№ 4432
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д. Административно
наказателно дело № 20211110217479 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „Е и Е КОНСУЛТИНГ“ ООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.Д.Ч., чрез пълномощника си - адв.Е. Г. от САК, против
наказателно постановление №608895-F611153/29.10.2021 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно издадено, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
На първо място навежда доводи, че въз основа на описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка, са съставени два АУАН против дружеството-
жалбоподател, като въз основа на единия от тях е издадено процесното НП.
На второ място твърди, че обжалваното НП е бланкетно и
декларативно, тъй като липсват аргументи защо е счетен за осъществен
1
именно състава на вмененото нарушение, съответно основанието за налагане
на по-леката имуществена санкция в размер на 500 лева. Навежда доводи, че
наказващият орган не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване
на събраните по делото доказателства и не е изяснил релевантни факти и
обстоятелства, във връзка с твърдяното нарушение. Сочи, че формалното
позоваване на съставения протокол за извършена проверка като доказателство
да извършеното нарушение, не може да обоснове в пълна степен издаването
на санкционния акт.
Навежда доводи, че не е доказана по основание и размер отразената в
процесното НП положителна разлика от 25,96 лева в касовата наличност,
доколкото в мотивната част на санкционния акт липсват аргументи за нейния
произход. В този смисъл твърди, че не са изискани обяснения от управителя
на дружеството-жалбоподател и от служителя на касата - А.П., относно
произхода на положителната касова разлика, тъй като е възможно
разминаването да се дължи на оставена сума за заплащане на стока към
доставчик или да е лична сума на лицето, работещо на касата. Твърди, че не е
описано какво представлява самата каса и какво е прието от органите на НАП
за каса, доколкото за каса следва да се приеме мястото в чекмеджето, където
се държат парите от извършените продажби, а не цялото чекмедже, което се
заключва и е единственото място, където служителите могат да държат на
сигурно свои лични вещи. Отделно от горното, навежда доводи, че
положителната касова разлика не доказва наличието на отрицателния факт,
визиран в разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, още по-малко може да служи
за индиция за осъществяване на подобно нарушение, след като не е изследван
въпросът за произхода на тези средства и как са попаднали в касата на
дружеството-жалбоподател. Твърди, че от мотивите на процесното НП не се
установява на какво се дължи разликата, между фактическата и
регистрираната касова наличност, липсва и описание на това какъв е
установения от дружеството-жалбоподател начин на организиране на
отчетността, а при това положение липсват обективни критерии, от които да
може да се изведе извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно
облагане, както и да се установи връзката, между отчетения дневен оборот от
фискалното устройство и констатираната фактическа касова наличност в
проверения обект. С оглед на изложеното счита, че фактическото основание
на вмененото нарушение се явява недоказано, а последното само по себе си
2
съставлява процесуално нарушение, водещо до отмяна на санкционния акт.
Прави изрично възражение за наличие на предпоставките по чл.28 от
ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен. В този смисъл навежда
доводи, че дори да се приеме, че дружеството-жалбоподател е осъществило
състава на вмененото му нарушение, то следва да се отчете обстоятелството,
че не е бил съобразен деня на извършената проверка – 01.05.2021 г. /събота,
официален празник - Ден на труда и международната работническа
солидарност/, ведно с обявената за страната извънредна обстановка във
връзка с разпространението на Ковид-19, които предпоставят особена
интензивна заетост в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект,
съответно наличието на много клиенти по време на извършване на
проверката, а последното говори, че очевидно се касае за инцидентен случай.
Сочи, че не е отчетена потенциалната вреда за държавата, доколкото
наличието на положителна финансова разлика, не произтича от не издаване на
фискални касови бележки, т.е. не води до не отразяване на приходи. Предвид
посочените обстоятелства счита, че нарушението е с ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид, извършеното е за първи път и представлява инцидентна проява,
поради което и защитените обществени отношения не са били засегнати
съществено, но въпреки това наказващият орган не е приложил разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, което от своя страна съставлява самостоятелно основание
за отмяна на процесното НП.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Е. Г. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.
Допълнително се позовава на обстоятелството, че в съставения протокол за
извършена проверка е записано, че управителят на дружеството-
жалбоподател е присъствал, а от показанията на свидетеля става ясно, че това
не е било така. Позовава се и на разликата в цената на контролната покупка,
тъй като в цитирания протокол е записана стойност от 4,60 лева, а в
процесното НП е посочена стойност от 4,30 лева. Сочи, че контролните
органи не са положили усилия да разберат причините за разминаването в
касата, че актосъставителят неправилно е включил стойността на контролната
покупка в това разминаване, а наказващият орган е следвало да санкционира
3
дружеството-жалбоподател с по-тежката санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС, ако
нарушението води до неотразяване на приходи, т.е. доказано е с фискален
бон.
Оспорва включването в настоящото производство на извършената
контролна покупка от органите на приходите, доколкото дружеството-
жалбоподател вече е наказано за това нарушение. По отношение
запечатването на обекта, навежда доводи, че съответната ЗППАМ е била
обжалвана и отменена от административния съд.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство в полза на жалбоподателя, за които представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО - Началник на отдел
„Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при НАП-гр.София, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – юрк.Л.И., след приключване на съдебното
следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и
законосъобразно. Счита вмененото нарушение за доказано. Моли съда да
вземе предвид, че в хода на извършената проверка е установено и друго
нарушение, изразяващо се в не издаване на касов бон, което е предпоставка за
запечатване на търговския обект, а последното изключва маловажност на
случая.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице на
19.11.2021 г., а жалбата е изпратена по пощата в съда на 24.11.2021 г. /датата
на пощенското клеймо/, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
4
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 01.05.2021 г., в 11:05 часа, длъжностни лица при НАП-София –
старши инспектор по приходите И. Д. и инспектор по приходите Васил Русев,
извършили проверка на търговски обект – аптека, находящ се в гр.София,
ж.к.“Дървеница“, ул.“Пловдивско шосе“ №15, стопанисван „Е и Е
Консултинг“ ООД.
Контролните органи започнали проверката с извършване на контролна
покупка на стойност от 4,60 лева, за което не бил издаден фискален бон от
служителя на касата в аптеката, приел плащането - А.А.П.. След легитимация,
органите по приходите установили, че дневния оборот от монтираното
фискално устройство, съгласно генерирания от фискалната памет ДФО „Х“ с
№0023822/01.05.2021 г. е в размер на 257,05 лева, а фактическата наличност,
съгласно изготвения опис на паричните средства в касата от единственото
заето на касата лице, е в размер на 283,01 лева, т.е. констатирали положителна
промяна в касовата наличност в размер на 25,96 лева, представляваща
въвеждане на пари в касата, като действието не е отразено и регистрирано във
фискалното устройство /модел „Datecs DT-150-KL“, притежаващо
индивидуален №DT 389069 и индивидуален номер на фискалната памет
02839069, регистрирано с потвърждение в приходната администрация с
№4435932/28.08.2020 г./, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми от касата на търговския обект, след констатацията, че
фискалното устройство притежава тези функции, в момента на извършването
и с точност до минута.
От присъстващото по време на проверката лице, работещо в обекта –
А.П., били снети писмени обяснения, в които последната посочила, че не
издаването на касов бон за извършената продажба на стойност 4,60 лева, се
дължи на невнимание от нейна страна.
Направените констатации в хода на проверката, контролните органи
обективирали в съставен Протокол за извършена проверка
№0461587/01.05.2021 г., който бил надлежно връчен срещу подпис на
завареното в обекта да работи на каса лице – А.П., както и на управителя на
дружеството-жалбоподател - А.Д.Ч., която пристигнала в обекта, след като
била уведомена от служителя за извършваната проверка.
5
На основание отразените констатации в съставения протокол,
компетентно длъжностно лице – И. Б. Д., заемаща длъжността „старши
инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, в присъствието на двама
свидетели, присъствали при съставяне на акта, съставила АУАН
№F611153/11.05.2021 г., против „Е и Е Консултинг“ ООД, за това, че:
При извършена проверка на 01.05.2021 г., в 11:05 часа и съставен ПИП
№0461587/01.05.2021 г., в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от
ПР на ЗДДС – аптека, находящ се в гр.София, ул.“Пловдивско поле“ №15,
стопанисван от „Е и Е Консултинг“ ООД, е установено, че дневния оборот от
монтирания в обекта ФУ, съгласно дневен отчет от фискалната памет е в
размер на 257,05 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер
на 283,01 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства. Фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно
извадени“ суми. Установената промяна е в размер на 25,96 лева и
представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство модел „Datecs DT-150-KL“, притежаващо индивидуален №DT
389069 и индивидуален номер на фискалната памет 02839069, регистрирано с
потвърждение в приходната администрация с №4435932/28.08.2020 г., в
момента на извършването и с точност до минута.
С оглед на горното, дружеството не е изпълнило задължението си,
извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касовата
наличност /въвеждане на пари в касата/ на фискалното устройство, чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с което е
нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично управителя на дружеството
–А.Д.Ч., на датата на неговото съставяне – 11.05.2021 г., без възражения по
направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да представи в законоустановения срок
писмени възражения, против съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган – Началник на
отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издал процесното НП, с което
на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
6
чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС, изразяващо се в неизпълнение на задължението от страна на
дружеството-жалбоподател, извън случаите на продажби, да отбелязва всяка
промяна на касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на фискалното
устройство, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми.
Административнонаказващият орган посочил е, че нарушението е
извършено за първи път, че същото се потвърждава от приложените към
преписката доказателства, че АУАН е редовно предявен и връчен на
управителя на дружеството, че против направените в него констатации не са
постъпили възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, че при определяне на
наказанието са взети предвид обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, както и
че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля И. Д.,
които съдът кредитира с доверие, като логични, последователни и
непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения,
без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от
приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
Протокол за извършена проверка №0461587/01.05.2021 г.; писмени обяснения
от А.А.П.; опис на налични пари в каса; генериран дневен финансов отчет от
фискалното устройство в обекта; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., издадена
от изпълнителния директор на НАП; Заповед №574/04.10.2021 г. за
назначаване на длъжността: Началник на отдел в ЦУ на НАП, Главна
дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, отдел
„Оперативни дейности“-София.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално
и териториално компетентни органи, съгласно представените два броя
заповеди на изпълнителния директор на НАП, в изпълнение на делегираните
им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в
7
закона ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, които да са довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното дружество и да налагат
цялостна отмяна на обжалваното НП.
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
фискалното устройство, се регистрира във фискалното устройство, чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че на
описаните в АУАН и НП дата, час и място, дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задължението си по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г., тъй като
извън случаите на продажби, не е регистрирало във фискалното устройство
промяна в касовата наличност – въвеждане на пари в касата, чрез операцията
„служебно въведени“ суми, към момента на нейното извършване с точност до
минута. В касата е имало положителна разлика от 25,96 лева, която е следвало
да се регистрира във фискалното устройство. По делото безспорно се
установява факта, свързан с установената наличност на посочената парична
сума в касата на търговския обект, респективно с нейното нерегистриране във
фискалното устройство по начина, посочен в нормата на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Неоснователни са направените възражения от жалбоподателя, относно
констатирано несъответствие в съставения протокол на стойността на
извършената контролна покупка от органите по приходите. Направените
констатации в протокола за извършена проверка не водят до недоказаност на
конкретния размер на всяка една от описаните в процесните АУАН и НП
суми: касова наличност – 257,05 лева, фактическа наличност в касата – 283,01
лева, и разлика – 25,96 лева, съответно до неяснота относно реалната
фактическа обстановка, както се твърди в жалбата. Освен това, точният
размер на всяка една от посочените суми се установява от приложените
8
писмени доказателства по делото, а именно: дневен отчет от фискалната
памет, от който е видно, че дневният оборот от монтираното и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство е в размер на 257,05 лева, а от
изготвения от служителя на дружеството-жалбоподател опис на парите в
касата се установява касова наличност в размер на 283,01 лева. Въпрос на
елементарно математическо изчисление е и установената положителна
разлика в така описаните суми, а именно: в размер на 25,96 лева. Горното
води на извод, че с поведението си, дружеството-жалбоподател е осъществило
вмененото му нарушение от обективна страна. Възникнала е т.нар. обективна
отговорност на юридическо лице, при която без значение са конкретните
субективни причини, довели до извършване на нарушението, предвид
нормативно установеното задължение на дружеството да осигури спазване на
ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в случая
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
За гарантиране изпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ, законодателят е предвидил санкционни последици в
разпоредбата на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на
приложената санкционна разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС за лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане /какъвто акт несъмнено е цитираната
Наредба №Н-18/13.12.2006 г., издадена на основание законовата делегация на
чл.118, ал.4 от ЗДДС/, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция за
юридически лица и еднолични търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Наказанието по ал.2 се налага, извън случаите по ал.1 на чл.185 от ЗДДС, като
изречение второ на същата норма предвижда, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в
размер от 500 до 2000 лева.
В конкретния случая, наказващият орган законосъобразно е приел, че
неизпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от цитираната Наредба, не е
довело до неотразяване на приходи, в каквато насока са и събраните по
делото доказателства, и поради това е приложил разпоредбата на чл.185, ал.2
9
от ЗДДС, като е определил и наложил на дружеството-жалбоподател
имуществената санкция в размер, предвиден в чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Направеното възражение от жалбоподателя, че неизясняването на
конкретните причини, довели до установената положителна разлика в
касовата наличност, съставлява съществено по тежест процесуално
нарушение, обосноваващо отмяна на издадения санкционен акт, съдът намира
за неоснователно. Събраните по делото доказателства сочат на извод, че както
актосъставителят, така и наказващият орган, са взели предвид посочената от
служителя в обекта причина единствено за неиздадения касов бон за
извършената контролна покупка от органи по приходите, а именно: поради
невнимание или небрежност. Доколкото паричната равностойност на
контролната покупка е била налична в касата на обекта /при оборотните
средства на дружеството-жалбоподател/, без да е документално обоснована,
то и установената положителна разлика в касовата наличност в размер на
25,96 лева, очевидно се дължи на същата причина – невнимание или
небрежност от страна на служителя в обекта. С оглед на горното, съдът
намира за правилно прието от наказващия орган, че констатираната
положителна разлика в касата на обекта е била на разположение на
дружеството-жалбоподател и последното е могло да се разпорежда с нея, но
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, тъй като се дължи на
технически пропуск на служителя, а не на вероятен опит за прикриване на
търговски постъпления, а това привилигироващо обстоятелство е взето
предвид от законодателя при определяне размера на наказанието. Законът
поставя завишени изисквания към търговеца, във връзка с отчетността при
осъществяване на търговската дейност. Дружеството-жалбоподател, в
качеството си на търговец е длъжно да въведе такава организация на работа в
стопанисвания обект, при която наетите от него служители надлежно да
отразяват всички постъпили в касата на обекта суми. В този смисъл,
евентуално виновно поведение на негови работници и служители, във връзка
с неизпълнението на горните задължения, не водят до отпадане на
обективната отговорност на дружеството за извършеното нарушение от
обективна страна.
При определяне размера на имуществената санкция, наказващият орган
правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства
извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на
10
установената положителна разлика. Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства, а доколкото са налице единствено смекчаващи
такива, то определената от наказващия орган имуществена санкция в
минимален размер от 500 лева, се явява справедлива и съответна на
обществената опасност на деянието, и като такава същата способства в пълен
обем за изпълнение на целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Неоснователно е и направеното възражение от жалбоподателя, че са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В конкретния
случай, неизпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на ФМ от страна на дружеството-жалбоподател, е застрашило
с достатъчен интензитет особено значими обществени отношения, свързани с
надлежното отразяване на постъпилите в касата суми. Касае се за съществена
част от дейността на търговеца, поради което и конкретния размер на
установената положителна разлика, между фискалната и касовата наличност
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение
с други от същия вид. От друга страна, наказващият орган е отчел, че
нарушението е извършено за първи път и ниската стойност на положителната
разлика в касовата наличност, и в съответствие с тези смекчаващи
отговорността обстоятелства е наложил санкция в минимално предвидения в
закона размер.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на
делото – потвърждаване на обжалваното НП, право на разноски има
наказващият орган, в какъвто смисъл процесуалният му представител отправя
към съда своевременно и изрично искане. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл.58д, се присъжда възнаграждение, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Посочената разпоредба
11
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е
от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80
до 150 лева. В настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт. Делото е разгледано в две съдебни заседания, в
които са приобщени писмени доказателства и е разпитан само един свидетел.
При това положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в
Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се
присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган
– в случая това е Национална агенция по приходите, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с л.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№608895-F611153/29.10.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Е и Е КОНСУЛТИНГ“
ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.Д.Ч., на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.5 от ЗАНН, „Е и Е
КОНСУЛТИНГ“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.Д.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
12
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13