О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1338 23.06.2021 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в закрито
заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1017 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба от И.Н.Р., изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Бургас против мълчалив отказ на Началника на Затвора - ЛОВЕЧ да
предостави обществена информация по реда на ЗДОИ, въз основа на заявление от 22.01.2021г., подадено от Валерия
Алекова Рибова от гр.Поморие, като негов пълномощник.Предметът на делото е
определен, с оглед направеното уточнение на оспорването по административно дело
№ 418 от 2021г. по описа на АС-гр.Бургас, образувано първоначално.
След направеното
уточнение, чрез назначения процесуален представител на жалбоподателя по това
дело и във връзка с констатацията, че се оспорват множество административни
актове на различни органи- началниците на затворнически заведения в страната, с
Определение № 902 от 29.04.2021г. на
същия съд по това дело производството е разделено, като са образувани отделни
съдебни производства по жалба на И.Р. срещу твърдените мълчаливи откази на
началниците на затвори, като предмета на конкретното производство е именно
актът, който се твърди, че е постановен от началника на Затвора-Ловеч, с
оглед вписаните данни в ел.папка на делото, съгласно данните на съдебното
деловодство /САС/.
Препис от жалбата е
изпратен на ответния административен орган за окомплектоване с преписката, като
видно от представените материали /л.49 и сл./ по делото, със съпроводителното
писмо са изпратени заверени копия на цитираното заявление, копие на пощенския
плик, с което е изпратено и писмо на Началника на Затвора-Ловеч, с което се
изпраща запитването на Валерия Рибова до Главния директор на ГД“ИН“-гр.София.
Съдът, след като прецени представените писмени доказателства, вкл. административната
преписка, като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателя,
намира подадената жалба за процесуално НЕДОПУСТИМА, поради следното:
Установява се по делото, че със
заявление от 14.01.2021г. подадено до началника на Затвора Ловеч, Валерия
Рибова, е поискала достъп до обществена информация на основание чл.4 от ЗДОИ,
като е посочила нейния предмет – разрешените стоки и продукти за предоставяне
на лавка в поверения Ви затвор. В материалите по делото е приложено и друго
заявление от 22.01.2021г., адресирано до 9 затворнически заведения в страната
/л.5/, в което подателят Валерия Рибова се легитимира като пълномощник на И.Р.,
съгласно цитираното нотариално заверено пълномощно, със същото съдържание на
заявлението. Иска се предоставяне на информация за стоките и продуктите, които
се предлагат в съответната лавка на всеки от посочените затвори. Приложено е и
заверено копие на писмо от Главния директор на ГД „ИН“, рег. № 839 от
26.01.2021г. /л.16 от делото/, с което направеното запитване от Валерия Рибова
е изпратено по компетентност на Изпълнителния директор на Държавно предприятие
„Фонд Затворно дело/ за краткост ДП“ФЗД“/,
на основание чл.32, ал.1 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Отговорите на някои от
сезираните началници /вкл. Затвора- Белене, Пловдив и др./, както и
съдържанието на техните писма няма да се обсъждат в настоящия съдебен акт, тъй
като другите „адм. актове“ са предмет на други дела, респективно са извън
предмета на настоящото.
До настоящия момент по преписката липсва произнасяне от органа, сезиран
със заявлението, с исканите данни,
съобразно чл.28, ал.1 от ЗДОИ.
По преписката липсват данни на коя дата е бил уведомен жалбоподателят,
чрез пълномощника си Валерия Рибова, на посочения от нея адрес с цитираните
писма на органа, поради което съдът приема, че жалбата на Р., входирана в съда
на 16.02.2021г./при първоначално
образуваното дело/, е подадена в срок и от надлежно легитимирана страна,
която не е получила искания отговор. Съвсем отделен е въпроса дали в случаят е
налице т.нар. „мълчалив отказ“, като
вид адм. акт или не.
При така направените фактически
констатации следва да се приеме, че не е налице формиран мълчалив отказ от страна на началника на Затвора Ловеч. Това
длъжностно лице, макар да има качеството на административен орган не се явява задължен субект, по смисъла на чл.3 от
ЗДОИ, поради което не може да формира мълчалив отказ.
Началникът на затвора не е държавният орган,
който създава или съхранява исканата информация, по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗДОИ. Тя се администрира от ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, като стопанисването на
лавките към затворите е една от формите му на стопанска дейност, която то осъществява съобразно регламентираното
в чл.37 и чл.38 от ЗИНЗС, поради което, именно държавното предприятие,
извършващо дейността по стопанисване на лавките в затворите, се явява задължен
субект.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ,
задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление в Република България. Според чл.3, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗДОИ, законът се прилага и
за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от:
публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните организации; от физически и юридически лица само относно извършвана от
тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и
средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по
проекти и програми. Следователно, задължени субекти по чл.3 ЗДОИ са: държавните
органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление
/ал.1/; публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните
организации; физически и юридически лица само относно извършвана от тях
дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства
от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти
и програми.
Според §1, т.4 от ДР на
ЗДОИ, „публичноправна организация“ е юридическо лице, за което е
изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на
държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса,
от общинските бюджети или от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП); б) повече от половината от членовете на неговия
управителен или контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2,
т.1-14 от ЗОП и в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по
чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може
по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на
друго лице.
Анализът на горните разпоредби налага извод,
че адресатът на заявлението – началник на Затвора ЛОВЕЧ, не е задължен субект
по чл.3 от ЗДОИ досежно предоставяне на поисканата информация по заявлението.
Такъв задължен субект по същото се явява предприятието, което стопанисва т.нар.
лавки в затворническите заведения, а именно ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ФОНД ЗАТВОРНО
ДЕЛО“. Последното е юридическо лице със
статут на публичноправна организация,
държавно предприятие, по смисъла на чл.62, ал.3 от ТЗ съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ДП „ФЗД“.
Поради
това, ДП „ФЗД“ се явява задълженият субект по чл.3, ал.2 ЗДОИ вр.§1, т.4 ДР на
ЗДОИ.
Този извод не се променя от
разпоредбата на чл.15, ал.1, т.7 ЗИНЗС,
съгласно която началникът на затвора представлява и
ръководи дейността на териториалното
поделение на Държавно предприятие "Фонд
затворно дело", защото чл.3, ал.1
ЗДОИ има предвид териториалните звена на държавните органи, а териториалните
поделения на ДП „ФЗД“ в затворите не са териториални звена на държавен орган.
В този смисъл, заявлението по отношение на поисканата информация не е
адресирано до органа, разполагащ с тази информация и дължащ произнасяне по
искането.
Вярно е, че съгласно нормата на
чл.15, ал.1, т.7 от ЗИНЗС, началникът на затвора представлява и ръководи
дейността на териториалното поделение на Държавно предприятие "ФОНД ЗАТВОРНО
ДЕЛО", но не териториалното поделение създава исканата информация, т.е.
представителството и ръководството на териториалното поделение не придава
качеството на задължен субект на началника на затвора, като ръководител на това
поделение. Неслучайно, Главния директор на ГД“ИН“ е препратил заявлението до
ДП“ФЗД“. Допълнително, следва да се посочи и че тази норма обективира
представителство и ръководство на поделение в контекста целите на ЗИНЗС, при което
няма основание да се прави аналогия между обществените отношения, регулирани от
Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража и тези, които са регулирани от съвсем различен
нормативен акт- специалния ЗДОИ, чиито цели са свързани с материята, дефинирана
като обществена информация и начините за нейното предоставяне, които са съвсем
различни обществени отношения, съответно целите на този закон са несъпоставими
с целите на ЗИНЗС. При това положение, липсва правно основание да се търси
аналогия между нормативните задължения на началника на затвора, в качеството му
на административен орган, които произтичат
от ЗИНЗС и евентуално задължените субекти /в
случаят публична организация/, съобразно ЗДОИ.
В разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК се сочи, че непроизнасянето на органа в срок се смята за мълчалив отказ да
се издаде актът. Обаче, не всяка липса на произнасяне на съответния органа
представлява мълчалив отказ. Мълчалив отказ е налице само в случаите, когато
овластеният административен орган е
задължен да издаде административен акт в законовоопределен срок по отправено до
него искане, по което той не се е произнесъл. В случаят, началникът на
Затвора ЛОВЕЧ не е овластен да се произнесе по искането от заявлението, поради
което и по отношение на тази информация обективно не би могло да бъде
постановен мълчалив отказ, т.е. индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол. Не може да се формира мълчалив
отказ поради липса на задължение за издаване на акт по заявлението на
жалбоподателя, независимо дали е подадено лично от И.Р. или от неговия
пълномощник, както и липсва компетентност на началника на Затвора ЛОВЕЧ във
връзка с предоставяне на исканата информация, доколкото и самият заявител сочи,
че се иска не просто списък на стоки, които текущо се намират в дадения обект,
а списък на „разрешените стоки и
продукти за предоставяне на лавка...“, което действително предполага
санкция от компетентния орган, в случая от страна на публичната организация
ДП“ФЗД“.
Обобщено,
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като липсва предмет на
делото, насочена е срещу несъществуващ адм. акт, при положение, че ответника не
е компетентен /задължен/ орган да постанови твърдения отказ, обективно не би
могло да бъде постановен акт от този началник и в този смисъл производството е
лишено от предмет, респективно делото следва да се прекрати, съгласно чл.159, т.1 от АПК.
Мотивиран
от горното, Административен съд–Бургас, първи състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
И.Н.Р., против мълчалив
отказ на Началника на Затвора –ЛОВЕЧ за предоставяне на достъп до
обществена информация, съгласно подаденото от Валерия Алекова Рибова заявление.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.дело № 1017 от 2021г. по описа
на Административен съд-гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, пред ВАС
на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: