Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 27 декември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 28.11.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 2328 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу П.Е.Д. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че между „Профи Кредит България”
ЕООД и ответника П.Д. съществува
валидно облигационно отношение въз основа на договор за паричен заем с №
**********/30.08.2017 г., както и въз основа на Общи условия на „Профи
Кредит България” ЕООД за предоставяне на потребителски кредити,
представляващи неразделна част от договора. С подписването на договора заемодателят
кредитирал заемателя с парична сума в размер на 4 600,00 лева, като с нея били
погасени други задължения на ответника към ищцовото дружество, по реда на
вътрешното рефинансиране. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора за
паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита заедно с договорно
възнаграждение за кредитора и цена за допълнителен пакет услуги, на 36 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 337,00 лева, или общо в размер на
12 132,00 лева. С анекс № 1 от 30.11.2017 г. страните постигнали съгласие
да бъде променен погасителния план по договора за паричен заем, съгласно
посоченото в анекса. Твърди се също, че процесният договор е обявен за
предсрочно изискуем съгласно Общите условия на ищеца, като на ответника на
01.03.2018 г. е изплатено писмо за предсрочна изискуемост. Сочи се, че към
настоящия момент ответникът е заплатил по договора сумата 348,70 лева.
Поради неизпълнението на ответника, на 28.01.2019
г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените
суми, било образувано ч. гр. дело № 265/2019 г. на Врачански районен съд, като
съдът уважил заявлението и издал заповед от 30.01.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на
постоянния му и настоящ адрес, а видно от служебно изисканата от съда справка
от ТД на НАП-Велико Търново, офис Враца ответникът няма действащи
трудови договори, поради което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 4 533,36 лева-главница по договор
за паричен заем с № **********/30.08.2017 г.; сумата 3 322,74 лева,
представляваща договорно възнаграждение; сумата 3 938,87 лева,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 188 от 30.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
265/2019 г. на Врачански районен съд. Претендира
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Предявените обективно кумулативно съединени искове
са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът П.Е.Д.,
редовно уведомен чрез работодател, не е подал писмен отговор в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК и не е взел становище по исковете.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 265/2019
г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника П.Е.Д.
възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е
подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и
настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
На 23.08.2017 г. ответникът подал до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит Стандарт” в размер на 4 600,00 лв. със срок на издължаване 36 месеца, размер на месечната вноска 224,46 лв. и дата на погасяване 21-во число от месеца. Били декларирани и предходни задължения по договори за кредит, включително към други кредитни институции. На същата дата била подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Ответникът посочил банкова сметка, ***.
На 30.08.2017 г. ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт” № ********** от 30.08.2017 г., по силата на който е предоставена в полза на ответника обща сума в размер от 4 600,00 лв., от която две суми, както следва: в размер на 2 685,98 лв. и в размер на 485,32 лв., са били използвани за рефинансиране на задълженията на ответника към ищеца „Профи Кредит България” ЕООД. Уговорен бил срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита 224,46 лв., годишен процент на разходите 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 8 080,56 лв. Избран бил и пакет от допълнителни услуги „Екстра”, за което било сключено споразумение от 30.08.2017 г. между страните и се дължало от ответника възнаграждение в размер на 4 051,44 лв., платимо на вноски от по 112,54 лв. месечно. Отразено било, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 12 132,00 лв., платима на вноски за срок от 36 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 337,00 лв., а падежът й е до 21-во число от месеца. Ответникът декларирал срещу подпис, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор Общи условия. Декларирал, че са му били предоставени информация във формата на Стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както и разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. Към споразумението за допълнителен пакет услуги били приложими съответните Общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги бил приложен и подписан от страните погасителен план.
Въз основа на заявление от страна на ответника за промяна на погасителния план и отлагане на 1 вноска бил подписан анекс № 1 от 30.11.2017 г. към процесния договор за потребителски кредит, с което вноска № 2 се отлагала, като вследствие на това бил изготвен и подписан от страните нов погасителен план. Уговорено било намаляване на годишния процент на разходите от 49,89 % на 41,87 % . Видно от приложения към анекса погасителен план, размерите на месечните погасителни вноски не са променяни.
Приета е като доказателство справка за начислени лихви за забава по процесния договор за потребителски кредит.
От приетото като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги се установява, че ответникът към 30.11.2017 г. е заплатил по кредита и споразумението обща сума в размер от 348,70 лв. След приспадане на платените суми в счетоводството на ищцовото дружество било отразено, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 11 794,97 лв. – задължения по договор за кредит и пакет от допълнителни услуги. Последното плащане на ответника било извършено на 21.11.2017 г.
От приетите по делото писмени доказателства, включително преводно нареждане на л. 41 от делото се установява, че две суми, в размер съответно на 2 685,98 лв. и в размер на 485,32 лв. са използвани за рефинансиране на предходни задължения на ответника към ищеца, като остатъкът след рефинансирането на задълженията в размер от 1 428,70 лв. е преведен по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.
От правна страна.
В заповедното производство съдът се е произнесъл въз основа на изложените в заявлението по чл. 410 от ГПК твърдения, без да ги проверява. В образуваното на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК исково производство обаче съдът е длъжен, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, при съобразяване на наведените от страните доводи и възражения, да извърши проверка за наличието, изискуемостта и ликвидността на претендираните вземания, включително дали са налице нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправни по смисъла на ЗЗП уговорки в договора за паричен заем, още повече че тези въпроси са спорни между страните. При извършването на тази проверка съдът намира следното:
Между ответника и ищеца са
възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и следващите
от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от
ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по – голямата част от императивно определеното съдържание на
договора е налице.
Договорът за потребителски кредит
обаче е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, посочени в чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
В процесния
договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, годишния процент на разходите на заема и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % ). В този ред на мисли следва да се посочи, че съобразно разпоредите
на ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, във величината годишен процент на разходите, бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, липсва яснота относно посочените обстоятелства. Посочен е лихвен
процент по заема, който
е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към годишния процент на разходите по договора. Следва да се посочи,
че годишният процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо в чисто материалноправен смисъл. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено
и по-горе, остават
неизвестни и на практика по този начин се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената
на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и
изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при
формиране на годишния процент на разходите, нито че същите са изключени. Още повече, че впоследствие
годишният процент на
разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на
дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е
изчислен при сключване на договора. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който
се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено
в тях.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. С оглед недействителността на договора за кредит, недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
По отношение на клаузите, отнасящи се до възнаградителната лихва и заплащане на допълнителен пакет услуги са налице и други основания за недействителността им. В договора е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 41.17 %, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11 %. Уговорката за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна. Действително към датата на уговарянето на размера на възнаградителната лихва по кредита няма императивни разпоредби (императивните разпоредби в ЗПК касаят единствено размера на годишния процент на разходите), които да определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при положение, че става дума за потребителски договор, при който едната страна-потребителят е по-слабата икономически страна, поради което и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничението на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД е налице именно когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайна практика на Върховен касационен съд, която не е обявена загубила значение при въведеното от законодателя ограничение на годишния процент на разходите в размер, не по-висок от петкратния размер на законната лихва, която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на законната лихва. В този смисъл: решение № 4/2009 г. по търг. дело № 395/2008 г., решение № 1270/2009 г. по гр. дело №5093/2007г., определение № 877 по търг. дело № 662/2012 г., всички на Върховния касационен съд, съгласно които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави (критерии за норми на поведение, установени в обществото), тъй като надхвърлят драстично трикратния размер на законната лихва. Ето защо клаузите на т. VІ от договора,с които е уговорен годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и лихвен процент на ден в размер на 0,11 % накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4 051,44 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В случая в договора за потребителски крелит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от са изброени видовете услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза, която да приобщава споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изиекванего на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги. Предвид изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2, предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Ето защо предявеният иск за установяване на дължимост на претендираните суми за погасяване на задължения по това споразумение следва да се отхвърли и на това основание.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 23 от ЗПК, ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер 4 600,00 лв. От тази сума следва да се извади сумата 348,70 лв., представляваща общия размер на извършените от ответника по процесния договор за кредит частични погашения, или искът за главница е основателен до размера от 4 251,30 лв., а за разликата до пълния предявен размер-неоснователен като погасен чрез плащане. Останалите предявени искове са неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По заповедното производство-ч. гр. дело № 265/2019 г. на Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 286,82 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата 103,38 лв. По настоящото дело-гр. дело № 2328/2019 г. на Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 334,98 лв. за държавна такса и юрисконсултското възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лв.), от които му се следват 120,74 лв.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на П.Е.Д. с ЕГН ********** ***,
че дължи на „Профи Кредит
България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 4 251,30 лева – главница по
договор за паричен заем с № **********/30.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 28.01.2019 г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед
№ 188 от 30.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 265/2019 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК като неоснователен, както следва:
за главница – за разликата от уважения размер 4 251,30 лв. до пълния
предявен размер 4 533,36 лв. – погасен
чрез плащане, за сумата 3 322,74 лева, представляваща договорно
възнаграждение – недоказан;
за сумата 3 938,87 лева, представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги – недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК П.Е.Д. с ЕГН **********
*** да заплати
на „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 103,38 лева – разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 265/2019 г. на Врачански
районен съд, както и сумата 120,74 лева –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 2328/2019
г. на Врачански районен съд, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: