от Д. “приятелска услуга“. Ако това е така, кое е
налагало да преснимат личните си карти и да ги дават на подсъдимия, защо е било
необходима такава гаранция, какъвто е случаят и с талона на лекия автомобил
на В.Б.
Анализът на показанията на свид. А.Л. и О.С. налага извода,
че през есента на 2008 год. първият е взел заем от подсъдимия в размер на 2000
лв. срещу 15 % месечна лихва, а през декември 2008 год. С. е взел от Д. сумата
от 300 лв. срещу 20 % месечна лихва.
За развиваната от Д.
лихварска дейност, освен гласните доказателства, такива се съдържат и във ВДС,
изготвени при използване на СРС (т.ХІІ от Досъдебното производство). От съдържанието
на част от телефонните разговори, провеждани от подсъдимия Д., както и от
телефонните разговори, провеждани от други участници в ОПГ, също се установява
този факт. Например, л.10-40 – разговор, при който се уговаря лихва 15% като
става въпрос и за залог на кола. На л.17-40 Г. М. казва на М.Д., че „има човек
за пари на процент”, л.18-40 разговор за пари на лихва – М. казва „да го отбичи
и да се обади на Б. защото не го познава”. На л.22-40 мъж иска пари, л.26-40 –
мъж търси пари за свой приятел, като е готов да си заложи апартамента на ул.Т.
срещу 15-20000 лв. М. казва, че лихвата ще е около 10% и залогът ще стане срещу
продажба. л.28-40 М. търси чрез Ж. М. О.С., тъй като последният също му дължи
пари с лихва. На л.30-40 М. търси чрез Ж. М. телефона на Я.К., който също му
дължи пари. Л.32-40 л.33-40 М. търси свидетеля Д.Г.
и му казва, че може да му даде 1000 лв. да си носи копие от личната карта и да
удари един подпис. На л.34-40 съдържание на СМС – „400 лв. за пет дни може и
30% лихва” л.38-40 разговор между М. и свидетеля Г.Г. и л.39-40 М. подсеща, че
днес им е датата, т.е. денят в който трябва да върнат парите. Налице са такива
разговори за развивана лихварска дейност на свидетеля Б.Б. на л.168-177 Б.
търси чрез мъж С., който да си изплати парите, които дължи на М. „да ги даде на
И. (съпругата на М.) иначе, той ще го намери и обезкости. Това, че М. е вътре
не значи, че не трябва да плащат”.
На 16.04.2009 г. обв. М.Д. е задържан от полицията, а
по-късно му е наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” по
досъдебно производство № 6-П/2009 г. по описа на ГД “Досъдебно производство” –
МВР гр. С. При проведено по горното дело претърсване и изземване в апартамента
обитаван от Д. са намерени и иззети вещи и документи, (тетрадки, тефтери и
листа, изписани ръкописно с имена, прякори, цифри и суми, копия на лични карти
и др.). Изискани са заверени копия на въпросните веществени доказателства и
същите са приложени по делото.
Видно от заключението на назначената и изготвена по
делото графическа експертиза (т.VІІІ от ДП - л.154-155), текстът в
предоставените за изследване обекти (3 бр. тетрадки, двоен
лист от тетрадка и листа – общо 82 бр., изписани ръкописно с имена, прякори,
цифри и суми) е изпълнен от
съпругата на М.Д. – И.Д..
Видно от заключението на назначената и изготвена по
делото икономическа експертиза (т.ІХ от ДП – л.220-221), разходите на
домакинството на подсъдимия М.Д. надвишават многократно законоустановените
източници на средства (по делото са изискани и приложени надлежните документи
доказващи декларираните от лицата доходи – данъчна, банкова и фирмена
информация) на лицата. Същевременно по делото са събрани писмени доказателства
за направени от горепосочените лица разходи, изразяващи се в закупуване на
движимо и недвижимо имущество, изплащане на ипотечни вноски, изплащане на
лизингови вноски, както и обичайни разходи за издръжка на домакинство,
съобразно данни от НСИ и др.
Налице са повече от три случая на заемане на парични
суми срещу насрещна материална облага, което обуславя и извода за системно
заемане на парични средства на широк кръг лица, което от своя страна
съответства на понятието банкови сделки по занятие, за които се изисква такова
разрешение.
Вярно е, че по принцип законодателят не инкриминира
кредитирането между физически лица, но само и доколкото това се осъществява в
единични случаи и не е основен източник на доходи за издръжката на този, който
дава заема. Установени са по безспорен начин в настоящето производство много
повече от три случая на заемане на парични суми от подсъдимия срещу уговорена
насрещна материална облага, което и обуславя извода за системно заемане на
парични средства на широк кръг лица. Константна е съдебната практика относно
това, че системното заемане на парични средства срещу насрещна материална
облага (уговаряни и получавани лихви) съответства на понятието банкови сделки
по занятие, за които се изисква разрешение (вж. р.560 от 21.06.2005 г. по н.д.
1082 от 2004 г. и
р.122 от 30.04.2009 г. по н.д. 88 от 2009 г. на ВКС). Неспазването на разрешителният режим при
извършване на банковата дейност обуславя и наказателната отговорност по чл.252,
ал.1 предл. първо НК за лицата които я извършват.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя от всички
доказателства по делото, коментирани по-горе и прецени в тяхна съвкупност и
взаимоврзка.
С оглед на така установената фактическа обстановка ,налага
се изводът, че подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на
престъплението по чл.252 ал.1 от НК, тъй като за периода от месец Януари 2008 г. до 16.04.2009 г., системно, последователно и
многократно е предоставял заеми на различни лица, срещу месечна лихва, без да
сключва съответни договори, да издава съответни документи, респективно да внася
данъци върху формирания от получените лихви неправомерен доход.
Системното и многократно извършване на такъв вид
сделки срещу насрещна материална облага от страна на подсъдимия указва за
„извършването и по занятие”, т.е. като „търговско предприятие” с предмет на
дейност предоставяне на парични заеми срещу лихва, като осъществяването и е
било насочено към формиране на доходи за издръжка.Такъв вид дейност по занятие
съответства на понятието за банково кредитиране и според законодателството на
РБ се осъществява единствено и само след получаване на разрешение (лиценз) по
реда, предвиден в Закона за кредитните институции и в съответствие с
изискванията на Търговския закон. В хода на съдебното производство е установено,
че подс. М.Д. не притежава дружества, имащи лиценз за извършване на банкова
дейност или финансови сделки по занятие, по реда предвиден в Закона за
кредитните институции.
От обективна страна деянието е извършено чрез
действие-активно поведение насочено към системно заемане на парични средства на
широк кръг лица срещу лихва от 10% до 20% на месец.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината – деецът е съзнавал обществено опасния характер а
деянието и последиците от него като е искал и пряко е целял настъпването им. Съзнавал
е, че извършва банково кредитиране без да притежава лиценз за тази дейност,
т.е. без каквото и да било разрешение по смисъла на чл.2 ал.1 и ал.5 от ЗКИ.
Причина за извършване на деянието е стремеж към
осигуряване на неследващи се материални доходи.
По вида и
размера на наказанията:
Съдът като призна подсъдимият М.Д. за виновен по
чл.321 ал.3 т.1
вр. с ал.1 от НК и като прецени степента на обществената опасност на
деянието и на дееца при условията на чл.54 от НК, намери че за постигане на
целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК на същия следва да
се наложи наказание от 5 години лишаване
от свобода. Съдът намери ,че размерът на наказанието следва да бъде ориентиран
към минималния предвиден в закона, с оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия
и при съблюдаване на принципа за съответност по чл.35, ал.3 от НК.
На основание чл. 61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС това наказание следва да
бъде изтърпяно в затвор при първоначален “строг“ режим за изтърпяване.
Съдът като призна подсъдимият М.Д. за виновен и по
чл.252 ал.1 пр.1-во от НК, и като прецени степента на обществената опасност на
деянието и на дееца при условията на чл.54 от НК, намери че за постигане на
целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК на същия следва да
се наложи наказание от 3 години лишаване от свобода. Съдът намери, че размерът
на наказането следва да бъде ориентиран към минималния предвиден в закона, с
оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия и при съблюдаване на принципа за
съответност по чл.35, ал.3 от НК.
На основание чл.57, ал.1 във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от открит тип при първоначален “общ” режим на изтърпяване.
За престъпление по чл.252 ал.1 от НК, законодателят е
предвидил и кумулативна санкция – конфискация до една втора от имуществото на
дееца.
По настоящото дело е установено, че подс.Д. притежава
недвижим имот УПИ ***, находящ се в с.К. д., общ.П. с площ от 687 кв.м., ведно
с масивна жилищна сграда, състояща се от три етажа и тавански етаж с РЗП 138,30
кв. (видно от Справка на Агенцията по вписванията – л.70 от т.ІХ на ДП) и лек
автомобил марка “БМВ 520 И“ с рег. № ***, регистриран на името на съпругата му
– И.Л. (видно от писмо № 9701/29.06.2011 год. на ОД на МВР гр.П.). Доколкото и
недвижимият имот и лекия автомобил са придобити по време на брака на подсъдимия
с И.Д. и същите са в режим на СИО, то притежаваната в тях собственост на
подсъдимия е по ½ ид.ч., поради което съдът прие, че следва да бъде
конфискувана по ¼ ид.част от това имущество на подс. Д., поради което
наложи и това наказание, а именно:
Конфискация на ¼ ид.ч. от Поземлен имот УПИ ***,
находящ се в с.К. д., общ.П. с площ от 687 кв. м. ведно с масивна жилищна сграда, състояща се от три
етажа и тавански етаж с РЗП 138,30 кв.м. и на ¼ ид.ч. от лек автомобил
марка “БМВ 520 И“ с рег. № ***, номер на рама ***, номер
на двигател ***, цвят сив металик.
Тъй като и двете престъпления са, предмет на
настоящото дело са извършени от подсъдимия М.Д. преди да има влязла в сила
присъда за което да е от тях, то на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия ще
следва да се определи едно общо най-тежко наказание за двете престъпления, а
именно 5 години лишаване от свобода, при първоначален “строг“ режим на
изтърпяване в затвор.
На основание чл.23 ал.3 от НК към така определеното
общо наказание “лишаване от свобода за срок от пет години“ ще следва да бъде
присъединено изцяло и кумулативно наложеното наказание – конфискация на
¼ ид. част от описаното по-горе имущество.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия ще следва да бъдат възложени направените разноски в
размер на 350 лв., платими по сметка на бюджета на съдебната власт.
Като взе предвид изложеното и в същия смисъл, Пернишки
окръжен съд постанови диспозитива на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: