№ 14720
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110114039 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от страна
на ответника.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Следва да се приложи към настоящото производство ч. гр. д. № 39962/2021 г. по описа
на СРС, 118 състав.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2023г. от
11,10 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 39962/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** е предявило по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл.
240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, против К. П. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 10, вх. Б, ет. 16, ап. 143 за
установяване дължимост на сумата от 1500 лв., представляваща главница по Договор за
кредит № **** г., сключен с „***“ ЕАД с ЕИК ***, вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна
лихва в размер на 269,31 лв., дължима за периода от 10.11.2015 г. до 10.07.2016 г., както и
обезщетение за забава в размер на 876,25 лв. за периода от 10.11.2015 г. до 23.02.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
1
09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 39962/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит № **** г. „***“ ЕАД е предоставило
на ответника потребителски кредит в размер на 1500 лв., като последният се е задължил да
върне сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 269,31 лв. на 9 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер от 196,59 лв. или общо сумата от 1769,31 лв. в
срок до 10.07.2016 г., когато падежирала последната вноска. Поддържа, че в договора за
кредит бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите от 50 %. Посочва, че в раздел Х, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити, приложими към договорите за кредит, сключвани от
първоначалния кредитор, било предвидено задължение на длъжника за заплащане на
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска в случай на допускане на такова забавяне на плащането, както и на
всички разноски за извънсъдебното, респ. съдебното събиране на вземането, направени от
кредитора. Длъжникът не изпълнил задължението си за заплащане на предвидените в
приложимия към договора погасителен план вноски, поради което му била начислено и
задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 10.11.2015 г. до 23.02.2021 г. в общ размер от 876,25 лв., като за периода от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. не била начислявана лихва съгласно изискванията на чл. 6 от ЗМДВИП.
Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесния договор за
потребителски кредит, поради което претендира установяване дължимостта на същите в
настоящото производство.
Поддържа, че вземанията били прехвърлени от кредитора на „***“ ЕООД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., като длъжникът
бил надлежно уведомен за извършената цесия на посочената от него електронна поща с
изпратено уведомление от 02.04.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
На основание чл. 154 ГПК съдът указва на страните, че в доказателствена тежест на
ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния кредитор „***“ ЕАД и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави кредита; наличието на валидни
клаузи за заплащане на възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка за забава, които
не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени
индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП; настъпване забавата на
кредитополучателя и възникване на конкретни по размер вземания за посочените процесни
периоди.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи и че вземанията са му
прехвърлени въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил
надлежно уведомен.
Ответникът не твърди факти, за установяването на които да му бъде разпределена
доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
2
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3