Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 499
град Горна Оряховица, 28.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от
съдия Колева гр.дело № 1559 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Подадена е искова молба от Ю.А.И., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „МБАЛ-Русе” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул.”Независимост” № 2, представлявано от изпълнителния
директор д-р И.Х.С., в която ищецът твърди, че на 01.09.2014г. му е била връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, на основание
чл.325 ал.1 т.1 от КТ, посочено в заповедта, без да е спазена процедурата по
прекратяване на трудовия договор – по взаимно съгласие на страните по него.
Твърди, че изпълнителният директор на болницата към този момент в присъствието
на изброените в исковата молба лица – П.Р., Б. М. и М.К., го е принудил да
подпише молба за прекратяване на трудовото правоотношение, като тази принуда се
изразявала в заплаха, че срещу него има подадена жалба във връзка с изпълнение
на трудовите му функции и че ще последва дисциплинарното му уволнение. Твърди,
че молбата е написана от него, но той не е автор на текста и в нея не е обективирана неговата воля, а същата е написал под
диктовката на директора на ответното дружество, като твърди, че на следващия
ден е направил опит да подаде молба за оттеглянето й, но му било отказано
приемането й. Няколко дни по-късно последната била входирана
при ответника. Твърди, че е изпитал унижение и обида от начина, по който е бил
заставен да подпише заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
душевни болки от вменяването от страна на директора на вина, че е некадърен,
неспособен да се справи с трудовите му задължения, което подронило
самочувствието му и авторитета му пред близки, колеги, роднини и приятели. Като
вследствие на това се появили сериозни здравословни смущения като посттравматично стресово разстройство и хипертонично сърце
/без застойна дейност/, като тези неимуществени вреди оценява на сумата от 2
000 лв. Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението му за незаконно и
атакуваната заповед – отменена като незаконосъобразна, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност преди това и да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на
незаконното прекратяване на ТПО, считано от 01.09.2014г., при месечен размер на
обезщетението 486.56 лв. или сума в размер на 2 919.36 лв., както и да
осъди ответника да му заплати сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, посочени по-горе.
Претендира направените разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявените обективно
съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 вр.
чл.225 от КТ - отмяна на Заповед №
343/27.08.2014г. на изпълнителния директор на ответното дружество и признаване
на уволнението за незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за времето, през което
ищеца е останала без работа поради незаконното уволнение, както и иск по чл.52 вр. чл.45 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е
депозирало писмен отговор на исковата молба, с който е взело становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че се е
намирал в трудово правоотношение с ищеца в периода 04.06.2009г. – 01.09.2014г.,
както и че същият е заемал длъжността „...” с месторабота – „...”. Излага
твърдения, че на 27.08.2014г. е подал молба до изпълнителния директор на
дружеството за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, считано
от 01.09.2014г. Посочва, че на същата дата последният е резолирал молбата,
изразявайки съгласието си за това и издал оспорената в настоящия процес
заповед. Посочва, че ищецът е подал молба за оттегляне на молбата си от
27.08.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение, входирана
на 01.09.2014г., и резолирана с „не” от изпълнителния директор. На същата дата
посочва, че било подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до НАП. Счита, че прекратителната заповед е законосъобразна и е налице
фактически състав на прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие. Оспорва ищцовите
твърдения, че е била употребена заплаха и принуда спрямо И. за подаване на
молбата му за прекратяване на трудовия договор. Твърди, че единствено изпълнителният
директор на дружеството е уведомил ищеца за наличието на данни, сочещи
извършени дисциплинарни нарушения от него и че е било взето решение за
прекратяване на трудовото правоотношение, очертавайки му последиците –
дисциплинарно уволнение или прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. Твърди, че ищецът сам по своя воля е поискал прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Оспорва предявения иск за обезщетение по чл.344
ал.1 т.3 вр. чл.225 от КТ по основание и размер.
Оспорва всички ищцови твърдения във връзка с посочените
в ИМ неимуществени вреди. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът,
лично и със своя процесуален представител – адвокат З.З., поддържа предявените
искове по чл. 344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ и оттегля иска с правно основание чл.52 и чл.45 от ЗЗД.
С протоколно определение от 06.11.2015г., влязло в законна сила, съдът е
прекратил производството по делото в тази част – досежно
иска по чл.52 вр. чл.45 ЗЗД, на основание чл.232 от ГПК.
Ответното дружество, представлявано
в съдебно заседание от процесуалните си представители – адвокат Л.Х. и адвокат А.Д.,
поддържа изложеното в писмения отговор на ИМ. Моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Поддържа претенцията за разноски.
Съдът, след като се
запозна с приложените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че страните са
се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 10059/04.06.2009г., като ищецът е заемал
длъжността „...” в ответното дружество, с място на работа – ……, на пълно
работно време и първоначално месечно ТВ в размер на 286.20 лв., включващо
основно месечно ТВ и допълнителни ТВ. Не е спорно между страните, че на
27.08.2014г. ищецът изготвил молба до директора на „МБАЛ-Русе” АД за прекратяване на ТПО с ответника по
взаимно съгласие и подписал същата. Видно е от молбата, че е входирана при ответника на същата дата и съдържа резолюция
– „Да” от 27.08.2014г. от изпълнителния директор на дружеството. Последвала е
Заповед № 343/27.08.2014г. за прекратяване на ТПО между страните на основание
чл.325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие, връчена на ищеца на 01.09.2014г. В
същата е вписано възражение на ищеца, че не е съгласен с прекратителното
основание, за което бил подал заявление по-рано. Безспорен между страните е и фактът, че ищецът е
подал молба за оттегляне на молбата му за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, входирана в ответното дружество на
01.09.2014г.
По делото е приложен рапорт с вх. № 5067/25.08.2014г. от д-р О. И. до
изпълнителния директор на МБАЛ Русе АД, с който последният бил уведомен за
извършени неправомерни действия от страна на Ю.И. на 22.08.2014г. спрямо болен,
намиращ се в безпомощно състояние след операция по повод мозъчен кръвоизлив.
Приложени са 3 бр. уведомления от болен в НХО и дежурните в деня на инцидента
мед.сестра и санитар.
От показанията на
св.П.Г.Р., ***** при ответното
дружество, се установява, че до напускането на ищеца се стигнало тогава, когато
бил подаден посочения по-горе рапорт до директора на болницата за извършване на
неправомерни действия от И. … в Неврохирургично
отделение. Изпълнителният директор, чрез секретарката си – св. М.К.,
телефонирал на св.Р. и го повикал в кабинета си заедно с И.. Тръгвайки от
аптеката по подземна връзка и асансьор, двамата стигнали до кабинета на
изпълнителния директор. От двете страни на бюрото на секретарката – св.К.,
имало столове, на които от едната страна седнал ищеца, а от другата – св.Р. и
директора. Последният попитал И. знаели какво е станало и му поискал обяснения
за изложеното в рапорта, при което ищецът, треперейки, заявил, че обещава, че
никога няма да прави така. Ищецът бил информиран за желанието на работодателя
му да прекрати ТПО с него именно поради извършените от него действия, описани в
рапорта, като директорът му обяснил, че това може да стане и по дисциплинарен
ред. Предоставил му право на избор относно начина на прекратяване на ТПО, като
ищецът избрал варианта – прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие
по реда на чл.325 ал.1 КТ и заявил, че ще напусне. Изпълнителният директор
поискал да му подадат лист, при което ищецът заявил, че не знае какъв трябва да
бъде текста на молбата. Тогава св.Р. започнал да му диктува съдържанието й,
след което ищецът я подписал. От показанията на св.Б.М. - …. и св.М.К. – …. в ответното дружество се
установява, че същите са присъствали на проведения с И. разговор по повод
неговото напускане, като показанията им са абсолютни идентични с тези на св.Р..
Същите свидетели установяват, че разговорът е бил тих и спокоен, не се е повишаван
тон от което и да е от присъстващите лица, както и не е оказван натиск спрямо
ищеца с цел да бъде принуден да напише и подпише молба за прекратяване на ТПО. Св.
К. установява, че в деня, следващ подаването на молбата за напускане, ищецът
отишъл при нея, държейки лист хартия в ръка и казал, че иска отново да бъде
назначен на работа, на което тя му отговорила, че тече процедура за
освобождаването му и това няма как да стане. На 01.09.2014г. тя приела
приложеното по делото заявление от И. с дата 28.08.2014г., в който вписал, че
оттегля подадената по-рано молба за прекратяване на ТПО.
По делото е разпитана
св.П.Д., ***, в болничното заведение към процесната
дата, която установява, че ден преди това, намирайки се в болничната аптека,
св.Р. й казал да не се занимава с И. и да не прави нищо за него. На следващия
ден, отново там, присъствала на разговор между изпълнителния директор и св.Р.,
по време на който първият заявил на Р. да вземе И. и да го качи при него, за да
го уволни. Тогава св.Д. предупредила И., че ще го викат при директора, но той
да не подписва нищо. Свидетелката установява, че след срещата с директора,
ищецът отишъл при нея, треперейки, като носел обходен лист. Тя разбрала, че
процедурата по освобождаването му е приключила. Той й обяснил, че са го
накарали да напише молба за напускане, тъй като имало жалба срещу него. Заплашили
го, че ще бъде уволнен. Свидетелката посочва, че по същото време е водила
съдебни дела срещу МБАЛ в Районен съд-Русе и И. щял
да бъде неин свидетел, поради което в болницата се говорело, че ще му
„скалъпят” нещо. ......
Св. Р.И., близка
позната на ищеца, установява, че го е срещнала в болницата при нейно посещение
през м.август 2014г. И. бил силно притеснен и разтреперан и й споделил, че са
го накарали да напише молба за напускане, тъй като имало жалба срещу него.
Свидетелката го посъветвала да оттегли молбата си и по-късно ищецът й споделил,
че е изготвил такава, но не са му я приели.
Св. З.М., съсед на
ищеца, посочва, че се намирал в болничното заведение в деня на напускането на И..
Потърсил го за услуга, но ищецът бил смутен и вървял заедно с друг мъж към
кабинета на директора. М. ги последвал и решил да изчака пред кабинета. Тогава
отвътре чул глас, който казал – „Сядай и пиши! Срещу теб има жалба. Ще напишеш
молба за напускане по взаимно съгласие, иначе ще те уволня дисциплинарно”.
Вратата на кабинета била само притворена и св. М. твърди, че е чул целия
разговор. Ищецът поискал да види жалбата, но му се отговорило, че няма да му я
дадат, като спрямо него били използвани обидни квалификации. Вечерта ищецът
споделил с М., че е написал молбата си за напускане под диктовката на
директора. Св. М. му предложил да подадат заявление за оттегляне на тази молба.
Двамата заедно изготвили същото и на следващия ден И. го занесъл при
секретарката на изпълнителния директор, която отказала да я приеме. Няколко дни
по-късно ищецът заедно със св.М. входирали
заявлението за оттегляне на молбата за напускане при св.К..
По делото е приложена
справка от НАП, ТД-Варна за актуално състояние на действащи трудови договори на
ищеца за периода от 01.01.2003г. до 27.10.2014г., видно от която последното ТПО
на ищеца е с ответното дружество, с дата на прекратяването му 01.09.2014г.
Приложено е уведомление по чл.62 ал.5 от КТ от 01.09.2014г.
От горното съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове в условията на кумулативно
обективно съединяване по чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 вр.
чл.225 ал.1 от КТ - отмяна на Заповед № 343/27.08.2014г. на работодателя като
незаконосъобразна, възстановяване на заеманата преди прекратяването на ТПО
длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за времето, през което
работникът е останал без работа поради незаконното прекратяване на ТПО. Същите са допустими, предявени са от лицето, на което
принадлежи това право – работника, срещу работодателя, при спазване на
изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липсата на процесуални
пречки за тяхното разглеждане.
По конститутивния иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
Не се
спори по делото, че между страните е съществувало ТПО, по което ищецът е заемал
длъжността „...” при ответника, както и факта на прекратяване на същото със
Заповед на работодателя № 343/27.08.2014г.
по чл.325 ал.1 т.1 от КТ – взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Спори се налице ли е фактическия състав на
приложеното основание за прекратяване на ТПО на ищеца и законността на
прекратяването на трудово-правната връзка между
страните. Тежестта на доказване законността на прекратяването на ТПО е върху
работодателя.
Общото основание за прекратяване на трудовия договор
по чл.325 ал.1 т.1 от КТ по своята същност представлява наличието на
съгласувана воля на страните по трудовия договор за неговото прекратяване.
Фактическият състав на посочената разпоредба изисква всяка от тях да направи
категорично писмено изявление за прекратяването му. При отправено писмено
предложение насрещната страна е длъжна в седмодневен срок от получаването му да
се произнесе по него, като заяви дали го приема или го отхвърля и да уведоми
страната, направила предложението, за своето становище. Т.е. следва да е налице
достатъчно изразена воля за освобождаване от заеманата длъжност, предложението
да е своевременно прието и работодателят да е предприел действия, необходими за
узнаване на основанието.
Безспорно е поделото подаването на молба от ищеца до
ответника с вх. № 5114 от 27.08.2014г. за прекратяване на ТПО между тях, както
и че веднага работодателят е поставил резолюция „Да”, под която има дата – 27.08.2014г.,
подпис на законния представител на дружеството и печат, като този документ не е
бил оспорен по делото, т.е. работодателят е взел отношение по молбата на ищеца
за прекратяване на ТПО. От изложеното следва, че са налице две насрещни писмени
волеизявления на страните по процесния трудов
договор, изразени ясно, категорично и безусловно, с една и съща насоченост –
прекратяване на ТПО, считано от 01.09.2014г. Ищецът не доказа твърдението си,
съобразно разпределената с доклада доказателствена тежест, за упражнена
принуда, психически тормоз и заплаха при изявяване на волята си за прекратяване
на ТПО. За да са налице посочените в ИМ и допълненията към нея действия на работодателя при изразяване волята
на ищеца, които да опорочават волеизявлението му, следва у последния да е
налице реален страх, възбуден от противоречащи на закона действия. Поведението
на работодателя следва да е осъществено с непозволени и противоречащи на закона
действия, за да опорочи волеизявлението на работника за прекратяване на ТПО и
да обоснове недействителност на същото. В случай, че работодателят не е
действал с непозволени средства, дори да е възникнал страх у работника за
прекратяване на ТПО на друго основание, не би могло да се приеме, че
волеизявлението му за прекратяване на договорното правоотношение с ответника е
опорочено. В настоящия случай от писмените и гласни доказателства по делото се
установява, че ищецът е бил информиран от изпълнителния директор на ответното
дружество, че разполага с писмени данни, сочещи извършен нарушения на трудовата
дисциплина от негова страна, както и че е взето решение за прекратяване на ТПО
и съществуват две възможности – дисциплинарно уволнение или прекратяване на ТД
по взаимно съгласие. Показанията на разпитаните свидетели, че е предоставен
избор на ищеца с разясненията за по-благоприятния вариант за прекратяване на
ТПО - по взаимно съгласие, не се опровергават от тези на св.З.М., дори същият
да е станал случаен свидетел на случилото се в кабинета на изпълнителния директор
на дружеството, въпреки, че тези негови твърдения изцяло се опровергават от
останалите разпитани по делото свидетели. Свидетелите Р., М. и К., които
действително се намират в ТПО с ответника, са последователни, конкретни и
напълно се покриват. Освен това същите не влизат в противоречие дори с ищцовите твърдения, изложени в ИМ и заедно с приложените по
делото рапорт и уведомления към него, обосновават тяхната достоверност, поради
което съдът няма основание да не ги кредитира. Показанията на св.Д. относно
изявленията на изпълнителния директор само установяват, че вече е било взето
решение за прекратяване на ТПО на ищеца, но не и че спрямо него е упражнена
някакъв вид принуда. Самата тя установява, че е чула няколко дни преди 27.08.2014г.
от колеги за осъществените от ищеца неправомерни действия …. в НХО. Предвид
изложеното съдът приема, че не са налице противоречащи на закона действия на
работодателя, възбуждащи основателен страх у ищеца и мотивиращи го да направи
волеизявление - предложение за
прекратяване на ТД по взаимно съгласие.
С нормата на чл.325 ал.1 т.1 от КТ законът не поставя
изискване за начина и формата на уведомяване на страната, отправила
предложението, че същото е прието. Необходимо и достатъчно е волеизявлението за
приемане на предложението да бъде доведено до знанието на другата страна по
трудовото правоотношение. В настоящия случай по несъмнен и категоричен начин от
събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като достоверни поради
тяхната последователност, логичност и непротиворечивост, се установява, че
работодателят е уведомил ищеца, че приема предложението му за прекратяване на
ТПО, считано от посочената в молбата му дата, веднага след подаване на молбата
за това. С достигането до знанието на ищеца за съгласието на работодателя за
прекратяване на ТПО на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, което съгласие е
категорично и ясно изразено, настъпва съвпадане на двете волеизявления и
договорът за прекратяване на трудовия договор на ищеца се счита сключен, т.е.
осъществен е фактическия състав на приложеното от работодателя основание за
прекратяване на ТПО на ищеца. В случая заповедта за прекратяване на ТПО на
ищеца има само констативно, но не и конститутивно
действие, а подаденото от ищеца заявление за оттеглянето на молбата за
прекратяване на ТПО е без правно значение, именно поради приемането на
предложението му от страна на работодателя преди подаване на заявлението за
оттегляне. С оглед на това прекратяването на ТПО се явява законно, а искът за
отмяната на атакуваната заповед – неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
С главния иск за съединени и тези за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225
от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното прекратяване на ТПО по
чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ. При този изход на делото, поради отхвърляне на главния
иск, акцесорните претенции също следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени направените по делото разноски от ответника за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лв. /реално заплатено видно от договор за
правна защита и съдействие от 11.08.2015г./. Видно от пълномощното, приложено
на стр. 93 от делото, ответникът е упълномощил двама адвокати – Л.Х. и А.Д. да
го представляват пред всички инстанции до окончателното приключване на делото.
В договора за правна защита и съдействие е отразено, че договореното и
заплатено възнаграждение е 360.00 лева. При наличието на този договор и
цитираното пълномощно следва да се приеме, че ответникът е договарял и е
упълномощил едновременно двама адвокати /няма данни единият от тях да е
юрисконсулт/, които да го защитават по делото. При липса на разграничение на
възнагражденията на всеки един от двамата упълномощени адвокати в договора,
следва да се приеме, че договореното възнаграждение на всеки един от тях е
равно, т.е. по 180.00 лева.
Претенцията на ищеца за присъждане на сторените от
него разноски по делото следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „МБАЛ-Русе” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул.”Независимост” № 2, представлявано от изпълнителния директор д-р И.Х.С.,
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на прекратяването на
ТПО за незаконно и отмяна на Заповед № 343/27.08.2014г.
на работодателя, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „МБАЛ-Русе” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул.”Независимост” № 2, представлявано от изпълнителния директор д-р И.Х.С.,
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата от
него преди прекратяване на ТПО длъжност „...” при ответното дружество, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес ***
срещу „МБАЛ-Русе” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул.”Независимост” № 2, представлявано от изпълнителния директор д-р И.Х.С.,
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
прекратяване на ТПО в размер на 2919.36
/две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и шест стотинщи/ лв. – обезщетение за времето, през което е
останала без работа вследствие на незаконното прекратяване на ТПО за шест
месеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „МБАЛ-Русе”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Русе,
ул.”Независимост” № 2, представлявано от изпълнителния директор д-р И.Х.С., направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00
/триста и шестдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес *** за
присъждане на сторените от нея съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК,
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: