РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20215330116938 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от А. В. Б., ЕГН **********, чрез п.
адв. Г. Н. срещу Б. А. Б., ЕГН ********** и К. А. Б., ЕГН **********, действащи чрез
своята майка и законен представител Е. К. П., ЕГН **********, с правна квалификация на
иска по чл. 150 вр. чл. 143, ал.2 СК - за намаляване на присъдена в полза на децата месечна
издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение от 27.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 5465 / 2018 г., по описа на Районен съд П., в размер от по 350 лева
за всяко дете или общо 700 лева до размер от 200 лева за всяко дете или общо 400 лева.
Предявен е и насрещен иск от Б. А. Б., ЕГН ********** и К. А. Б., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Е. К. П. с искане за увеличение на
присъдената издръжката за всяко от децата от 350 лева на 420 лева.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение от 27.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 5465 / 2018 г., по описа на Районен съд П., ищецът е осъден да
заплаща на децата си месечна издръжка от по 350 лева за всяко едно дете. Сочи, че още към
момента на постановяване на решението ищецът има и друго ненавършило пълнолетие дете
– К. А. Б., с ЕГН **********. Твърди, че е налице промяна във възможностите му да
заплаща така определената издръжка. Получавал нетно трудово възнаграждение от
търговско дружество „*******“ ЕООД, в размер на 700 лева. Разполагал единствено с
недвижим имот - дворно място, находящо се в с.Б., Община Р. , местност К., ведно с
построена в него жилищна сграда, представляваща „семейно жилище“, което било
1
предоставено за временно ползване на бившата му съпруга и майка на ответниците и който
имот е предмет на съдебна делба. Твърди, че не извършва търговска дейност, няма участие в
търговски дружества и не е управител или законен представител на такива.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК
да измени размера на постановената с предходно решение месечна издръжка, дължима от
него в полза на децата, действащи чрез тяхната майка и законен представител, като я намали
от 350 лева на 200 лева месечно на дете, считано от влизане на решението в сила.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответниците, действащи
чрез своята майка и законен представител. Счита, че в така подадената искова молба се
съдържат неверни обстоятелства, преиначени факти, целящи създаване на невярна представа
за действителната фактическа обстановка, тъй като пред децата си ищецът демонстрирал
много висок стандарт на живот и финансови възможности. Сочи се , че ищецът изпълнявал
регулярно родителските си права в рамите на определение му режим със съдебно решение.
Сочи, че към момента на развода и към настоящия момент ищецът живее в къща в гр.С. с
майката на третото му дете, където осъществявал режим на лични отношения, създал е
добри условия за децата, като всяко имало собствена стая. Сочи, че при посещенията на
децата в гр.С. ищецът ги водил лично в частно училище, където учил брат им К. Заявявал
пред тях, че има достатъчно пари да живее богато и да не работи до края на живота си. При
упражняване на режим лични отношения с децата си, ищецът водил и трите си деца на
почивка в скъпи хотели в гр.Х. и гр.Б. Сочи, че ищецът развива бурна обществена дейност ,
включвал се активно в защита на различни политически проекти и актуални злободневни
социални каузи, като непрекъснато пътувал с различни коли между С., П. и страната, и
задължително се отбелязвал в различни социални мрежи. Счита за невярно твърдението на
ищеца, че е налице промяна във възможностите му да заплаща така определената му
издръжка. Оспорва твърдението на ищеца, че същият не извършва търговска дейност, няма
участие в търговски дружества и не е управител или законен представител на такива. Счита,
че с поисканата от ищеца сума за ежемесечна издръжка от 200 лева на дете не могат да се
покрият минималните разходи за осигуряване на нормални условия за живот, храна, дрехи,
обувки, образование и обучение. Твърди, че живеят под наем, за което заплаща по 450 лева
на месец и заедно с разходите, половината от заплатата на Е. отивала за осигуряване на
място и условия за живеене. Оставали й средно по 500-600 лева месечно за тримата, за
всичко останало- храна, облекло, дневни пари, разходи за образование и интелектуално
израстване на децата, поради което намаляването на заплащаната от бащата издръжка щяло
да се отрази неблагоприятно на живота на децата. Сочи се, че отказала да ползва семейното
жилище в с.Б., тъй като ищецът поискал да му заплаща наем за ползване на неговата
идеална част. Твърди, че през предходната година децата посещавали извънкласни курсове
в „*******“ ЕООД по а. е. и уроци по б. е., като сумите които били заплатени били: за
2
обучението на К. сумата от 180 лева, а за обучението на Б. сумата от 1264 лева. Децата
имали нужда от средства за извънкласни занимания, като Б. посещавал ***** няколко пъти
седмично, за което заплащал месечна такса от 40 лева, интересувал се и играе *****, като се
нуждаел от допълнителни средства за спортно облекло и обувки. Моли се за отхвърляне на
предявения иск.
В насрещната искова молба излага, че от влизане в сила на съдебно решение по гр.д.
№ 5465/2018г. по описа на Районен съд – П. били изминали почти три години, децата
пораснали, имали нужда от повече средства за обучение и образование, посещавали
извънкласни занимания по а. е., вземали допълнителни уроци по м., б. е. Имали нужда от
средства за спортни занимания и развитие на творческите си способности, Б. се интересувал
от ***, а К. от ****.
Прави се искане да бъде увеличена месечната издръжката за всяко едно от децата от
350 лева на 420 лева. Претендират се разноски.
В срок чл.131 от ГПК е постъпило становище по насрещна искова молба, с който
ответникът по насрещния иск оспорва претенцията. Сочи, че поради значително по-големите
си възможности жената, с която съжителства е тази, която осигурява по – голяма част от
издръжката на най-малкото му дете К., също така поемала разходите по престоя и на
другите му две деца, по престоя им в гр.Х., част от тяхната ежемесечна издръжка. Сочи, че
не разполага със собствени моторни превозни средства, а пътуванията му до П. били с
чужди такива. Сочи, че е налице отрицателна промяна в имущественото му състояние.
Твърди, че за отглеждането на двете деца, майката – Е. получава месечни социални помощи
от Дирекция социално подпомагане – П. Моли насрещния иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че страните са родители на децата Б. А. Б., ЕГН ********** и К. А. Б., ЕГН
**********. Безспорно е и, че със съдебно решение от 27.12.2018г., постановено по гр. д. № 15465/2018г. по
описа на ПдРС, *** брачен състав, бащата е осъден да заплаща издръжка на децата чрез тяхната майка и законен
представител в размер на по 350 лева за всяко дете или общо 700 лева.
Установява се, че от фактическото си съжителство с М. В. С. ищецът има още едно непълнолетно дете –
К. А. Б.
По делото е представено копие от трудов договор № ***/ ********г. и допълнително споразумение № 6
към него, от който е видно,че ищецът заема длъжност ***** в търговско дружество „******“ ЕООД с месечно
възнаграждение от 903,55 лева. От представеното Удостоверение с изх.№ **** от ********г., издадена от
„******“ ЕООД е видно, че нетното възнаграждение на ищеца за месец 09.2021г. е в размер на 700 лева.
Представено е и копие на годишна данъчна декларация.
Представена е служебна бележка от Ч. с. у. с ч. п. „*******“, от която е видно, че най- малкото дете на
ищеца през 2022/2023 учебна година е записано в **** клас.
Представена е справка от АВ – П. за лицето Е. П. и Решени от ******г. по гр.дело № **** / ****г. по
описа на РС – П., за допускане на съдебна делба между Е. П. и А. Б. на недвижим имот, находящ се в с.Б.
От представената служебна бележа, издадена от Министерство на земеделието, Областна Дирекция
„Земеделие“ –П., с изх.№ ***** / ********г. е видно, че Е. П. е назначена за д. с. в Областна Дирекция
3
„Земеделие“ –П. със Заповед № ****/ ********г. на министъра на земеделието и горите и заема длъжността
„******“. От издаденото Удостоверение за брутен доход с изх.№ ***** от ********г. е видно, че облагаемият
доход на Е. П. за м.12. 2022г. е в размер на 1400 лева.
Представено е копие на декларация от Е. П. за отказ от предоставено право на ползване върху семейно
жилище, находящо се в с. Б. Представено е и копие на договор за наем на недвижим имот от 01.09.2019г., с размер
на месечен наем от 450 лева.
От представената служебна бележка , с изх.№ ***/********г. , издадена от СУ „*******“ – П., е видно,
че детето Б. А. Б. е записано за учебната 2021/2022 е в **** клас .
От представената служебна бележка , с изх.№ ***/********г. , издадена от СУ „******“ – П., е видно,
че детето К. А. Б. е записана за учебната 2021/2022 е в **** клас .
От представената служебна бележка, издадена от „*******“ ЕООД, е видно , че през учебната
2021/2022 г. детето Б. се е обучавало в „*******“ ЕООД за НВО по БЕЛ и м., като за два курса е заплатена
сумата от 1264 лева.
От представената служебна бележка, издадена от „******“ ЕООД, е видно, че през учебната 2021/2022
г. детето К. се е обучавало в „*******“ ЕООД по а. е., като за курса е заплатена сумата от 180 лева. От служебна
бележка с изх.№ *** / ********г. се установява, че детето К. през учебната 2022/2023г. посещава курс по а. е. , с
цена на един астрономически час от 14 лева.
Представена е справка от Търговски регистър относно търговски дружества, в които ищецът е участвал.
Представени са копия на касови бонове от направени покупки на дрехи и мебели.
От постъпилата по делото Справка НАП А. Б. е видно, че последното трудово правоотношение на ищеца
е с „********“ ЕООД, същото е прекратено на 13.05.2022г. Притежава ид.ч.от недвижим имот в с.Б. и МПС:
марка/модел БМВ ****.
От постъпилата по делото Справка НАП за Е. П. е видно, че има осигурителен доход за месец 09.2022г. в
размер на 1400 лева, получаван от Областна Дирекция „Земеделие“ –П. Притежава ид.ч. от недвижим имот,
находящ се в гр.П., ул. „ *****“ № *** и ид.ч. от недвижим имот в с.А.
От постъпилото по делото Удостоверение от 16.01.2023г., издадено от Дирекция „Социално
подпомагане“ –П. е видно, че Е. П. е подпомагана с месечна помощ в размер на 110 лева за отглеждане на дете до
завършване на средно образование, за децата Б. и К.. Представено е и удостоверение за изплатени суми за периода
01.12.2021г. - 30.11.2022г.
В хода на настоящото производство ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством показанията
на свидетеля М. В. С. /протокол от съдебно заседание, проведено на 07.12.2022 г./
От разпита на свидетеля М. В. С. /във фактическо съжителство с ищеца/ се установява, че с ищеца А. Б.
се намират във фактическо съжителство, от което съжителство имат едно дете -К., на **** години и половина.
Всичките разходи свързани с издръжката на детето и домакинството били поети от нея, тъй като разполагала с по-
големи финансови възможности. Ангажиментът, който ищецът имал към детето им, е да го закара и прибере от
училище. Финансово нямал ангажимент както към детето, така и към домакинството. Сочи, че познава двете деца
на ищеца от предишния му брак, два пъти месечно ищецът се виждал с тях и два пъти месечно децата им
гостуват. Твърди, че помагала на ищеца да заплаща дължимата от него издръжка в общ размер на 700 лева. Сочи,
че е предоставила на ищеца автомобил, собственост на една от фирмите й, както и че и осигурила и гориво за
ползването му. Случвало се ищецът да води и трите си деца на почивка, като изцяло свидетелката осигурявала
средствата за тези почивки. Синът им К. посещава училище в ********* – с.Л. и изцяло тя заплащала таксите.
Сочи, че доколкото ищецът е ангажиран с обществена дейност не може да се съвместява с друга работа и не търси
такава. Сочи, че ищецът посещава офис, в който пише книга и развива обществена дейност в гр.С., който офис е
различен от нейния, като споделя, че тя плаща наема за него. Няма информация ищеца да членува в политическа
партия или да е земеделски производител. Последната длъжност, която заемал била ***** във фирмата, на която
тя е управител, но към момента вече не работил.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М. В. С. /във фактическо съжителство
с ищеца/, като логични, последователни, основани на непосредствени впечатления и
4
допълващи се от останалите доказателства по делото.
В проведено съдебно заседание на 13.02.2023г. е изслушан ищецът А. В. Б. по реда на чл. 176 ГПК ,
същият заяви, че не работи и не реализира доходи. Сочи, че синът му К. посещава ч. е. а. в с.Л., близо до гр.С. ,
като таксата се заплащала от майка му М. С. През 2022г. два пъти е бил на почивка с децата си в гр.Х., като
средствата затова били предоставени от М. С. Два пъти в месеца идва в гр.П. за осъществяване на режим за лични
контакти с децата си, като идва в петък след училище, за да ги вземе и в неделя ги прибира. За идването си до
гр.П. използва служебен автомобил, собственост на „*****“, предоставен му от М. С. Относно заниманията на
децата Б. и К., когато му гостували като ходене на кино, спортни занимания се заплащали от М. С.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
По главния иск:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по
отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в
зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималния размер на издръжката на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящият момент се явява в размер на 195 лева.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст,
нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на
нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания.
Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за намаляване на
издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на издържаните лица или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице като осъденият за издръжка не може да се позовава
на промените, които са резултат на намерението му да осуети или намали издръжката
Според Постановление № 5/16.ХІ.1970 г. на Пленума на ВС за обобщаване
практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за издръжка, на което
съответства и задължителната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификацията им. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Тези принципи са установени с чл. 142 и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Освен това
съгласно цитираното Постановление, което не е изгубило сила, за да се уважи искът за
намаление на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на
издържаните лица или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице
(т. 19) като осъденият за издръжка не може да се позовава на промените, които са резултат
на намерението му да осуети или намали издръжката (т. 20). Само когато поради наличие на
обективни и независещи от волята му причини е бил принуден да премине на друг вид
работа, при която той получава по-малки доходи от придобиваните по-рано, той може да се
позове на това обстоятелство и да иска намаление на присъдения размер на издръжката. Ако
обаче преминаването му на по-ниска работа е резултат на негов каприз и нежелание да
извършва същата работа, той не може да се позове на това обстоятелство и да иска
намаление на тази издръжка(в този смисъл Решение 373/16.02.1965 г. по гр.д. № 4/64 г., ІІ
г.о.).
5
В случая ищецът се позовава на това, че към момента на подаване на исковата молба получава трудово
възнаграждение в размер на 700 лева, а към настоящия момент е *****, полага и грижи за друго непълнолетно
дете. Съдът не споделя доводите на ищеца за промяна размера на определената издръжка за децата поради
обстоятелството, че към настоящия момент същият е *****. Безспорно по делото се събраха доказателства, че
последното му трудово правоотношение с търговско дружество „*****“ ЕООД е прекратено на 13.05.2022 г.
Задължението за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл.125 от СК
да се грижат за децата си. От друга страна следва да се има предвид и обстоятелството, че при определяне
размера на издръжката на непълнолетното дете е без значение обстоятелството дали месечния доход на родителя
би му позволил да доставя такава, тъй като в този случай законът не се интересува от факта дали това ще създава
за него особени затруднения, каквито биха имали значение за издръжката по чл.144 от СК. Следва да се има
предвид също така, че във възможностите на дължащия издръжка родител се включват не само доходите,
реализирани от трудово правоотношение, но и всички други негови доходи, както и всички други възможности,
произтичащи от квалификацията или от други обстоятелства, зависещи от неговата воля. Несъстоятелен е доводът
на ищеца, че тъй като е ****** и не реализира доходи, не е в състояние да заплаща издръжка в присъдения
размер. Ответникът е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние, като безспорни доказателства за
противното не се ангажират в производството и няма каквито и да било пречки да работи и реализира доходи.
Безспорно дължи издръжка и на друго ненавършило пълнолетие дете – К. Б., но по делото по несъмнен
начин се установи, че всички разходи свързани както с детето, така и с домакинството са поети от М. С.,
включително и почивките, които ищецът посещава заедно с децата си.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че получаваните от Е. П.
месечни помощи за отглеждане на децата - Б. Б. и К. Б. от Дирекция „Социално
подпомагане“ - П., настоящият съдебен състав намира за ирелевантно, тъй като плащането
на същите е обстоятелство, което не произтича от безусловното задължение на бащата да
заплаща издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, а е правоотношение, свързано с
поведението не на родителя, а на административен орган, от чиято компетентност е да
определи кръга на лицата, имащи право на парични помощи от съответния вид,
включително и да определи техния размер и правилата за тяхното отпускане.
С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице обстоятелствата по чл. 150
вр. чл. 143, ал. 2 СК, които да налагат намаляване на присъдената в полза на децата месечна
издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение от 27.12.2018г. 14.12.2018 г.
по гр. д. № 15465/2018г. по описа на ПдРС, *** брачен състав, поради което искът следва да
бъде отхвърлен.
По насрещния иск:
Съдът намира за неоснователен предявеният насрещен иск с правно основание чл.
150 от СК, поради следните съображения: Съгласно тази норма и разпоредбата на чл.142,
ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена,
като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на
родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143,ал.2 СК правило е, че
задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, като
законът (чл.142,ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката - една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Същата към момента е 780 лева, или минималният
законов размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие дете възлиза в размер на
195 лева месечно. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
с обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
лицето, което дължи издръжка се определят от неговите доходи, имотното му състояние и
квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
6
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, поради което общата сума за
издръжка се разпределя между тях, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. След като родителите дължат издръжка на всички свои
ненавършили пълнолетие деца, то сдобиването на бащата с друго малолетно дете, към което
също е безусловно задължен, съставлява обстоятелство, което съдът следва да съобрази при
определяне на размера на дължимата издръжка. Няма пречка доброволно родителят, който
не полага преките грижи за децата, да заплаща и по-голяма издръжка от съдебно
присъдената такава, а именно по 350 лева за всяко дете или общо 700 лева, определена със
съдебно решение от 27.12.2018г. постановено по гр. д. № 15465/2018г. по описа на ПдРС,
*** брачен състав. Размерът на определената от съда издръжка обаче зависи единствено от
нуждите на издържания и възможностите на издържащия. По делото не се доказаха
изключителни нужди на децата– Б. Б. и К. Б.. С оглед обстоятелството, че към настоящия
момент бащата е ***** и има задължение да издържа още едно малолетно дете, съдът
приема, че по-висок размер на издръжката от предвидената такава - по 350 лева за всяко
дете или общо 700 лева, не е в неговите възможности.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за увеличение на
присъдената издръжката от 350 лева на 420 лева за всяко дете, която бащата А. Б. е осъден
да заплаща на децата си Б. Б. и К. Б., следва да бъде отхвърлен.
Относно направените от страните разноски:
С оглед изхода на делото направените до момента разноски следва да останат в
тежест на всеки от страните така, както са направени.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Б., ЕГН **********, срещу Б. А. Б., ЕГН
********** и К. А. Б., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител Е. К. П., ЕГН **********, с правна квалификация на иска по чл. 150 вр. чл.
143, ал.2 СК - за намаляване на присъдена в полза на децата месечна издръжка, определена с
влязло в законна сила съдебно решение от 27.12.2018г., постановено по гр.д. № 5465 / 2018
г., по описа на Районен съд П., в размер от по 350 лева за всяко дете или общо 700 лева до
размер от 200 лева за всяко дете или общо 400 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. К. П., ЕГН **********, в качеството си на майка и
законен представител на Б. А. Б., ЕГН ********** и К. А. Б., ЕГН ********** срещу А. В.
Б., ЕГН ********** иск, с правна квалификация на иска по чл. 150 вр. чл. 143, ал.2 СК - за
увеличение на присъдена в полза на децата месечна издръжка, определена с влязло в
законна сила съдебно решение от 27.12.2018г., постановено по гр.д. № 5465 / 2018 г., по
описа на Районен съд П., в размер от по 350 лева на 420 лева за всяко дете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7