О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24.06.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 24.06.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.
дело №350 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №67/12.05.2020г.
на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№913/2019г.,
с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на К.Т. ***, на основание
чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1 249,64лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.08.2016г.-03.04.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата и разноски
в размер на 278,32лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София
е осъдена да заплати ДТ в размер на 50,00лв, разноски в размер на 100лв. в
полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излага се, че за процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като за процесния период приложими
са Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба
№8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която
изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд е
приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ),
издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид,
че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в
предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане
и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и
на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР,
уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР
отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и
им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории
служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е
неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири
предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми.
По тези съображения
се моли за отмяна изцяло на обжалваното решение и за постановяване на ново
решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият К.Т., чрез пълномощника си адв.К., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд и при анализ на приложимите законови норми, е настоял за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Настоял е и за присъждане на разноските пред
въззивната инстанция.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.10.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.