Решение по дело №1997/2011 на Окръжен съд - Бургас

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                       № 118, .година 2013,  19. 04.  гр. Бургас

 

                   В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

         БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично  заседание на двадесет и първи март, две хиляди и тринадесета  година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова

 

секретар А.Ц., постави на разглеждане  гр.  дело №  1997, по описа на БОС за 2011 г. и за да се произнесе, съобрази  следното:

         Производството е образувано по искова  молба и уточнения, към нея,  на „Зеда тур” АД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Х.К.” № **, адрес за съобщения: гр. С.-***, ул. „Г.С.Р.” ***, ет. *, срещу  „ЕВН България Електроразпределение” АД, ЕИК *********, гр. П., ул. „Х. Д.” № **, за приемане за установено, по отношение на ответника,  че  ищецът е собственик, по силата на договор № РД- 01- 45/ 26. 09. 2001 г.  за приватизационна продажба и нот. акт № ***, том ***, рег. № 2***, дело № *** от **. 0*. 20** г. на трафопост, находящ се в ресторантски комплекс „С.”, по плана на к.к. „С.б.”, с обща площ   74,04 кв. м.  и за обявяване за нищожен нотариален акт № ***, том *, рег. № 9***, дело № 2*** от **. **. 20** г. на нот. Бакърджиева, в частта на продажбата на трафопост „С.” –т. 1.1, поради липса на предмет. Приложени са доказателства. Претендират се разноски.

         В съдебно заседание, ищецът, представляван от процесуален представител, подържа исковете, прави доказателствени искания, във връзка с отговора на ответника.

         Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и с отговора на исковата молба, намира исковете за неоснователни и ги оспорва. Счита, че е станал собственик на тази част от сградата, представляваща трафопост, с диспетчерско наименование „С.”, въз основа на договор за  продажба – нот. акт № *** от **. **. 20***г. Трафопостът се води, като негов дълготраен актив, в баланса на дружеството и обслужва 5 хотелски комплекса и 8 други потребители.  Твърди, че праводателят му „С.б.” АД, като притежател на лицензия за разпределение на ел. енергия,  единствен е имал право да притежава и да се разпорежда, с частта от сградата, представляваща трафопост. Прехвърлянето на обекта на ответника, се е наложило, поради прекратяването на тази лицензия и включването на правата по нея в лицензията на ответника.

 

         Предявените искове, са с правни основания- чл. 124 от ГПК и чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

         Ищецът твърди, че ответникът е придобил имота – предмет на иска по нищожен договор, поради липса на предмет, защото прехвърлителят – „С.б.” АД, не е бил собственик на обекта-трафопост”С.” и към датата на сделката, той е бил собственост на ищеца, по силата на посочения договор за приватизационна продажба от 2001 г. и нотариален акт  от**. 0*. 20**г.

         Ищецът обосновава правния си интерес от предявения положителен установителен иск и иска да бъде прието за установено, че е станал собственик на трафопост „С.”, въз основа на  посочения приватизационен договор и нот. акт, като се позовава на извършена техническа експертиза.  С нея, иска да докаже, че трафопостът не е обособен обект, като самостоятелно помещение, а представлява неразделна част от сградата на ресторантски комплекс „С.”. Последният е бил предмет на приватизационната сделка, въз основа на която е придобит от ищеца и   е счетоводно заприходен, като дълготраен материален актив.

         Ищецът сочи, че ответното дружество ползува трафопоста от 2006 г. без правно основание, като твърди, че е собственик.

         За доказване на установителния иск, по делото са представени писмени доказателства  и са приети заключенията на съдебни експертизи.

Видно от представения приватизационен договор от 26.09. 2001 г. ищецът е придобил правото на собственост върху ресторантски комплекс „С.” – обособена част от „С.б.” АД. Члeн 1. 1  от  договора съдържа  описание на предмета договора, включващ триетажна масивна сграда, състояща се от: ресторант, разположен на първи и втори етаж; сладкарница, разположена на първи етаж; павилион, разположен на първи етаж; дискотека /нощен бар/, разположена на трети етаж, ведно с терен… .

      По делото е приет, като доказателство, информационен меморандум за ресторантски комплекс „С.”, изготвен от „Оргсистемс” ООД, през април 2001 г. по предоставени данни от „С.б.” АД. Меморандумът е  утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, и в него, като обект, съдържащ се в комплекса, е вписан процесния трафопост, със застроена площ 71 кв.м. Меморандумът, явно е изготвен за целите на провеждащата се приватизационна процедура, но не е вписан, като приложение- неразделна част от  приватизационния договор, в който има изредени такива приложения и не е определящ за неговия предмет.  

         В представения от ищеца, констативен нотариален акт от **. 0*. 20** г. е вписан трафопост – 74, 04 кв. м. в състава на ресторантски комплекс „С.” .  Съгласно констатациите на неоспорената съдебно- счетоводна експертиза, трафопостът, с посочените в констативния нотариален акт, размери е заведен в счетоводството на ищцовото дружество, с дата на придобиване- 31. 12. 2006 г. Като основание за счетоводния запис, е посочен нот. акт, цитиран по- горе.

         По искане на ищеца, по делото е допусната,  изпълнена и приета,  съдебно- техническа експертиза. Вещото лице, се е запознало с представените писмени доказателства, включително и изготвена през м. януари на 2006 г. техническа експертиза, вероятно във връзка с издаването на констативния нотариален акт, която не е приета, като доказателство и е извършило оглед на  място.  Експертът е констатирал, че трафопостът се намира на първия етаж на триетажната сграда и е неразделна част от нея. Сградата има идентификатор 5****.***.***.* и в кадастъра трафопостът не е посочен, като отделна кадастрална единица.

         Въз основа на изброените доказателства, съдът счита, че ищецът не е станал собственик на процесния трафопост, по силата на приватизационния договор, защото не е включен в неговия предмет. В подкрепа на този извод е и фактът, че счетоводното заприходяване на имота, не е станало въз основа на приватизационния договор през  2001 г. Съставеният констативен нотариален акт не би могъл да го направи собственик, защото няма такъв ефект, още повече, че ищецът сам твърди, че ответникът е този, който ползува трафопоста.

 

         Ответникът, оспорва исковете, като неоснователни. Сочи, че е придобил  трафопоста , с диспетчерско наименование „С.”, въз основа на договор за  продажба – нот. акт № *** от **. **. 20** г. и това е видно от представения нотариален акт. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза констатира, че трафопостът се води, като  дълготраен актив, в баланса на  ответното дружество от **. **. 20** г.  Заведен счетоводно е  на основание посочения нотариален акт.  При направената проверка в Дирекция „Местни данъци и такси”, Община – Н., експертът констатира, че за трафопост С., съществува партида, със собственик – ответника от 07. 12. 2007 г. и за имота няма  неплатени данъци и такси.

         Ответникът счита, че единствено негов праводател и продавач по сключения договор за продажба, през 2007 г. -  „С.б.” АД, е могъл да му прехвърли собствеността на  трафопоста,  защото  дружество е било  притежател на лицензия за разпределение на ел. енергия и   единствено, в това си качество,  е имало право да притежава и да се разпорежда, с частта от сградата, представляваща трафопост. Прехвърлянето на обекта на ответника, се е наложило, поради прекратяването на тази лицензия и включването на правата, по нея в лицензията на ответника. Въз основа на тази лицензия, с процесния трафопост, ответникът  обслужва 5 хотелски комплекса и 8 други потребители.

         За доказване на направеното оспорване на ответника и твърденията му, относно броя на потребителите, обслужвани чрез трафопоста, по делото е допусната, изпълнена и приета, съдебно – техническа експертиза,  от вещо лице, с квалификация на електроинженер. Експертът, въз основа на приетите доказателства и предоставени ел. схеми на процесното съоръжение, справка с нормативните актове, определящи техническите изисквания  за техническа експлоатация на енергообзавеждането  и устройството на електрическите уредби  и електропроводните линии  и оглед и проучване на място, прави следните констатации: от външен оглед- процесното  ел. съоръжение е разположено в 3 помещения/ зали 1, 2 и 3/, като всяка зала е с отделен вход, с входна врата. Има технологични вентилационни отвори : долни – два броя и горни – 2 броя, както и бетонна рампа, с височина 1, 42 м. Следва описание, след вътрешен оглед, на вида на електрическото оборудване на всяка от трите зали, като основното в зала № 1 е инсталирани прекъсвачи – 5 броя, в зала № 2- инсталирани силови трансформатори – 2 броя маслени, херметични и в зала № 3- разпределителни устройства- 2 броя за ниско напрежение, кабелни канали и присъединени кабели.  Констатирано е, че процесното ел. съоръжение е предназначено за снабдяване на относително голям брой потребители с ел. енергия, включително и сградата, в която се намира. Категорична е констатацията, че броят на присъединените стопански потребители е 15, а броят на присъединените битови потребители е 10.  Сумарния брой на потребителите, при изготвяне на експертизата е 25, като има възможност за снабдяване на повече потребители. Вещото лице констатира, че трафопостът, съществува в архитектурния проект на сградата  и  е въведен в експлоатация в периода – 1968 – 70 г.

Съдът, въз основа на посочените доказателства и нормативната база, регламентираща статута и собствеността на енергийните обекти, счита, че и въз основа на тях, ищецът не би могъл да стане собственик на трафопоста, по силата на приватизационен договор. Съгласно констатациите на техническите експерти, трафопостът, ведно със сградата, е построен  и въведен в експлоатация през 1969- 70 г. Съгласно действуващата, тогава нормативна уредба, -Законът за електростопансвото- чл. 2, ал. 1, този вид ел. уредби, са държавна собственост и не биха могли да бъдат предмет на приватизационна продажба. Ел уредби, захранващи повече от един потребител, са били изключени от гражданския оборот и договор за продажба на такъв обект, включително и приватизационна сделка, е без предмет. Процесния обект, не би могъл да бъде предмет на приватизационна сделка, през 2001 г. когато тя се е осъществила, защото, тогава е действувал  Закон за енергетиката и енергийна ефективност/ отм./ и  текстът на § 67 ал. 9  от него, изрично изключва енергийните обекти от предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с ел. енергия, повече от един потребител.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че предявеният положителен установителен иск е неоснователен: процесният трафопост не е включен в предмета на приватизационната сделка, сключена с ищеца през 2001 г.; издаденият констативен акт през 2006 г. няма транслативен ефект и не е основание за придобиването на трафопоста от ищеца и  Законът за енергетиката и енергийна ефективност/ отм./ който е действувал, към датата на сключване на приватизационния договор, изключва енергийните обекти, какъвто е трафопостът – предмет на иска, като предмет на такива сделки, дори да са на територията на приватизиращ се обект.

По отношение на иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, за обявяване за  нищожен нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № **** от **. **. 20** г. на нот. Бакърджиева, в частта на продажбата на трафопост „С.” –т. 1.1, поради липса на предмет, защото продавачът по тази сделка не е собственик на имота:  Сделката по продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна, по нея приобретателят не би могъл да придобие права, каквито продавачът не притежава. Липсата на предмет, съгласно смисъла на този законов текст, е налице, когато договорът има невъзможен предмет, равнозначна на липса на предмет- фактическа или правна. При прехвърляне на недвижим имот, който не е собственост на продавача, не е налице невъзможен предмет или липса на такъв и сделката не е нищожна.  Поради това, и вторият предявен от ищеца иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът следва да отхвърли и двата предявени иска, като неоснователни и да присъди на ответника направените, в производството разноски, в размер на 3347, 88 лв.

 

Водим от горното, БУРГАСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД,

 

 

                            Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Зеда тур” АД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Х.К.” № **, адрес за съобщения: гр. С.-****, ул. „Г.С.Р.” ***, ет. *, срещу  „ЕВН България Електроразпределение” АД, ЕИК *********, гр. П., ул. „Х. Д.” № **, за приемане за установено, по отношение на ответника,  че  ищецът е собственик, по силата на договор № РД- 01- 45/ 26. 09. 2001 г.  за приватизационна продажба и нот. акт № ***, том ***, рег. № ****, дело № *** от **. 0*. 20** г. на трафопост, находящ се в ресторантски комплекс „С.”, по плана на к.к. „С.б.”, с обща площ   74,04 кв. м.  и за обявяване за нищожен нотариален акт № ***, том *, рег. № 9***, дело № 2*** от **. **. 20** г. на нот. Бакърджиева, в частта на продажбата на трафопост „С.” –т. 1.1, поради липса на предмет, защото прехвърлителят – „С.б.” АД, не е бил собственик на обекта-трафопост”С.” , към датата на сделката, като неоснователни.

ОСЪЖДА  „Зеда тур” АД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Х.К.” № **, адрес за съобщения: гр. С.-****, ул. „Г.С.Р.” ***, ет. *, да заплати на   „ЕВН България Електроразпределение” АД, ЕИК *********, гр. П., ул. „Х. Д.” № **,   334, 88 лв./три хиляди триста четиридесет и седем лв. и осемдесет и осем ст. /- разноски. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред БАС.

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :