№ 186 / 9.6.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Монтана, 09.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в закрито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: К. Семов
Като разгледа докладвано от съдия Семов ЧНД № 676 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда и при условията на чл.243, ал.5 и сл. от НПК.
С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 11.05.2020г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство /ДП/ № 244/2017г. по описа на ОД МВР - Монтана, респ. преписка вх.№ 892/2020г. по описа на РП - Монтана, образувано срещу М.М.К. за престъпления по чл.249, ал.1 от НК и чл.206, ал.1 от НК, и за разследване на деяния по чл.249, ал.1 от НК, чл.206, ал.1 от НК и чл.194, ал.1 от НК.
Постановлението се обжалва от В.В.П. – наследник на починалата А.Б.К., с молба да се отмени обжалваното постановление на РП – Монтана и да се върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Съдът като обсъди доводите наведени в жалбата във връзка с доказателствата събрани по ДП № 244/17г. по описа на ОД МВР - Монтана, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление в законния срок, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима защото съдът приема, че е подадена в срока по смисъла на чл.243, ал.4 НПК от субект визиран в цитираната норма – жалбоподателката В.В.П. е наследник на починалата А.Б.К., видно от изисканото и представено по делото Удостоверение за наследници изх. № 980/03.06.2020г. ДП № 244/2017г. е било образувано по жалба на А.Б.К., като пострадала и наследница на починалия К. В. К..
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Наказателното производство е образувано на 27.09.2017г. от Заместник окръжен прокурор при ОП – Монтана, а разследването е водено под надзора на ОП - Монтана срещу лицето М.М.К. за това, че за времето от 14.12.2016г. до 21.12.2016г. в гр.Монтана използвала данни от платежни документи /дебитна карта/ без съгласието на титуляра А.Б.К. от гр.Монтана, като деянието не съставлява по-тежко престъпление - чл.249, ал.1 от НК и за това, че след 12.12.2016г. в гр.Монтана противозаконно присвоила чужда движима вещ, която владеела - престъпление по чл.206, ал.1 от НК;
В хода на разследването по ДП е установена следната фактическа обстановка:
К. В. К. живеел на съпружески начала с М.М.К. от 2003г. до смъртта му. Двамата имали общо домакинство и общ семеен бюджет. К. бил в много тежко здравословно състояние - бил с трансплантиран бъбрек, претърпял няколко операции, често постъпвал в болница за лечение и за хемодиализа, имал и други съпътстващи заболявания. М.К. се грижела за него. Съгласно експертно решение на ТЕЛК от 2013г. К. бил със 100 % намалена трудоспособност с чужда помощ. Придружител му била К.. През годините поради влошеното здравословно състояние на К., двамата имали нужда от финансови средства, поради което и във връзка с лечението на болния мъж се налагало да взимат заеми от познати, кредит от банка, да продават свои недвижими имоти. К. притежавал лек автомобил марка „М.", модел „ XXXX ” с peг. № С. 2. 3. ВТ и сметка в Банка ОББ, за която имал издадена дебитна карта. Имал и апартамент в гр.София, който прехвърлил на К.. К. почти не поддържал контакти с роднините си и не бил в много добри отношения с тях. Помощ при обслужването на болния, К. получавала единствено от своите роднини, сред които е и семейството на св.К. Н. К.. Последната помагала и с парични средства за закупуване на лекарства, медицински грижи, операции и рехабилитации, със задължение да бъдат върнати по-късно. Във връзка с разходите за лечението на К. през 2014г. и 2015г. бил изтеглен и по-голям заем от К. К. в размер на 7000 лв с уговорката, когато е възможно да бъде върнат. На 12.12.2016г. К. починал. Негов единствен законен наследник била майка му А.К.. Разходите по погребението били поети от М.К.. Приживе К., тъй като бил трудно подвижен и в тежко здравословно състояние, предоставил на К. дебитната си карта, издадена от Банка ОББ, заедно с ПИН-кода, за да тегли пари от сметката му за издръжка на семейството и във връзка с неговите потребности от лекарства и медицински грижи. Видно от получената информация от Банка ОББ след смъртта му в периода от 13.12.2016г. до 20.12.2016г. с дебитна карта № 557477xxxxxx1683 с титуляр К. К. били направени 26 броя операции на банкомати в гр.Монтана, като е изтеглена общо сума в размер на 10 000 лв. Тегленията били извършени от М.К.. Непосредствено след погребението на К. и преди извършването на транзакциите чрез дебитната карта, К. уведомила сестрата на К. - В.П., че желае да се срещне с А.К., за да проведат разговор във връзка с наследството. Такава среща обаче не била осъществена, тъй като св.П. заявила, че майка й е в лошо психическо и физическо състояние, като се уговорили да се обади на по-късен етап, което така и не се случило. На 20.12.2016г. В.П. извършила справка и установила, че от сметката на брат й С. изтеглени парични средства. На 31.12.2016г. П. уведомила устно К., че майка й А.К. като законен наследник на К. има претенции върху изтеглената парична сума и върху лекия автомобил, регистриран на името на К. - марка „М." с peг. № С. 2. 3. ВТ. Конкретни уговорки за връщане на вещите не С. направени. На 02.03.2017г. П. посетила адреса на К. в гр.София, където пред блока на последната бил паркиран и лекият автомобил. Те обаче не се срещнали лично, тъй като К. била на работа. Според М.К. до момента не е уведомена нито писмено, нито устно от законната наследница на К. - А.К. /починала понастоящем/, че последната има претенции към паричната сума и към лекия автомобил. Лицата нито С. се виждали, нито С. говорили след смъртта на К.. К. сочи, че не е запозната с факта, че П. е упълномощена от майка си да я представлява. Тя признава, че е изтеглила въпросната сума от дебитната карта на К., но уточнява, че същата е разходвана за покриване на разходите по погребението му, както и за връщане на заемите, взети във връзка с провежданите лечения на К. приживе. Тези твърдения се потвърждават и от дадените показания от св.К. К., която посочва, че на 19.12.2016г. М.К. й е върнала заем в размер на 7000 лв, както и от приложеният частен документ - разписка, издадена и подписана на същата дата от К. К. във връзка с връщане на сумата в размер на 7000 лв, дадени през 2014г. и 2015г. за операции на К. К.. Към материалите по досъдебното производство С. приложени редица документи - фактури и касови ордери от болнични заведения, касова бележка от 14.12.2016г. от погребална агенция за сумата от 1492 лв, разходни касови ордери, съставени по повод взети заеми, фактура за изработка на паметник за сумата от 1030 лв, разписка от К. К. от 25.01.2006г. за предоставянето на заем в размер на 6000 лв на М.К. за закупуване на лека кола „М.", разписка от 27.12.2006г. за връщане на сумата от 6000 лв за закупен автомобил „М." на К. К. от М.К.. Приложено е и пълномощно от А.Б.К., с което същата упълномощава дъщеря си В.В.П. да я представлява по досъдебно производство № 244/2017 г. по описа на ОД МВР Монтана, пр. пр. 65/2017 г. по описа на ОП - Монтана и всички съдилища на територията на Република България в защита на нейните права и интереси, като завежда дела и я представлява по такива срещу нея, подава жалби, искания и възражения, предявява граждански искове и да получава документациите по тях. По отношение на лекия автомобил, който бил собственост на К. К., К. твърди, че същият е стар, не е в добро техническо състояние и че тя е поемала ремонтните дейности и поддръжката му. Приложени С. фактури за ремонти на лекия автомобил през 2017г. - 2018г. на стойност около 1300 лв. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценъчна експертиза е установено, че стойността на автомобила към месец декември 2016г. възлиза на 2250 лв. К. твърди, че автомобилът е закупен от двамата /от нея и от К./, тъй като въпреки че нямали сключен граждански брак, били семейство с общи доходи и разходи. Автомобилът бил регистриран на името на К., защото той бил инвалид и като такъв ползвал определени преференции, от които имал нужда. К. твърди, че не е скривала лекия автомобил, а същия е паркирана пред блока, в който живее в гр.София, ж.к.Младост. Тя търсила личен контакт с А.К., имала желанието да се разберат, но среща така и не била осъществена и то не по нейна вина. К. е посочила, че не задържа автомобила противозаконно и е заявила, че няма против да върне колата, но иска това да стане по определен ред - след като официално й бъде изпратена нотариална покана и пред нотариус бъдат оформени всички необходими документи.
РП - Монтана е заключила, че следва да се прекрати наказателното производство по ДП поради липсата на данни за извършени престъпления по чл.206, ал.1 от НК и чл.194, ал.1 от НК.
След извършена проверка по повод жалба подадена от А.Б.К. от гр.Монтана, в която се сочат данни за извършени престъпления по смисъла на чл.249 от НК и чл.206 от НК, с постановление от 15.06.2017г. прокурор при ОП - Монтана е отказал да образува досъдебно производство поради липса на извършено престъпление от общ характер. В постановлението е прието, че С. налице неуредени граждански правоотношения, които жалбоподателката следва да разреши пред съответния съд по реда на ГПК.
Срещу постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство от 15.06.2017г. по пр. пр. № 65/2017г. по описа на ОП - Монтана е подадена жалба от страна на А.К.. С постановление от 13.09.2017г. на АП - София е отменен постановеният отказ, като е указано да се образува досъдебно производство срещу М.К. за престъпление по чл.249, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 от НК. Било образувано досъдебно производство, което приключило с писмено мнение на разследващия полицай за прекратяване.В хода на разследването С. събрани редица доказателства с оглед правилното установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина. Разпитани С. като свидетели конкретни лица, имащи преки и косвени възприятия за случая, изготвено е постановление за възлагане на оперативно-издирвателни мероприятия на полицейски органи в МВР с оглед установяване на лица, възприели факти, свързани с досъдебното производство, събрани и приложени С. редица писмени доказателства, изготвени С. видео-техническа и съдебно-оценъчна експертизи.
Последвало е ново прекратяване на наказателното производство, което е отменено от АП - София. Постановлението на АП - София е оставено в сила от прокурор от ВКП - София и Зам. главен прокурор. След въпросната отмяна на постановлението на ОП - Монтана промяна във фактите не е установена.
С постановление на ОП - Монтана от 16.03.2020г. наказателното производство е било частично прекратено относно деянието, съставомерно по чл.249, ал.1 от НК, поради установена малозначителност на деянието на основание чл.9, ал.2 от НК. По отношение на наличните доказателства за евентуално осъществени състави на чл.194, ал.1 от НК и на чл.206, ал.1 от НК, преписката е била изпратена на РП-Монтана, по компетентност. Последвала нова жалба от страна на В.П. до АП-София, с която се твърди, че е доказан осъществен състав на престъплението по чл.249, ал.1 от НК и не е съгласна с констатираната малозначителност на деянието.
С постановление на АП-София от 23.04.2020г. е било потвърдено постановлението на ОП-Монтана за частично прекратяване на наказателното производство, а материалите по преписката С. били изпратени на РП-Монтана за произнасяне по събраните доказателства за евентуално осъществени състави на чл.194, ал.1 от НК и на чл.206, ал. 1 от НК. По ДП няма привлечено обвиняемо лице.
В правомощията на Районна прокуратура – Монтана, респ. РС - Монтана е да анализира събраните в хода на разследването доказателства по ДП, а след изчерпване на способите за събиране на нови такива/, и тяхната съотносимост към евентуално осъществени престъпни състави по чл.194, ал.1 от НК и чл.206, ал.1 от НК.
Имайки предвид изложените по-горе факти и обстоятелства в контекста на съдебната практика съобразявайки вида производство, в какъвто аспект С. и изложените доводи в определение на МОС от 27.07.2010г. по ВЧНД № 150/10г., ограничен от рамките на приетото от РП - Монтана обвинение, съдът намира, че като правилно, обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП следва да бъде потвърдено изцяло. Настоящият съд изцяло споделя наведените доводи от РП - Монтана и не намира за нужно да ги преповтаря. В кратко допълнение на изложените мотиви от обвинението относно разследването за деяния по чл.206, ал.1 от НК и чл.194, ал.1 от НК и по приложението на материалния закон в тази му част, следва да се посочи, че доказателствата по ДП не разкриват не само данни за извършени престъпления по чл.206, ал.1 от НК и чл.194, ал.1 от НК, но и данни за каквото и да е престъпление от общ характер, като правилно е прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Настоящият съд намира, че е спазен процесуалния и материален закон от РП - Монтана при провеждането на разследването по ДП и при анализа на събраните доказателства, законосъобразно и мотивирано прекратявайки наказателното производство поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. Съдът не споделя доводите на жалбоподателката В.В.П., която ако продължава да има неуредени имуществени отношения след смъртта на брат й, може да ги претендира по общия гражданско - правен ред.
Основната роля на обвинението е да повдига и поддържа обвинение, която не може да се изземва от съда, в т.ч. и в рамките на производство по чл.243 НПК. Съдът не разполага със законова възможност да указва на обвинението съобразно доказателствата какво по вид престъпление да разследва, в т.ч. и такова по чл.206 от НК – „обсебване”, за което според П. С. налице данни по ДП.
Поради липсата на условия за отмяна или изменение, обжалваното постановление на РП - Монтана от 11.05.2020г. следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
На основание горното и чл.243, ал.6, т.1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на В.В.П. с посочен адрес xxx, като неоснователна и ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Постановление от 11.05.2020г. на РП - Монтана, с което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 244/17г. по описа на ОД МВР - Монтана, респ. преписка вх. № 892/2020г. по описа на РП – Монтана, водено за разследване на престъпления по чл.206, ал.1 от НК и чл.194, ал.1 от НК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7 /седем/ дневен срок пред Окръжен съд - Монтана, от съобщаването му на страните – РП - Монтана, В.В.П. – наследница на починалата пострадала А.Б.К. и М.М.К., че е изготвено.
След влизане в сила на определението - да се изпратят на РП - Монтана – ДП № 244/17г. по описа на ОД МВР - Монтана и препис от настоящето определение по ЧНД № 676/2020г. по описа на РС - Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: