Решение по дело №725/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 518
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120200725
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 518

 

гр.Бургас, 30.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на пети април  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 725 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „ИГ П.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, *****, чрез адв. Н.А., срещу наказателно постановление № 303071-F314590/01.12.2017г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 178 ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, тъй като наказващият орган се е произнесъл след повече от един месец по преписката.

В открито съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. А., която поддържа доводите, изложени в жалбата. Също така посочва, че алтернативно следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

За Административнонаказващият орган, редовно уведомени, представител не се явява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 18.02.2019г., а жалбата е депозирана на 20.02.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

„ИГ П." ЕООД подало по електронен път Заявление за регистрация по ЗДДС на 22.06.2017г. с вх. № 0000-0030334 на основание чл.100, ал.1 - регистрация по избор, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС. За целите на проверката за регистрация по ЗДДС, на 28.06.2017 г. по ел. път било връчено ИПДПОЗЛ, с изх. № 0000-0030334/22.06.2017 г.

След извършената проверка на представените документи - справки, фактури, банкови извлечения, договори и др, се установило, че „ИГ П." ЕООД е издало фактура № ********** /06.03.2017г. на стойност 350,00 GBP получател, по която е дружество, регистрирано в държава - членка на ЕС - Великобритания - BLUEROCK HEALTHCARE LIMITED с рег.№ 08758691, за предоставени услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС. Имало получено плащане на 08.03.2017г., съгласно представените банкови извлечения. За резултатите от проверката бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 020421701099796/04.07.2017 година, който бил връчен на 05.07.2017 година. Бил съставен и АУАН, който бил връчен на представител на жалбоподателя. На 07.07.2017 г. постъпило възражение, в което било посочено, че не е настъпило данъчното събитие, тъй като услугата не е била предоставена.

Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 178 ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Министъра на финансите, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за антидатиране на наказателното постановление, тъй като липсват каквито и да е било данни в тази насока. Следва да се отбележи, че издаването на НП след повече от един месец след съставянето на АУАН, при спазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, не е съществено нарушение, тъй като този срок е инструктивен. Също така е без значение на кого точно е връчено НП, тъй като не се оспорва допустимостта на процеса, като жалбоподателят е упражнил правото си на жалба.

Съдът обаче намира, че в процедурата по издаване на наказателното постановление не е била съобразена нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

 Съгласно чл.97а, ал.4 от ЗДДС за лицата по ал.1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставка става изискуем / авансово плащане или данъчно събитие/. За да е налице нарушение по този текст от ЗДДС, в административнонаказателното производство трябва е установено, че услугите, предоставяни от "ИГ П." ЕООД, са с място на изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз. Такива факти липсват в АУАН, а и в НП, което е възпроизвело констатациите в акта. Действително, в АУАН и в НП е посочено, че санкционираният субект е издал фактура на дружество, регистрирано във Великобритания и е получило плащане на извършени услуги. В АУАН и в НП, обаче, не е посочено мястото на извършване на тези услуги. За да е налице нарушение на чл. 97а ал.2 от ЗДДС, е необходимо мястото на изпълнение услугата да е на територията на друга държава членка, но касателно това обстоятелство липсват каквито и да е твърдения в АУАН и в НП. Иначе казано, липсва описание на всички съставомерни признаци, което е нарушение на процесуалния закон и води до отмяна на издаденото НП. В този смисъл е и Решение № 2219 от 11.12.2013 г. по н. д. № 1601 / 2013 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас.

Не е ясно кога е настъпило данъчното събитие, защото не е посочено кога е извършена услугата - аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС, а и съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането, т.е. датата на издаване на фактурата не е меродавна (както твърди актосъставителят). Нещо повече, в самото НП са посочени алтернативно двата момента, когато данъкът за доставката става изискуем- авансово плащане или данъчно събитие, като не е ясно кой от двата момента е приет от наказаващия орган.

Непредявяването на нарушителя на всички факти от значение за съставомерността на твърдяното за извършено от него нарушение представлява съществено процесуално нарушение, защото засяга правото му на защита, част от което е правото му да бъде запознат с фактическите и юридическите рамки на административно-наказателното обвинение. Тази липса препятства и преценката на съда за законосъобразността на санкциониращия акт.

Предвид горното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на административнонаказателното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ наказателно постановление № 303071-F314590/01.12.2017г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 178 ЗДДС на „ИГ П.” ЕООД, ЕИК *****, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                                                  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п /

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.К.