Р Е Ш Е Н И Е
№ 583/19.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 303 по описа за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
П.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.М.Д. – САК, съдебен адрес: ***,
против Заповед № ЛС-3/08.03.2023 г. на Началника на Военно формирование 42650
подполковник И.Д., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„мъмрене“. Заповедта е оспорена като неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаването ѝ, и постановена
в противоречие с материалните норми.
По същество се твърди, че възложената
задача на жалбоподателя, за неизпълнението на която му е наложено дисциплинарно
наказание, е извън трудовите му функции, макар в длъжностната характеристика да
е налично и общото задължение „да изпълнява и други възложени задачи, свързани
със заеманата длъжност“. Обосновава се, че възложеното не отговаряло на
изискването за делегиране на задачи, свързани със заеманата длъжност. Изложени
са и твърдения, че за процесния период жалбоподателят е бил натоварен и с други
задачи, както и че не му била предоставена нужната информация за изпълнението.
Твърди се, че заповедта не била съгласувана от юрк. Т., което съставлявало
съществено процесуално нарушение. Твърди се и нарушение на формата на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата. По изложени
съображения моли съда да отмени оспорения административен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Сочи допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуален закон. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Началникът на Военно
формирование 42650 – гр. Копривщица към Министерство на отбраната на Република
България редовно призован за съдебно заседание. Явява се лично и се
представлява от юрк. Т.. Оспорват жалбата с писмена защита вх. №
3581/27.04.2023 г., както и в съдебно заседание. Изразяват становище за
неоснователност на жалбата. В съдебно заседание от 21.09.2023 г. ответникът
изрично е заявил, че е представил цялата преписка по издаване на оспорената
заповед.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На 10.01.2023 г. при редовно заседание
на началника на военно формирование 42650 с офицерите от формированието във
връзка с подготовка на формированието за евентуална проверка, ответникът, в
качеството си на непосредствен началник на жалбоподателя, му поставя задача.
Същата е да подготви брифинг, с който дежурният по военно формирование да може
да го представи при посрещане на комисия пристигнала да извърши проверка в
извънработно време.
Ответникът посочил устно на
жалбоподателя литературата, която следва да бъде ползвана при изготвяне на
брифинга и поставил срок за изпълнение до 20.01.2023 г., като в същия период
следвало да бъде изготвена и презентация.
Жалбоподателят инициирал изпълнението
на задачата, като започнал да търси необходимата му литература – ръководството,
посочено от прекия му началник. Търсил същото в регистратурата на военното
формирование, но не го открил.
На 25.01.2023 г. жалбоподателят
представил изготвената от него презентация, която обаче прекият му ръководител
приел, че не отговаря на структурата по възложената му задача. Задачата била върната,
с направени уточнения.
На 27.01.2023 г. ръководството било изпратено
на жалбоподателя на служебната му електронна поща от заместник-началника на
военното формирование.
Текстовият вариант на брифинга бил
представен от жалбоподателя на 20.02.2023 г., тоест месец след поставения срок
за изпълнение, но прекият ръководител на жалбоподателя отново приел, че изпълнението
не отговаря на възложената задача, тъй като имало грешки - технически,
правописни и по същество.
От капитан С. били изискани писмени
обяснения по случая. Такива са представени по делото, но от съдържанието на
същите не става видно на коя конкретна дата са депозирани. Съгласно Протокол от
проведена беседа рег. № 616-114 от 08.03.2023 г., обаче става видно, че
писмените обяснения са представени преди изслушване на дисциплинарно наказаното
лице. От съдържанието на протокола става видно, че прекият ръководител на
жалбоподателя се е запознал с писмените обяснения, но не ги е приел, доколкото
и към тази дата (08.03.2023 г.) възложената задача все още не била изпълнена. Жалбоподателят
е изразил изрично писмено несъгласие с решението на прекия си ръководител за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност, инкорпорирано в цитирания
протокол със саморъчно изписване и подпис.
Издадена била процесната Заповед №
ЛС-3/08.03.2023 г. на Началника на Военно формирование 42650, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ на основание чл.
244, т. 2 от ЗОВСРБ поради неизпълнение качествено и в срок на пряко поставена
задача (заповед) от началника на военно формирование 42650.
Заповедта е редовно връчена на капитан С.
на 08.03.2023 г. Жалба срещу заповедта е подадена на 22.03.2023 г. с вх. №
630-170 от 22.03.2023 г., чрез ответния орган. Жалба е депозирана в същия ден и
директно пред Административен съд – Пазарджик с вх. № 2486/23.03.2023 г.
По отношение на спазване на трудовата
дисциплина от страна на жалбоподателя за предходните периоди, по делото са
представи и негови писмени обяснения от 23.11.2022 г., които не касаят предмета
на настоящия спор.
От представената кадрова справка за жалбоподателя
става видно, че същият е награждаван четиринадесет пъти в периода 2002 г. –
2019 г. и е наказван един път - с процесната заповед.
По делото са представени и заповед на
министъра на отбраната от 06.01.2020 г. относно утвърждаване на ръководството,
по което е следвало да бъде изпълнена задачата и копие на същото. Установява
се, че ръководството е било налично в регистратурата на военното формирование,
считано поне от 2022 г., съгласно препис от ръководството с рег. индекс 4-36 от
28.03.2023 г. и извадка от Описна книга
за 2022 г.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото са изслушани двама свидетели, чиито показания съдът
кредитира като ясни, точни и непротиворечащи на събраните по делото
доказателства.
Свидетелят Ф.Б. посочва, че работи във
военното формирование и към момента е служител „Регистратура“. Запознат е с
наказанието, което е наложено на жалбоподателя за това, че не е изготвил в срок
определен документ. Посочва, че жалбоподателят е идвал при него два – три пъти
в регистратурата, за да търси документ, който му е необходим за изпълнение на
поставената задача. Свидетелят твърди, че той е търсил документа по различен
начин – като литература, като друг вид и не е успял да го открие, както и че
знае, че жалбоподателят се е снабдил с този документ, който му е необходим, тъй
като му бил изпратен по имейл.
Свидетелят посочва също, че в
библиотеката на регистратурата е налично копие на ЗОВСРБ в актуалната му
редакция, както и Наредба № 15 за допълнителните възнаграждения, тъй като тези
нормативни документи са задължителни за изпълнение. Предполага, че са налични и
Наредба № 15, Наредба № 22, Наредба № 12, ППЗОВСРБ.
Свидетелят Г.Д. посочва, че за всяко
отсъствие на титулярния началник се отдава писмена заповед кой го замества. За месец
януари 2023 г. била издадена заповед, че св. Д. ще осъществява заместването в
дните на отсъствие на титуляра, като по времето на заместването, за въпросния
период, жалбоподателят не е търсил съдействие от него за решаване на проблемите,
които има за изпълнение на поставената задача.
Свидетелят посочва също, че била проведена
беседа с жалбоподателя за запознаване с решението на началника за налагане на
дисциплинарно наказание и му е дадена възможност за защита и за представяне на
доказателства, които възпрепятстват изпълнението на задачата. Свидетелят твърди,
че е присъствал на беседата, като жалбоподателят не е посочил да е срещнал
някакви затруднения по възложената задача.
Свидетелят посочва също, че е
присъствал и в момента на поставяне на процесната задача на жалбоподателя. Било
му сведено да изготви презентация на програма Power Point, но той заявил, че не
може да работи на програмата Power Point и няма да изпълни задачата.
Съгласно доказателствено искане на
жалбоподателя по делото е назначена
съдебно-почеркова експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно,
мотивирано, ясно и компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси
вещото лице е установило, че положеният съгласувателен подпис на оспорената
заповед принадлежи на юрк. Т..
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане
на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК – дали актът е издаден
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Според чл. 248 от ЗОВСРБ,
дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с
правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното
наказание „забележка”, „мъмрене” и „строго мъмрене” се налага от преките
командири (началници). В настоящия
случай оспорената заповед е издадена от прекия ръководител на наказаното лице,
поради което и същата е издадена от компетентен орган.
Заповед ЛС-3/08.03.2023 г. е издадена в
изискуемата писмена форма и при спазване на императивно регламентираните
изисквания за нейното съдържание. Според чл. 148 ал.1 от ППЗОВСРБ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на
наказанието, срока и реда за обжалване на заповедта. В случая тези реквизити са
налице. В мотивите се визира едно и също смислово съдържание на задължението, в
разрез с което се твърди да е деянието на военнослужещия. Ясно са описани
обстоятелства при които е възложена задачата на 10.01.2023 г., какви са били
действията на жалбоподателя и доколко се приема да са изпълнени възложените
задачи, съответно и причините поради които се установяване некачествено и
частично изпълнение извън посочения срок. Съдът намира, че са посочени в
съдържанието на оспорената заповед съставомерните от обективна и субективна страна
елементи на деянието /включително съдържание, време, място и обстоятелства, при
които е извършено/ и то по начин, даващ възможност да се направи
индивидуализация на дисциплинарното нарушение, квалифицирано като нарушение на
военната дисциплина от вида на посочените в чл. 242 във вр.с чл. 241 от ЗОВСРБ.
Неоснователно е оплакването за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
провеждане на дисциплинарното производство. Спазен е срокът по чл. 249, ал. 1
от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание до два месеца от
установяване на нарушението, но не по – късно от една година от извършването му,
доколкото задачата е била възложена на 10.01.2023 г. със срок за изпълнение до
20.01.2023 г., а заповедта е издадена на 08.03.2023 г. При издаване на
заповедта е спазена процедурата по чл. 246 от ЗОВСРБ във вр. с чл. 142-148 от
ППЗОВСРБ. Следва изрично да се посочи, че съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарните
нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите,
което и в случая е сторено от началника на военното формирование, който е и пряк
ръководител на жалбоподателя. В закона (чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ) е предвидено,
че когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение,
съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за
събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или
приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат
на наказващия орган. В случая обаче не се налага най – тежкото дисциплинарно
наказание и по аргумент от чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказващият
орган не е бил длъжен да назначава комисия. Такова задължение не се установява
да е било налично и съгласно чл. 141 от ППЗОВСРБ, доколкото не се установяват
изрично посочените за това основания от разпоредбата.
На следващо място, съгласно чл. 246,
ал. 4 от ЗОВСРБ командирът или началникът е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му
обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан
или да даде писмени обяснения. В случая капитан С. е дал обяснения в хода на дисциплинарното
производство и е участвал в проведената
беседа на 08.03.2023 г., което се потвърждава както от собственоръчно
изписаното в Протокол от проведена беседа рег. № 616-114 от 08.03.2023 г., така
и от показанията на свидетеля Д.. Изложеното сочи, че е изпълнено и изискването
на чл. 246 ал. 4 от ЗОВСРБ.
Не на последно място следва да се
отбележи, че от една страна в хода на съдебното производство се доказа, че съгласувателният
подпис на юрк. Т. е положен именно от същата. От друга страна обаче следва
изрично да се посочи, че полагането на съгласувателни подписи не влияе на
законосъобразността на оспорения акт. За действителността на акта е от значение
дали същият е подписан от органа, който е посочен за негов издател, а
полагането на подписи за съгласуване на административните актове касае
вътрешноведомствени процедури.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с приложимия материален закон. Легална дефиниция на понятието
нарушение на военната дисциплина се съдържа в чл. 241 от ЗОВСРБ - виновно
неизпълнение на служебните задължения на военнослужещите. В случая деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 242 т. 1 - неизпълнение на задължение по
военна служба. Следва да се обсъди налице ли е неизпълнение на военна служба,
изразило се според наказващия орган в нарушение на чл. 178, ал. 2 от ЗОВСРБ,
според която военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и
административните актове на органите за ръководство на отбраната, на
длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и
заповедите на командирите или началниците. В случая безспорно от страна на
началника на военното формирование е издадена устна заповед към капитан С., на
10.01.2023 г., за изготвяне не презентация и брифинг съгласно изискванията на
конкретно ръководство. Това обстоятелство не е спорно между страните. Предвид
това следва да се отбележи, че съгласно чл. 8, ал. 2 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България (УВС на ВС на РБ), заповед е
всяко писмено или устно нареждане, отдадено от пряк началник към военнослужещи,
което е свързано с военната служба и е в съответствие с неговите права и
задължения. Тоест налице са реквизитите на заповед по смисъла на чл. 8, ал. 2
от УВС на РБ, доколкото пряк ръководител е отдал устно нареждане на
военнослужещ. Предвид това следва да се посочи, че неизпълнение на изискването
за подчиняване на всички законно отдадени заповеди и разпореждания би
обективирало неизпълнение задълженията на военнослужещ. За да е налице такова,
следва заповедта или разпореждането да са отдадени, включително да са
достигнали до военнослужещия и поведението на последния да е в противоречие със
съдържанието им. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от УВС на ВС на РБ, военната
служба се основава на принципа на единоначалието. Този принцип се реализира
чрез вземане на еднолично решение, носене на отговорност и извършване на
контрол от командира. Това лично решение може да бъде обявено устно или
писмено, чрез отдаване на директива, заповед или разпореждане.
От горните следва, че спорът в случая
се свежда до това дали изготвянето на брифинга може да се приеме като част от
делегираните функции на военнослужещия с връчената му длъжностна
характеристика. Настоящият състав намира, че предвид изрично възложените
функции на жалбоподателя в длъжностната му характеристика, включително
изброените от самия него в жалбата му, то същият е длъжен „да изпълнява и други
възложени задачи, свързани със заеманата длъжност“, като е било налице
основание за възлагане на изготвяне на процесния брифинг. По делото обаче не са
ангажирани доказателства брифингът и презентацията да са изготвени и приети в
указания в заповедта от 10.01.2023 г. срок или по-късно.
Обжалваната заповед съдържа данни, че
при определяне на наказанието е взета под внимание тежестта на нарушението и
поведението на военнослужещия предхождащо издаването ѝ. С оглед
критериите по чл. 247 от ЗОВСРБ относими към преценката са: тежестта на
нарушението, обстоятелствата по извършването му и поведението на
военнослужещия. Релевантни за „тежестта“ на нарушението и с оглед
персонализацията на наказанието биха били онези обстоятелства от обективната
действителност, които характеризират деликтната дейност извън съставомерните
такива, или които характеризират дееца и неговите подбуди, и имат характер на смекчаващи
или отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая не се сочат отегчаващи
отговорността обстоятелства спрямо отдадено разпореждане, но е възприето, че до
настоящия момент, капитан С. при изпълнение на подобни поставени задачи е
представял изготвени от него документи противоречащи на нормативната уредба регламентираща
дейността на поделението като военнослужещи, за което са му отправяни устни
забележки, които не са довели до коригиране поведението на военнослужещия.
С оглед доказаност на обвинението, не
се установява издаване на заповедта в несъответствие с целта на закона.
Предвид изложеното Заповед № ЛС-3/08.03.2023
г. на Началника на Военно формирование 42650 гр. Копривщица се явява
законосъобразна, като не се констатират пороци по чл. 146 от АПК, поради което
жалбата против нея следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно своевременно направено искане, в определен от съда
размер от 100 лева, съгласно чл. 37 от ЗПЗП, във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд - Пазарджик,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Н.М.Д. – САК, против Заповед № ЛС-3/08.03.2023 г. на
Началника на Военно формирование 42650 гр. Копривщица.
ОСЪЖДА П.Б.С., ЕГН ********** да
заплати на Министерство на отбраната разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно на основание
чл. 251 от ЗОВСРБ и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
(П)