№ 4500
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100112119 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Б. Б.- С., с
ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. София, дул. *********, срещу Х. С. Б., с
ЕГН:**********, и С. Б. Б., с ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Х. С. Б., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, ул. „*********, с която е
предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено,
че ищецът е собственик на основание дарение на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68134.1002.143.1.20,
съгласно схема № 15-17470-09.01.2024 г., издадена по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 09.01.2024 г., с адрес на имота: гр. София, район
Триадица, ул. „*********, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в сграда с
идентификатор 68134.1002.143.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.143, с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ по документ от 101.02 кв.м., с
прилежащи части: 4.46 % (18.32 кв.м.) ид. части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1002.143.1.19, под обекта:
68134.1002.143.1.17, над обекта: 68134.1002.143.1.21, като ответниците бъдат осъдени да
предадат на ищеца владението върху недвижимия имот.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния апартамент чрез дарение от
баща си - Б.И.Б., ЕГН **********, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим
1
имот на низходящ № 37, том I, per. № 614, дело № 34 от 16.02.2022 г. на нотариус К.К., с
район на действие-района на СРС, вписан в регистъра на НК под № 064, като Б.И.Б., ЕГН
**********, е запазил безвъзмездно правото си на ползване върху недвижимия имот.
С декларация за отказ от вещно право на ползване от 19.09.2023г., вписана в Служба
по вписванията - гр. София с вх. per. № 66194/20.09.2023г., Б.И.Б., ЕГН ********** се е
отказал от запазеното си с Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 37,
том I, per. № 614, дело № 34 от 16.02.2022 г. на нотариус К.К., с район на действие-района на
СРС, вписан в регистъра на НК под №614, вещно право на ползване върху посочения по-
горе недвижим имот.
Към настоящия момент ответниците живеят в собствения на ищеца недвижим имот
без правно основание за това, като отказват да го напуснат.
В законоустановения срок ответниците Х. С. Б. и С. Б. Б. са подали отговор на
исковата молба, с които са изразили становище, че производството по делото е недопустимо,
тъй като процесният апартамент не е обособен като самостоятелен обект. Процесният
апартамент, понастоящем, както и към датата на придобиване от ищцата, е обединен с
апартамент 19 и реално не съществува.
При условие на евентуалност се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Ответниците оспорват ищеца да е собственик на процесния апартамент, като твърдят, че
същият към датата на дарението семейно жилище, за което съпругата на дарителя не е
давала съгласие за извършване на разпоредителната сделка.
По силата на Нотариален акт за дарение и запазване право на ползване, № 41, т 111.
per № 4154, н. д №384 от 21 04 2017г на нотариус И.Н., с район на действие СРС, вписан под
№ 40 на НК, първата ответница има право на ползване върху част от реалния имот, т.е. не е
налице последната предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС - ответниците да
държат, ползват или владеят имота без правно основание.
Ответниците твърдят, че към момента е налице висящо производство по гр.д.
20231110142524 на СРС, 149 състав, по което е налице спор между първата ответница и
праводателят па ищцата относно предоставяне ползването на семейното жилище,
включващо и процесния имот.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Съгласно приетото в т. 2А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014г.,
2
ОСГК, искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания: да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот, както и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по
чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение
Съгласно постоянната съдебна практика за да се уважи иск за ревандикация на
недвижим имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен
начин, че ищецът е собственик на спорния недвижим имот, че ответникът го владее или
държи, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта, като ищецът следва да докаже правото
си на собственост и упражняването на фактическа власт върху вещта от страна на
ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт
върху имота, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е
установил владението или държането на имота.
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства е видно, че
Б.И.Б., ЕГН **********, е баща на ищеца Т. Б. Б.- С., с ЕГН:**********, както и на
ответника С. Б. Б., с ЕГН:**********, като двете деца имат различни майки.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 37, том I, per.
№ 614, дело № 34 от 16.02.2022 г. на нотариус К.К., с район на действие-района на СРС,
вписан в регистъра на НК под № 064, /лист 6 и сл. от делото/ ищецът Т. С. е придобила
правото на собственост върху процесния апартамент от баща си Б.И.Б., ЕГН **********,
който е запазил безвъзмездно правото си на ползване върху недвижимия имот.
Видно от декларация за отказ от вещно право на ползване от 19.09.2023г., вписана в
Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 66194/20.09.2023г., Б.И.Б., ЕГН **********
се е отказал от вещно право на ползване, запазено с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот на низходящ № 37, том I, per. № 614, дело № 34 от 16.02.2022 г. на нотариус К.К. /лист
7 от делото/.
Видно от Нотариален акт за дарение и запазване право на ползване, № 41, т 111. per
№ 4154, н. д №384 от 21 04 2017г на нотариус И.Н., с район на действие СРС, вписан под №
40 на НК, /лист 35 от делото/, дарителят Б.Б. е дарил на дъщеря си С. Б. Б., с
ЕГН:**********, върху апартамент с идентификатор 68134.1002.143.1.19 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 09.01.2024 г., с адрес на
имота: гр. София, район Триадица, ул. „********* който самостоятелен обект се намира на
етаж 7 в сграда с идентификатор 68134.1002.143.1. Със същия нотариален акт дарителят Б.Б.
е запазил за себе си и за съпругата си Х. Б. вещното право на ползване върху процесния
имот до края на живота на всеки един от тях.
Видно от заключението по СТЕ, неоспорено от страните, апартамент №19 се състои
от кухня, дневна и сервизно помещение, при граници: апартамент №18/осемнадесет/,
апартамент №20/двадесет/, коридор, улица, отгоре - апартамент №22/двадесет и две/, отдолу
3
- апартамент №16. Апартамент № 20 се състои от дневна с преход към столова с кухненски
бокс, две спални една от които с баня с тоалетна, тоалетна и мокро помещение. И двата
апартаментите са ситуирани на първи мансарден етаж от осеметажна масивна сграда с
идентификатор 68134.1002.143.1 по КККР.
При направеният оглед на място на 24.03.25год., експертизата е установила, че двата
съседни апартамента са преустроени и се обитават като един. За целта е изградена метална
заключваща се решетка и стена с врата на площадката пред ап. 19 и ап. 20 на 7 етаж. Така
входа към двата апартамента е обединен в един.
Към момента на огледа Апартамент 19 е преустроен на дневна със столова и
куненски бокс, като за целта е съборена преградна стена между дневната и кухня, както и
между кухня и спалня, а бившата баня с тоалетна и мокро помещение са преустроени във
вградена кухня. Видно и от снимките са запазени носещите елементи на жилището, а
именно колона и греда.
Към този момент Апартамент 20 е запазен в цялост, като леко са променени
предназначенията на помещенията, а именно: Изградена е преградна стена, която
продължава коридора и затваря бившата столова с врата. Така помещението дневна е
превърнато в спалня, столовата в кабинет, а кухненския бокс в просторна баня с тоалетна.
Запазена е тоалетната с достъп от коридора.
Налице е преустройство, като към момента на огледа не е възможно ползването на
Апартамент 19, тъй като санитарния възел към жилището е преустроен в кухня и се ползват
тези, които са част от Апартамент 20. Апартамент 20 към момента на огледа не разполага със
самостоятелна кухня а ползва тази оборудвана в Апартамент 19. Изградена е и метална
заключваща се решетка и стена с врата на площадката пред ап. 19 и ап. 20 на 7 етаж като
така се завзема „коридора", представляващ обща част от сграда в режим на етажна
собственост.
Вътре в самите апартаменти (ап. 19 и ап. 20) са направени преустройства - смяна
предназначения на помещения, без обаче да бъдат разрушавани преградни стени помежду
им. Не са разрушавани съседни общи (преградни) стени между ап. 19 и ап. 20, тъй като
същите са носещи такива и биха нарушили носимоспособността на конструкцията на
сградата в цялост. Изградена е метална заключваща се решетка и стена с врата на
площадката пред ап. 19 и ап. 20 на 7 етаж като така се завзема „коридора", представляващ
обща част от сграда в режим на етажна собственост.
По материалите по делото няма одобрени строителни документи, удостоверяващи
направените вътрешни преустройства, засягащи двата апартамента. При проверка в Агенция
по геодезия, картография и кадастър Апартамент 19 и Апартамент 20 съществуват като
самостоятелни обекти в сграда със съответно за Ап.19 - идентификатор 68134.1002.143.1.19
и за Ап.20 - 68134.1002.143.1.20.
По предоставените по делото документи за собственост, както и кадастрална схема,
Апартамент 20 съществува като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
4
68134.1002.143.1.20. Границите и площта на двата апартамента не са променени.
Възстановяването на Апартамент 19 и Апартамент 20 е възможно, като това следва
да се извърши съобразно одобрените проекти.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал, че притежава правото
на собственост върху процесния апартамент с идентификатор 68134.1002.143.1.20. по КККР.
С протоколно определение от о.с.з. н СГС от 10.04.2025г. е определено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че ответниците
упражняват фактическа власт и върху двата процесни апартамента, като ги ползват
фактически като едно жилище. Предвид гореизложеното съдът намира, че е безспорно
доказано, че ответниците владеят процесния апартамент.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал и втората предпоставка
на иска по чл.108 ЗС.
Доколкото ответниците не са доказали правно основание на упражняваната
фактическа власт върху процесния имот, то и процесният ревандикационен иск следва да
бъде уважен като основателен.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответниците:
1.Недоказано е възражението, че процесният апартамент №20 не е обособен като
самостоятелен обект, нито към датата на придобиването му от ищцата, нито понастоящем.
Видно от заключението по СТЕ, неоспорено от страните, при проверката в Агенция по
геодезия, картография и кадастър двата апартамента 19 и 20 съществуват като
самостоятелни обекти в сграда със съответно за Ап.19 - идентификатор 68134.1002.143.1.19
и за Ап.20 - 68134.1002.143.1.20. Няма одобрени строителни документи, удостоверяващи
направените вътрешни преустройства, засягащи двата апартамента. Поради това и съдът
намира, че от юридическа гледна точка двата апартамента съществуват като самостоятелни
обекти, като фактическото им обединяване без нужните строителни документи, не се
отразява на правният им статус. Съдът намира за правно несъстоятелно възражението на
ответниците, че от фактически извършено преустройство на процесните апартаменти, се
опитват да извличат изгодни за себе си правни последици.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение № 2241 от
7.05.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3309/2024 г., II г. о., ГК, обстоятелството, че един обект е
обединен с друг чрез разрушаване на преградните стени помежду им, само по себе си не
обосновава извод, че обектът е погинал и собственикът на така присъединения обект е
загубил правата си върху вещта. При подобно присъединяване хипотезата на чл. 97 ЗС не е
налице - в пространствено отношение обектът продължава да съществува, макар да не е
обособен с преградни стени, като не съществува пречка да се иска неговото възстановяване
във вида, в който е съществувал преди преустройството - каквато е и целта на предявените
искови претенции. Подобно преустройство би могло да има за последица възникването на
нов обект, респ. присъединяване на един обект към друг по начин първият обект да изгуби
своята самостоятелност, само в хипотеза, при която едно и също лице е собственик и на
5
двата обекта, респ. в хипотеза, при която между собствениците на двата съседни обекта е
постигнато съгласие както за извършване на присъединяването, така и за правните
последици от това, но доказателства за подобно съгласие не са приети по делото.
2.Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 47 от
25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5425/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 153 от 10.04.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 4515/2019 г., II г. о., ГК, отнемането и присъединяването на площи при
ново ситуиране на преградни стени не води до приложението на чл. 97 ЗС и до придобиване
и изгубване на право на собственост, когато преустройствата не са ставали с надлежни
строителни книжа. Поради това и съдът намира , че в процесния случай не може да намери
приложение чл. 97 ЗС, като ответниците придобият правото на собственост и върху
процесния апартамент 20.
3.Видно от заключението по СТЕ, неоспорено от страните, фактическото
възстановяване на Апартамент 19 и Апартамент 20 е възможно, като това следва да се
извърши съобразно първоначално одобрените проекти.
4.Съдът не споделя възражението на ответниците, че към датата на дарението-
16.02.2022г. процесният апартамент 20 е семейно жилище, за което съпругата на дарителя не
е давала съгласие за извършване на разпоредителната сделка. По изложени по- горе
съображения съдът намира, че към датата на дарението-16.02.2022г., ползването на
процесния апартамент фактически е било присъединено към ап.19, който е бил семейно
жилище на семейството на Б.Б.и и Х. Б. за периода до фактическата им раздяла.
По разноските:
Ищецът претендират заплащане на направените по делото разноски в общ размер на
3952,17лв., от които сумата от 3240,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 646,27лв.
за държавна такса и сумата от 65,90лв. за вписване на исковата молба, за което е представен
и списък по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени доказаните в настоящето производство разноски в общ размер на 12 380,62лв.,
от които сумата от 1460,62лв. за държавна такса, сумата от 500лв. за разноски за експертиза
и сумата от 10420лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Т. Б. Б.- С., с ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр. София, бул. *********, срещу Х. С. Б., с ЕГН:**********, и С. Б. Б., с
ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на своята майка Х. С. Б., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр. София, ул. „*********, с правно основание чл.108 ЗС, че
ищецът е собственик на основание дарение, извършено с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот на низходящ № 37, том I, per. № 614, дело № 34 от 16.02.2022 г. на нотариус
6
К.К., на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 68134.1002.143.1.20,
съгласно схема № 15-17470-09.01.2024 г., издадена по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 09.01.2024 г., с адрес на имота: гр. София, район
Триадица, ул. „*********, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в сграда с
идентификатор 68134.1002.143.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.143, с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ по документ от 101.02 кв.м., с
прилежащи части: 4.46 % (18.32 кв.м.) ид. части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1002.143.1.19, под обекта:
68134.1002.143.1.17, над обекта: 68134.1002.143.1.21, КАТО ОСЪЖДА ответниците да
предадат на ищеца владението на същия имот.
ОСЪЖДА Х. С. Б., с ЕГН:**********, и С. Б. Б., с ЕГН:**********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Х. С. Б., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.
София, ул. „*********, да заплатят на Т. Б. Б.- С., с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.
София, бул. *********, сумата от 12 380,62лв., представляваща направени по делото
разноски, от които сумата от 1460,62лв. за държавна такса, сумата от 500лв. за разноски за
експертиза и сумата от 10420лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7