Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........................../18.01.2022г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на осми февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14343 по описа на
съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Я.К.Я. и М.Я.С., подадена чрез пълномощника им – адв. Г.Д. от САК, с която
са предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ срещу ЗД“Б.И.“ АД –
София, ЕИК ********както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на Я.К.Я.
сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му К. Я.Я., вследствие ПТП на 17.09.2018г., ведно със
законната лихва, считано от
01.11.2018г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, до окончателното изплащане на сумата и
2/ за осъждане на ответника да заплати на М.Я. сумата от
50 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от смъртта на брат й К. Я.Я.,
вследствие ПТП на 17.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от
01.11.2018г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2018г. около
01,00 часа в гр. София, л.а.“БМВ 318“ с ДК № *******,
управляван от И. Б. И. *** с посока от бул.“Ломско шосе“ към ул.“Свободна“ и в
района на № 16 самокатастрофирал в разделителен
остров вдясно от платното за движение, след което продължил движението си и се
ударил последователно в бордюр на разделителен остров и дърво вляво от платното
за движение. В резултат на удара загинал К. Я.Я. – пътник
в автомобила. По случая е образувано ЗМ № 11345/2018г. по описа на РТП ОР СДВР,
пр.пр.№ 18679/2018г по описа на СГП. В хода на
разследването е установено, че процесното ПТП е настъпило вследствие
субективните действия на водача И.И., който при
управление на автомобила нарушил правилата за движение, като управлявал същия
със скорост 152 км/ч, значително надвишаваща допустимата от закона за движение
в населено място. Това довело до загубване на контрол над автомобила,
вследствие на което колата започнала да се движи неконтролируемо и това довело
до удар в крайпътно дърво в участъка. В резултат на тези действия била
причинена смъртта на К. Я. – пътник в автомобила. Смъртта му нанесла
непреодолима мъка и непоправима загуба на ищците, като те претърпели и занапред
ще продължават да търпят неизмерими болки и страдания от смъртта на най-близкия си човек – син и брат. Двамата
ищци били покрусени вследствие трагедията, сполетяла семейството. Смъртта на К.
настъпила в момент, когато същият живеел спокойно и пълноценно. Семейството
било задружно – помагали си, разчитали един на друг, като между починалия и
ищците съществувала много силна връзка. Загиналият К. не създал свое семейство,
живеел в дома на родителите си. След смъртта на майка си през 2013г. К. останал
до баща си Я., за да го крепи и да се грижи за него. След смъртта на сина си
ищецът бил съсипан от загубата му, бил смазан от мъка и депресиран, не намирал
смисъл да живее. Сестрата на К. – М., преживяла трагедията изключително тежко,
защото била в изключително близки отношения с брат си, грижели се един за друг,
независимо, че тя била омъжена, споделяли радостите и проблемите си, помагали
си и се подкрепяли. Ищците изключително
тежко преживели случилото се. Те били лишени за в бъдеще от възможността да се
уповават на духовната подкрепа на своя син и брат. Животът им се променил. След
трагедията те се чувствали неспособни за справяне с ежедневните дейности,
тъгували, били депресирани.
Наказателното производство за извършеното престъпление
било прекратено поради настъпилата смърт на виновния водач И.И. с постановление за прекратяване от 09.07.2019г. Процесният
автомобил имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с № BG/02/118002447676,
издадена от ЗД “Б.И.“ и валидна до 17.08.2019г. На 01.11.2018г. пълномощникът
на ищците предявил претенция пред застрахователното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 21.11.2018г.
ответникът отказал да изплати претендираното обезщетение на ищцата, като до
момента няма официално произнасяне по претенцията на ищеца, макар срока за това
да е изтекъл на 01.02.2019г. Прави се искане за уважаване на предявените искове
и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответното дружество, което оспорва предявените
искове, като поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, от
страна на починалия К. Я.Я., доколкото същият е
пътувал без поставен предпазен колан и се е качил в автомобил, управляван от
водач, който също като него бил употребил алкохол и упойващи вещества.
Възразява се, че отв. К. е от кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди, както и срещу размера на
претендираните като обезщетения суми, като се излага, че те са завишени.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Третите
лица-помагачи на страната на ответника Б.И.И. и С.Р.Р. – родители на починалия водач на лекия автомобил И. Б. И.,
чрез пълномощника си, оспорват предявените искове.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Видно от
представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за
смърт № 0662/18.09.2018г. от Район Надежда при Столична община е, че К. Я.Я., роден на ***г., е починал на 17.09.2018г. в гр. София.
От представените удостоверение за наследници и удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, се установява, че ищецът Я.К.Я. е негов баща, а ответницата М.Я.С.
е негова сестра, като майка му е починала преди това – на 09.08.2013г.
С Постановление
от 09.07.2019г. на прокурор от СГП, на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК, е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство ЗМ №
11345/2018г. по описа на РТП ОР СДВР, прокурорска преписка № 18 679/2018г.
по описа на СГП, водено за престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр.чл.343 ал.1
б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, поради настъпилата вследствие на ПТП от
17.09.2018г. в гр. София смърт на
виновния за произшествието водач на л.а. “БМВ“, модел „318“, с ДК № ******* И. Б.
И..
От заключението на допусната съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на
приложените по делото доказателства – констативен протокол за ПТП относно
посетено ПТП от дежурен „ПП“-СДВР, настъпило на 17.09.2018г. около 01,00 часа ,
бул.“*****в района на № 16 на самокатастрофирал лек
автомобил м.“БМВ“, модел 318, с рег.№ *******, в който е посочено, че за
автомобила има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД“Б.И.“ полица
№ BG/02/118002447676,
валидна от 18.08.2018г. до 17.08.2019г., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум със снимки на
местопроизшествието, снимки на мястото на настъпване на ПТП от Google Earth, приложени по делото.
Мястото на настъпилото ПТП на самокатастрофиралия
л.а. БМВ е определено от геометричните размери на района на ПТП, намерените в
него находки, отразени в протокола за оглед на ПТП, съставен от компетентните
органи в деня на настъпването му, както и от местата на деформациите на
автомобила, възникнали вследствие на удара в крайпътните дървета и оставените
следи от гумите на автомобила върху платното за движение.
Съгласно заключението, мястото на настъпване на процесното ПТП е с начало
– първи удар на автомобила със задната му странична дясна част в десния бордюр
и крайпътен стълб, намиращо се на 17м преди линията на приетия ориентир в
посоката на автомобила. Автомобилът е изминал разстояние 103 м, като се е
отклонил вляво и е напуснал платното за движение вляво, където е последвал
втори удар в крайпътно дърво.
Скоростта на движение на
л.а. БМВ непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 140 км/ч.
От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, са субективните
действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за управление на
автомобила, който се е движил с превишена скорост за района на настъпилото ПТП,
при която е изгубил управлението на автомобила, вследствие на което е напуснал
платното за движение. Реализирали са се два удара в крайпътни дървета.
Процесното ПТП е било предотвратимо, ако водачът на
л.а. БМВ се е движил със скорост до максимално разрешената за района на ПТП и
движейки се върху пътната лента за посоката му на движение.
От
заключението на допусната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда като обективно и компетентно дадено, изготвено след проучване
на медицинската документация по делото, се установява, че при
проведен оглед и аутопсия на трупа на К. Я.Я. е установено: тежка открита черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в пълно напречно счупване на черепната основа в областта между предна и
средна черепни ямки, с масивен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в мозъчната основа и в системата на мозъчните стомахчета
и с контузия отпред на мозъчния ствол. От полученото счупване на черепната
основа е създадена комуникация и поради това са се изявили кръвотечение от
носа, устата и външните слухови проходи; пълно диафизарно
счупване в средната трета на двете кости на лявата предмишница;
охлузвания по лицето вляво и в лявата хълбочна област.
Травмите, които са установени при починалия са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети, като черепно-мозъчната травма и счупването
на костите на лява предраменница говорят за
въздействие на много голяма травмираща сила с възможен механизъм - удар и притискане с или върху твърд тъп
предмет. Охлузванията в областта на лицето вляво и ляв хълбок са причинени от
допирателно действие спрямо твърди тъпи предмети с неравна контактна повърхност.
В съвкупност причиняването на травмите много добре може да се обясни с
механизма на травма в автомобила – при удари в части и предмети от интериора и
от притискане при настъпилите навътре пластични деформации. Това обстоятелство,
вида на травмите и факта, че травмите са констатирани на пасажер, починал на
място в катастрофирал автомобил, дава основание да се приеме, че уврежданията
са причинени именно в резултат на процесното ПТП.
Непосредствена причина за настъпване на смъртта на Я. е тежка несъвместима
с живота черепно-мозъчна травма. След причиняването на тази травма смъртта е
настъпила много бързо, почти веднага и е била неизбежна. Това е дало основание
на експерта, че налице връзка между получената при процесното ПТП
черепно-мозъчна травма и настъпването на смъртта.
При пострадалия Я. не са констатирани и описани характерни или специфични
увреждания за въздействие на предпазен колан и в този аспект липсват обективни
медицински данни за това да е бил поставен колан при ПТП.
Независимо от предпазен колан обаче, тъй като главата е подвижна в шията,
тя има амплитуда на движение и може да достигне и да се травмира с удар в
интериора на автомобила пред и встрани от него. В конкретния случай е налице
високоенергийно травмиране, което говори по-скоро за това, че главата е
достигнала до травмиращата част на интериора с голяма кинетична енергия,
респективно липсват данни за задържане към седалката на тялото от колан в
момента на удара.
Наличието на напречно разположение на счупване в средна черепна ямка дава основание да се приеме, че е била налице
високоенергийна странична компонента на травматично въздействие при удара. Това
според експерта може да се обясни с удара на автомобила вдясно, при което
следвайки векторната сила на удара, главата се е травмирала с достигане до
дясна странична колонка. При такова странично въздействие коланите са по-малко
ефективни/те ограничават движението на тялото в предно-задна посока/,
същевременно страничната част от интериора е по-близо до главата на пасажера и
именно поради това не може да се изключи от такъв страничен удар да настъпи
по-тежка/както регистрираната/ травма на главата. Това би обяснило и липсата на
характерни увреждания от въздействие на колан в областта на гръдния кош и
корема. Травмата на лява предраменница може да се
обясни с удар в интериора, тъй като крайникът е свободно подвижен, не се
ограничава от предпазен колан. Възможно е също така ръката да се е травмирала и
от настъпилите деформации в автомобила вляво и притискане на ръката от
изместилата се навътре седалка на шофьора след деформиращия удар вляво.
От
показанията на свид. С. – съпруг на ищцата, се
установява, че същият е женен за нея от пет години, като две години преди да
сключат брак майката на съпругата му починала, а след смъртта на брат си ищцата
направила спонтанен аборт. Видно от същите показания е, че те със съпругата си,
заедно с баща й и починалия й брат имали едно домакинство, като помежду им
имало разбирателство – помагали си, винаги празнували заедно, живеели щастливо.
Смъртта на К. дошла внезапно и това оказало негативно въздействие на баща му, с
когото бил много близък. За починалия си брат скърбяла и съпругата на свидетеля,
която имала прекрасни отношения с него, като едно от децата си тя и свидетелят дори
кръстили на името на К.. Свидетелят не бил забелязвал братът на съпругата му да
е имал влечение към алкохола или към високи скорости. Работел като озвучител -
озвучавал сватби, семейни тържества, детски партита около 10-15 дни в месеца,
помагал в домакинството, като пазарувал и плащал сметки.
От
показанията на свид. Ж., които съдът изцяло кредитира,
доколкото свидетелят има преки впечатления на обстоятелствата, за които
свидетелства, се установява, че същият е племенник на ищеца и първи братовчед
на ищцата. След катастрофата, в която починал К., ищецът много тежко преживял
загубата му. Двамата живеели в един апартамент. След смъртта на съпругата на
ищеца, К. му бил опора в живота. След инцидента със сина му, Я. се променил
много и не бил същия човек, не искал да излиза, забивал в една посока и не
мърдал, споделял със свидетеля, че му е тежко, че детето му е починало преди
него. От чичо си свидетелят знаел, че К. шофирал много внимателно, като по
време на катастрофата, предизвикана от И., когото свидетелят не познавал,
починалият бил пътник в автомобила.
На 01.11.2018г. ищците предявили пред ЗД“Б.И.“ АД претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като с писма от 21.11.2018г. застрахователят отказал да изплати на ищцата претендираното от нея обезщетение, поради неустановяването
на особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди, а от ищеца застрахователят поискал да представи документи,
описани в писмото, вкл.влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС, като по делото не са налице твърдения и данни на
някой от ищците да е било изплатено застрахователно обезщетение.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380
от КЗ, т.е. да отправи писмено застрахователна претенция към
застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинени на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане /чл.477
ал.1 и чл.278
ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставено от това по
делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат
на ПТП /противоправно деяние, извършено виновно/вината се предполага/, от което
са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях
/, да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите, както и че преди да подадат исковата
молба ищците са се обърнали към застрахователя с искане да им бъде изплатено
обезщетение.
Не
е спорно между страните по делото наличието на сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на л.а.“БМВ 318“ с ДК № *******, договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", действаща към
датата на ПТП, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от
водача на лекия автомобил вреди при управлението му, както и че е налице
отправена писмена застрахователна претенция към ответното дружество за
заплащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП.
С
оглед липсата на влязла в сила присъда, имаща на основание чл.300
от ГПК задължителна доказателствена сила за деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя, в настоящото
производство в тежест на ищците е да установят, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския
процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното
поведение на водача на лекия автомобил.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
изготвено въз основа на събраните доказателства от досъдебното производство, се
установи по безспорен начин механизма на произшествието, а именно: на 17.09.2018г. около 01,00 часа в гр.
София, л.а.“БМВ 318“ с ДК № *******, управляван от И. Б. И.,*** върху дясната пътна лента с посока
бул.“Ломско шосе“ към ул.“Свобода“ със скорост на движение 140 км/ч, като
вдясно, на седалката до водача пътувал К. Я.Я.. Приближавайки към мястото на настъпилото
ПТП, по неустановени причини, водачът на автомобила го е отклонил вдясно, като
е реализирал с дясната си странична част удар в десния бордюр и крайпътен
стълб. След това автомобилът е продължил да се движи в първоначалната му посока
и под ъгъл наляво. Автомобилът е преминал през пътните ленти за неговата посока
и след това е преминал върху двете пътни ленти за насрещното му движение, като
се е завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата
стрелка. В следващия момент автомобилът е напуснал платното за движение вляво и
е продължил да се движи върху затревена площ, докато е достигнал до крайпътно
дърво и с лявата си странична част се е ударил в него. Автомобилът се е
установил на мястото, където е констатирано в протокола за оглед, като в
резултат на удара загинал К. Я.Я. – пътник в
автомобила. По случая е било образувано досъдебно производство ЗМ №
11345/2018г. по описа на РТП ОР СДВР, пр.пр.№
18679/2018г по описа на СГП, което е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.4 от НПК – поради смърт на виновния за ПТП водач на лекия автомобил.
Установи се по делото, че причината за настъпилото произшествие, са
субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за управление
на автомобила, който се е движил с превишена скорост за района на настъпилото ПТП, при която е изгубил управлението на
автомобила, вследствие на което е напуснал платното за движение и са се
реализирали два удара в крайпътни дървета. Експертът е категоричен, че процесното ПТП е било предотвратимо, ако водачът на л.а. БМВ се е движил
със скорост до максимално разрешената за района на ПТП и движейки се върху
пътната лента за посоката му на движение.
С
оглед описания механизъм на произшествието и безспорно установените нарушение
на правилата за движение по пътищата от водача на автомобила, реализирал ПТП/чл.21
от ЗДвП/, който е застрахован при ответника, съдът намира, че вината му е
доказана по несъмнен начин, като противоправното поведение на водача на
автомобила и смъртта на пътника в него са в пряка причинно-следствена връзка
помежду си, поради което и са налице основания за ангажиране на отговорността
на ответното дружество за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на
ищците.
Посредством
заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установи, че К. Я.Я. е получил следните травматични увреждания: тежка открита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в пълно напречно счупване на черепната основа в областта
между предна и средна черепни ямки, с масивен травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в мозъчната основа и в системата на мозъчните стомахчета и с контузия отпред на мозъчния ствол, предизвикали
кръвотечение от носа, устата и външните слухови проходи; пълно диафизарно счупване в средната трета на двете кости на
лявата предмишница; охлузвания по лицето вляво и в
лявата хълбочна област. Установи се, че
непосредствената причина за настъпване на смъртта на Я. е тежката несъвместима
с живота черепно-мозъчна травма, като след причиняването й, смъртта е настъпила
много бързо, почти веднага и е била неизбежна, като механизмът на получаване на травмите - при удари в части
и предмети от интериора и от притискане при настъпилите навътре пластични
деформации, вида на травмите и факта, че те са констатирани на пасажер, починал
на място в катастрофирал автомобил, дават основание да се приеме, че
уврежданията са причинени именно в резултат на процесното ПТП.
Не
се доказа по делото дали починалият е знаел, че водачът на л.а. БМВ е употребил
алкохол, а законова забрана за употреба
на алкохол от пътник в лек автомобил няма. От друга страна, в случая от
значение е обстоятелството, че починалият е пътувал без предпазен колан, а поставянето
му би могло да предотврати настъпването на смъртта му. Този извод се налага и с
оглед заявеното в съдебно заседание при изслушване на заключението на експерта,
според когото, ако загиналият е бил с колан, такава тежка черепно-мозъчна
травма няма как да се причини, доколкото той не би могъл да достигне до части
от интериора на автомобила. Предвид изложеното и като съобрази, че
непосредствена причина за смъртта е именно тежката черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия К. Я.Я.. Съпричиняването на вредата предполага наличието на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, каквато се установи, че е налице в случая, тъй като с поведението си
– непоставянето на обезопасителен колан, починалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С оглед събраните по делото
доказателства, съдът счита, че съпричиняването на вредоносния резултат е в
размер на ½ / една втора/.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели по безспорен начин се установиха
твърденията на ищците относно изключително добрите им отношения с починалия К. Я.Я. – син на ищеца и брат на ищцата – живеели в едно
домакинство, помагали си,
разчитали един на друг, винаги заедно празнували. След смъртта на сина си ищецът бил съсипан от
загубата му, бил смазан от мъка и депресиран, не намирал смисъл да живее. Ищецът
много тежко преживявал загубата на сина си, който му бил опора в живота след
смъртта на съпругата на ищеца. Променил се много – не искал да излиза, често
стоял замислен и му тежало, че детето му е починало преди него. Ищцата и
починалият й брат били изключително близки, макар да била омъжена, като след
смъртта му, тя направила спонтанен аборт, а по-късно, след раждането на децата
си, кръстила едно от тях на името на брат си, което също свидетелства за
топлите отношения помежду им.
С
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди,
а в случая, с оглед събраните доказателства, се установи, че ищцата е имала
дълбока емоционална връзка със своя брат, поради което и съдът намира, че тя
също, като ищеца, е претърпяла морални болки и страдания от смъртта на К. Я.Я..
Съдът,
като взе предвид изложеното, по справедливост, при съобразяване на чл.52 от ЗЗД намира, че справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца от смъртта на сина му възлиза на 150
000лв., а справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди от
смъртта на брат й възлиза на 50 000лв.
С
оглед събраните по делото доказателства и приетото от съда съпричиняване
на вредоносния резултат в размер на 1/2, посочените по-горе суми, необходими за
обезщетяване на причинените вреди на ищците, след отчитане на съпричиняването, съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, следва да бъдат
намалени на 75 000лв. за ищеца и на 25 000лв. за ищцата, в каквито
размери следва да им бъдат присъдени за обезщетяване на причинените им в
резултат на ПТП, завършило със смъртта на сина на ищеца и брат на ищцата,
вреди. За разликите над тези суми до претендираните от ищците суми исковете се
явяват недоказани по размер, поради което и следва да бъдат отхвърлени в
посочените части.
Като
законна последица от частичната основателност на главните искове за
обезщетяване на неимуществените вреди, доколкото е поискано в исковата молба,
следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл.84
ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но
съгласно разпоредбата на чл. 497
от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и
изтичане на определения в кодекса срок по чл.496
ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде
платено застрахователно обезщетение.
Относно
претенцията за лихви за забава съгласно чл.497
от КЗ, дължимостта на същите е свързана с
уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими документи от
ищеца. В случая ищците са заявили претенциите си пред застрахователя на 01.11.2018г., като с писмо от
21.11.2018г. дружеството е отказало изплащане на обезщетение на ищцата и е
изискало допълнително документи от ищеца. Застрахователят не се е произнесъл по
заявената претенция от ищеца, поради което и лихвата върху присъденото му
обезщетение следва да бъде присъдена от датата на изтичане на тримесечния срок
за произнасяне по претенцията, като следва да бъде отхвърлен в частта за
лихвата, претендирана от датата на уведомяване на застрахователя до изтичането
на срока по чл.496 ал.1 от КЗ, а лихвата върху
присъденото обезщетение на ищцата се дължи от датата на отказа на
застрахователното дружество да й изплати обезщетение – 21.11.2018г.
С
оглед изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати общо на ищците сумата от 250лв. –
половината от заплатеното от тях адвокатско възнаграждение, а на ищеца – сумата
в размер общо на 790лв., от които 600лв. – внесена държавна такса и 190лв. –
сума, изплатена за възнаграждения на вещите лица, съобразно уважената част от
иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Доколкото ищцата е освободена изцяло от
внасяне на държавна такса, а ищецът само на част от дължимата държавна такса,
като съобрази изхода на спора, съдът намира, че на основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 3400лв. Предвид
частичното уважаване на исковите претенции и като съобрази, че ищците са били
представлявани по делото от адв. Д. от САК, която е
осъществила безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
ведно от отразеното в приложените договори за правна защита и съдействие,
ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата в размер общо на 4060лв.
представляваща адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, от които 2780лв. – за уважената част от
иска на ищеца и 1280лв. – за уважената част от иска на ищцата. Поради
частичната неоснователност на предявените искове, ищците следва да заплатят
половината от направените разноски на ответника, възлизаща на сумата в размер
общо на 4267,50лв., от които: за адвокатско възнаграждение – 4200лв., доколкото
са налице доказателства, че пълномощникът на ответното дружество е регистрирано
по ЗДДС лице, за възнаграждения на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза - 65лв. и за съдебно
удостоверение – 2,50лв., на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Я.К.Я.,
ЕГН **********,***,
на основание чл.432
ал.1 от КЗ, сумата от 75 000лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на сина му К. Я.Я.,
вследствие ПТП на 17.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2019г.
– изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 75 000лв. до 150 000лв. и в частта на за лихвата, считано от считано от 01.11.2018г. – датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие до изтичане на тримесечния срок за
произнася по претенцията.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.“ АД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.Я.С., ЕГН **********,***,
на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й К. Я.Я.,
вследствие ПТП на 17.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2018г.
– датата на отказа на застрахователя да й заплати обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над 25 000лв. до 50 000лв. и за лихвата за периода от 01.11.2018г. до
20.11.2018г.
ОСЪЖДА
ЗД “Б.И.“
АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Я.К.Я., ЕГН **********,***,
сумата в размер общо на 790лв., представляваща направени по делото разноски, от
които 600лв. – внесена държавна такса и 190лв. – сума, изплатена за
възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи, съобразно уважените
части от исковете, на основание чл.78
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД “Б.И.“
АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на Софийски градски съд
сумата в размер на 3400лв., представляваща държавна такса, на основание чл.78
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД “Б.И.“
АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
Г.З.Д. от САК, адрес: ***, сумата в размер общо на 4060лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на ищците, на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
Я.К.Я.,
ЕГН ********** и М.Я.С., ЕГН **********,***, да заплатят на ЗД “Б.И.“ АД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 4267,50лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза и за издаване на съдебно
удостоверение, съобразно отхвърлените части от исковете, на основание чл.78
ал.3 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника – Б.И.И. и С.Р.Р..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: