Решение по дело №239/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 303
Дата: 12 юни 2023 г. (в сила от 12 юни 2023 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20237170700239
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 303

град Плевен, 12.06.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на  седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Николова            

при секретар Поля Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №239/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Производството по делото е образувано по материали, изпратени по компетентност от Административен съд – София град (адм.дело № 2186/2023г.),  съдържащи жалба с вх.№ 5795/13.02.2023г. на С.Т.Т. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** (чрез К.П.),  против изричен отказ по ЗДОИ, съдържащ се в писмо с изх.№ ПН-449-5-663/08.12.2022г. на Началника на Дирекция „Национален строителен контрол“ към МРРБ. Посочва се в жалбата, че   от ДНСК - СЗР - Враца  е  поискан достъп до обществена информация чрез предоставяне на копия от всички заповеди, издадени в периода от 2010-2014г.  от ДНСК спрямо „С-НЕТ“ ЕООД  - Плевен с ЕИК *********, както и справка каква категория строеж е  изградената с въздушни кабели комуникационна мрежа на фирмата, без нито един стълб, създадена в периода 1994-1996г. и кои лица.  Посочва се в жалбата, че  писмо с изх.№ ПН-449-5-663/08.12.2022г. на Началника на Дирекция „Национален строителен контрол“ към МРРБ съставлява изричен отказ по ЗДОИ, както и че решението е незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяната на решението на началника на ДНСК, съдържащо се в писмо с изх.№ ПН-449-5-663/08.12.2022г., както и е направено искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява  и не се представлява. Поддържа жалбата и моли съда да отмени отказа на   Началника на Дирекция „Национален строителен контрол“ към МРРБ, както и да бъде отговорено на искането вкл. да получи копия от исканите документи.

Ответникът Началника на Дирекция „Национален строителен контрол“ към МРРБ,  редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г.Л. с пълномощно на л.30 от делото.

Процесуалният представител на ответника взема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Посочва се, че многократно през годините молителят е искал процесната информация и я е получавал вкл. чрез копия от документи, както и по многобройните административни дела по ЗДОИ, които е завеждал С.Т.Т..  Сочи се, че издадените заповеди относно „С-Нет“ да били обжалвани и потвърдени от съд, както и молителят се е запознал с тяхното съдържание.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът приема, че жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по  149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

 Писмо с № с изх.№ ПН-449-5-663/08.12.2022г. на Началника на Дирекция „Национален строителен контрол“ към МРРБ е връчено на жалбоподателя на 09.12.2022г. в 10,27 часа  на посочен от него имейл ********@****.**. В тази насока е писмо изх.№ Пл-174-00-096/03.04.2023г. по описа на РДНСК-Плевен- л. 27 от делото. Жалбата е подадена на 11.12.2022г. по имейл с адресат Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с копие до Софийска градска прокуратура. С писмо  по пр.пр. №902823г. от 20.02.2023г. СГП изпратило жалбата на С.Т.Т. в АССГ. Изискана е административната преписка от МРРБ. С писмо вх.№ 7718/23.02.2023г. по описа на АССГ, МРРБ уточнява, че жалбата е насочена срещу акт, който не е издаван от МРРБ, а от Началника на ДНСК. С писмо   изх.№ ПН-449-01-015/02.03.2023г. представена адм.преписка, свързана са  оспорения административен акт, от ДНСК-София.  С определение №2686/27.03.2023г. производството по адм.дело №2186/2023г. по описа на АССГ е прекратено и делото изпратено по подсъдност на АС-Плевен с оглед обстоятелството, че оспорващият е с постоянен адрес ***.

Гореизложеното обуславя извод, че жалбата е подадена в законовия срок по чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

Съдът приема, че жалбата е насочена насочена срещу акт, който представлява индивидуален административен такъв.   Неоснователно е възражението на ответника, че писмото не съставлява акт по чл. 21 от АПК. Доводите на ответника за недопустимост на жалбата не могат да бъдат споделени, тъй като оспореното писмо с оглед съдържанието му съставлява индивидуален административен акт. Видно от съдържанието на оспореното писмо,  същото е издадено по повод постъпило заявление в ДНСК с вх.  ПН-449-15-340/30.11.2022г. относно кабелни електронни съобщителни мрежи на „С-НЕТ“ ЕООД. В него се оставя без уважение искането на С.Т.Т., с оглед липсата на нови факти и обстоятелства по случая, както и предоставена налична цялата информация във връзка с процедурите по премахване на кабелни съобщителни мрежи в гр.Плевен.  В писмото се посочва още, че по поставените въпроси има решение  на съда и е отговорено, поради което последващи жалби  и искания относно същата информация няма да бъдат разглеждани. Съдържанието на процесното писмо определя оспорения акт като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол и преценка за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК.

С оспорения отказ се засягат пряко и непосредствено законните интереси на жалбоподателя.

Ето защо съдът приема жалбата за допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законовия срок от получаване на съобщението за изготвяне на индивидуалния административен акт, както и при наличие  на правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесното заявление с вх.  ПН-449-15-340/30.11.2022г. С.Т.Т.  е поискал информация относно кабелни електронни съобщителни мрежи на „С-НЕТ“ ЕООД, а именно копия от всички заповеди, издадени в периода от 2010-2014г.  от ДНСК спрямо „С-НЕТ“ ЕООД  - Плевен с ЕИК *********, както и справка каква категория строеж е изградената с въздушни кабели комуникационна мрежа на фирмата, без нито един стълб, създадена в периода 1994-1996г. и кои лица.

Видно от писма с изх.№ Пл-174-00-332/09.10.2018г., № Пл-62-00-025/01.02.2022г., № Пл-174-00-074/07.03.2022г., № ПЛ-174-00-079/10.03.2022г., в№Пл-1327-00-084/10.03.2020г., всички на РДНСК-Плевен, както и писмо с изх.№ ПН-449-01-342/14.03.2022г. на ДНСК,  на С.Т.Т. е  предоставена исканата информация в заявлението от с вх.  ПН-449-15-340/30.11.2022г.

В тази насока е и Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ГС-05-38/27.10.2021г. на л. 69- 71 от делото, с което е разрешен достъпа до обществена информация по заявления на С.Т.Т. и последният е уведомен за издадените заповеди за премахване на кабелни съобщителни мрежи и действията по изпълнението им, а именно:

1. Заповед № ДК-02-СЗР-160/02.05.2011г. на Началника на РДНСК Северозападен район – жалбата срещу заповедта е отхвърлена с Решение №124/23.02.2012г. по адм.дело № 710/2011г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение № 8397/12.06.2012г. по адм.дело №5255/2012г. на ВАС, като по адм.дело №14800/2012г. на петчленен състав на ВАС II колегия е отхвърлено искането на „С-НЕТ“ ЕООД Плевен за отмяна на влязлото в сила решение;

2. Заповед № ДК-02-СЗР-162/02.05.2011г. на Началника на РДНСК Северозападен район – жалбата срещу заповедта е отхвърлена с Решение №1/04.01.2012г. по адм.дело № 712/2011г. на АС-Плевен, оставено в сила с с Решение №7242/22.05.2012г. по адм.дело №2294/2012г. на ВАС II отделение;

3. Заповед № ДК-02-СЗР-167/02.05.2011г. на Началника на РДНСК Северозападен район-  жалбата срещу заповедта е отхвърлена с Решение №125/23.02.2012г. по адм.дело № 714/2011г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение № 7559/29.05.2012г. по адм.дело №5259/2012г. на ВАС II отделение;

4. Заповед № ДК-02-СЗР-91/22.06.2012г. на Началника на РДНСК Северозападен район - жалбата срещу заповедта е отхвърлена с Решение №655/21.11.2012г. по адм.дело №648/2012г. на АС-Плевен, оставено в сила с Решение №5325/16.04.2013г. по адм.дело №15408/2012г. на ВАС II отделение;

5. Заповед № ДК-02-СЗР-84/12.06.2012г. на Началника на РДНСК Северозападен район -  жалбата срещу заповедта е отхвърлена с Решение №637/05.11.2012г. по адм.дело №623/2012г. на АС-Плевен, оставена в сила с Решение № 2882/28.02.2012г. по адм.дело №15321/2012г. на ВАС II отделение;

6. Заповед № ДК-02-СЗР-168/02.05.2011г. на Началника на РДНСК Северозападен район - жалбата срещу заповедта е отхвърлена с потвърдена с Решение №2/04.01.2012г. по адм.дело № 713/2011г. на АС-Плевен, оставено в сила  с Решение №4745/02.04.2012г. по адм.дело №2296/2012г. на ВАС II отделение.

 В тази насока са и служебните справки на л. 94-139 от делото, направени от състава  в деловодната система на АС-Плевен. Видно от  последната С.Т.Т., в качеството на управител на „С-НЕТ“ ЕООД, е оспорил процесните заповеди на началника на РДНСК-Северозапададен район, с която е наредено премахване на незаконния строеж „Въздушни кабелни мрежи“, намиращ се в кв.134, в град Плевен. Жалбите срещу оспорените заповеди са отхвърлени с влязло в сила  съдебно решение, като в хода на съдебното производството препис от оспорените индивидуални актове са връчени на жалбоподателя. 

Ето защо съдът приема за недоказано твърдението на С.Т.Т., че не е получил препис от оспорените актове, при развити и приключили съдебни производства, в хода на които е бил запознат със съдържанието на актовете и е получил препис от тях.  В тази насока е и волеизявлението му на л.29 от адм.дело № 2186/23г. по описа на АССГ, в което признава обстоятелството, че е обжалвал всички заповеди.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

При преценка на материалната законосъобразност на оспореният акт, съда взе предвид легалното определение на понятието "обществена информация" съдържащо се в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, според която разпоредба в обсега му попада всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно цитираната дефиниция, всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти, представляват обществена информация.

Тоест, за да е налице задължение за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, да е свързана с обществения живот в Република България и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за задължените по закона субекти. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета от ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от закона е установено задължението на субектите по чл. 3 от ЗДОИ да разгледат подадените до тях заявления за достъп до обществена информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на чл. 28 от ЗДОИ, в определения от закона срок органите, или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. В нормите на чл. 37-39 от ЗДОИ са лимитативно предвидени и основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ и реда за неговото съобщаване на заявителя.

Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведоми писмено заявителя за своето решение.

В случая Началника на Дирекция „Национален строителен контрол“ към МРРБ в законоустановения срок е издал писмен акт, в който е изложил съображенията си да откаже  да предостави исканите документи и информация на Т.. Спазена е предвидената  писмена форма по чл.28, ал.2 от ЗДОИ.

Установи се по безспорен и категоричен начин, че  търсената информация  относно издадените заповеди, издадени в периода от 2010-2014г.  от ДНСК спрямо „С-НЕТ“ ЕООД  - Плевен с ЕИК *********, е предоставена  в хода на съдебните производства, както и за последно през месец март 2022г.

В тази си част искането  следва да бъде отхвърлено като неоснователно.  Разпоредбата на чл.37, ал.1 т.3 от ЗДОИ  предвижда отказ само в случай, че исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В конкретния случай тези 6 месеца са изтекли поради което искането на Т. е  допустимо и няма основание за отказ да му бъде предоставена такава информация.   Не са налице и останалите основания по чл.37, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДОИ.

Съдът приема обаче, че е налице злоупотреба с право  от страна на С.Т., поради което  административният орган правилно е приложил принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като е избрал тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, а именно отказал е да се произнесе по идентични искания за информация.

Видно от материалите по делото през периода от 2014г. до настоящия момент  жалбоподателят е отправял редица искания по ЗДОИ за получаване на една и съща информация.  Видно от  писмата отправени през годините от ДНСК до С.Т. в резултат на исканията му се получава натоварване на служители на РДНСК –Плевен за преглеждане на отдавна приключили преписки за извличане на информация за факти, които вече са му известни, включително  са предоставяни документи, които са били предмет и на оспорване пред съд. Въпреки това обстоятелство жалбоподателят ползвайки правото си по чл.37, ал.1 т.3 от ЗДОИ многократно иска една и съща информация и документи.

Разпоредбата на чл. 3, предл. първо от ГПК, приложима субсидиарно на основание чл.144 от АПК, изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

В производството по  ЗДОИ в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина. Действително сезиращия субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната на норма, регламентираща възникване на административно правоотношение.Упражняването на права от субект на вече възникнало административното правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. Процеса на развитие на това правоотношение носителят на правото е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова подаването на жалба срещу административен акт, какъвто представлява изричния отказ по ЗДОИ, поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие. Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да отхвърли искане, след като установи, че то по същество представлява злоупотреба с право.

Същественото и относимо към настоящия казус е определянето на злоупотребата с право като противоправен акт. В конкретния случай съдът приема, че  е налице недобросъвестно упражняване на права в противоречие с обществения интерес. При изследване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, се установява че в продължителен период от време от няколко години С.Т. е упражнявал както правото си на достъп до обществена информация относно заповеди, издадени в периода от 2010-2014г.  от ДНСК спрямо „С-НЕТ“ ЕООД  - Плевен с ЕИК *********, но не за да наложи изпълнението на действаща правна норма във връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на администрацията, чрез правораздавателния орган-съответния съд. Търсената от него информация и документи многократно са получавани, включително в хода на съдебни производства пред АС-Плевен. Ето защо съдът приема, че целени са други последици, а не  изискуемите - възможност гражданина да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Ето защо съдът приема, че е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права по см. на чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и жалбата на С.Т. срещу отказа следва да бъде отхвърлена.

Същевременно по отношение на втората част от искането в заявлението по ЗДОИ, а именно да получи справка за изградената с въздушни кабели комуникационна мрежа на фирмата в периода 1994-1996г., то на искането е отговорено с Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ГС-05-38/27.10.2021г. – л.71, в което ДНСК е посочил на заявителя, че „поставеният въпрос по същество  касае запитване относно нормативната уредба по ЗУТ във връзка с правомощията на главните архитекти на общините по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти“ и не съставлява искане за достъп до обществена информация.  По същество с решението във втората му част съставлява  отказан достъп до обществена информация.

       Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,  процесуална предпоставка за допустимост на искането за издаване на административен акт е липсата на влязъл в сила административен акт  със същия предмет и страни. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че по поставените от жалбоподателя  въпроси в искането му  за предоставяне на достъп до  информация, предмет на настоящето производство, административният орган е постановил влязло в сила мотивирано решение за отказ да бъде предоставена информацията. По своята същност решението на органа  представлява  индивидуален административен акт  и  наличието му е  процесуална пречка  за  допустимост на подаденото искане  за издаване  на  друг такъв, със същия предмет и страни. Съдът не  счита, че с изтичане на шестмесечен срок от постановения изричен отказ  за предоставяне на достъп до информация, молителят може да прави искане със същия предмет. Чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ регламентира като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация  обстоятелството, че исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. По аргумент за обратното следва, че след изтичане на шест месеца от предоставяне на обществената информация, същата може да бъде поискана  отново. В случая обаче, с разпоредбата на специалния закон ЗДОИ, законодателят е предвидил изключението от принципа на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК само за хипотезата на  вече предоставена обществена информация, но не и за хипотезата на постановен отказ от предоставяне на такава. Влезлият в сила мотивиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е стабилен административен акт, наличието на който е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на ново искане за издаване на такъв със  същия предмет и страни.  Искането по повод на което е образувано настоящето производство е второ по ред със същите страни и предмет, няма данни  за настъпили нови обстоятелства, поради което правоотношението е идентично с предходното, което е финализирано с влязъл в сила административен акт.

Искането за предоставяне на информацията, предмет на настоящето производство е било недопустимо за разглеждане от административния орган по аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,  административният орган не е дължал  произнасяне по това искане, поради което не е налице формиран отказ от произнасяне.  Липсва  годен за обжалване пред съда административен акт, вкл. и изричен отказ от издаване на такъв, поради което  жалбата на С.Т. в тази си част се явява недопустима за разглеждане по същество, и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производства-прекратено.

Предвид изхода по делото и липсата на претенция за деловодни разноски от ответника, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр.2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, АС-Плевен, девети състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ  жалба с вх.№ 5795/13.02.2023г. на С.Т.Т. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** (чрез К.П.),  против изричен отказ по ЗДОИ, съдържащ се в писмо с изх.№ ПН-449-5-663/08.12.2022г. на Началника на Дирекция „Национален строителен контрол“ към МРРБ, в частта относно заявление по ЗДОИ за получаване на препис от издадени заповеди в периода от 2010-2014г.  от ДНСК спрямо „С-НЕТ“ ЕООД  - Плевен с ЕИК *********.

Оставя без разглеждане жалба с вх.№ 5795/13.02.2023г. на С.Т.Т. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** (чрез К.П.),  против изричен отказ по ЗДОИ, съдържащ се в писмо с изх.№ ПН-449-5-663/08.12.2022г. на Началника на Дирекция „Национален строителен контрол“ към МРРБ, в частта относно заявление по ЗДОИ за получаване на справка за изградената с въздушни кабели комуникационна мрежа на фирмата в периода 1994-1996г. и прекратява производството в тази част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

СЪДИЯ: /П/