Р Е
Ш Е Н
И Е №260 105
гр.Русе,
23.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на
3 ноември две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД №
589
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
В.Й.В.
e
обжалвал Решение №1161/17.08.2020г., постановено по
гр.д.№ 681/2020г.
на Русенския районен съд в
частта, с която е са отхвърлени предявените от него иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за сумата
над 1 134,84 лева до претендираните 1 708,23 лева и за обезщетение за
забава над 147,98 лева до претендираните 221,89 лева, както и искането за
разноски над 335,35 лева до претендираните 500 лева, и в частта, с която е
осъден да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението „ –МВР /ГДПБЗН / 66,70 лева разноски. Претендира разноски за
въззивната инстанция – 400 лева адвокатско възнаграждение. Развива оплаквания
за неправилност на съдебното решение в обжалваните части и иска отмяната му, по
подробно развити в жалбата съображения.
Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ –МВР e обжалвала Решението, постановено по гр.д.№ 681/2020г.
на Русенския районен съд . Твърди се неправилност на съдебното решение, по
подробно изложени в жалбата съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и
постановяване на нов, с който предявените искове бъдат отхвърлени изцяло,
претендират се разноски за производството – юрисконсултско възнаграждение -100 лева, и д.т. -50 лева.
Ответниците по всяка от жалбите вземат
становище за неоснователност.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбите
са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
От
фактическа страна по делото е установено следното :
В
периода 05.02.2017г. – 05.02.2020г. ищецът бил служител на МВР- РДПБЗН-Русе, на
длъжност „командир на екип“, работещ на 24 –часови смени. За посочения период
положеният от него нощен труд бил 1 631 часа, за всеки от който
работодателят заплатил по 0,25 лв. в брутен размер, съгласно Заповед №
8121з-156/05.02.2020. На ищеца не били заплащани суми за трудово възнаграждение
за допълнителните часове труд при преобразуване на нощен в дневен труд.
При
тези установени по делото факти районният съд осъдил Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР – София да
заплати на ищеца В.В. сумите: 1138,84 лв.,
представляващи брутен размер на неизплатено възнаграждение за положен нощен
труд за периода 05.02.2017г. - 05.02.2020г., ведно със законната лихва считано
от 06.02.2020г. до окончателното изплащане, и
147,98 лв. - обезщетение за забава върху неплатеното възнаграждение за
положен нощен труд за периода 01.04.2017г.
- 05.02.2020г., като отхвърлил като неоснователни предявените искове за заплащане
на сумата над 1138,84 лв. до пълния предявен размер от 1708,23лв. - за положен
нощен труд, и за сумата над 147,98лв. до пълния предявен размер от 221,89лв. -
обезщетение за забава; осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР – София да заплати
на ищеца сумата от 333,35 лв. разноски
по делото, а последният да заплати на ГДПБЗН сумата от 66,70 лв. - разноски по
делото; осъдил ГДПБЗН да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 100 лв.
- държавна такса, и сумата от 133,60 лв. - разноски по делото.
За
да постанови съдебен акт в горния смисъл, първоинстанционният съд приел, че липсата на нормативна регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен / в подзаконов нормативен акт на МВР / не
представлява забрана за такова преизчисляване, а по същество е празнота в
правната уредба, която може да бъде преодоляна чрез субсидиарно
прилагане на нормите от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата – чл. 9 ал.2, относно сумираното изчисляване на работното време нощни
часове в дневни с коефицент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време - 1,143.
Поради това приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, без увеличение с 50% като извънреден труд / както се претендира/,
съобразно заключението по съдебно-икономическата експертиза, вар.1.
Горният
извод е правилен и законосъобразен, почива на закона и принципите на правото,
поради което изцяло се споделя от въззивната инстанция.
От
последната не се констатират твърдените в жалбите нарушения при разглеждането
на делото от районния съд, конкретно – неправилно приложение на материалния
закон. В мотивите към атакуваното решение първонистанционният
съд въз основа на установената от доказателствата по делото фактическа
обстановка е извел правилния и законосъобразен извод, че на ищеца се дължи
заплащане на положения нощен труд, което, при липса на нормативна уредба за
това в процесния период, обуславя и прилагането на регламентацията
съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Доводите във в.жалба за неприложимост на Наредбата са наведени още в отговора
на исковата молба и по тях първоинстанционният съд се е произнесъл, като ги е
отхвърлил с мотиви, които изцяло се споделят от въззивната инстанция.
Доводите
за неправилно изчисляване на нощния труд, тъй като се касаело всъщност за
извънреден и ставката следва да е увеличена с още 50%, са неоснователни, като
решаващият съд е посочил, че на ищеца се дължи не възнаграждение за положен
извънреден труд съгласно чл. 143 от КТ, а допълнително възнаграждение за положен нощен
труд – чл. 179 от ЗМВР, който следва да бъде преобразуван в дневен с прилагане
именно на коефицент от 1,143, по силата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
По
тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение, към които
въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК, жалбите се явяват
неоснователни, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на делото в тежест на жалбоподателите са разноските, направени във
въззивното производство.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от
ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1161/17.08.2020г., постановено по гр.д.№ 681/2020г. на Русенския
районен съд
Решението не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: