№ / .11.2021 година., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря КАЛИНКА КОВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2071 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалбата на Б.М.К. *** срещу Решение № 2153-03-99/26.08.2021 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-274/29.07.2021 година срещу Разпореждане № РВ-3-03-00941023/22.06.2021 година на Ръководителя на контрола по разходите на Държавно обществено осигуряване (ДОО) в Териториално поделение–Варна на Националния осигурителен институт.
Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е работила по трудово правоотношение, както и че работодателят „Вендинг Европа“ ООД е внесъл осигурителните вноски. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, жалбоподателката не е полагала труд, поради което изплатеното обезщетение подлежи на възстановяване. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултксо възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С
Разпореждане № РВ-3-03-00941023/22.06.2021 година, издадено от Ръководител на
контрола по разходите за ДОО (л. 8 от административната преписка (АП)), е
разпоредено жалбоподателката да възстанови сумата от 10 106,36 лева,
представляваща получено обезщетение за бременност и раждане за периода *** –
01.07.2017 година и за отглеждане на малко дете за периода 02.07.2017 –
23.06.2018 година и сумата от 4 140,43 лева, представляваща лихви от
датата на получаване на обезщетението до 22.06.2021 година.
Разпореждането
е връчено на жалбоподателката на 20.07.2021 година (л.9 от АП). Обжалвано е с
жалба вх. № 1012-03-274/29.07.2021 година (л. 5-6 от АП).
С
Решение № 2153-03-99/26.08.2021 година Директорът на Териториално поделение –
Варна на Националния осигурителен институт (л.1-3 от АП) е отхвърлил жалбата на
Б.М.К. срещу Разпореждане № РВ-3-03-00941023/22.06.2021 година, издадено от
Ръководител на контрола по разходите за ДОО. За да постанови този резултат
органът е приел, че „Вендинг Европа“ ООД – Варна не е извършвало търговска
дейност за периода 17.05.2016 – 23.06.2018 година, поради което наетата Б.М.К.
не е извършвала трудова дейност, поради което изплатите и обезщетения са без
правно основание.
Решението
е връчено на жалбоподателката на 27.08.2021 година (л. 4 от АП), поради което
подадената на 08.09.2021 година жалба е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Със
Заповед № ЗР-5-03-00853967/14.12.2020 година (л.131 от АП) Ръководителят на
Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт е възложил проверка по разходите на ДОО
на „Вендинг Европа“ ООД – Варна.
В
Протоколи № № ПТ-5-03-00858848/31.12.2020 и ПТ-5-03-00865655/18.01.2021 година
(л.129 - 130 от АП) са обективирани проверки на адреса на управление на
„Вендинг Европа“ ООД – Варна. От протоколите е видно, че на адреса на
управление няма офис и не са намерени управителя на дружеството или други лица.
С писмо
изх. № Ц1042-03-181#5/20.01.2021 година, връчено на 15.02.2021 година (л.117 –
118 от
АП) жалбоподателката е поканена да се яви на 01.02.2021 година и да представи
трудовия си договор с „Вендинг Европа“ ООД – Варна, длъжностна характеристика и
трудова книжка.
В
Констативен протокол № КВ-5-03-00878755/11.02.2021 година (л.19-21 от АП) е
обективирана извършената на „Вендинг Европа“ ООД – Варна проверка за разходите
по ДОО. В протокола е посочено, че дружеството не е внесло ДОО за периода
м.01.2016 – 31.01.2012 година. Посочено е, че от подадената декларация за 2017
година по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството е видно, че
дружеството не е осъществявало дейност за периода. Посочено е, че дружеството
не е отчело разходи за трудови възнаграждения за периода 2017 - 2020 година.
Между
страните не се спори, че между жалбоподателката и „Вендинг“ ООД – Варна е
сключен трудов договор, регистриран в Териториална дирекция-Варна на
Националната агенция за приходите. Не се спори, че жалбоподателката е получила
обезщетение за бременност и раждане за периода *** – 01.07.2017 година и за
отглеждане на малко дете за периода 02.07.2017 – 23.06.2018 година в общ размер
на 10 106,36 лева. Не се спори, че „Вендинг Европа“ ООД – Варна не е
внесъл дължимите осигурителни вноски за ДОО.
Видно от
подадената от „Вендинг Европа“ ООД – Варна данъчна декларация по чл. 92 от
Закона за корпоративното подоходно облагане (л. 29 - 30 от АП)
дружеството не е отчело приходи и разходи от търговска дейност за 2017 година.
Представена е декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (л. 45 от АП), в
която управителят на дружеството е декларирал, че предприятието не е
осъществявало дейност през 2017 година.
От
показанията на разпитания в с.з., проведено на 29.10.20-21 година свидетел Д. Л.
Г., управител на дружеството-работодател за периода 27.02.2020 година е видно,
че Б.К. е била единствен служител в дружеството. Сочи, че е изпълнявала
длъжността „деловодител-секретар“ срещу трудово възнаграждение, чийто размер не
помни, изплащано на ръка. Сочи, че е наел К., поради близките си приятелски
отношения със съпруга и, след прекратяване на трудовото и правоотношение с
предишен работодател, след установена бременност. Свидетелят сочи, че бил много
доволен от работата и, както и че до настоящия момент са в близки отношения.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни органи,
арг. чл. 114, ал. 3 и чл. 117, ал. 1 от КСО, в писмена форма. Актовете съдържат
фактическите и правните основания за издаването им и ясна разпоредителна част.
Жалбоподателката
е уведомена за започналото административно производство с писмо изх. № Ц
1042-03-181#5/20.01.2021 година, връчено на 15.02.2021 година.
Предвид
горното съдът намира, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Спорът
между страните се свежда до това дали жалбоподателката има качеството
„осигурено лице“ по смисъла на чл. 48а от КСО, вр. § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО, респ. има ли право на парично обезщетение за бременност и
раждане по осигурителното правоотношение с „Вендинг Европа“ ООД – Варна.
Правото на парично обезщетение за бременност и раждане възниква при наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. , арг. чл. 48а от КСО.
Легално определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, арг. чл. 10, ал. 1 от КСО.
От съдържанието на
цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията,
на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва
трудова дейност. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е
достатъчно. Необходимо е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. В
този смисъл Решение № 211/08.01.2016 година, постановено по адм. д. № 3681/2015
година, Решение № 292/11.01.2017 година, постановено по адм. д. № 14312/2015 година
и други по описа на Върховния административен съд на Република България. Изключенията от това правило са регламентирани в изречение
2 на т. 3 от § 1 от Допълнителните разпоредби на КСО.
В конкретния случай оспорващата Б.М.К. има сключен трудов договор с „Вендинг Европа“ ООД - Варна, който към момента на получаване на паричните обезщетения по чл. 48а и чл. 50 от КСО не е прекратен.
До даване ход на устните състезания жалбоподателката, чиято е доказателствената тежест, не представи убедителни доказателства, че реално е полагала труд по трудово правоотношение с „Вендинг Европа“ ООД – Варна.
Не са представени писмени документи – трудов договор, длъжностна характеристика, доказателства за получена работна заплата и други подобни.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г., като неубедителни. Свидетелят е посочил, че в дружеството не са работили други наети лица при данни за сключени трудови договори с лицата И.Н.Я., С.П.А., И.Т.Г. и М.А.Р.. Свидетелят не е дал точни показания за размера на работната заплата, за начина на изплащането и и за реално извършената работа. Обстоятелството, че свидетелят е близки приятелски отношения със съпруга на жалбоподателката обуславя извод за личната му предубеденост към изхода на спора.
Предвид горното съдът намира, че жалбоподателката няма качеството на лице по чл. 48а от КСО.
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.
Поведението на жалбоподателката следва да се определи като недобросъвестно, тъй като при знанието, че не е полагала труд в предприятието е получила обезщетенията по чл. 48а и чл. 50 от КСО.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.К., ЕГН ********** *** против Решение 2153-03-99/26.08.2021 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-03-00941023/22.06.2021 година на Ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване.
ОСЪЖДА Б.М.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 -дневен срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :