Р Е Ш Е Н И Е
№ V-147 12.05.2020 г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1636 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2121 от 4.09.2019г. по гр.д.№1251 по описа за 2019г. на РС- Бургас са отхвърлени
исковете на „Скорпио спийд транс“ ООД с ЕИК ********* против И.Г.Т. ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1800 евро, с която се
обогатил без основание и представляваща заплатена от ищеца глоба, наложена на
ответника по Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и Съвета от 15.03.2006г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 8.02.2019г. до
окончателното ѝ изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 500 лв.
В законния срок решението е обжалвано изцяло от
„Скорпио спийд транс“ ООД, чрез пълномощника адв.Тодорова. Изложени са
оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
пълно противоречие с материалноправните норми и практиката на ВКС. Намира за
абсурдни изводите на съда, че въззиваемия не се е обогатил, предвид факта, че с
получаването на сумата Т. се е обогатил без да съществува правно отношение или
юридически факт, който да обосновава това и в същото време работодателят е
претърпял обедняване за сметка на друго лице. Затова счита, че са налице всички
предпоставки за предявяване и уважаване на исковата претенция. Развити са
подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него
да се постанови ново, с което въззиваемия да бъде осъден да заплати процесната
сума, с което се е обогатил неоснователно за сметка на въззивника, ведно със
законната лихва. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият И.Т., представляван от адв.Пушева, е
представил отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна,
незаконосъобразна и неправилна. Сочи, че е безспорно установено, че сумата от
1800 евро била преведена от въззивника на въззиваемия за заплащане на
наложената му глоба. Недоказани останали твърденията на въззивника, че
въззиваемият поискал да му бъдат преведени авансово дължимите командировъчни
пари и трудово възнаграждение, за да плати глобата, като работодателят му ги
превел с ясното съзнание, че сумата представлява командировъчни пари и трудово
възнаграждение. Акцентира се на това, че отношенията между страните са възникнали
по повод сключен между тях трудов договор и като такива представляват отношения
между работник и работодател, поради което въззивникът разполага с друг ред за
защита на правата си /по КТ/, а не този на неоснователното обогатяване.
Същевременно намира, че не са налице предпоставките за ангажиране имуществената
отговорност на работника, поради което намира претенцията за неоснователна.
Развити са пространни съображения. Моли
жалбата да се остави без уважение, а решението да бъде потвърдено, тъй като е
валидно, допустимо, правилно, законосъобразно, постановено мотивирано и при
пълнота на доказателствата. Претендира съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
„Скорпио спийд трайнс“ ООД е предявило иск с правно
основание чл.59 ЗЗД, за осъждане на ответника И.Г.Т. да му заплати сумата от 1800
евро, с която последният неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството,
както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от завеждането
на иска.
Сочи се, че с процесната сума е заплатена наложената
на ответника глоба за извършено на 5.06.2017г. нарушение на чл.8.8 от Регламент
/ЕО/ №561/2006, в качеството му на шофьор на тежкотоварен автомобил.
Нарушението било извършено през времето на действие на трудовия договор между
страните, който бил прекратен на 26.07.2017г. Твърди се, че ответникът не
разполагал със средства да заплати глобата, поради което в телефонен разговор
поискал от работодателя да му изплати авансово командировъчните пари и
трудовото възнаграждение, за да бъде освободен камиона. Именно с тази цел
ищцовото дружество превело сумата от 1900 евро по сметката на Т.. След
прекратяването на трудовия договор ответникът завел искове за неплатено
възнаграждение и други обезщетения и лихви, като ищецът бил осъден да му
заплати общо сумата от 4554,44 лв. В хода на предходното съдебно производство
дружеството многократно отправило искане към ответника за връщане на платената
сума от 1800 евро, но последният не сторил това, а районният съд приел, че с
нея не е платено задължение за трудово възнаграждение и командировъчни пари, а
глобата, поради което е недопустимо същата да бъде приспадната от сумите за трудово
възнаграждение и обезщетения. Затова намира, че ответникът се е обогатил
неоснователно за негова сметка и претендира връщането на исковата сума.
Претендират се разноски, включително за проведено обезпечително производство.
Ответникът И.Т., представляван от адв.П., е представил
в законния срок отговор на исковата молба, с който е я е оспорил като
неоснователна. Изложени са доводи за нередовност на исковата молба, състояща се
в неяснота за ответника в коя от хипотезите на чл.55 и чл.59 от ЗЗД е предявен
иска, което препятствало защитата му. Намира, че в случая не е налице нито една
от хипотезите на неоснователно обогатяване. Признава наличието на трудово
правоотношение между страните в периода от 16.02.2017г.- 26.07.2017г., както и
преводът на сумата от 1900 евро по сметката на ответника на датата 5.06.2017г. Оспорва
твърденията, че е искал от работодателя авансово превеждане на командировъчните
пари и трудовото възнаграждение, както и че работодателят му превел сумата „с
ясното съзнание“, че изплаща именно командировъчни пари и трудово
възнаграждение. Напротив, работодателят бил наясно, че сумата от 1800 евро била
преведена за заплащане на глобата. Заявява, че ищцовото дружество било некоректен
работодател по отношение задълженията за заплащане на трудово възнаграждение,
както и командировъчните пари, не му осигурил място за задължителните дневни и
седмични почивки, нито му осигурил квартирни пари. Заявява, че разпоредбата на
чл.8.8 от Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и Съвета от
15.03.2006г., даваща възможност на водача да ползва дневната и съкратената
седмична почивка не било предвидено по отношение на нормалната седмична
почивка. Именно при ползването на такава в периода от 10.36ч. на 3.06.2017г. до
11.36ч. на 5.06.2017г. в гр.Брюгге, Белгия била извършена проверка на ответника
от контролните органи на Кралство Белгия и му била наложена глоба от 1800 евро
за нарушение на чл.8.8 от Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и Съвета от
15.03.2006г. Той веднага се обадил на единия от управителите на ищцовото
дружество и го уведомил, че не разполага с пари за заплащането ѝ, а
автомобилът няма да бъде освободен, ако глобата не бъде платена. На същия ден
ответникът получил превод от 1900 евро по личната си сметка, заплатил глобата и
продължил курса. Оспорва твърденията на ищеца, че глобата е наложена лично на
ищеца и не касае по никакъв начин дружеството. Заявява, че за работодателят
съществуват задължения по чл.10, ал.2 от Регламент (ЕО) №561/2006 на
Европейския парламент и Съвета от 15.03.2006г. да организира работата на
водачите по начин, че същите да са в състояние да спазват разпоредбите на
горния регламент и тези на Регламент (ЕИО) №3821/85. Т.е.
дружеството следвало да осигури нощувка /хотел и пр./ за задължителните
седмични почивки, както и да му осигури допълнителни средства за това
/квартирни пари/. Напротив, доказано било по предходното дело, че шофьорите на
товарните камиони нощували в тях по време на седмичните почивки. По друг начин
щял да стои въпроса, ако работодателят е осигурил място за седмичните почивки
извън автомобила, но водачът на своя глава е нарушил европейския регламент и
ползвал почивката в камиона. Освен това по чл.10, т.3 от Регламент (ЕО) №561/2006 на
Европейския парламент и Съвета от 15.03.2006г. за транспортното предприятие
била предвидена отговорност за нарушения, извършени от водача, дори ако
нарушението е извършено на територията на друга държава-членка или трета
страна, като аналогична административно-наказателна отговорност била предвидена
и в чл.10 от ЗАНН. Затова счита, че взаимоотношенията между страните са
възникнали по повод трудовото правоотношение, поради което не е налице
възможност исковата сума да се търси по реда на неоснователното обогатяване. На
следващо място са развити подробни съображения за естеството на имуществената
отговорност на работника, в различните ѝ хипотези, като е анализирана и
съдебна практика, в резултат на което е изведен извод, че ако ищецът твърди, че
иска му е с правно основание чл.211 КТ във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ, то
той отново се явява неоснователен. Моли за отхвърлянето на исковете като
претендира за присъждане на разноски.
Пред първата инстанция са събрани писмени
доказателства и са разпитани свидетели. В настоящото производство страните
нямат доказателствени искания.
С обжалваното решение исковете за главницата
/квалифициран като такъв по чл.59 ЗЗД/ и законната лихва са отхвърлени като
неоснователни. Районният съд е приел, че административно-наказателната
отговорност е лична, поради което заплащането на глобата, наложена на Т. за
констатираното нарушение на чл.8, т.8 от Регламент (ЕО) №561/2006 на
Европейския парламент и Съвета от 15.03.2006г. също е в негова тежест. Затова е
приел, че с получаването на сумата от работодателя и плащането на глобата той е
погасил свое, а не задължение на работодателя. Приел е също, че работодателят е
превел сумата с цел заплащане на глобата, понеже в наличната бележка, чийто
автор е управителят на ищцовото дружество, изрично било отразено, че
вписванията касаят заплатата на ответника, а в по-долните редове, логично
последователни, сумата за глобата не била включена в салдото по вертикала,
оставащо за получаване /не се отразявало на остатъка от заплатата за получаване/.
Т.е. било очевидно, че била призната дължимостта на сумата, а глобата не била
прихващана с полагащата се на Т. заплата. Според районният съд това налагало два извода-
за наличие на основание за предаване/получаване на сумата, а именно- съгласие
на страните да се плати глобата, наложена от ответника, за което явствала и
волята на управителя на ищцовото дружество, а не за заплащане на аванс по
трудово възнаграждение.
При въззивната проверка на обжалваното решение на
основание чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно,
допустимо, но неправилно.
За да се уважи искът за неоснователно обогатяване по
чл.59 от ЗЗД е необходимо да се установят обедняването на ищеца, обогатяването
на ответника и връзката между тях.
Между страните не се спори, че ответникът е работил
като шофьор тежкотоварен автомобил в ищцовото дружество въз основа на трудов
договор, сключен на 14.02.2017г. Видно от заповедта на л.33, същият е бил
командирован за периода от 20.02.3017г. до 20.05.2017г. в Германия, Франция и
други страни от Европа за извършване на международен превоз на товари. В
заповедта е посочено, че командировката е с право на дневни пари по 40 евро на
ден, като квартирни пари не са предвидени. Договорът между страните бил
прекратен през м.юли 2017г.
Установява се от приложените доказателства /отчет за
времето за кормуване- л.34/, а и не се оспорва от ищеца, твърдението на
ответника, че при ползването на нормалната седмична почивка, на 5.06.2017г. в
9.00ч. била извършена проверка от белгийските служби, при което било
констатирано нарушение на чл.8, т.8 от Регламент (ЕО) №561/2006 на
Европейския парламент и Съвета от 15.03.2006г. Видно от приложения фиш /л.8,
9/, нарушението се състои в това, че в момента на проверката задължителната
дневна почивка на водача е ползвана на борда на МПС. Затова на ответникът Т., в
качеството на нарушител, е наложена глоба в размер на 1800 евро. Не се спори
между страните, че целият размер на глобата е заплатен на същия ден от
ответника с част от извършения по личната му сметка превод на 1900 евро от страна
на ищцовото дружество. Това се установява и от извлеченията от сметките /л.17 и
л.40, гръб/, както и от свидетелските показания.
От показанията на свидетелката Василка Тумбева-
съпруга на ответника, се изяснява, че е научила от него за наложената му глоба,
както и че „шефовете му“ са я платили. След завръщането от курса през м.юли
2017г. между един от тях и ответника и съпругата му се провела среща на кафе в
морската градина, на която на ответника било дадено едно листче. Лично не е
чувала да се уговарят за плащането на глобата.
Свидетелят Е. Г., също бивш шофьор в ищцовото
дружество, установява, че той и единият
от управителите на ищцовото дружество- Кавалеров /с когото извършвали съвместен
курс/, се засекли с ответника на паркинг в гр.Малмьо, Швеция на Великденските
празници през 2017г. Там се наложило да престоят 4 дни. На въпроса на свидетеля
към Кавалеров дали ще им осигури хотел по европейските стандарти, последният
отговорил, че трябва да спят в камионите, за да ги охраняват, понеже преди година
му източили нафтата от камиона на паркинг във Франция. По-късно свидетелят
разбрал от ответника, че именно Кавалерски му казал да остане на паркинг на
пристанището в Холандия, да чака товар, защото се падало събота и неделя. От
ответника разбрал, че е спал на паркинга, когато била извършена проверка и му
била наложена глоба.
С решение №1301 от 15.06.2018г. по гр.д.№529/2018г. по
описа на БРС, потвърдено с решение №III44 от
30.11.2018г. по в.гр.д.№1190/18г. на БОС, ищцовото дружество е осъдено да
заплати на ответника трудово възнаграждение за м.юни и юли 2017г., ведно с
мораторната лихва върху присъдените суми, както и мораторни лихви върху
изплатеното трудово възнаграждение за м.февруари и март 2017г., както и
обезщетение при командировка- дневни командировъчни пари за периода от
20.02.2017г. до 7.07.2017г., както и пътни командировъчни пари за пътуване с
влак, ведно с мораторните лихви върху присъдените суми, както и законната лихва
върху всички присъдени суми за периода след завеждането на исковете.
Решението има сила на присъдено нещо за страните по
настоящото дело и задължителна сила за настоящия съд по въпроса, дали с превода
от 1800 евро е било изплатено авансово трудовото възнаграждение и
командировъчните пари, дължими на ищеца, като отговорът на този въпрос е
отрицателен. След като с влязло в сила решение ищцовото дружество е осъдено да
заплати дължимите възнаграждения и командировъчни пари на ответника, то в
настоящото производство е недопустимо да се преразглежда този въпрос. Отделно,
от всички събрани доказателства- писмени и гласни, се изяснява, че преводът на
сумата от 1800 евро е направен от ищеца с цел заплащане на глобата, наложена на
ответника и освобождаването на камиона.
Преводът на глобата по сметката на ответника обаче съм
по себе си не представлява правно основание, което да обосновава основателност
на възраженията на ищеца за недължимост
на процесната сума.
Няма съмнение, че с плащането на сумата от 1800 евро
имуществото на ищцовото дружество е намаляло, т.е. доказано е обедняването му.
Налице е и обогатяване на ответника, който, като не е заплатил наложената му в
лично качество глоба със свои средства, а с такива на ищеца, се е обогатил за
сметка на „Скорпио спийд трайнс“ ООД.
Несъстоятелни са доводите на ответника, че ищецът носи
отговорност за заплащането на глобата. Безспорно е, че глобата не е наложена на
дружеството, а на ищеца в качеството му на нарушител на чл.8, т.8 от Регламент (ЕО) №561/2006 на
Европейския парламент и Съвета от 15.03.2006г., тъй като е ползвал в превозното
средство нормалната седмична почивка, което не е допустимо /с Решение от
20.12.2017г. по дело № С-102/16г. на СЕС е прието, че чл.8, параграфи 6 и 8 от
Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че водачът не може да ползва в
превозното средство нормалните седмични почивки по чл.8, параграф 6/.
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че това е станало по нареждане на ищеца
/така- св.Господинов/, тъй като според разпоредбата на чл.126, т.7 от КТ
работникът е длъжен да изпълнява само законните нареждания на работодателя, а
не и незаконните такива, каквото се явява това да ползва нормалната седмична
почивка в кабината на камиона. Че ответникът е бил наясно, че няма право да
ползва нормалната седмична почивка в кабината на камиона, е видно и от
показанията на св.Господинов, който настоявал да им бъде осигурен хотел или
друго място за преспиване /каквото задължение работодателят по принцип няма/.
Макар в разпоредбата на цитирания от ответника чл.10,
т.3 от Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и Съвета от
15.03.2006г. да е предвидена възможност за налагане на санкции и на самите
дружества за нарушения на Регламента от страна на водачите, видно е от
приложения фиш, че с него не е наказано дружеството, а единствено водача.
Следователно, правилен е извода на БРС, че като е превел сумата от 1800 евро за
заплащането на глобата, респективно с плащането на глобата от ответника с тези
средства, ищецът не е погасил свое задължение. В тази връзка несъстоятелни са и
доводите на ответника, че причина за наложената глоба е некоректното поведение
на ищеца, който не е изплатил своевременно командировъчни пари, нито е осигурил
място извън камиона за ползване на нормалната седмична почивка от водача на
автомобила. Вярно е, че командировъчните пари не са били заплатени авансово /така-
решение №1301 от 15.06.2018г. по гр.д.№529/2018г. по описа на БРС/, но това не
е основание ответникът да нарушава установените с цитирания Регламент правила
относно работното време и почивките, създадени с цел гарантиране безопасните и
здравословни условия на труд за самия водач, а от друга страна- избягването на
пътни инциденти. Независимо, че командировъчната заповед е посочено, че на
същия не се дължат квартирни пари, водачът е бил длъжен да осъществи нормалната
седмична почивка извън превозното средство, а заплатената сума за хотел, хоспис
или друго избрано от него място за нощувка, която му се следва съгласно чл.10,
ал.4 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в
чужбина при международен превоз на товари и пътници, е следвало да му бъде
възстановена от работодателя /така, както е станало с неплатените трудови
възнаграждения и командировъчни пари/.
Липсват твърдения и доказателства от страна на
ответника ищецът да е превел процесните 1800 евро на правно основание- дарение,
споразумение между страните за заместване в дълг или др., което да изключва
връщането им от ответника, който неоснователно се е обогатил с тази сума за
сметка на ищеца.
Не е налице и хипотезата на чл.271 КТ, тъй като по
делото се установи, че ответникът не е получил сумата като трудово
възнаграждение, още повече- добросъвестността на ответника. Не следва да се
обсъжда възражението на ответника за това, че сумата не се дължи от него поради
това, че ищецът е изпълнил нравствения си дълг, тъй като претенцията не е по
чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, за да са приложими разрешенията, дадени с
цитираното от ответника Постановление на ВС.
Несъстоятелни са и доводите, които по съществото си са
такива за недопустимост на иска, респективно- на производството по делото,
поради това, че отговорността на ответника спрямо работодателя е следвало да
бъде ангажирана по правилата на имуществената отговорност- чл.203 и сл. от КТ. В
случая в резултат на нарушението на водача не е наложена глоба на ищцовото
дружество, а на самия ищец, поради което и същото не е претърпяло вреди по
смисъла на чл.203 и сл. КТ в пряка връзка с поведението на ищеца. Плащането на
глобата със средства на ищеца е в резултат на действия на законните
представители на дружеството, насочени към освобождаването на камиона и
продължаването на курса, поради което дружеството не е разполагало с възможност
за ангажирането на имуществената отговорност на ответника в сроковете по КТ.
Т.е. ищецът не е разполагал с друг иск, чрез който да реализира правата си
спрямо ответника за връщане на сумата, предоставена му за заплащането на
глобата, поради което и искът по чл.59 ЗЗД е допустим, а постановеното от БРС
решение е допустимо, макар и неправилно по същество.
След съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и предвид изложените по-горе съображения, въззивната инстанция
намира, че искът по чл.59 ЗЗД е основателен и доказан в предявения размер -1800
евро, поради което следва да бъде уважен.
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна
лихва, основателен се явява и иска по чл.86 от ЗЗД, който също следва да бъде
уважен.
Поради несъвпадането на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а вместо него да
се постанови ново, с което исковете бъдат уважени.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по делото- за
първата и въззивната инстанция, както и за обезпечителното производство, които
според наличните в делото писмени доказателства са в размер на 1353 лв. /по 300
лв. за обезпечителното и въззивното производство- за адвокатско възнаграждение,
500 лв. за адвокатско възнаграждение за първата инстанция; 142 лв. д.т. за
първата инстанция, 71 лв.- държавна такса за въззивно обжалване, 40 лв.
държавна такса за обезпечението на бъдещия иск/. На ответника не се дължат
разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1, предл.3 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2121 от 4.09.2019г., постановено по гр.д.№1251
по описа за 2019г. на Районен съд- Бургас,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Г.Т.
ЕГН:********** *** да заплати на „Скорпио Спийд Транс“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Трайко
Китанчев“ №22, ет.1, ап.2 сумата от 1800 евро /хиляда и осемстотин/, преведена
на ответника за заплащането наложената му на 5.06.2017г. глоба от 1800 евро за
нарушение на чл.8, параграф 8 от Регламент
(ЕО) №561/2006 на
Европейския парламент и Съвета от 15.03.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски за двете
инстанции и обезпечителното производство, общо в размер на 1353 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.