№ 3598
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110140641 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 120, ал.1 от
КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Е. А.
против “ФИРМА" . Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с
ответното дружество и е заемала длъжността "административен секретар/
асистент на Председателя на Управителния съвет" по трудов договор от
11.10.21г., считано от 18.10.21г. с месторабота в гр. София. Поддържа, че на
28.06.22г. й е връчена Заповед №22-2 от 28.06.22г. с правно основание чл.
120, ал.1,КТ-производствен престой и липса на конкретна работа , която била
незаконосъобразна, издадена без фактическо основание за това и резултат на
поредица от опити на ответника за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата. Поддържа, че на 02.06.22г. в ответното дружество
било оповестено, че ИВ. Н. Ч. встъпва в управленска длъжност като
председател на УС на мястото на досегашния председател на Управителния
съвет-Валтер Волф, чийто асистент е била ищцата от започването на работа
от 18.10.21г. Твърди, че на 02.06.22г. й било съобщено от М. К.- „Директор
човешки ресурси" при ответника, че ще продължи да работи с
новоназначения управител на заеманата от нея длъжност. В периода
02.06.22г.- 09.06.22г. Чернев работил неприсъствено и ищцата получавала
текущите си задачи от К.. На 09.06.22г. Чернев се явил на работа в офиса си в
ответното дружество, като уведомил ищцата, че ще си търси и ще работи с
друга асистентка, като уверил ищцата, че ще се погрижи да й намери друга
1
подходяща работа в "ФИРМА". След провеждане на този разговор, в периода
09.06.22г.- 16.06.22г. К. направила няколко предложения до ищцата за
заемане на други позиции при ответника, като накрая изборът бил сведен до
заемане на позицията "Административен асистент" в отдел "Продажби",
което ищцата отказала да приеме. Последвали от страна на работодателя
няколко предложения до ищцата за прекратяване на трудовото
правоотношение на различни основания, които тя отказала да приеме. Било й
връчено уведомление от 16.06.22г. за освобождаване от изпълнение на
служебни задължения в периода 16.06.22г.- 24.06.22г., като за този период
ищцата щяла да получи трудово възнаграждение и да се яви на 24.06.22г. в
10.00ч. На 24.06.22г. отново било предложено на ищцата прекратяване на
трудовото правоотношение с връчване на различни по вид документи, които
същата отказала да подпише. На 27.06.22г. и на 28.06.22г. ищцата
продължила да работи, като на 28.06.22г. й бил връчен документ с
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 КТ с
изплащане на 5 заплати, което тя не приела и веднага след неприемането му,
й била връчена процесната Заповед №22-2 от 28.06.22г. на основание чл. 120,
ал.1 от КТ. Твърди се, че в периода от 09.06.22г. до 28.06.22г.-датата на
издаване на процесната заповед по чл. 120, ал.1 КТ не е било налице нито
производствен престой, нито липса на конкретна работа, тъй като ищцата е
работила и е изпълнявала служебните си задължения, съответстващи на
длъжностната й характеристика. През този период на другите асистенти на
директори при ответника, Чернев започнал да възлага задачи, които по
естеството си съответствали на задълженията по длъжностна характеристика
на ищцата за длъжността "Административен секретар-асистент на
председателя на управителния съвет". На 13.06.22г. Н.В., работеща в отдел
"продажби" при ответника й било възложено да работи като бизнес-асистент
на председателя на УС и била преместена да работи в същото помещение на
четвърти етаж в сградата, като ищцата извършила организация по
настаняването й, като същевременно Василева поела и работата по
организация на календара, което било едно от основните задължения на
ищцата.На същия ден по устно разпореждане ищцата била помолена да се
премести на трети етаж, в друг отдел, а след това и на втори етаж в сградата.
На 24.06.22г. ищцата установила, че картата й за достъп до работното й място
, не работи за някои от функциите като тази за чекиране на работното
2
време.Междувременно узнала, че е отнет и достъпа до системата от
служебния компютър, тъй като на 27.06.22г. поради възложените й задачи за
множество преводи , ответникът й предоставил нова парола. На 28.06.22г.
компютърът й бил иззет , както и служебния телефон, и сим-картата с
приемо-предавателен протокол. Предвид гореизложеното счита, че не е
налице производствен престой , а само многократни незаконосъобразни
опити от страна на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата . Моли за отмяна на Заповед № 22-2 от 28.06.22г. с
правно основание чл. 120, ал.1 КТ. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответното дружество „ФИРМА
КД“ оспорва предявения иск като недопустим , а разгледан по същество – и
като неоснователен и недоказан. На първо място се излагат съображения, че
актовете на работодателя, които подлежат на съдебен контрол, са изрично
очертани в КТ ,поради което не е допустима съдебна защита за всяко
действие или заповед на работодателя. Поддържа, че към момента на
депозиране на отговора на исковата молба е заведено и висящо друго дело
пред СРС между същите страни, но на друго основание – за установяване
незаконност на уволнението на ищцата с последваща заповед на
работодателя , в което именно производство ответникът счита, че може да
бъде оспорена заповедта за производствен престой- по пътя на възражението.
Твърди се, че възражението за незаконосъобразност на заповедта за престой е
направено и в исковата молба по другото гражданско дело, имащо за предмет
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, и е станало част и от
неговия предмет. Според ответника воденето на отделен граждански иск
срещу заповедта за престой се явява безпредметно. Твърди се , че ищцата е
уволнена от работодателя с уволнителна заповед на основание чл. 328, ал.1,
т.4 ,КТ- спиране на работа за повече от 15 дни. Моли производството по
настоящото дело да бъде прекратено като процесуално недопустимо.
На следващо място, при приемане от съда на производството за
допустимо, развива съображения по същество за неоснователност на иска ,
като навежда доводи, че решението на работодателя за обявяване на престой
не подлежи на съдебен контрол, а бива установявано автономно, по преценка
на работодателя, която е по целесъобразност. Поддържа, че единственото
задължение, което законът вменява на работодателя при наличие на престой,
е да не бъде накърнявано основното право на служителя -това за получаване
3
на трудово възнаграждение. Твърди се, че за целия период на производствен
престой ищцата е получавала трудовото си възнаграждение, без да е
осъществявала трудовите си задължения.Счита, че наличието на престой,
констатирано от работодателя, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол,
доколкото се касае за въпрос по целесъобразност.Счита, че ограничението на
достъпа на ищцата , е било наложено от престоя и поради това, че не полага
активно труд. За времето на престоя служителката не е имала трудови
задължения поради факта , че работата в звеното, подчинено на г-н Чернев, е
спряла и то не е функционирало, като ищцата е била единствена служителка
на тази длъжност. Поддържа , че управителят не е бил в офиса по това време,
като е бил в командировка в страната и в чужбина до 09.08.22г. и не е
поставял задачи нито на ищцата, нито на което и да е друго лице при
ответното дружество.Не се оспорва факта, че е предлагана друга работа на
ищцата, както и че са отправяни предложения за прекратяване на трудовото й
правоотношение на различни основания. Счита отправяните предложения
като правна възможност, а не като принуда. Моли за отхвърляне на иска.
С протоколно определение от 20.12.2022 г., е даден ход на делото по
същество.
При извършена преценка за допустимостта на производството, съдът
намира следното:
По силата на трудов договор от 11.10.21г. , ищцата е назначена на
длъжността „ административен секретар/ асистент на Председателя на УС с
код по НКПД 33433001 с място на работа обслужващ офис на "ФИРМА "КД
в гр. София . Със заповед № 22-2 /28.06.22г. на осн. чл.120, ал.1 КТ на
работодателя във връзка с производствен престой и липса на конкретна
работа, която да бъде възлагана за изпълнение от длъжността
"Административен секретар / Асистент на председателя на УС" на осн. чл.
120, ал.1,КТ е нареден производствен престой за длъжността, изпълнявана от
ищцата , за времето от 28.06.22г. насетне-докато продължава престоят.
Заповедта е връчена на ищцата при отказ в присъствие на двама свидетели на
28.06.22г. Горните факти не са спорни между страните.
При преценката обаче за допустимост на настоящото производство,
4
доколкото предявеният иск по чл. 120, ал.1 КТ е такъв за установяване
незаконност на акт на работодателя , и доколкото в настоящия процес не се
претендират настъпили в правната сфера на ищеца последици от акта,
следва че настоящото производство е недопустимо и като такова подлежи на
прекратяване. Мотивите за това са следните: съгл. чл. 124, ал.4 ГПК иск за
установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно
значение е допустим само в предвидените от закона случаи, като в КТ няма
предвиден иск на работника за установяване на извършено от работодателя
нарушение при издаване на вътрешни актове, свързани с управлението и
организацията на работа. Допуснатите от работодателя нарушения на
трудовото законодателство при издаване на вътрешни актове могат да бъдат
предмет на установяване, само когато се претендират последиците им при
изпълнение на трудовия договор с работника, но самостоятелен иск за
установяване на нарушението е недопустим. Иск за отмяна на заповед на
работодател, постановена по реда на чл. 120, ал. 1 КТ, не е предвиден
изрично в законодателството, поради което така предявеният иск се явява
процесуално недопустим / в горния смисъл и Решение № 230 от 28.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 583/2011 г., IV г. о., ГК; Р. №252/20.07.15г. на ВКС, 4 Г.О.
, Решение на СГС от 20.07.17г. по в.гр.д. №3381/17г. на СГС, II-E в. с-в/.
Наличието на правен интерес е предпоставка за упражняване правото на
иск, за която съдът следи служебно в хода на производството. Целта на
уважаване на предявения иск е съдебното решение да даде защита на
съществуващи за ищеца права. Допустимостта с оглед правния интерес се
обуславя от това да се постигне за ищеца резултат, т. е. да има значение за
правата му занапред. Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез
избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него
и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Няма правен
интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ,
ако в негово разположение има друг, по-ефективен способ за защита , както
е в настоящия случай / при наличие на висящо между страните производство
за отмяна на последваща заповед на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата/– в този см. и р. № 207 от 24.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 914/2011 г. на IV г. о. С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим поради липса на
правен интерес – ищецът не би могъл да получи търсената от него защита по
5
реда на настоящото исково производство.
При това положения даденият ход на делото по същество следва да бъде
отменен, исковата молба върната, а производството по делото - прекратено.
Ответникът по делото е ангажирал доказателства за направата на
разноски по производството, поради което и такива ще следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.12.2022 г. по гр. д. №
40641/2022 г. на СРС, 69с-в , с което е даден ход на делото по същество.
ВРЪЩА подадената искова молба от Д. Е. А. , ЕГН ********** ,
против „ФИРМА“ , ЕИК ****** , с която е предявен иск по чл. 357, вр. с чл.
120, ал.1, КТ и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. №
40641/2022 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.4 ГПК , вр. с чл. 81 ГПК Д. Е. А. , ЕГН
********** да заплати на „ФИРМА“ , ЕИК ****** разноски по делото в
размер на 900лева , за заплатено адвокатско възнаграждение / с вкл. ДДС/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред Софийски градски съд .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6