Решение по дело №17/2019 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 18.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 17 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Е.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 252 от 17.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 15902/05.12.2018 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис гр. Ловеч, и с вх. № 32267/11.12.2018 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, подадена от Е.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и е потвърдено Разпореждане с изх. № 180011-137-0012162/27.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч. Жалбоподателят счита, че задълженията, посочени подробно в 104 точки на жалбата, са погасени по давност и моли обжалваното решение и разпореждането на публичния изпълнител да бъдат отменени. В първото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адвокат С.П. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В съдебното заседание на 22.05.2019 г., в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява и представлява, като не са представени и писмени бележки.

Ответникът – Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител Д. Б., моли жалбата да бъде отхвърлена по съображения, изложени в оспореното решение и в писмени бележки, като претендира юрисконсулско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно представен списък на разноски.

Съдът, след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане с изх. № 180011-137-0012162/27.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч /на л. 36-42 от делото/ е разпоредено: не прекратявам поради изтекла погасителна давност вземания, изброени в 105 пункта на същото разпореждане.

Срещу същото разпореждане е била подадена жалба по административен ред по чл. 266 от ДОПК от настоящия жалбоподател. С Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 252 от 17.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, е оставена без уважение жалба с вх. № 15902/05.12.2018 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис гр. Ловеч, и с вх. № 32267/11.12.2018 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, подадена от Е.А.М., ЕГН: **********, с адрес: *** и е потвърдено Разпореждане с изх. № 180011-137-0012162/27.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч. Решението по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 252 от 17.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново е съобщено на жалбоподателя с писмо изх. № 21471/18.12.2018 г. /на л. 14 от делото/ и обратна разписка на л. 15 от делото, с отбелязване на дата на получаване - 21.12.2018 г.

Настоящата жалба срещу Решението по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 252 от 17.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново е заведена при ответника с вх. № 40/02.01.2019 г., като товарителницата към жалбата е с дата 28.12.2018 г. /видно от л. 13 на делото/.

С цел проверка за спазването на 7-дн. преклузивен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК в съдебно заседание на 03.04.2019 г. съдът е изискал изрично становище на жалбоподателя и ответника по допустимостта на жалбата. Двете страни намират, че оспорването е в преклузивния срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, като процесуалният представител на ответника юрк. Б. сочи, че обжалваното решение е получено от жалбоподателя на 21.12.2018 г., а жалбата е подадена на 28.12.2018 г., видно от товарителница на л. 13 от делото.

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в законоустановения срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Видно е, че длъжникът Е.А.М., е с постоянен  адрес ***, поради което настоящия съд е компетентен да разгледа жалбата.

 Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – Велико Търново. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. При така определения предмет на производството съдът намира жалбата за неоснователна.

Процесното разпореждане и съответно решение са издадени от оправомощени за това органи в пределите на тяхната компетентност, а именно - от публичния изпълнител при ТД на НАП- Велико Търново, офис Ловеч и от Директора на ТД на НАП - Велико Търново. Те са издадени в писмена форма, при спазване на процесуалните правила.

Във връзка с правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното: съгласно чл. 171 ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Като мотиви за отхвърляне на жалбата по административен ред е посочено, че:

Доводите в жалбата са относно приложението на института на погасителната давност по отношение на публични държавни вземания, каквито са тези за данъци, задължителни осигурителни вноски, по влезли в сила решения на съдилищата, по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т.6 от ДОПК, както и вземанията за лихви по тях, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК. Поради това те се подчиняват на общия режим на погасителната давност, предвиден в ДОПК.

 Горестоящият административен орган правилно е приел за неправилно е позоваването на разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, тъй като ДОПК се явява специален закон, в който е налице изрична разпоредба относно давностния срок на вземанията за лихви. Правилно е прието от Директора на ТД на НАП – В. Търново, че съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.

Правилно е посочено, че разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК предвижда, че давност спира в изчерпателно изброените в същата норма хипотези:

1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на ата, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

5. с налагането на обезпечителни мерки;

6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;

Ето защо законосъобразно е прието от Директора на ТД на НАП в обжалваното решение, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че давността се прекъсва с налагането на обезпечителни мерки и след това започва нова петгодишна давност.

Правилно е прието в обжалваното решение, че при настъпило спиране /в хипотезата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК/ давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране се възобновява давностният срок, като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него. Правилно е прието в обжалваното решение, че периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността - с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране тя се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. ДОПК не предвижда до кой момент в такава хипотеза давността се счита за спряна, като по тази причина следва да се приеме, че давността спира докато е налице висящ изпълнителен процес, доказателства за това са копие на изпълнително дело № 11080002732/2008 г. , образувано срещу жалбоподателя Е.А.М..

Правилно е прието в обжалваното решение, че по този начин публичните задължения ще бъдат погасени по давност с изтичането на абсолютния десетгодишен срок, предвиден в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Правилно е прието в обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – В. Търново, че относно задълженията по декларации, подробно описани от публичния изпълнител в обжалваното разпореждане от т. 1 до т. 105, погасителната давност не е изтекла и същите не следва да бъдат отписани по давност. Това е така, тъй като същите декларации обхващат периоди от 2008 г. до 2012 г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 4447/17.09.2012г. давността е спряна и поради това приложение ще намери 10-годишният давностен срок, съгласно нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОП. При това положение за задълженията от 2008 г. давностният срок е започнал да тече на 01.01.2009 г. и ще изтече към 31.12.2018 г. /като обжалваното разпореждане на публичен изпълнител е издадено на 27.11.2018 г., а обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – В. Търново е издадено на 17.12.2018 г./. За задълженията от 2009 г. давността е започнала да тече от 01.01.2010 г. и ще изтече на 31.12.2019 г. и т.и.

По изложените съображения настоящата жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и действително направени разноски в размер на 500 лева за юрисконсултско възнаграждение, видно от списък на разноски на ответника на л. 93 от делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

На основание гореизложеното и чл.  268 от ДОПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 252 от 17.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което жалбата му по административен ред е оставена без уважение и е потвърдено Разпореждане с изх. № 180011-137-0012162/27.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч.

ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК Е.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ТД на НАП – Велико Търново сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

Да се изпрати препис от решението на страните.

  

 

                                                                        АДМ. СЪДИЯ: