Решение по дело №249/2020 на Районен съд - Варна

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 222/7.2.2020г.                  Година 2020        Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд      тридесет и осми състав

На тридесети януари          Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

      като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 249 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

 

         

                       

                         Р  Е  Ш  И:

                       

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000449/09.08.2019г. на Началник  Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на Н.Н.П. е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер на 2000 лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН ********** ***, на осн. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.36 ал.2 от ЗАдвокатурата , вр. чл.18 ал.3  от НМРАВ №1/09.07.2004г. направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 300 / триста/ лева.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице против НП на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което  е наложено административно наказание глоба.

 

С жалбата се изразява позиция, че  НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се факта, че извършвания превоз е „обществен“. Счита, че не е налице идентитет между фактическото и правно обвинения. За нарушение на чл.87 т.2 от Наредба №33/99г. на МТ е предвидена санкция в чл.105 ал.1 от ЗАвП, а не се прилага чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП. Формулира се искане за отмяна на НП.

     В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител .

По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.

     Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

      През месец юни 2019 год. служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. И.,  приключили извършена комплексна проверка на дружество „Финанс Консулт 64“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че  20.12.2018 г. в гр.Варна, въззивникът П. е извършил обществен превоз на товари – мая с товарен автомобил марка "Ивеко", кат. N2 с peг. № В5615РВ,по маршрут гр. Варна – гр. Стражица, видно от пътен лист с № 237920/20.12.2018г. и информация от паметта на дигиталния тахограф. Водачът – въззивника П. не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

      При тези констатации, на 20.06.2019г. св. И. съставил срещу въззивника акт за установяване на административно нарушение, в който описал обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правна квалификация по чл.87 т.2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал , вписвайки, че ще представи възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН  постъпили писмени възражения срещу АУАН, но били преценени като неоснователни.

      На 09.08.2019 год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл.93, ал. 1, т.1 от ЗАвП е наложил административно наказание глоба в размер на 2000лв.

      Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

           

     След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в рамките на срока, предвиден в чл.34 от ЗАНН; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод за нарушение на чл.88 т.5,  като правилно е определена квалификацията по Наредба 33/99г.

При определяне на наказанието правилно е била приложена разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, където наказанието е с императивно определен размер.

По отношение доводите, наведени с въззивната жалба, съдът прецени тяхната неоснователност , предвид на следното :

 

Оспорва се факта, че извършвания превоз е „обществен“.

Съдът , противно на изразената позиция намери, че характера на извършения превоз е безспорно установен посредством приложените по административнонаказателната преписка пътен лист №237920 от 20.12.2018г. ; товарителница и извлечение от паметта на дигиталния тахограф, установяващи конкретния извършен превоз в нарушение на закона от въззивника П., за сметка на дружеството „Финанс Консулт 64“ ЕООД.

 

Счита се, че не е налице идентитет между фактическото и правно обвинения. За нарушение на чл.87 т.2 от Наредба №33/99г. на МТ е предвидена санкция в чл.105 ал.1 от ЗАвП, а не се прилага чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.

Съдът не споделя подобна позиция, доколкото фактите, описани в обстоятелствената част на АУАН и НП припокриват нормата на чл.87 т.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България .

С Глава втора „ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВОДАЧИТЕ“ ,чл.87 т.2 е предвидено, че водачите на автомобили за обществен превоз на товари трябва да притежават валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Съобразно § 2.  Наредбата се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за автомобилните превози.

В този смисъл и Наредбата се явява подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП и правилно въззивникът е бил санкциониран като водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз без редовно издаден документ- удостоверение за психологическа годност, който се изисква от подзаконов нормативен акт по прилагането му.

 

 

     Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

         Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                         

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: