РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Плевен, 23.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретар Милена Кръстева и с
участието на Анна Баракова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно дело № 368
по описа на съда за 2022 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.
Плевен, представлявана от Директора д-р Д.Н. против решение № 260000/17.03.2022г.
на Районен съд /РС/ на гр. Никопол, постановено по а.н.д. дело № 222/2020 г., с
което е отменено наказателно постановление /НП/ № 163/09.10.2020 г. на
Директора на ОДБХ – гр. Плевен, с което на основание 155, ал.2 от Закона за
защита на растенията на „Ресен” ЕООД, ЕИК103849390 със седалище и
адрес на управление с. Вардим, м. Блатото, общ. Свищов, обл. Велико Търново
представлявано от С. С.Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, за нарушение на чл.107, т.1 от Закона за защита на растенията
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното
решение. Навеждат се доводи, че
Решението на Районен съд- Никопол е постановено при абсолютна липса на
анализ на доказателствата, на всички данни и обстоятелства по делото и в този
смисъл същото е постановено при липса на мотиви. Сочи се, че изводите на съда не са конкретни,
а бланкетни. Твърди се, че в хода на производството по обжалване на издаденото
наказателно постановление, районния съд не е проявил необходимата процесуална
активност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. Твърди се, че районния съд не е извършил проверка за процесуална
законосъобразност на административнонаказателното производство извън мотива му
за отмяна, базиран единствено на допуснато съществено процесуално нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Касаторът счита за неправилна преценката на
Районен съд – Никопол за допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата, предвидена в ЗАНН, а именно,
че АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, е съставен в отсъствие на нарушителя в нарушение
на чл.40, ал.2 от ЗАНН и че това се
явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административно
наказателна процедура. Сочи, че санкционираното дружество е изпратена покана за
съставяне и връчване на АУАН с изх.№3945/17.06.2020г.с
обратна разписка, която е получена на 23.06.2020г.. и следователно неявяването
на представител на „Ресен“ЕООД в посочения 7 – дневен срок е избор на
санкционираното дружество, а не
закононарушение, тъй като АУАН е
съставен след изтичане на този срок, а именно на 17.06.2019г.
На второ място касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, като е нарушена разпоредбата на
чл.43, ал.4 от ЗАНН. Сочи, че АУАН е
изпратен с писмо с изх.№2994/17.06.2019г.
до Районно управление Полиция – Свищов за подписване и връчване на същия. След
щателно издирване не управителя на дружеството, с докладна записка с
рег.№352000-3166/21.06.2019г. актът е върнат в ОБДХ – Плевен, за препращане към
Районно управление полиция Троян, тъй като е установено, че към настоящия
момент лицето С. Д. Д. пребивава там. Направен е опит от служители на РУ –Троян лично да връчат АУАН,
но същата категорично е отказала да го получи и подпише, което е удостоверено, с докладва записка с рег. № 359-Р-15042/12.07.2019 г.
Счита, че районният съд незаконосъобразно е
приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила относно
съдържанието на АУАН, което е ограничило правото на защита на нарушителя като
изложените доводи са необосновани и неправилни. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и да бъде да
постановено ново решение, с което
да бъде потвърдено обжалваното НП.
Постъпило е възражение против касационната
жалба от ответника, в което се твърди, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати нарушения на
административно- производствените правила, които сами по себе си са
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като водят до
накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Сочи се, че актът за установяване на
административно нарушение е основен процесуален акт във фазата по установяване
на административното нарушение. Законосъобразното му съставяне и оформяне е
равнозначно на законосъобразното образуване на самото производство. Излагат се
съображения, че със съставянето на въпросния АУАН в отсъствието на нарушителя е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, тъй
като е лишило наказаното лице от правото му, актът да му бъде предявен за
запознаване със съдържанието му, да впише обяснения или възражения непосредствено
при съставянето на АУАН. Твърди се, че лишаването
на наказаното лице от участие в административнонаказателното производство още
към момента на образуване на производството със съставянето на АУАН сочи на
нарушение от страна на контролните органи на правилата, регламентирани от
законодателя като такива с особено формален характер, което нарушение
рефлектира негативно върху възможността за реализиране на правото на защита на
наказаното лице още в началната фаза на процеса.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание,
не изпраща представител.
Ответникът – „Ресен” ЕООД,
ЕИК103849390 - редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява
от адвокат Г.Г. с пълномощно на л. 24 от първоинстанционното дело. Счита, че са
налице всички описани в решението нарушения, извършени по време на самото
административно наказателно производство.Моли решението на РС – Никопол да бъде
потвърдено.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са давили до неправилност на
издаденото от ОБДХ наказателно
постановление.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Предмет
на първоинстанционното производство е наказателно постановление /НП/ № 163/09.10.2020
г. на Директора на ОДБХ – гр. Плевен, с което на основание 155, ал.2 от Закона
за защита на растенията на „Ресен”
ЕООД, ЕИК103849390 със седалище и адрес на управление с. Вардим, м. Блатото,
общ. Свищов, обл. Велико Търново представлявано от С. С.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
нарушение на чл.107, т.1 от Закона за защита на растенията
За да отмени оспореното наказателно постановление, РС Никопол е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН.
Приел е, че АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, без същият
да е бил надлежно поканен. Изложили е мотиви, че от известието за доставяне на
стр. 11 - гръб от делото, удостоверяващо връчване на поканата се установява, че
същата не е надлежно връчена. Приел е,
че за получател има положен подпис, оградена част пълномощник и посочена дата
23.06.2020г., но поканата е връчена в нарушение на правилата за връчване
на съобщения на юридически лица, с оглед изискването на чл. 180, ал.5 и ал.7 от НПК, които предписват, че връчването на учреждения или ЮЛ, каквото представлява
санкционираното дружество, става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да
поема книжата, като се отбелязва неговото име и адрес. Посочил е, че по делото липсват
доказателства, че лицето получило поканата има качеството на длъжностно лице,
натоварено да поема книжа. Направил е извод, че оформеното по този начин
съобщение за връчване на покана за съставяне на АУАН не може да породи правните
последици на надлежно поканване. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.2 от ЗАНН.
При тези съображения РС Никопол е отменил наказателно
постановление №163/09.10.2020г. на Директора на ОДБХ – гр. Плевен.
Решението на РС Никопол е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивите на съда са
изчерпателни и ясни, споделят се изцяло от касационния състав, поради което не
следва да се преповтарят.
Касационната жалба е неоснователна, като
изложените съображения в същата сочат непознаване на административно
наказателната материя. ЗАНН строго формално урежда процедурата по
ангажиране на административнонаказателна отговорност, което е гаранция за
законосъобразно налагане на административното наказание. Изпълнението на нещо
различно от предписаното в правните норми дава възможност за злоупотреби с
правомощия от страна на административнонаказващия орган и води до
незаконосъобразност на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя,
съответно на крайния акт.
На първо място, правилно е установил РС Никопол,
че е нарушена процедурата по съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в
присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето
на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде
намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Както и районният съд е
посочил, в случая не става ясно защо АНО е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН
за съставяне на АУАН, като това безспорно е станало, без да са били налице
законовите предпоставки за това. Несъмнено, макар и дружеството нарушител да е
било известно, няма данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен негов
представител. По делото не са налице доказателства, че изпратената покана за
съставяне на АУАН е надлежно връчена на
длъжностно лице, натоварено да получава книжа. Със съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за
това, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на
чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН.
Следва да се отбележи още,
че от доказателствата по делото безспорно
се установява, че съставеният АУАН №0000030/21.07.2021г. не е връчен на
управителя на дружество жалбоподател.
Предявяването на АУАН на нарушителя
представлява фактическо действие по предоставяне на АУАН на нарушителя, за да
се запознае последният със съдържанието му и да го подпише – чл.43, ал.1 от ЗАНН. Доколкото в случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
предявяването на АУАН е в един последващ съставянето му момент. Законодателят е
регламентирал, че в случаите, когато нарушителят откаже да подпише акта –
чл.43, ал.2 от ЗАНН, този факт следва да се удостовери чрез подписа на един
свидетел. Същевременно съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН действието по връчване на
препис от АУАН е регламентирано, че следва да се извърши при подписване на
АУАН. Предявяването на АУАН на нарушителя,
подписването му от нарушителя и връчването на нарушителя на препис от АУАН са
отделни, самостоятелни действия, с различно значение, като първото и последното
действие са задължение на органа, поради което само по отношение на факта на
подписване на акта от нарушителя законодателят е предвидил възможност за отказ
на нарушителя, който отказ да се удостовери чрез подпис на един свидетел. В
хипотеза на отказ на нарушителя да подпише АУАН /след предявяването му/ и да
получи препис от него, с оглед чл.43, ал.2 и ал.5 от ЗАНН следва отделно да се
удостовери отказа за подписване на акта чрез подпис на един свидетел, а отказът
да се получи препис от акта – да се отбележи от лицето, което предявява акта
и/или да се удостовери с подпис на един свидетел. Т.е. в настоящия случай
следва да се приеме, че не е налице надлежно удостоверяване на отказа на
нарушителя да подпише АУАН чрез подпис на един свидетел. В този контекст,
"връчването" на акта позволява на правния субект, който е
"обвинен" в извършването на конкретно административно нарушение
посредством неговото "предявяване" по реда на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН,
да организира защита си срещу това "обвинение", като събере или
посочи необходимите доказателства, направи съответните възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
и съответно ангажира квалифицирана юридическа помощ. Неизпълнението на
задължението за връчване на акта за установяване на административно нарушение
лишава нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия и
съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие и
защита в административно наказателното производство. Поради тази причина,
надлежното връчване на акта, независимо дали той е подписан или не е подписан
от нарушителя е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството,
нарушаването на която, само по себе си има за последица незаконосъобразност на
постановеното при тези условия наказателно постановление.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. с чл.63в Административен
съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260000/17.03.2022г., постановено по
н.а.х.д. № 222 по описа на Районен съд на гр.Никопол за 2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2.
/П/