РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1133
гр. Пловдив, 07 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и с участието на прокурор Росен
Каменов, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3014 по
описа за 2020 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс(АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от П.И.Ш. ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.В.И.,***, с цена на иска 1 400 лв. (хиляда и четиристотин
лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева по Договор за правна
защита и съдействие от 29.02.2020г. за изготвяне на възражение и за процесуално
представителство срещу „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и адвокатско
възнаграждение в размер на 850 лева по Договор за правна защита и съдействие от
07.04.2020г. за изготвяне и подаване на жалба срещу Акт за прихващане или
възстановяване № 11890/03.04.2020г., съставен от отдел „Събиране и контрол“ при
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, отменен с Решение № 2/08.06.2020г.
на Кмета на Община-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага съображения за това, че за да организира
защитата си по административното
обжалване на Акт за прихващане или възстановяване № 11890/03.04.2020г. пред
компетентния горестоящ орган по реда на ДОПК, което е задължителна фаза на
оспорване, е упълномощил адвокат, на който е заплатил възнаграждение в общ размер
на 1 400 лв. С решението на Кмета на Община-Пловдив обжалваният Акт за
прихващане или възстановяване № 11890/03.04.2020г е отменен и е издаден нов
такъв, с който на П.Ш. е възстановена сумата в размер на 636,65 лв.,
представляваща данък върху недвижимите имоти и лихви за просрочие. Моли да се
осъди ответникът да заплати тази сума в размер на 1 400лв. като имуществена
вреда, причинена на ищеца от незаконосъобразно издаден и отменен във фазата на
административно оспорване Акт за прихващане или възстановяване №
11890/03.04.2020г. на орган по приходите в Община Пловдив, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.10.2020г. - датата от която ответникът е
изпаднал във забава, след получената от него покана за доброволно изпълнение на
06.10.2020г.
В съдебно
заседание, редовно уведомен, ищец не се явява и ни се представлява. В писмено
становище по същество, искът се поддържа по основание и по размер от
процесуалния представител на ищеца адв.В.И., който счита, че са доказани всички
елементи на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и моли да се постанови решение, с което да се
осъди ответника да заплати исковата претенция. Претендира и разноските по
настоящото производство. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника в неговия минимум, алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако ответната страна е ползвала
услугите на адвокат.
Ответникът - Община Пловдив, се представлява от
юрисконсулт я., която оспорва иска по съображения, изложени в писмен отговор. Счита,
че не е осъществен състава на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
Исковата молба е подадена от лице с право на иск,
което твърди неблагоприятно засягане от действие на отменен
административен акт на орган, включен в
структурата на Община Пловдив. Предявена е срещу надлежен ответник по чл.205 от АПК и пред съда по мястото на увреждането, съобразно нормата на чл.7 от ЗОДОВ.
С оглед на това е допустима за разглеждане.
По съществото на спора, на преценка от съда подлежи
осъществяването на елементите на фактическия състав на административния деликт,
за да се реализира отговорността по ЗОДОВ.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Общината по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон,
включва следните елементи:
1. Отменен като незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган, включен в структурата на ответника;
2. Причинени имуществени/неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от акта, действието или бездействието;
3. Причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и настъпилите вреди.
Горните предпоставки трябва да са налице кумулативно,
като липсата на която и да е от тях води до невъзможност за реализиране отговорността
на сочения ответник.
От съдържащите се писмени доказателства в преписката
по издаване на Акт за прихващане или възстановяване № 11890/03.04.2020г. на
орган по приходите в Община Пловдив, отменен с Решение № 2/08.06.2020г. на Кмета
на Община Пловдив, се установява следното:
С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
935/18.01.2007г. П.И.Ш. е декларирал, че е собственик на: 2/48 ид.ч. от земя с
площ от 360,00 кв.м., в т.ч. застроена площ - 300,00 кв.м. и е единствен
собственик на жилище на ет. 2 с РЗП - 107,11 кв.м., декларирано като основно, с
мазе с РЗП - 6,99 кв.м., находящи се в шест етажен жилищен блок в гр. Пловдив,
бул. "***" № 43, ет. 2, an. В, с партида № 8606031941001. С
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090004141/28.02.2020г. имотът, находящ
се в гр. Пловдив, бул. "***" № 43, ет. 2, an. В, с партида №
8606031941001 е предеклариран, като П.И.Ш. е деклариран като собственик на:
2/48 ид.ч. от земя с площ от 351,00 кв.м., в т.ч. застроена площ - 219,00 кв.м.
и единствен собственик на жилище на ет. 2 с РЗП - 107,11 кв.м., декларирано
като неосновно, с мазе с РЗП -6,99 кв.м., находящи се в девет етажен жилищен
блок.
След извършена служебна проверка, в локална база ГРАО,
от служителите на отдел „Обслужване" на Дирекция „Местни данъци и
такси" при Община Пловдив, е констатирано, че П.И.Ш. е с настоящ адрес ***.
С Писмо с изх. № 20 РЦ-156/04.03.2020г. до отдел ГРАО на район
"Централен" - Община Пловдив е направено искане за предоставяне на
информация за постоянен и настоящ адрес на П.И.Ш., ЕГН - **********, за периода
от 31.12.2014г. до 28.02.2020г., както и за извършени промени в адресите за
посочения период. С Писмо, вх. № 20РЦ-156(1)/19.03.2020г. на Зам.-кмет АПИОГРК
при район "Централен" - Община Пловдив е предоставена История на адресите
на П.И.Ш., видно от която, считано от 14.06.2013г. към момента на предоставяне
на информацията, същият е с настоящ адрес ***, aп. 1.
Предвид горното, е констатирано, че П.И.Ш., няма
основание да ползва, предвиденото в чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, облекчение за
„основно жилище" за имота, находящ се в гр. Пловдив, бул. "***"
№ 43, ет. 2, aп. В, с партида № 8606031941001, тъй като съгласно предоставената
информация от отдел ГРАО на район „Централен" - Община Пловдив същият има
настоящ адрес ***, aп. 1.
В резултат на извършената проверка и установените
факти и обстоятелства, от служителите на дирекция „Местни данъци и такси"
при Община Пловдив, в качеството им на органи по приходите, са предприети
съответните действия по реда на чл. 107, ал. 3 и чл. 109 от Данъчно - осигурителен
процесуален кодекс за определяне размера на задълженията за данък върху
недвижимите имоти, в пълен размер, без предвиденото облекчение за "основно
жилище", за периода 2015г. - 2019г.
Допълнително начислените задълженията за данък върху
недвижимите имоти и лихвите за просрочие на тези задължения за периода 2015г. -
2019г. не са оспорени от задълженото лице - П.И.Ш. и са платени с платежен
документ № 66090035233 / 29.02.2020г.
Чрез адвокат В.И., П.Ш. подал възражение с вх. №
20П-3086/04.03.2020г., с искане за възстановяване на платените данък върху
недвижимите имоти и лихви за просрочие. По подаденото възражение е започнала
проверка, в хода на която органът по приходите е предприел редица действия, с
оглед необходимостта от събиране на данни и доказателства, които да обусловят
наличието или липсата на основания за възстановяване на претендираната от
задълженото лице сума. До 03.04.2020г. - законоустановения срок за издаване на
Акт за прихващане или възстановяване, във връзка с подадено от П.Ш. възражение
с вх. № 20П - 3086 / 04.03.2020г. не са получени всички отговори на направените
запитвания и не са постъпили всички изискани документи, поради което органът по
приходите е издал процесния Акт за прихващане или възстановяване № 11890/30.04.2020г.,
в който изрично е посочил, че след получаване на необходимите отговори и
документи от компетентните органи, относно правилното определяне на данък върху
недвижимите имоти, ще бъде извършена повторна проверка, относно наличие на
надвнесени суми, подлежащи на възстановяване.
Независимо от горното, П.И.Ш., чрез адвокат В.В.И. е
подал Жалба с вх. № 20 НЕТ - 655 / 09.04.2020г. срещу Акт за прихващане или
възстановяване № 11890/03.04.2020г. до Кмета на Община Пловдив.
С Решение № 2/08.06.2020г. Кметът на Община Пловдив
отменил процесния акт, тъй като е констатирно, че в него липсва произнасяне
относно направеното от П.Ш., искане за възстановяване на недължимо платена сума
и е върнал преписката на органа по приходите за издаване на нов Акт за
прихващане или възстановяване, за произнасяне по същество на направеното
искане, след извършване на анализ на получената по направените запитвания
информация и наведените в жалбата на лицето съображения и мотиви за
възстановяване на претендираната като недължимо платена сума.
В изпълнение на Решение № 2/08.06.2020г. на Кмета на
Община Пловдив, органът по приходите е издал Акт за прихващане или
възстановяване № 12387/01.09.2020г., с който е възстановил претендираната в
размер на 636,65 лв., представляваща данък върху недвижимите имоти и лихва за
просрочие, за недвижим имот находящ се в гр. Пловдив, бул. "***" №
43, ет. 2, ап. В, по партида № 8606031941001, за периода 2015г. - 2019г.
Акт за прихващане или възстановяване №
12387/01.09.2020г. е получен на 09.09.2020г. от В.В.И. - пълномощник на
жалбоподателя и не е обжалван от задълженото лице, поради което установената за
възстановяване сума в размер на 636,65 лв е наредена по сметката на П.Ш. на
30.09.2020г.
С Покана за доброволно изпълнение с вх. №
20НЕТ-1871/06.10.2020г. Ш. е поискал от Дирекция "Местни данъци и
такси" при Община Пловдив, в едноседмичен срок, считано от датата на
получаване на поканата по сметката на лицето да бъде преведена сумата от 1
400,00 лв., представляваща направените разноски за адвокатска защита и
съдействие.
Предвид горното, съдът счита за безспорно настъпила за
ищеца имуществена вреда в твърдения от него размер и причинна връзка между отменения
Акт за прихващане или възстановяване № 12387/01.09.2020г. ви вредата.
Заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване на Акт
за прихващане или възстановяване е разход, който той е извършил, за да
организира защитата си срещу акта. Производството по обжалване на задължения за
местни данъци и такси се развива по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), по реда за обжалване на ревизионните актове като обжалването по
административен ред е задължителна фаза и предпоставка за допустимост на
последващ съдебен контрол, по арг. от чл.4, ал.1 и ал.5 от Закона за местните
данъци и такси(ЗМДТ) вр. с чл.152, ал.2 и чл.156, ал.1 от ДОПК.
Причинно-следствената връзка между отменения Акт за
прихващане или възстановяване и направените разноски по неговото обжалване е
пряка и непосредствена, тъй като разходите по оспорване пред решаващия орган са
направени във връзка с упражнено право на оспорване. Независимо, че правна
помощ и процесуално представителство в производството по обжалване не са
задължителни, след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва
адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения акт, тъй като причина за развилото се
оспорване е издаден акт, срещу когото ищецът е трябвало да се защити и да
избегне настъпването на неблагоприятни правни последици. С оглед на това
ангажирането на адвокатска защита за подаване на жалба срещу АУЗД е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016
г., чиито мотиви съдът счита за относими към предмета на настоящия спор.
Същевременно вредата не е резултат от
незаконосъобразно поведение на органа по приходите, който е издал Акт за
прихващане или възстановяване № 12387/01.09.2020г., т.е. липсва елемент от
фактическия състав на административния деликт, което е пречка за реализиране на
отговорността на ответника.
Основанието за отмяна на Акт за прихващане или
възстановяване не е незаконосъобразност, а поради факта, че органът по
приходите не се е произнесъл по същество на направеното искане за
възстановяване на претендираната от лицето сума, тъй като не е била приключила
проверката по направеното искане. Нещо повече, в Акта за прихващане или възстановяване № 11890
/ 30.04.2020г., органът по приходите, изрично е посочил, че след получаване на
необходимите отговори и документи от компетентните органи, относно правилното
определяне на данък върху недвижимите имоти, ще бъде извършена повторна
проверка, относно наличие на надвнесени суми, подлежащи на възстановяване.
Освен това, при начисляване на допълнителните
задълженията за данък върху недвижимите имоти и лихвите за просрочие на тези
задължения за периода 2015г. -2019г. задълженото лице П.Ш. не е възразило срещу
действията на органа по приходите. ЗЛ не е поискало и същите да бъдат
установени с Акт за установяне на задължения по декларация. Задълженията са
платени с пл. док. № 66090035233 / 29.02.2020г., като едва в последствие е
направено възражение, с искане за възстановяване на платените данък върху
недвижимите имоти и лихви за просрочие.
С оглед горното, съдът счита, че исковата молба е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора, съдът следва да се произнесе
по направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Законът за отговорността на държавата и общините
за вреди в чл. 10, ал. 2 и 3 съдържа самостоятелна специална уредба на
отговорността за разноски за страните по делата, водени по този закон. Тази
специална уредба дерогира приложението на общата уредбата на отговорността за
разноски, съдържаща се в чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Съгласно чл. 10, ал. 2,
изречение първо от ЗОДОВ при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият
случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, но
юрисконсултското възнаграждение, респективно адвокатското възнаграждение,
когато страната е представлявана от адвокат не представлява разноски по
производството. За разлика от уредбата в чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, според която,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде
отхвърлен, съдът осъжда ищеца да заплати само разноските по производството
Стриктното тълкуване на посочените по-горе разпоредби води до извода, че
законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатеното
възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултското възнаграждение.
Последните не са разноски по производството. По тези съображения, настоящият
съдебен състав преценя, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в тежест на ищеца
остава заплатената от него държавна такса, но ищецът не дължи заплащане на
ответника за юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално
представителство.
По
изложеното, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ искова молба, предявена от П.И.Ш.
ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В.И.,***, с цена на иска 1 400 лв. (хиляда
и четиристотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева
по Договор за правна защита и съдействие от 29.02.2020г. за изготвяне на
възражение и за процесуално представителство срещу „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив и адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева по Договор за
правна защита и съдействие от 07.04.2020г. за изготвяне и подаване на жалба
срещу Акт за прихващане или възстановяване № 11890/03.04.2020г., съставен от
отдел „Събиране и контрол“ при Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, отменен с Решение № 2/08.06.2020г. на Кмета на Община-Пловдив, ведно
със законната лихва, считано от 14.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: